Решение по дело №63/2021 на Районен съд - Карлово

МОТИВИ

към решение по НАХД № 63 по описа на Карловски районен съд за
2021 година.

С. Л. Г. с ЕГН:********** от гр.С., обл.П. е привлечен като обвиняем и
предаден на съд за това, че:
На 14.10.2020г. в гр.С., обл.П., на публично място, проявил жестокост
към гръбначно животно - куче, порода-кръстоска /микс/, пол-мъжки, на
видима възраст около шест месеца, като го завързал със синджир за теглича
на ползвания от него микробус, марка п.", модел “Б.“, с peг. №***** ТТ и го
влачил по платното за движение, с което противозаконно му причинил тежко
увреждане, изразяващо се в дълбоки охлузни рани (по всички лапи, брадичка,
шия, вътрешна част на ляво бедро), кръвоизливи, участъци с липсваща кожа и
дълбоки прорезни рани (по предна лява лапа), като деянието е извършено по
особено мъчителен начин за животното и с особена жестокост - престъпление
по чл.325 Б, ал.2, т.2 и т.3 във връзка с ал.1 от НК.
В съответствие с правомощията си по чл.248, ал.2, т.4 от НПК, съдия
докладчика по НАХД №63/2021г. преценил, че са налице предпоставките за
прилагане на чл.78а от НК по отношение на обв. Г., поради което с
разпореждането си е насрочил делото за разглеждане по реда на глава 28 от
НПК, а именно за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
обвинението. Заема становище, че събраните по делото доказателства по
несъмнен и категоричен начин установяват описаната в предложението
фактическа обстановка и водят до извод, че именно обв. Г. е автор на
престъплението за което му е повдигнато обвинение, като предлага на съда да
му наложи административно наказание „Глоба“ в размер на 1500лв.
В с.з. обвиняемия се явява лично и се представлява от адв.П., който
заявява, че подзащитния му се признава за виновен, не оспорва
постановлението на прокурора и не желае събирането на доказателства, като
предлага на съда да му наложи минимално предвиденото наказание.
В хода на досъдебното производство обв. Г. е дал кратки обяснения и е
взел отношение относно вината, като признава стореното и съжалява.
Поддържа същото становище и пред съда.
1

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият С. Л. Г. ЕГН:********** е роден на 1*******г. в с.Н.ж.,
обл.П., с постоянен и настоящ адрес в гр.С., обл.П., ул.“Г.А.“ №12,
*********** със **** ****************/, работи във В и К П., като ********
в п. с. гр.С..
Обвиняемият С.Г. бил собственик на гръбначно животно-куче, порода-
кръстоска /микс/, мъжки пол на видима възраст около 6 месеца.
На 14.10.2020г. поради неустановени причини обв.Г. решил да завърже
кучето си със синджир за теглича на микробуса, който ползвал - марка п.",
модел “Б.“, с peг. №***** ТТ и да го влачи из улиците на гр.С.. За това, на
14.10.2020г. около 16:00 часа, обв.Г. завързал горепосоченото куче с метален
синджир като единия край на металния синджир бил завързан за каишка
разположена на врата на кучето, а другия край на синджира бил завързан за
теглича на микробуса с марка „П.“, модел „Б.“ с рег.№РВ****ТТ и потеглил
из улиците на гр.С., обл.П.. Докато се движел из града, кучето паднало, не
успяло да се изправи и започнало да се влачи по пътя в безпомощно
състояние. Вследствие на това получило дълбоки охлузни рани (по всички
лапи, брадичка, шия, вътрешна част на ляво бедро), кръвоизливи, участъци с
липсваща кожа и дълбоки прорезни рани (по предна лява лапа) и от него
започнало да тече кръв. Кръвта оставяла дири по пътя. Г. ясно осъзнавал, че с
тези си действия причинява сериозни наранявания на кучето си и то по
особено мъчителен начин.
На същата дата св.Ф. Т., Х.Л. и А.Ч. се намирали пред дома на св.Л. в
гр.С., обл.П., ул.“М.Р.“ №2. Около 16:00 часа те видели, че по ул.“М.Р.“,
покрай тях преминал микробус марка „П.“, модел „Б.“ с рег.№РВ *****ТТ,
управляван от обв.Г., като автомобила влачел куче. След като се вгледали по-
внимателно установили, че кучето било завързано за теглича на товарния
автомобил с метален синджир, то се влачело по земята без да издава звук и
свидетелите си помислили, че е умряло. След като видели това, свидетелите
започнали да викат на обв.Г. да спре да влачи кучето. В този момент
обвиняемия спрял микробуса и слязъл от него. Св.Х.Л. попитал обв.Г. защо
влачи кучето, а обв.Г. му отговорил, че това не го интересува. След това
обв.Г. отишъл до лежащото куче, хванал го за врата и го хвърлил в товарното
помещение на автомобила. След което се обърнал към свидетелите и им
заявил: “Кучето си е мое, ще го правя каквото искам.“ и потеглил с товарния
автомобил в посока гр.К.. Незабавно св.А.Ч. взел мобилния телефон на св.Л.
и подал сигнал на тел.112 за случилото се. Горепосочените свидетели решили
да тръгнат пеш по улицата от която дошъл обв.Г. с микробуса и забелязали,
че по пътя имало следи от кръв.
2

Обв. С.Г. бил издирен и задържан от служители на РУП К., било
образувано ДП и бил извършен оглед на МПС-то и кучето, като животното
било предадено на приют за полагане на грижи за него.
В хода на досъдебното производство била изготвена ветеринаро-
медицинска експертиза /л.22-24/, като от същата е установено, че
горепосоченото куче било порода-кръстоска /микс/, мъжки пол на видима
възраст около 6 месеца. Вследствие на деянието на обв.С.Г. на кучето били
причинени външни травматични рани - дълбоки охлузни рани (по всички
лапи, брадичка, шия, вътрешна част на ляво бедро), кръвоизливи, участъци с
липсваща кожа и дълбоки прорезни рани (по предна лява лапа). Налице били
тежки уреждания на животното към датата на получените наранявания в
комбинация със силен травматичен шок. Било установено, че спрямо кучето
било проявена особена жестокост, а травматичните наранявания са получени
по особено мъчителен начин.
Така описаната фактическа обстановка съдът намира за категорично и
безспорно установена от събраните по делото доказателства, както и от
свидетелските показания на разпитаните на досъдебното производство лица.
Всички показания на свидетелите от ДП са логични и последователни,
както и еднопосочни по отношение на основните факти от значение за
разследването и съответни на събраните писмени доказателства.
При постановяване на решението си съдът стъпва върху събраните
писмени доказателства и доказателствени средства, каквито са – 2 бр.
протоколи за оглед на МП, ведно с фотоалбуми, епикриза, справка за
съдимост и характеристична справка за обвиняемия.
В подкрепа на установените факти се явява и изготвената по делото
ветеринарно-медицинска експертиза.
Съдът кредитира експертизата като изготвена с необходимите
професионални знания и опит.
При така установената фактическа обстановка и наличието на
обсъдените доказателства, съдът намира, че обв. Г. е осъществил от
обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъпление по
чл.325 Б, ал.2, т.2 и т.3 във връзка с ал.1 от НК, тъй като на 14.10.2020г. в
гр.С., обл.П., на публично място, проявил жестокост към гръбначно животно -
куче, порода-кръстоска /микс/, пол-мъжки, на видима възраст около шест
месеца, като го завързал със синджир за теглича на ползвания от него
микробус, марка п.", модел “Б.“, с peг. №***** ТТ и го влачил по платното за
движение, с което противозаконно му причинил тежко увреждане,
изразяващо се в дълбоки охлузни рани (по всички лапи, брадичка, шия,
вътрешна част на ляво бедро), кръвоизливи, участъци с липсваща кожа и
дълбоки прорезни рани (по предна лява лапа), като деянието е извършено по
3

особено мъчителен начин за животното и с особена жестокост.
От обективна страна, обект на престъплението са обществените
отношения свързани със защита на животните, в частност - гръбначните
животни. Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, като
обвиняемият е завързал кучето си със синджир за теглича на ползвания от
него микробус, марка п.", модел “Б.“, с peг. №***** ТТ и го влачил по
платното за движение из улиците на гр.С..
Предмет на престъплението е кучето, което като биологичен вид е
гръбначно животно.
Според съда, безспорно са установени и другите елементи от състава, а
именно проява на жестокост и деянието е извършено по особено мъчителен
начин за животното. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Закон за
защита на животните, проява на жестокост е „всяко действие или
бездействие, което причинява продължително или повтарящо се страдание на
животното, или увреждане на здравето му или стрес”. Несъмнено, с
причиняването на кучето на дълбоки охлузни рани (по всички лапи, брадичка,
шия, вътрешна част на ляво бедро), кръвоизливи, участъци с липсваща кожа и
дълбоки прорезни рани (по предна лява лапа) Г. е проявил жестокост към
него и то по особено мъчителен начин за животното, вследствие на което то е
получило тежко увреждане. Това е сторено противозаконно /извън уредените
в закона хипотези/.
Налице е елемента от състава но престъплението и по чл.325 Б, ал.2, т.3
от НК, тъй като деянието е извършено на публично място – в гр.С., обл.П. на
ул.“М.Р.“.
В случая е налице предвиденият в чл.325б, ал.2, т.2 и т.3 вр. с ал.1, пр.1
от НК съставомерен престъпен резултат, изразяващ се в тежко увреждане на
гръбначното животно, което е целта на обвиняемия. В следствие на влаченето
на кучето от обвиняемия, то е получило тежко увреждане.
С оглед на това съдът счита, че е налице и причинно-следствена връзка
между нанесеното увреждане на кучето и целения резултат – тежкото му
увреждане. Следва да се има предвид и това, че деецът е действал при пряк
умисъл, като е целял именно тежкото увреждане на кучето.
Безспорно са установени и квалифициращите елементи – деянието е
извършено на публично място, по особено мъчителен за животното начин и с
особена жестокост. Деянието на дееца е извършено по особено мъчителен за
животното начин, тъй като нараняванията му причинили огромна болка и
стрес за животното. Обстоятелството, че към кучето е била причинена
особена жестокост и мъчение се потвърждава от заключението на изготвената
в досъдебна фаза ветеринарно-медицинска съдебна експертиза, която е приета
от съда и не е оспорена от обвиняемия и защитника му.
4

От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия при пряк
умисъл като форма и вид на вината. Без съмнение, обвиняемия съвсем ясно е
съзнавал противоправността на деянието си, предвиждал е и е искал
настъпването на обществено-опасните му последици, доколкото е съзнавал,
че при влаченето на кучето с МПС из улиците на гр.С., то неминуемо ще
получи тежки увреждания, вследствие на което ще изпита особени мъки и, че
тези негови действия /на обвиняемия/ са особено жестоки.
С оглед на всичко изложено дотук, съдът счита, че е безспорно
доказано осъществяването на състава на престъплението, за което
подсъдимият е бил предаден на съд, както от обективна, така и от субективна
страна.
За така извършеното от обвиняемия престъпление по чл.325 Б, ал.2, т.2
и т.3 във връзка с ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от
свобода от една до три години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева. Обв.
Г. не е осъждан /реабилитиран/, не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК и от деянието не са причинени
имуществени вреди. При наличието на материално-правните предпоставки за
приложението на чл.78а, ал.1 от НК съдът е на становище, че обвиняемия
следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба. С оглед степента на обществена опасност
на извършеното, както и данните за личността и имотното състояние на
обвиняемия, като съобразява иначе добрите му характеристични данни, съдът
счита, че най-справедливо е за престъплението да му бъде наложено
административно наказание глоба в предвидения минимален размер. За това
и с решението си съдът наложи наказание глоба от 1000 лева, което счита, че
е справедливо и ще способства за предупреждаване и превъзпитание на
обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, като освен това държи
сметка и за характера и степента на обществена опасност на извършеното
конкретно престъпление.
Относно веществените доказателства - с решението си съдът постанови:
на основание чл.111, ал.1 от НПК - 1бр. памучен тампон с червено петно,
находящ се на съхранение при домакина на РУ на МВР-гр.К., след влизане в
сила на решението да се унищожи като вещ без стойност.
С оглед признаване на обвиняемия за виновен, съдът го осъди да
заплати в полза на държавата, по бюджетна сметка на ОД на МВР - П. сумата
от 128,10лв., представляваща разноски по делото, направени в досъдебното
производство.

По изложените мотиви съдът постанови своето решение.

5

Ст.А.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	12
Дата:	24 февруари 2021 г. (в сила от 12 март 2021 г.)
Съдия:	Гюрай Алиев Мурадов

Дело:	20215320200063
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	9 февруари 2021 г.

Решение по дело №63/2021 на Районен съд - Карлово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите