Определение по дело №51/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по въззивен протест на РП – Р. и въззивна жалба на адв. М. П. – повереник на частните обвинители М. Т. и Х. К., и двамата от [населено място], общ. Я., против Присъда № 2075 / 22.05.2014 год., постановена от Районен съд – [населено място] по н.о.х. дело № 294 / 2012 год., с която подс. Ю. М. И. от [населено място], общ. Я., е признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по възведеното му обвинение за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.4, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Представителят на Окръжна прокуратура - Б. поддържа протеста и изразява становище за основателност на въззивната жалба на повереника на частните обвинители. Според изложените в протеста и въззивната жалба съображения и доводи, развити от прокурора в съдебното заседание пред въззивния съд, присъдата на първоинстанциония съд е необоснована и незаконосъобразна. Прокурорът и частните тъжители считат, че обвинението срещу обв. Ю. И. за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.4, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК е доказано по несъмнен начин, поради което се иска обвиняемият да бъде признат за виновен и осъден по същото обвинение.

Редовно призовани за съдебното заседание пред въззивния съд, частните обвинители М. Т. и Х. К. не се явяват и не представят писмено становище

В съдебно заседание подсъдимият Ю. И. се явява лично и със защитник, който счита, че въззивните протест и жалба са неоснователни, поради което пледира присъдата на районния съд да бъде изцяло потвърдена.

Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.

Окръжният съд разгледа депозираните протест и жалба в качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивните протест и жалба са подадени в срока по чл.319, ал.1 от НПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни с оглед на следното:

С обжалваната Присъда № 2075 / 22.05.2014 год., постановена от Районен съд – [населено място] по н.о.х. дело № 294 / 2012 год., подс. Ю. М. И. от [населено място], общ. е признат за НЕВИНОВЕН в това, че на 18.07.2011 година след 01,00 часа в [населено място], общ. Я., обл. Б. причинил телесни повреди на повече от едно лице, както следва:

- чрез нанасяне на удар с твърд предмет в областта на главата причинил на Х. Х. К. от [населено място], обл. Б. средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота и нараняване, проникващо в черепната кухина/ линейно счупване на левите теменна и слепоочна и черепни кости, и на кости от черепна ямка вляво с малък хематом над твърдата мозъчна обвивка в ляво, както и пневмоцефалия-навлизане на въздух в черепната кухина и излив на кръв зад тъпанчевата мембарана;

- чрез нанасяне на удар с твърд предмет в областта на дясната ръка причинил на И. М. П. от [населено място], обл. Б. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на десния крайник /счупване на улна-лакетна кост на дясна предмишница/;

- чрез нанасяне на удар с твърд предмет в областта на главата причинил на М. С. Т. от [населено място], обл. Б. средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота/линейно счупване на лявата слепоочна кост на черепа с хематом под твърдата мозъчна обвивка в ляво слепоочно теменно, поради което и на основание чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по внесеното и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.131, ал.1,т.4, пр.ІІІ, във връзка с чл.129, ал.2, пр.ІІ, алт.2, пр.V, алт.2 и пр.VІ, алт.1, във връзка с ал.1 от НК.

На основание чл.190, ал.2 от НПК с оглед изхода на делото разноските в размер на 893,00 /осемстотин деветдесет и три/ лева са оставени за сметка на държавата.

Съдът, след като обсъди наведените в протеста, жалбата и от прокурора в хода на съдебните прения доводи, като взе предвид събраните доказателства от първата инстанция в хода на проведеното от нея съдебно следствие, намира за установена фактическа обстановка, която частично се различава от възприетата такава от първоинстанционния съд, при което въззивната инстанция счита, че присъдата следва да бъде потвърдена, макар и по различни мотиви за оправдаването на подсъдимия от тези на районния съд.

Фактическата обстановка, която според въззивната инстанция следва да се приеме за установена е следната:

Подсъдимият Ю. М. И. е на 25 години, със средно образование, неосъждан, неженен, работи в охранителна фирма.

По делото не се спори, че на 17.07.2011 г. в центъра на [населено място] е било организирано тържество, на което присъствали и гости от съседното село – [населено място]. Около 23.00 часа между св. М. А. и св. А. К. възникнал спор, който прераснал в сбиване. След намесата на присъстващите, свидетелите преустановили размяната на удари.

Поради така възникналия инцидент, тържеството било прекратено и свидетелите М. А., М. И. и И. Д. решили да се приберат към [населено място]. Качили се в управлявания от св. И. автомобила марка „А. Р.“, но в този момент част от присъстващите на тържеството лица, сред които свидетелите М. Т. и А. К., им препречили пътя, като застанали пред автомобила и не позволили да напуснат [населено място]. Тримата свидетели от [населено място] излезли от лекия автомобил и избягали към изхода на селото, движейки се пеша по главния асфалтов път. Междувременно св. М. И. се обадил на своя приятел – подс. Ю. И., също от [населено място] и го помолил да дойде със своя лек автомобил до [населено място], за да ги прибере. Подс. Ю. И. се съгласил и веднага се отправил към [населено място], където свидетелите А., И. и Д. останали да го чакат на изхода на селото.

След полунощ, на 18.07.2011 г. около 01.00 часа, подс. Ю. И. пристигнал с управлявания от него лек автомобил при свидетелите М. А., М. И. и И. Д.. Тъй като на мястото, на което лицата се намирали, не било възможно да бъде направена маневра „обратен завой“, подс. И. се насочил към центъра на [населено място], където да извърши посочената маневра. При него в автомобила се качил свид. М. И., за да го придружи и да му разкаже за инцидента, а свидетелите М. А. и И. Д. останали да ги изчакат на горепосоченото място.

По същото време голяма група от хора, сред които свидетелите И. П., Х. К., М. Т., М. З. Т., А. А. К., А. К., М. Б., М. М. Т., С. И. С. и много други, се отправили, от центъра към изхода на [населено място], търсейки св. М. А.. Същите били ядосани, че тържеството е преустановено и искали да се саморазправят със св. М. А.. Пристигайки на края на селото, където се намирали свид. М. А. и свид. И. Д., посочената група от хора се нахвърлили върху св. А. и започнали да го бия, нанасяйки му множество удари с ръце и крака по цялото тяло, при което същият паднал на земята.

В този момент на мястото на инцидента пристигнали подс. Ю. И. и св. М. И., които се връщали от центъра на селото. Възприемайки множеството хора и обстоятелството, че на свид. М. А. били нанасяни удари с ръце и крака по цялото тяло, както и че същият лежал на земята, подс. И. и св. М. И. излезли от автомобила и се насочили към мястото на инцидента, за да окажат помощ на св. А.. Тогава тълпата се нахвърлили върху подс. Ю. И. и свид. М. И.. Настанало масово сбиване, при което били нанасяни удари с ръце и крака, хвърляни камъни, удряне с летви и дървета. По време разразилия се масов бой на Ю. И. удрял с неустановен по делото дървен предмет, с който нанесъл удари на пострадалите Х. К., И. П. и М. Т..

От заключенията на СМЕ № П-2/2012г. и ДСМЕ № П-19 от 2014г. се установява, че на И. П. е причинена контузия с травматичен оток поулнарната /лактната-външно-странична/ повърхност на границата средна-долна трета на дясна предраменница и счупване на улна/лакетната кост/ на дясна предраменица, което е причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на десен горен крайник за повече от 30 дни, като вещото лице приема, че нараняването може да се получи от удар със значителна травмираща сила на твърд тъп предмет, което по своя характер се явява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.

Видно от заключенията на СМЕ № П-1/2012г. и ДСМЕ № П-20/2014г., на Х. К. са причинени контузия, подкожен хематом и охлузване в ляво челно-слепоочна-теменна област на главата, контузия с периорбитален хематом в ляво и посттравматичен субконюнктивален кръвоизлив, които са причинила на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и черепно-мозъчна травма, изразяваща се в линейно счупване на левите теменни и слепоочна и черепни кости от черепната основа в средна черепна ямка вляво с малък хематом над твърдата мозъчна обвивка в ляво слепоомно, както и пневмоцефалия – навлизане на въздух в черепната кухина и излив на кръв зад тъпанчевата мембрана, които по своя характер са причинили разстройство на здравето ,временно опасно за живота и нараняване, проникващо в черепната кухина, които по своя характер се явяват средни телесни повреди по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.

От заключението на СМЕ № П-3/2012г. става ясно, че на М. Т. са били нанесени контузия, подкожен хематом в челна област на главата които са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, както и черепно-мозъчна травма, изразяваща се в линейно счупване на лявата слепоочна кост на черепа с хематом под твърдата мозъчна обвивка в ляво слепоочно, както и пневмоцефалия – навлизане на въздух в черепната кухина и излив на кръв под меките мозъчни обвивки, които по своя характер са причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота и нараняване, проникващо в черепната кухина, които по своя характер се явяват средни телесни повреди по смисъла на чл.129 ал.2 от НК. С оглед обстоятелството, че по отношение на пневмоцефалията вещото лице е дало заключението си под условности, то бе допусната и назначена ДСМЕ, от което заключение в ДСМЕ № П-18/2014г. вещото лице е категорично, че с оглед липсата на обективен запис за наличие на рана в областта на главата, липсата на описание на находка в КТ в „П.“ не може да се приеме, че е налице нараняване изразяващо се в проникване в черепната кухина, изразяващо ес в навлизане на въздух в черепната кухина и излив на кръв под меките мозъчни обвивки.

Настоящият съдебен състав намира, че визираните фактически обстоятелства се извеждат на базата на анализа на всички събрани, и приобщени към доказателствения материал на съдебното следствие доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност.

По същество, възприетата от въззивния съд фактическа обстановка се различава от тази на районния съд единствено в степента на участието в посочения инцидент на подс. Ю. И.. В останалата част, възприетите от първия съд фактически обстоятелства се споделят изцяло от въззивната инстанция. От районния съд са анализирани показанията на разпитаните свидетели, събраните писмени доказателства и заключенията на съдебно-медицинските експертизи. Извършеният обстоен анализ на доказателствения материал, изложените съображения и направените изводи от районния съд се споделят изцяло и от настоящия състав на въззивния съд, поради което не се налага повторно да бъдат излагани същите съображения.

Същевременно, настоящият състав на въззивния съд счита, че от районния съд неправилно не е дадена вяра и са игнорирани показанията на пострадалите Х. К., И. П. и М. Т., досежно нанесените от подс. И. удари с твърд предмет. Само по себе си, от обстоятелството, че са конституирани като частни обвинители не може да се направи извод, че показанията им в частта за нанесените им от подсъдимия удари са недостоверни. Времето, мястото и начина по който са нанесени ударите, за което свидетелстват посочените лица, изцяло кореспондират със заключенията на съдебно-медицинските експертиза. Наред с това се подкрепя и от показания на други свидетели по делото – А. К., М. Т., М. Б., Ф. К., С. С., Р. К..

Очевидно е в случая, че пострадалите са заинтересовани, а както свидетелите от [населено място] от една страна /голяма част, от които ги свързват родствени отношения/, така и свидетелите от [населено място] – от друга, са пристрастни. Ето защо на показанията им следва да бъде дадена вяра при положение, че се подкрепят от обективните данни по делото. В случая такова данни се съдържат именно в заключенията на съдебно-медицинските експертизи.

Ето защо, при преценката на всички събрани по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност се установява, че подс. Ю. И. е нанесъл удари с твърде предмет в областта на главата на Х. К., в областта на дясната ръка на И. П. и в областта на главата на М. Т.. От тези действия на подсъдимия са причинени телесно увреждания на пострадалите: На К. е причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота и нараняване, проникващо в черепната кухина/ линейно счупване на левите теменна и слепоочна и черепни кости, и на кости от черепна ямка вляво с малък хематом над твърдата мозъчна обвивка в ляво, както и пневмоцефалия-навлизане на въздух в черепната кухина и излив на кръв зад тъпанчевата мембарана. Пострадалият П. е получил трайно затрудняване на движенията на десния крайник /счупване на улна-лакетна кост на дясна предмишница/. На пострадалия Т. е причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота - линейно счупване на лявата слепоочна кост на черепа с хематом под твърдата мозъчна обвивка в ляво слепоочно теменно.

Визираните телесни увреждания представляват по своите характеристики средни телесни повреди по смисъла на . В контекста на горното, съдът приема за доказа причинно-следствената връзка между поведението на Ю. И. и настъпилите за пострадалите Х. К., И. П. и М. Т. вредоносни съставомерни резултати. В тази връзка и заключението на вещото лице по назначената СМЕ е категорично касателно механизма на настъпване на увреждането, което би могло да настъпи на инкриминираната дата и то от действието на твърд тъп предмет.

Въпреки това, настоящият състав на въззивния съд намира, че крайните изводите на районния съд, че подс. Ю. И. не следва да понесе наказателна отговорност за инкриминираното деяние се явяват правилни, но с оглед на различни от посочените в мотивите на обжалваната присъда основания. Въззивния съд приема, че при възприетата по-горе фактическа обстановка е налице хипотезата на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК.

По делото е установено по несъмнен начин, че подс. Ю. И. е пристигнал на мястото на инцидента в края на [населено място] /около 01:00 часа/, когато група от хора от същото село се били нахвърлили върху св. М. А., нанасяли му удари с ръце и крака по тялото, и св. А. бил повален на земята.Именно сериозността на действията на тълпата /всички употребили голямо количество алкохол/, интензитета на употребената по отношение на посочения св. М. А. сила, са мотивирали подс. Ю. И. да се намеси и да предприеме действия за възпиране на нападателите. Подсъдимият се притекъл на помощ на А., при което тълпата се насочили към него и към св. М. И., след което настанало масово сбиване. От една страна голяма група /около 20-30 човека/ жители на [населено място], сред които пострадалите Х. К., И. П. и М. Т., всички срещу другоселците - свидетелите М. А., М. И. и подс. Ю. И. от [населено място]. Несъмнено по делото се установява, че участващите в сбиването са нанасяли удари с ръце и крака, удряли с летви и дървета, хвърляли камъни. По време на разразилия се масов бой /меле/ се нанасяли безразборно удари, при което подс. Ю. И. с неустановен твърд предмет нанесъл удари на пострадалите Х. К., И. П. и М. Т., които последните получили визираните телесни увреждания.

Ето защо съдът счита, че при визираното непосредственото противоправно нападение, насочено спрямо телесния интегритет на св. М. А., а в последствие и срещу подс. Ю. И. и св. М. И., както и на фона на неконтролируемото поведение на тълпата, подсъдимият И. съвсем съзнателно е предприел действия за самозащита. Същият се опитал да помогне на А., както и да защити себе си, употребявайки физическа сила по отношение на нападателите.

Безспорно при създалата се сложна и критична ситуация, подс. Ю. И. не е разполагал с други възможности и се е налагало да бъде приложена интензивна употреба на сила. Срещу него се нахвърлила тълпа, всички употребили алкохол, на които несъмнено, дори и физически силен, подсъдимият не е могъл да се противопостави, както и за неутрализирането на нападателите не е могъл да разчита на присъстващите. В този момент същият не е имал и възможност да потърси съдействие от компетентните органи – полиция или друга помощ. Той не е разполагал с достатъчно време, за да вземе друго решение как да действа в създадената явно застрашаваща свидетеля и него ситуация.

Ето защо съдът приема, че подс. Ю. И. се е намирал в състояние на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК. Св. М. А., а след него подс. И. и св. М. И., са била обект на внезапно нападение от голяма група хора, сред които пострадалите Х. К., И. П. и М. Т.. Т.е. налице е пряко, непосредствено и противоправно нападение от посочената група жители на [населено място], след които и пострадалите, изразяващо се в посегателство над личността на подсъдимия и свидетелите от [населено място], което е започнало и не е приключило /не е прекратено/. Подс. И. се притекъл да помогне на св. А. и е поел агресията на тълпата върху себе си, при което отбранявайки се е нанесъл удари с твърд предмет и причинил визираните травми на пострадалите К., И. П. и М. Т..

Същевременно съдът намира, че предприетата от подс. И. защита съответства на характера и опасността на нападението, тъй като по сила и интензитет не превишава самото нападение Изтъкнатите обстоятелства сочат, че в конкретния случай нанасянето на удари с твърд предмет срещу множество нападатели се явява неадекватна реакция, тъй като нападението не е могло да бъде ефективно отблъснато и с не толкова интензивно средство за защита. Поради изложеното съдът прие, че подсъдимият И. е действал в пределите на неизбежната отбрана, тъй като избраните от него начин и средства за защита съответстват на характера и опасността на нападението и не надхвърлят необходимото за отблъскването му. В този аспект е налице хипотезата на чл.12, ал.1 от НК.

Липсата на обществена опасност на деянието се приравнява на липса на престъпление, което по дефиниция от следва да разполага с такава. Действията на подсъдимия в условията на неизбежна отбрана рефлектират и върху липсата на умисъл за извършване на престъпление. Целта по преустановяване на насилствените действия на нападателите, вкл. частните обвинители и по защита на себе си и на св. А., мотивира подсъдимия при извършване на деянието по нанасяне на удари, респ. той не цели причиняването на телесно увреждане на пострадалия, което е съставомерен резултат по вр . Подсъдимият е бил нападнат, поради което, действайки за защита на личността си от едно налично към момента нападение, се е намирал при условията на неизбежна отбрана и съгласно деянието му не е обществено опасно, а от там и не е престъпление по смисъла на .

Ето защо съдът прие, че следва да потвърди обжалваната Присъда № 2075 / 22.05.2014 год., постановена от Районен съд – [населено място] по н.о.х. дело № 294 / 2012 год., с която подсъдимият Ю. И. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за престъпление по чл.131, ал.1, т.4 вр .

По изложените съображения и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от НПК, Благоевградският окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 2075 / 22.05.2014 год., постановена от Районен съд – [населено място] по н.о.х. дело № 294 / 2012 год.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1.

2.