Р Е Ш Е Н И Е
Номер 165 01.11.2019 година Град Търговище
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд
първи състав
На първи октомври две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
А Д № 193 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.28, ал. 4 от Наредба №14 от 28.05.2015г. за прилагане на подмярка 6.1
«Стартова помощ за млади земеделски стопани» от мярка 6 «Развитие на стопанства
и предприятия» от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020г. (Наредба № 14 от 28.05.2015г.), във вр. с чл.145 и следващите от
Административно процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано по жалба на М.Н.Я. ***, против Акт за установяване на публично държавно
вземане №25/06/1/0/00738/3/01/04/01
от 01.08.2019 г. на Директора на ОД на ДФЗ – гр.В.Търново. Твърди се , че в законоустановения срок обжалва Акт за установяване на публично държавно
вземане, с който е отказано изплащането на финансова помощ общо
в размер на 24447.50 лева- представляваща второ плащане по Договор №25/06/1/0/00783
от 15.06.2016 г. на осн.чл.38, ал.1,т.7 и т.20 от Наредба №14 от 28.05.2015
год. Със същият АУПДВ е определено да възстановя публично държавно вземане в
размер на 24447.50 лева, ведно с начислената лихва.Оспорва така направените констатации и счита , че атакувания
АУПДВ е неправилен, незаконосъобразен, както и че със същия са допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон, като излага следните основания:
1.Счита, че не са налице цитираните
нарушения на Наредба №14 от 28.09.2015
год. на МЗХ, за които е прието че е създала изкуствени условия, които да са дали
незаконосъобразно предимство пред други кандидати по мярката, посочена в АУПДВ.
2.Заложеното увеличаване на размера на
обработваната в стопанството земеделска земя е съобразено с минималните
изисквания на Наредба №14/28.05.2019г. на МЗХ за увеличаване на икономическия
размер на стопанството с най-малко левовата равностойност на 4000 лева, измерен
в СПО. В конкретният случай, увеличаване на СПО с точно 4000 евро означава увеличаване
на стопанството с 8.057 дка малини. По тази мярка е предпочела да направи увеличаване
с точно 10 дка малини /4964.64 евро, СПО/ с цел по-лесна подготовка на
документите за кандидатстване и изчисленията в тях, още повече, че около 2 дка по-голямо
стопанство не създава особени проблеми за обработката и събирането на
реколтата, но несъмнено води до по-добри икономически резултати.
3. Относно твърдението, че имоти с
идент. № 47634.049.044 и имот № 47634.049.013 са разделени и една част от тях
се ползва на правно основание от лицето от нея, а другата част от Св. В. В.не
съставлява нарушение на приложимата в случая наредба, нито на ЗЗД и ЗАЗ и още
по-малко на европейското законодателство. В случая притежава валидно правно основание за ползване на процесните
имоти, което от своя страна не се конкурира с правното основание на друго лице.
4. В периода 21.09-25.09.2018 год. е
била извършена проверка от РТИ към ОД на ДФ "Земеделие"-В.Търново,
която завършила с положителна констатация като не били установени нарушения по
подадения проект. Изрично било отбелязано, че не са установени факти и
обстоятелства, водещи до съмнения за наличие на “Изкуствено създадени
условия". С лицето Св. В. обработват
съседни имоти, а не едни и същи.
5. Майка й Д. П.действително е обработвала цитираните в
АУПДВ имоти и на тях е имало малинови насаждения през стопанската 2016-2017 г.
През лятото на 2017г. насажденията са пожълтели и изгнили, във връзка с което
са изпратени проби в Аграрен университет-Пловдив за анализ, който е приложен по
преписката. Същият, анализ е показал наличие на необратими процеси водещи до
загиване на растенията и завършване с препоръки за изкореняване на същите.
Именно след изкореняването на вече загиналите насаждения е депозирала
уведомление, че започва да обработва имот
№47634.040.044 в момент в който насажденията са били изкоренени. Във връзка с
това закупила необходимия посадъчен материал, заплатен от нея по банков път. Твърди, че този факт е отбелязан в посочената
проверка на РТИ към ОД на ДФ "Земеделие" в периода 21.09-25.09.2018г.
6. ВАУПДВ било констатирано, че е
закупувала посадъчен материал от същия разсадник, от който е закупило и лицето
Св В. което обстоятелство, също не смята, че следва да бъде прието като нарушение на
правилата. В него момент ТД "Рубус-СЛ" ООД е единственият лицензиран доставчик
на посадъчен материал, който й е бил
известен и от който е имало възможност да се достави малинов посадъчен материал
с всички изискуеми документи, необходими за транспортирането и доставянето му
до стопанството й. Твърди, че в районът на Община Попово се отглеждат,
много малинови насаждения и около 9090 от ползваният за посадъчен материал е закупен именно от това
търговско дружество. Платежните нареждания
за плащането на посадъчния материал за
нейното стопанство и това на лицето Св. В. са приети от един и същ служител-Хр. Хр., като отбелязва, че в клонът на тази банка
работи едно гише с един служител, което обстоятелство е причина за това
съвпадение. Не счита, че е нарушение обстоятелството, че майка й е превела
необходимата сума.
7. По отношение на твърдението, че пет
от работниците които са били в трудови
правотношения с баща й са били назначени в стопанството й, отбелязва, че това бе
реализирано след подадена заявка до "Бюро по труда"-Попово, от където
и били предложени именно тези лица, с което респ. са сключени и процесните трудови договори. С
тези си действия твърди, че не е нарушила посочените в АУПДВ нормативни
разпоредби и изисквания.
Въз основа на изложеното моли, да се
отмени атакуваният акт, като постановен в
нарушения на материалните и процесуалните правила. Представя
допълнителни мотиви към първоначалната жалба Вх.№1642/27.09.2019 г. /стр.24 -
25 от делото/.
Ответникът – Директор на
Областна дирекция на Държавен фонд «Земеделие» – гр.Велико Търново,
представляван в съдебно заседание от процесуален представител ст.юрисконсулт С., оспорва жалбата. Твърди, че обжалваната
заповед отговаря на изискванията за административен акт съгласно чл.59, ал.2 от АПК, като същият е издаден в писмена форма, от компетентен орган и съдържа
подробно изложение на фактическите и правни основания. Въз основа на изложените
в съдебно заседание и в писмени бележки аргументи отправя искане за отхвърляне
на оспорването, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателката е сключила
договор №25/06/1/0/00738 от 15.06.2016 г. с ДФ «Земеделие» за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 «Стартова помощ за млади
земеделски стопани» от подмярка 6 «Развитие на стопанства и предприятия» от
програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.,
съфинансирана от европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони./стр.2-17 от преписката/. Към договора са били сключени Анекс №1 от
06.10.2017 г. /стр.24/ и Анекс №2 от 17.01.2018 г. /стр.28-29 от преписката/.
Подадена е била Заявка за второ плащане в едно с всички прилежащи
писмени документи /стр.000001-000340 от
преписката/.
Изготвена е
била Докладна записка с
изх. №05-2-043/163 от 27.08.2018г. относно задължителна проверка на място на
бенифициента по подмярка 6.1 от ПРСР 2014-2020 г. с подадената заявка за второ
плащане /стр.341 от преписката/.
Приета като доказателство по делото
е Докладна записка с изх.№03-042-043/83 от 04.10.2018г., ведно с досие от
проверка на място /стр.344-362 от
преписката/.
Видно
от Докладна записка с изх.№ 05-2-043 /2018г./стр.364-370 от преписката/ в
процеса на извършване на задължителни административни проверки за съответствие
с критериите за допустимост и финансиране по двете заявки за плащане са
установени факти и обстоятелства, водещи до съмнения за измама, свързани със
създаване на изкуствени условия, необходими за получаване на помощта, наличие
на втори ръководител, както и наличие на функционална несамостоятелност в
стопанствата на ползвателите. Въз основа на констатираното е дадено становище
за извършване на необходимите проверки от Дирекция „Противодействие на
измамите” с цел установяване наличие или липса на измама, създаване на
изкуствени условия и функционална несамостоятелност на бенефициентите по
подмярка 6.1. - М.Н.Я., УРН 641592, договор № 25/06/1/0/00738 и Св. В. В., УРН
641625, договор № 25/06/1/0/00720. Със Заповед 000371-000374 № 03-040-РД/178 от 15.11.2018г./стр.372
от преписката/ е била спряна обработката
на заявката за плащане, с оглед извършване на допълнителни проверки. Видно от
докладна записа изх.№05-2-043/243 от 05.02.2019г. са били изразени съмнения за опит за
изкуствено заобикаляне на изискванията по мярка 6.1., чрез възможно привидно
представяне на В. и Я. като действителни бенефициери. Становището на Д „ПИ“ по отношение
на установените действия на бенефициентите е, че е налице една безспорност на
констатираните факти и обстоятелства в получената ДЗ от отдел „РРА“-В Търново.
Проверката на „ПИ“ категорично потвърдила тяхната логическа свързаност и детайлна последователност,
установени първоначално в „РРА“ В.Търново и „РТИ“ - В.Търново, потвърдени
впоследствие и при проверката на Д„ПИ“. Преплитането на икономическите действия
между бенефициерите Я., В. и Д. П.и Н. Р., е прието, че сочи към тяхната
свързаност. Установеният явен синхрон при техните действия, документи, парични
трансфери и представяне на разходооправдателни документи, включително и
описаните факти и резултати от извършената проверката на място доказват по
категоричен начин наличието на изкуствени условия за неправомерно получаване на
парични средства, отпускани от ДФЗ, което е в ясно противоречие с нормативните
изисквания и правила по тази мярка. Проверката констатирала и безспорна
роднинска връзка между посочените по-горе лица. С Докладна записка №03-043-040/14 от 20.02.2019г., /стр.381 от
преписката/ е била показана необходимост от възобновяване обработката на
заявката за второ плащане. Издадена е била Заповед 03-040-РД/24 на
20.02.2019г. /стр.383 от преписката/. С
Писмо с изх.№01-043-6500/106 от 21.02.2019г.ведно с обратна разписка жалбоподателката е била
уведомена за откриване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане.
Постъпило е Възражение с
вх. № 01-043-6500/106#1 от 12.03.2019г. от страна на жалбоподателката
/стр.391-394 от преписката/.Изготвена е била докладна записка с изх.№05-2-043/73 от 15.03.2019 г.
/стр.405-409 от преписката/, като е прието, че възраженията не променят
констатациите. Като част от преписката е и
становище на директор на Дирекция „Правна“ с дадени указания за административния
орган. Изготвена е била докладна записка с изх.№05-2-040/116 от 31.05.2019г. /стр.414-
414 от преписката/, докладна записка с изх.№05-2-043/134
от 03.06.2019г. /стр.415- 415 от преписката / и докладна записка с изх.№ 03-040-250/32 от 04.06.2019г. относно
предоставяне на информация. Допълнително е била събрана информация с писмо с изх.№05-2-043/134 от
11.06.2019г.ведно с приложения /стр.418- 435 от преписката/ и становище с
изх.№05-0-043/72#1 от 17.06.2019г.
на директор Дирекция „Правна“ /стр.436-44 от
преписката/. Приета като
доказателство е и Докладна записка с
изх.№05-2-043/144 от 19.06.2019г. както и становище
към нея изх.№05-2-043/144 от 03.07.2019г./ стр.441-444 от преписката/. С
писмо с вх.№01-043-0800/192#1 от 16.07.2019г., ведно с приложени писмени документи /стр.450-452 от преписката/ са приобщени удостоверения за родствени връзки.
Приобщени са били и съответните банкови извлечения.
В хода на съдебното производство е бил допуснат до разпит
свидетел като показанията му съдът
съпоставя с останалите доказателства по делото, предвид родство със
жалбоподателката и интерес от изхода на
делото.
Атакуван в настоящия процес е Акт за установяване на публично държавно
вземане №25/06/1/0/00738/3/01/04/01
от 01.08.2019 г. на Директора на ОД на ДФЗ – гр.В.Търново /стр.531-537 от
преписката/ издаден на
основание чл. 27, ал. З и 4 от Закона за подпомагане на земеделските
производители и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
С писмо с изх. № 01-043-6500/106 от
21.02.2019 г./стр.385-390 от преписката/ ДФ „Земеделие“ е открил производство
по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане на основание
чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК. Производството е било открито във връзка със следните
констатации, направени по подадена от жалбоподателката заявка за плащане
№25/06/1/0/00738/3/01 по подмярка 6.1 „Стартова помощ за развитие на млади земеделски
стопани” от Мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за
развитие на селските райони 2014-2020 г.:
1.Направена
е констатация, че в процеса на
извършване на административни проверки на заявката за плащане за съответствие с
критериите за допустимост и финансиране е установено, че са налични еднакви факти и обстоятелства, посочени в
бизнес плана и заявлението на жалбоподателката за подпомагане и тези, посочени в документите на
Св. В. В., също бенефициент по подмярка 6.1 „Стартова помощ за развитие на
млади земеделски стопани" сключила договор с № 25/06/1/0/00720 от
06.06.2016 г.
Прието е , че съгласно договорите за
отпускане на финансова помощ инвестициите в дълготрайни материални активи и на
двата проекта са създаване на 10 дка. трайно насаждение от малини, като
специфичните цели и резултати, които трябва да се постигнат, също съвпадат.
От Таблица 8 към Бизнес плана на
двата проекта, се твърди, че е видно, че са планирани еднотипни в количествено и качествено отношение
дейности, които да бъдат извършени в рамките на периода на изпълнението на
бизнес плана.
2. В процеса на извършване на проверки
за съответствие с критериите за допустимост на проект № 25/06/1/0/00738 при
кандидатстване с докладна записка от 13.01.2016.г. от началник отдел „ПСМП“ до
директора на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Търговище са били изразени съмнения за
изкуствено създаване на условия за получаване на предимство в противоречие с
действащото законодателство, които не водят до отказ от финансиране, изразяващи
се в наличието на еднакви адреси със Св. В. В.. За установено е прието, че през
съответната стопанска година за имот с № 47634-049-034, заявен от М.Я. е налице
регистрирано правно основание в срока по чл. 41, ал. 6 от ЗПЗП от друго лице,
което е подало заявление за подпомагане по чл. 32 от същия закон. Налице е
регистрирано правно основание за едни и същи имоти от две лица за една и съща
стопанска година, едното от които е кандидат по подмярка 6.1, а другото по
схемите и мерките за
ДПП. Във
връзка с това от ОС „Земеделие“ гр. Попово е била поискана информация кой е
реалния ползвател на посочените кадастрални имоти и на кой следва да се признае
правото на ползване, като в отговора на запитването е посочено, че за имот с № 47634-049-034
е регистриран едногодишен договор за наем за стопанската 2014-2015 г. с
наемодател Н. П. Р. (баща на М.Я.) и наемател „Старт 2005“ ЕООД (с едноличен
собственик на капитала и управител Н. П. Р.), регистриран с № НА-02-1894/08.07.2014
г. Регистриран е още един договор за същия имот за стопанската 2014-2015 г.,
като наемодател е Н. П. Р., а наемател е М.Н.Я., въведен в ОСЗ и вписан с №
НА-02-3916/28.07.2014 г. Същата е подала заявление за право на ползване по чл.
70 за участие в споразумение по чл. 37в от 3СПЗЗ. Правното основание е в полза
на М.Н. П.
3.При извършване на административни
проверки от отдел „РРА“ към ОД на ДФЗ
гр. В.Търново било установено , че имот
№ 47634-049-044 с обща площ 9,006 дка., е разделен на две части. Едната част с
площ 2,947 дка, е отдадена на жалбоподателката с договор № 2618/03.08.2018 г.,а
другата част с площ 6,059 дка., е отдадена под аренда на Св. В. В.с договор №
2619/03.08.2018 г. от Н. Р. П., който се явява като пълномощник и
в двата
договора. От скицата на поземления имот било установено, че са налични носители
на други вещни права, а именно: договор за аренда на земеделска земя. Рег.
№2984/18.09.2017 г. със срок до 01.10.2023 г.Договорът бил сключен с Т. Н. Р. -
син на Н. Р., който също има подадено заявление за -кандидатстване по подмярка 6.1 с идентификационен
№25/06/1/0/00807 от 12.06 2018 г. ,като. проектът е насочен към развиване на
земеделско стопанство чрез създаване на малинови насаждения. Имот
№47634-049-013 с обща площ 15,999 дка е констатирано, че е разделен на две като
едната част от 10,405 дка е отдадена за ползване на жалбоподателката с договор № 3080/19.09.2018 г., а другата част
с площ 5,594 дка, е отдадена под аренда на Св. В. В.с договор № 3082/19.09.2018
г. В двата договора Н. Р. П.също се явява като пълномощник.
4. Била е назначена проверка на
място от отдел РТИ към ОД на ДФ “Земеделие“ гр. Велико Търново, извършена в
периода от 21.09.2018 г. до 25.09.2018г. Констатациите от проверката са били
положителни, като са измерени 18,400 дка.ягоди и 15,100 дка трайно насаждение
от малини. В периода от 29.10.2018 г. до 30.10.2018 г. е била извършена проверка на място и на
заявката за плащане на Св. В. от отдел
РТИ - В. Търново. В контролния лист от проверката е посочено, че са налични
установени факти и обстоятелства, които да водят до съмнение, че са създадени
изкуствено условията, необходими за получаване на помощта, а именно договор за
аренда на имот № 47634-049-044 с вх. №
2619/03.08.2018 г. към Службата по вписванията гр. Попово с наемодател Н. Р. П.и
наемател Св. В. , представлявана от упълномощено лице също Н. Р. П.. На същия
имот е било установено съседство с друго трайно насаждение от малини, което е
заявено от жалбоподателката в Заявка за плащане № 25/06/1/0/00738/3/01 от
30.07.2018 г., Упълномощения Н. П. декларирал, че няма писмено споразумение
между жалбоподателката и Св. В. за
съвместна обработка.
5. След извършени справки по
номерата на кадастралните имоти в Регистър „Парцели за директни плащания“ за
кампания 2016, 2017 и 2018 г. се установило, че имоти с номера:47634-049-044; 47634-049-013 и 47634-049-041,
посочени в заявката за плащане, с които жалбоподателката
е поискала да докаже изпълнение на инвестицията от договора през стоп.
2017-2018 година - създаване на 10 дка трайни насаждения от малини, през
предходната стопанска 2016 - 2017 година са създадени и очертани за пръв път като
малинови насаждения от нейната майка – Д. Т. П. В бизнес плана било посочено,
че не разполага с необходимите машини, съоръжения и оборудване за извършване на
дейностите в стопанството. Освен това в книгите за разходи, представени със
заявката за плащане, не са били отразени разходи за външни услуги, свързани със
създаването на нови малинови насаждения.
В данъчната декларация за 2017 г. са посочени разходи за дейността, които са 60
% от сумата на доходите подлежащи на облагане по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ.
В
атакуваният акт е прието, че :“…От изложеното дотук в тази точка се пораждат
съмнения, че малиновите насаждения, посочени като инвестиция от Вас в заявката
за плащане, всъщност са създадени през предходната стопанска 2016 - 2017 година
от майка Ви Д. Т. П“.
6. Жалбоподателката, както и Св. В.
В., са били придобили посадъчния материал, необходим за изпълнението на
инвестицията от един доставчик, а именно - „Рубус - СЛ“ ООД : Фактура № ********** от 15.12.2017 г. на
стойност 2880.00 лв., с ДДС за закупуване на 8000 бр. посадъчен материал за
малини сорт „Виламет“, а фактура с № ********** от 15.12.2017 г. на същата
стойност е представена от Св. В. и
е също за закупуване на 8000 бр. малини
от същия сорт. Платежните нареждания за плащанията по двете фактури са
представени в банката на 22.12.2017 г. и като счетоводител в тях е посочено
едно и също лице – Хр. Д. Хр.” Вальорът на извършените банкови превод към „Рубус СЛ“ ООД е
28.12.2017, 14, което с видно от банковите извлечения, представени със заявките
за плащане. От банковото извлечение е
видно, че наред с плащането към „Рубус СЛ“-ООД на стойност 2880,00 лв. на 28.12.2018
г., е извършено и плащане пр фактура № 13 от 12.12.2017 г. на стойност 4000,00 лв., издадена от В. К. за
МГУ за създаване на 10 дка.малинови насаждения. Въпросната фактура не е
представена към заявката за плащане. Наред с това от банковото извлечение било
установено, че на 22.12.2017 г. майката на жалбоподателката – Д.Т. П. е
захранила сметката й с 5300,00 лв.
Сумата е достатъчна, за да се покрият разходите за закупуване на посадъчен
материал и за извършване на услуги по засаждането от В. К.
7. Съгласно договора за финансово
подпомагане жалбоподателката е следвало да увеличи средния списъчен брой на
персонала в стопанството си с 2 бр. За доказване изпълнението на тази цел към
заявката за плащане представяте трудови договори с: А. И. Т.; Д. Р. Ц. – П.; Н.
М. М.: С. Н. С.;Ст. Н. Ст.; З. Н. З.; Д. В. Й.; М. Кр. М.; П. Хр. Ст. и В. А. Б.
След извършване на справка в регистъра на НОИ - Данни за осигурените лица –
текущо състояние към момента е установено, че преди да бъдат наети като
работници в стопанството на жалбоподателката всички тези лица са работили по
трудов договор в „Старт 2005“ ЕООД с едноличен собственик на капитала и
управител Н. П. Р.. Също така е било установено, че след прекратяване на
договора с наетото лице Д. Р. Ц. –П., същата отново се връща във фирма „Старт
2005“ ЕООД. Съгласно направените справки е видно също, че от месец юли 2016 г.
жалбоподателката се осигурява и в
дружеството на баща си Н. Р.
В атакуваният акт е прието, че съгласно
параграф единствен т. 12 от Допълнителната разпоредба на Наредба 14 от 28.05.2015
г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани “изкуствено
създаване на условията, необходими за получаване на предимство е всяко установено
условие по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., а съгласно последната
разпоредба „Без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство
в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо
или юридическо лице, за което е установено, че условията, необходими за получаване
на такива предимства са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство.
От
гореизложеното е прието, че може да се направи извод за наличието на опит за изкуствено заобикаляне
на изискванията по мярка 6.1, чрез възможно привидното представяне на жалбоподателката като действителен
бенефициер. Преплитането на икономическите действия между нея, Св. В. , Д. П.и
Н. Р. сочи към тяхната свързаност според административния орган. Прието е, че
действията на жалбоподателката са
насочени към целта същите да отговарят привидно на изискванията на Фонда за
кандидатстване по мярката, тъй като не би могла самостоятелно да изпълни заявените намерения в подадения от нея бизнес
план.
Отчетено е , че сам по себе си всеки факт от изнесените
по-горе представлява индикатор за наличието на обективния елемент от
фактическия състав на понятието изкуствено създадени условия.
Прието
е, че на основание чл. 9, ал. 1, т. 7 във връзка с
чл. 17, ал. 4 от Договор № 25/06/1/0/00738 от 15.06.2016 г., както и на основание
чл. 38, ал. 1, г. 7 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., жалбоподателката няма право да получи второ плащане и следва да върне полученото първо
плащане, тъй като е създала изкуствени условия с оглед получаване на предимство
за получаване на помощта в противоречие с целите на европейското и националното
законодателство в областта на селското стопанство и с целите на подмярката.
Обоснован е
извод за наличието втори ръководител на стопанството. Съгласно параграф единствен т. 2
от Допълнителната разпоредба на Наредба 14 от 28. 05.2015 г. за прилагане на подмярка
6.1 „Втори ръководител на земеделско стопанство“ е лице различно от кандидата/ползвателя,
собственика на предприятието на кандидата/ползвателя ЕТ или собственика на
капитала на кандидата/ползвателя ЕООД, което организира търговската и земеделската
дейност на стопанството, разпорежда се с активите и/или извършва финансови
операции от
и за сметка на земеделското стопанство, включително е назначено като управител и/или
прокурист на кандидата/ползвателя ЕООД или ЕТ или действа в качеството си на пълномощник
на кандидата/ползвателя, на собственика на предприятието на кандидата/ползвателя
ЕТ или собственика на капитала на кандидата/ползвателя ЕООД.
Общият
размер на задължението е определен на 24447,50 лева (двадесет и четири хиляди
четиристотин четиридесет и седем лева и петдесет стотинки). С писмо с изх. №
01-043-6500/106 от 21.02.2019 г. е била предоставена възможност да се
представят в 14-дневен срок от получаването
на писмени възражения по основателността и размера на публичното
вземане, Същото е връчено на 25.02.2019
г. В указания 14-дневен срок, с писмо с вх. №01-043-6500/10681 от 12.03.2019 г.
е постъпило възражение, относимо към стартиралото производството по издаване на
АУПДВ. ДФ „Земеделие“ не е приела депозираното възражение. На основание чл. 38,
ал, 1,т. 7 и т. 20 от Наредба № 14 0т 28.05.2015 г., чл. 59, ал. 1 и 2 от
Административно-процесуалния кодекс и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от
Данъчно-процесуалния кодекс, и чл.20а, ал. от Закона за подпомагане на
земеделските производители,
е отказано
пълно изплащането на финансовата помощ общо в размер на 24447,50 лв.,
представляваща второ плащане по Договор № 25/06/1/0/00738 от 15.06.2016 г.
Изложената фактическа
обстановка се установява в съдебното производство от представените от ответната
страна и приети по делото писмени доказателства, съдържащи се в
административната преписка по издаването на оспореният акт. Същата по същество
не се оспорва от жалбоподателката.
При така установените факти, съдът намира, че
жалбата отговаря на изискванията на чл.150
и чл.151 от АПК,
подадена е в 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК, пред местно компетентния
съд, от лице с активна процесуална легитимация и интерес от оспорването, в
качеството на адресат на акта, засягащ неблагоприятно негови права. Същата е
подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. С оглед
на това, жалбата се явява процесуално допустима.
При разглеждането по същество
и след проверка на оспорения административен акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК
на основанията по чл.146 от АПК, съдът приема следното:
След като е сезиран с оспорване,
при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания
административен акт, съдът провери неговата валидност. Това се налага поради
принципа на служебното начало в административния процес, въведен в нормата на
чл.9 от АПК.
Съдът в кръга на правомощията си по
чл.168 от АПК констатира, че атакуваният акт е издаден от компетентен административен орган.
Процедурата по издаване на процесния индивидуален административен акт е
стартирала и се е развила по реда на Наредба №14/28.05.2015г., издадена на
основание чл.9а от ЗПЗП. Съгласно чл.20а от ЗПЗП изпълнителният директор може
да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет
правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово
подпомагане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на
областните дирекции на фонда. Съгласно чл.20а, ал.4 от същия закон
изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или
сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно
териториалната им компетентност. Със Заповед за делегиране на правомощия с №
03-РД/2709 от17.07.2019г. /стр.11-12 от делото/, на Изпълнителния директор на Държавен фонд
«Земеделие» са делегирани на директорите на ОД на ДФ «Земеделие» изрично
посочени в нея правомощия. Административният акт е издаден от оправомощено за това лице - директор на ОД на ДФЗ, който е
териториално компетентен да се произнесе.
Актът е издаден в писмена
форма и съдържа необходимите реквизити. От формална страна издателят сочи
проявлението на конкретни факти, на които се дава и определена правна
обосновка. В обстоятелствената част са
възпроизведени констатираните от административния орган обстоятелства,
предхождащи подаването на акта, както и наличието на установени общи фактически
отношения с други кандидати, след които е и жалбоподателката.В предхождащите
документи, съпровождащи издаването на акта се съдържат фактически основания,
релевантни за преценката на решението на административния орган, обективирано в
обжалвания акт. Съгласно ТР 16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС няма пречка
конкретните обстоятелства, мотивирали административния орган да се произнесе с
дадено решение да се съдържат не само в административния акт, но и в друг
документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта
Съдът намира, че в хода на
административното производство не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила.
Видно от приобщените
доказателства, в хода на извършена проверка на представени документи, заявени
данни и обстоятелства във връзка със заявлението на жалбоподателката,
съпоставено със заявленията и приложените доказателства към тях, подадени от
други кандидати, е установено наличие на факти,
пораждащи съмнения за създадена схема за усвояване на европейски средства, чрез
подставени лица.
Изготвен е Доклад за нередност
№25/061/0/00738/3/01/17/01 от 02.08.2019 г. /стр.539-546 от преписката/, в който е описано
нарушение, изразяващо се в съмнение за опит за усвояване на средства, чрез
създадена схема за изкуствено създадени условия от
жалбоподателката ,
чрез участие на подставени лица за получаване на европейски средства от лица,
които не отговарят на условията и критериите за подпомагане.
Преценката относно наличието
на обстоятелства, обосноваващи постановяването на отказ за финансиране на подадено заявление за
кандидатстване е в компетентността на постановилия го орган, като възприетите
от него факти и тяхната правна квалификация, както правилността и
обосноваността на взетото решение, подлежат на проверка при съответствие на
заповедта с материалния закон.
В хода на административното
производство са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за
изясняването му от фактическа и правна страна. На база на установените факти са
изведени обосновани изводи, които са аргументирани в съответствие с приложимия
материален закон и неговата цел. При извършената проверка на приетите за
установени от административния орган факти, въз основа на приложените по делото
доказателства, съдът намира, че правните изводи, направени от органа, напълно
съответстват на установените обстоятелства.
Разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба
№14/28.05.2015г. сочи, че заявлението за подпомагане може да получи
отказ за финансиране в случай на несъответствие с целите, дейностите и
изискванията, определени с тази наредба. Финансовата помощ по наредбата е
безвъзмездна и се предоставя за създаване и развитие на стопанства на млади
фермери. Конкретните цели на подмярка 6.1, разписни в чл.2, ал.1 от Наредба №14/28.05.2015г.
са улесняване и подпомагане процеса на създаването на жизнеспособни и устойчиви
земеделски стопанства или поемането от млади хора на вече съществуващи
стопанства и насърчаване на заетостта. Административният орган приема, че
заявлението не съответства на посочените цели, тъй като е налице създадена
схема за изкуствено създадени условия, чрез участие на подставени лица за
получаване на европейски средства от лица, които не отговарят на условията и
критериите за подпомагане. Съгласно чл.60 от Регламент (ЕС) 1306/2013, без да
се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на
селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо
лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива
предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това
законодателство. Разпоредбата е транспонирана в чл.7, ал.2 от Наредба
№14/28.05.2015г., на която се е позовал административният орган, за да
постанови оспорения пред съда отказ за финансиране. Наличието на злоупотреба от
страна на потенциален бенефициер на такава помощ се установява от доказване на
обективните обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на
предвидените в съответната правна норма условия, целта, преследвана с тази
правна норма не е постигната и субективен елемент, изразяващ се в намерение да
получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създадат
условията, необходими за неговото получаване.
Очевидно е съвпадението в
предмета на бизнес плановете, представени от двамата кандидати, мястото на
реализиране на същите, както и идентичност при действията при сключването на
договорите.
Оспорващата
възразява, че констатираното са естествени и допустими правни фигури и средства
за сключване на действителни договори, с които може да се кандидатства по
посочената мярка, като същите по никакъв начин не сочат, че с тях са създадени
изкуствени условия, с цел усвояване на средства. Съдът приема, че направените възражения и доводи не променят констатираното от
административния орган съответно да обосноват
друг извод.
Взаимоотношенията между
посочените лица свидетелстват за друг вид обвързаност между договарящите страни
и не се ограничават единствено до обикновеното за упълномощителната сделка
съдържание. Напротив – поведението на отделните лица сочи на изкуствено
създадена схема за усвояване на европейски средства чрез участие на подставени
лица, които формално отговарят на изискванията на наредбата. В тази връзка,
неоснователно се явява възражението на оспорващата за липса на субективен
елемент като част от фактическия състав на чл.60 от Регламент (ЕС) 1306/2013г.
Съгласно решение от 21 януари 2006г. по дело Halifax и други по дело С-255/02,
фактическите обстоятелства, които могат да се вземат предвид за установяване,
че необходимите условия за получаване на плащане са създадени изкуствено, са
връзките от правно, икономическо и / или лично естество между кандидатите. В
диспозитива на решението по дело С-434/12 се сочи, че във връзка с обективния
елемент трябва да се разглеждат обективните обстоятелства в конкретния случай,
въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемите
за подпомагане от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони
(ЕЗФРСР), няма да може да бъде постигната. Във връзка със субективния елемент
на преценка подлежат обективните доказателства, които позволяват да се направи
изводът, че с изкуствено създаване на необходимите условия за получаване на
плащане въз основа на схемата за подпомагане, кандидатът за това плащане е
смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема. СЕС
припомня, че наличието на този субективен елемент може да бъде потвърдено и ако
се докаже тайно съглашение, което може да приеме формата на умишлена
координация между различни инвеститори, кандидатстващи за помощ по схема за
подпомагане, особено когато инвестиционните проекти са еднакви и между тях
съществува географска, икономическа, правна и / или персонална връзка (решение
от 11 януари 2007г. по дело Vonk Dairy Prodacts, дело С – 279/05). С решението
по дело С-434/12 СЕС приема, че в това отношение изводът може да бъде обоснован
не само с обстоятелства като правните, икономическите и / или личните връзки
между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти, но и на улики,
свидетелстващи за наличието на умишлена координация между тези лица. В този
смисъл съдът не изисква наличието на преки доказателства, а допуска формирането
на извод въз основа на улики за наличие на умишлена координация, с оглед
установените връзки между лицата. В настоящия случай въз основа на такъв анализ
административният орган е направил преценка за изкуствено създадени условия,
целящи получаване на облага, но не и постигане на целите, за които се предвижда
подпомагане. Настоящият състав намира, че в случая съществуващите между
кандидатите връзки и отношения, изразяващи се в сходни действия при
регистрацията им като земеделски производители, при сключване на договорите,
подготовката и подаване на заявленията за кандидатстване, еднаква овощна
култура, отглеждана на съседни или близки парцели, разкриват наличие на
съгласувани действия за постигане на определена цел, несъответна на целите на
финансирането по Наредба №14/28.05.2015г.
Анализът на установените факти, касаещи наличието
на родствени връзки между някои от посочените кандидати, пълномощника, лицето,
изготвило документите за кандидатстване,
свидетелстват за наличието на умишлена координация между тези лица, с
цел установяване на изкуствени условия за финансиране, а не за улесняване и
подпомагане процеса на създаване на земеделски стопанства от кандидатите и
насърчаване на заетостта.
Налице
са изкуствено създадени условия за субсидиране по смисъла на чл.60 от Регламент
1306/2013г., поради което в съответствие с закона е постановен акта.
Предвид изложеното съдът
приема, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на делото и
съобразявайки разпоредбите на чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК и
чл.143, ал.4 от АПК, направеното искане за присъждане на разноски от ответната
страна следва да бъде уважено. В случая съдът намира, че на ОД на ДФЗ – В.Търново
се дължат разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Н.Я. с ЕГН ********** ***, против Акт за установяване на публично държавно
вземане №25/06/1/0/00738/3/01/04/01
от 01.08.2019 г. на Директора на ОД на ДФЗ – гр.В.Търново, с който е
отказано изплащането на финансова помощ общо в размер на 24447.50 лева-
представляваща второ плащане по Договор №25/06/1/0/00783 от 15.06.2016 г. на
осн.чл.38, ал.1,т.7 и т.20 от Наредба №14 от 28.05.2015 год., ведно с начислената
лихва, като неоснователна.
ОСЪЖДА М.Н.Я. ЕГН ********** *** , да заплати на Областна дирекция на Държавен фонд «Земеделие» – гр.В.Търново, сума в
размер на 100 (сто) лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд на Република България гр.София в 14-дневен срок от съобщаването чрез
изпращане на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: