Определение по дело №572/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба на адв. Кирил М. – повереник на гр. ищец и частен обвинител С. Л. Г. против Присъда № 78 / 30.01.2012 год., постановена от Районен съд – гр. П. по н.о.х. дело № 638 / 2011 год.

С подадената от повереника жалба се иска първоинстационната присъда да бъде изменена, като бъде увеличен срокът на наложеното на подс. И. С. З. наказание “Лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно ефективно.

Редовно призовани за съдебното заседание пред въззивния съд жалбоподателят и неговият доверител, като и въззиваемият и защитникът – не се явяват и не представят писмено становище.

Участващият във въззивното производство прокурор от ОП - Б. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и пледира първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като законосъобразна и обоснована.

Окръжният съд разгледа жалбата в качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и са процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна:

С обжалваната присъда подсъдимият И. С. З. е признат за виновен в това, че през пролетта на 2010 год. на територията на Община П. с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 6500 лева, е възбудил и поддържал у Л. С. Г. и С. Л. Г., двамата от с. К., общ. П., заблуждение, че е собственик на колесен трактор марка “Foton” FT и ще го продаде на С. Л. Г., като с това е причинил имотна вреда на С. Л. Г. в размер на 6500 лева, представляващи дадените от него пари за закупуване на трактора, поради което и на основание чл.209, ал.1 НК и чл.54 НК го осъжда на наказание “Лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, като подсъдимият е оправдан по отношение сумата от 7500 лева. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода” е отложено за срок от 3 (три) години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.25, ал.1 от НК, вр. с чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия е наложено общо наказание за деянието по настоящата присъда и Определение № 946 / 06.10.2011 г., постановено по НОХД № 869 / 2011 год. на РС - П., а именно “Лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, чието изпълнение на основание чл.66 от НК е отложено за срок от три години.

Наред с това, с обжалваната присъда подсъдимия И. З. е осъден да заплати на С. Г. сумата от 6500 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на извършване на престъплението. Подс. З. е осъден и да заплати по сметка на РС - П. държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 260 лева.

Фактическите положения по делото са правилно установени. Настоящият състав на въззивния съд намира, че от проведеното от първоинстанционния съд съдебно следствие, със законоустановените способи за събиране и проверка на доказателства обективно, всестранно и пълно са изясняват всички релевантни за правилното решаване на делото въпроси, като в резултат на анализа на доказателствения материал се установяват следните фактически обстоятелства:

Подсъдимият И. С. З. от гр. П. е на години, женен, със средно образование, занимава се със земеделска работа. Същият е осъждан: С Присъда № 929 / 06.10.2009 г. по НОХД 734 / 2009 г. по описа на Районен съд гр. П., влязла в сила на 22.10.2009 г., за извършено престъпление по чл.316 от НК, във вр. с чл.308, ал.1 НК, му е наложено наказание "Пробация". С Определение № 946 /06.10.2011 год., постановено по НОХД №869 / 2011 год. на РС - П., влязло в сила на 06.10.2011год., за престъпление по чл.206, ал.1 от НК му е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от една година, чието изтърпяване на основание чл.66 от НК е отложено за срок от три години.

В началото на 2010 г., подсъдимият И. З. притежавал колесен трактор марка „Foton" FT , който трактор използвал за земеделска дейност. Тъй като дължал на св. Тренев сумата от 6000 евро, двамата се договорили З. да му прехвърли собствеността на трактора срещу сумата от 6 000 лева и по този начин погаси част от задължението си. Покупко-продажбата била осъществена и на 26.02.2010 г. св. Тренев регистрирал трактора на свое име, но го оставил във владение на З., за да може последният да работи с него докато приключи земеделския сезон /за около два-три месеца/ и със спечелените парични средства да погаси задълженията си.

През месец март 2010 г., св. С. Г. от с. К., който също бил селскостопански производител, решил да закупи трактор. За целта, с баща си – св. Л. Г. разпитвали техни съселяни за лица, които продават селскостопанска техника. Така от св. И. Ц. разбрали, че подс. З. притежава трактор и го продава. Тримата отишли в оранжерията на подсъдимия и разгледали селскостопанската машина която се продавала. Подсъдимият им обяснил, че действително го продава и се договорили да продаде трактора срещу сумата от 7000 лева, като първоначално трябвало да се заплати сумата от 6000 лева, а след прехвърлянето на собствеността, още 1000 лева.

Няколко дни по-късно, подсъдимият И. З. помолил св. Н. А. З. от с. К., който работил при него, да предаде трактора на Г.. Един час след това Л. Г. се обадил на И. З., за да му дадат уговорената сума от 6000 лева. Подс. З. отишъл до тях и получил от С. Г. сумата от 6000 лева. След това се разбрали, следобед да прехвърлят собствеността на трактора при нотариус, но З. не дошъл. Впоследствие се уговорили прехвърлянето да се извърши следващата седмица - в понеделник. Подс. И. З. отново не се появил, като обяснил, че е има работа. Така започнал да протака във времето въпроса за прехвърлянето на собствеността на трактора. Междувременно св. С. Г. му потърсил документи за трактора, но подс. З. обяснил, че не се е сдобил с документи, тъй като не е изваждал трактора от оранжерията. Отново обещал да оправи документите за трактора. Така З. продължил да протока прехвърлянето, като всеки път казвал, че ще прехвърлят трактора след около 2-3 дни. Изминали около 3-4 месеца. В края на месец юли 2010 г. св. С. Г. дал на подсъдимия още 500 лв. и се разбрали в края на месец август да му заплати и останалата сума от 500 лева. Подсъдимият му поискал и копие от лична карта, за да подготви предварително документите, а пред нотариуса да положат само подписи.

Междувременно св. А. Т., който бил оставил визирания трактор при подсъдимия да го ползва, след като не успял да осъществи никаква връзка с него, решил да го потърси в оранжерията, при което установил, че трактора липсва. Ето защо подал жалба в полицията. Междувременно св. Т. случайно забелязал трактора пред дома на сем. Г., за което също подал информация в РУП гр. П., след което с полицейски служители посетил на 02.09.2010., дома на Г. Св. С. Г., с протокол за доброволно предаване, предал на полицаите колесен трактор марка „Foton" FT - .

Визираните фактически обстоятелства се извеждат на базата на анализа на всички събрани, и приобщени към доказателствения материал на съдебното следствие доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност. Извършеният анализ на доказателствения материал, изложените съображения и направените изводи от районния съд се споделят изцяло и от настоящия състав на въззивния съд, поради което не се налага повторно да бъдат излагани същите съображения.

Ето защо предвид установените по делото фактически дадености въззивният съд намира, че по несъмнен начин се установява наличието от обективна страна на всички елементи на състава на престъплението на възприетата от първоинстанционния съд правна квалификация: Подс. И. С. З. през пролетта на 2010 год. на територията на Община П. с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 6500 лева, е възбудил и поддържал у Л. С. Г. и С. Л. Г., двамата от с. К., общ. П., заблуждение, че е собственик на колесен трактор марка “Foton” FT- и ще го продаде на С. Л. Г., като с това е причинил имотна вреда на С. Л. Г. в размер на 6500 лева, представляващи дадените от него пари за закупуване на трактора, поради което и на основание чл.209, ал.1 от НК

Конкретният акт на престъпна проява на подсъдимия обективира отношението му към деянието (неговата интелектуалната и волевата насоченост). Подсъдимият е осъзнавал противообществения характер на деянието /накърняването на чужда собственост/, разбирал е, че действията му са насочени към въвеждането в заблуждение и лишаването на собствениците от фактическата власт върху вещите им, предвиждал е преминаването и е искал да установи тази власт върху предмета на престъплението за себе си, при което е реализирал намерението си /общественоопасните последици на деянието/. Ето защо, анализирайки престъплението от субективната му страна, съдът счита, че същото е извършено с пряк умисъл.

При изложените съображения законосъобразно и обосновано с присъдата си първоинстанционния съд е признал подсъдимия И. С. З. за виновен в извършване на престъпление по престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

За извършеното престъпление от подс. З. съставът на районния съд му е наложил наказание лишаване от свобода за срок една година и шест месеца. Въззивният съд намира, че така определеното наказание е индивидуализирано законосъобразно, обосновано и справедливо. В тази връзка са отчетени степента на обществената опасност на конкретното деяние, както и всички други обстоятелства, касаещи степента на обществената опасност на извършителя. С оглед на разпоредбата на чл.54 от НК правилно е преценена тежестта и значението на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, като са взети предвид характеристичните данни, семейното и материалното положение на подсъдимия. Наред с това, отчитайки характеристичните данни за подсъдимия, касаещи неговата възраст и семейно положение, и тъй като видно от приложената справка за съдимост по отношение на И. З. липсват законови пречки, настоящият състав на въззивният съд споделя изводите на първата инстанция, че за постигане на целите по чл.36 от НК и поправянето на подсъдимия не е наложително така определеното наказание ”Лишаване от свобода” да бъде изтърпявано ефективно. Ето защо, правилно на основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от по три години.

Съдът счита, че наложеното в конкретния случай административно наказание ще способствува за изграждане у подсъдимия на устойчива мотивоционно-волева система за спазване на установения правов ред и ще предотврати за в бъдеще извършването на нарушения, с което от своя страна ще се реализира както личната, така и генералната превенция - цели на наказанието по чл.36 от НК.

По изложените съображения и на основание чл.338, вр. чл.334, т.6 от НПК, Благоевградският окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 78 / 30.01.2012 год., постановена от Районен съд – гр. П. по н.о.х. дело № 638 / 2011 год.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1.

2.