№ 498
гр. Варна, 02.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
мл.с. Елица Н. Желязкова
при участието на секретаря Елка Н. И.а
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно
гражданско дело № 20253100500039 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Въззивниците К. С. К. и М. С. М., редовно и своевременно призовани, не се явяват,
представляват се от адв. М. К., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна „БАНКА ДСК“ АД, редовно и своевременно призована,
представлява се от юрисконсулт И.М., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ЮР. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на М. С. М. и К. С. К. чрез
адвокат М. К. против решение № 3847 о т 31.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 2423 по
описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и шести състав, с което са отхвърлени
предявените от М. С. М. срещу „БАНКА ДСК“ АД обективно кумулативно съединени
искове с правно основание член 49 във връзка с член 45, алинея 1 от ЗЗД и член 86, алинея 1
от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми: сумата 6 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди – физически
1
и психически неудобства, социален дискомфорт, емоционални и психически терзания,
накърнена чест и достойнство, претърпени в резултат от неправомерно ограничаване,
смущаване и пречене да ползва наследените лични парични средства по влоговете на
нейната майка и праводател Б.Т. К. по предназначение, непочтено банково третиране на
клиенти от страна на служители на ответната банка, в това число отказ на служител от ТБ
„Банка ДСК“ – клон Варна и писмен отказ от 04.10.2021 г. на Централно управление в град
София по отреченото й наследствено право върху личните парични влогове на починалата й
майка Б.Т. К., открити на нейно име при ответника, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /28.02.2023 г./ до
окончателното й изплащане, както и сумата 637,68 лева, представляваща обезщетение за
забава върху първоначално претендирания размер на обезщетението от 4 000 лева за периода
от датата на деянието /04.10.2021 г./ до датата на завеждане на исковата молба /28.02.2023 г./;
отхвърлени са предявените от К. С. К. срещу „БАНКА ДСК“ АД обективно кумулативно
съединени искове с правно основание член 49 във връзка с член 45, алинея 1 от ЗЗД и член
86, алинея 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми: сумата 6
000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди –
физически и психически неудобства, социален дискомфорт, емоционални и психически
терзания, накърнена чест и достойнство, претърпени в резултат от неправомерно
ограничаване, смущаване и пречене да ползва наследените лични парични средства по
влоговете на нейната майка и праводател Б.Т. К. по предназначение, непочтено банково
третиране на клиенти от страна на служители на ответната банка, в това число отказ на
служител от ТБ „Банка ДСК“ – клон Варна и писмен отказ от 04.10.2021 г. на Централно
управление в град София по отреченото й наследствено право върху личните парични
влогове на починалата й майка Б.Т. К., открити на нейно име при ответника, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
/28.02.2023 г./ до окончателното й изплащане, както и сумата 637,68 лева, представляваща
обезщетение за забава върху първоначално претендирания размер на обезщетението от 4 000
лева за периода от датата на деянието /04.10.2021 г./ до датата на завеждане на исковата
молба /28.02.2023 г./; осъдена е М. С. М. да заплати на „БАНКА ДСК“ АД сумата от 150
лева, представляваща сторените в производството пред първата инстанция съдебно-
деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение, на основание член 78, алинея 3 от
ГПК; осъдена е К. С. К. да заплати на „БАНКА ДСК“ АД сумата от 150 лева,
представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски – юрисконсултско
възнаграждение, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Във въззивната жалба се излага, че решението е необосновано и незаконосъобразно.
На първо място се излага, че в решението са налице противоречиви изводи, водещи до
различно правно съдържание на крайния извод на първоинстанционния съд, като не е
основал произнасянето си на обективно и справедливо изследване на всички елементи на
противоправното поведение на ответника. Районният съд декларативно е отбелязал в
решението, че липсва причинно-следствена връзка между деянието и вредите, без да се
2
задълбочи в тази посока. Сочат се редица норми и решения, които съдът е пренебрегнал.
Твърди се и нарушаване на съществени процесуални правила - конкретно цитираното вече
по-горе вътрешно противоречие в изводите на съда и липса на съдържатели мотиви. Иска се
да бъде отменено решението в обжалваните части и да бъдат уважени изцяло предявените
искове.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в
която се излага, че решението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено. Излагат се подробни аргументи защо не са налице данни за противоправно
поведение на служителите на банката, както и, че липсват допуснати съществени
процесуални нарушения от първоинстанционния съд. сочи се, че цитираната обилна
практика е изцяло неотносима към казуса по делото.
АДВ. К.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам депозираната
въззивна жалба, по аргументите изложени в нея. Оспорвам отговора.
ЮР. М.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба,
поддържам отговора.
АДВ. К.: Представям нововъзникнали и новоузнати доказателства – договор за
разплащателна сметка в лева от 30.10.2000 г., сключен между Банка ДСК и праводателката
на доверителите ми Б.Т. К., който не е приложен по делото Получили сме го по гр.д.
14105/2023 г. Нововъзникналите банкови извлечения са към момента, с оглед изменения
състав и твърдяното от нас лошо и неточно договорно изпълнение. Посочили сме
основанието, на което се позоваваме. Договорът е за разплащателната сметка в лева. С него
установяваме факта, че той е сключен на 20.01.2000 г., преди сключването на брака на
наследодателката на доверителите ми Б. К. с втория й съпруг. С оглед наследственото
правоприемство и правните последици от него, във връзка с разпоредбата на чл. 22 и 23 СК,
предвид възражението на процесуалния представител на банката, че права върху банковите
сметки в лева и валута има само третото лице Б.. Това е договорът, по който са прехвърляни
суми по сметката на Б. К. до нейната смърт, включително и постъпленията от нейната лична
пенсия до датата на смъртта й. Другата сметка е в евро, където е отбелязан характера на
постъпилата сума 9000 евро – продажба на наследствен имот. Това са извлечения на банкова
сметка към 2024-2025 г., към момента, където се вижда какво е салдото по всяка от сметките
– левова и валутна. Валутната сметка е в долари и вече е заличена, т.е. банката от датата на
подаване на ИМ продължава да начислява банкови такси за сметка, която е замразена и по
нея няма никакво движение, с оглед лично облагодетелстване на банката. Това е договор,
който сме получили по другото дело – 14105/2023 г. от банката, за който не сме знаели.
ЮР. М.: На основание чл. 266 ГПК не следва да се допуска това доказателство.
Ищците разполагаха с него преди постановяване решението на ВРС и можеха да го
приложат към въззивната жалба.
3
АДВ. К.: Не съм съгласен с позицията на процесуалния представител на банката, тъй
като по делото твърдяхме, че не са били коректни, спрямо моите доверители не са подавали
редовна информация както по отношение на банковите сметки, така и по отношение на
договорното правоотношение.
СЪДЪТ намира, че следва да приеме представения днес от въззивника договор за
разплащателна сметка в лева от 30.10.2000 г., сключен между Банка „ДСК“ ЕАД и Б.Т. К.,
както и 2 бр. извлечения за период от 12.12.2023 г. до 24.03.2025 г. по сметки на Б. К. в лева
и евро за начисляване на автоматична банкова такса за обслужване, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и прилага като доказателства по делото договор за разплащателна сметка в
лева от 30.10.2000 г., сключен между Банка „ДСК“ ЕАД и Б.Т. К. и 2 бр. извлечения за
период от 12.12.2023 г. до 24.03.2025 г. по сметки на Б. К. в лева и евро за начисляване на
автоматична банкова такса за обслужване.
АДВ. К.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски. Правя
възражение за прекомерност евентуално, с оглед фактическата и правна сложност на спора,
за достатъчно дълъг период от време, съобразно Наредба № 1.
ЮР. М.: Нямам доказателствени искания. Претендирам юрисконсултско
възнаграждение и правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния представител на
въззивниците списък с разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
4
АДВ. К.: В съответствие с правото на доверителите ми на достъп до обективен и
справедлив съд в предметния обхват на чл. 7, ал 1 от ЗСВ, чл. 6, § 1 и чл. 13 от ЕКПЧ, чл. 1 и
чл. 47 от ХОПЕС като пряко приложимо право в настоящото производство, моля да уважите
въззивната жалба и отмените първоинстанционното решение на ВРС като неправилно и
незаконосъобразно и постановите друго, с което да уважите предявените имуществени
претенции за обезщетяване на неимуществените вреди на моите доверители. Съобразно
сключения договор за разплащателна сметка между банката и праводателката на
доверителите ми Б. К. в лева и валута от 2000 г. и преди сключване на втория й брак с
преживелия съпруг Огнян Б.. Банката не е държала сметка за това правно положение, не е
отчела и правните изменения на СК – разпоредбите на чл. 22, ал. 1 и чл. 23 ал. 1 СК, че
имущество, което е придобито по време на брака с лични средства на вложителя са нейни
лични, поради което банката е следвало да зачете това правно положение и практиката на
ВКС в този смисъл е Решение № 60148/02.02.2022 г. по гр.д. 2208/2021 г на ВКС, ІІ ГО,
относно режима на общност между съпрузи и личното имущество по чл. 22 СК. Отделно от
това не е направил съпоставка за произхода на паричните средства, които се съхраняват в
собствените трезори в лева, където фигурират плащания от ТП на НОИ на пенсията й, а
левовата сметка във валута е в резултат на продажба на наследствен имот, т.е. по отношение
на преживелия съпруг няма правна логика да бъдат наследени от него, а не от децата на
починалата. В този случай банката не упражнила необходимата търговска грижа по чл. 302
ТЗ. Позоваваме се на Решение № 108/10.08.2015 г. по гр. д. № 3837/2014 г. Отделно от това е
прикрила информация относно размерите на левовите авоари на л. 47 е посочено салдо от
04.07.2022 г. в размер на 15783.57 лв., а с последващо извлечение от 29.04.2024 г. на лист
134 от първоинстанционното дело е посочена сумата 46906.67 лв., което е довело до
допълнителни финансови тежнения на моите доверители по отношение размера на
новооткритите парични авоари. Съдебната практика в този случай при наличие на
договорно неизпълнение е приела, че неизправната страна не следва да черпи права от
собственото си неправомерно поведение, тъй като длъжникът отговаря за последици от
своето неизпълнение, когато не е положил необходимата грижа – Решение № 292/24.11.2016
г. на ВКС по гр. д. № 1784/2014 г. на ІV ГО на съдия-докладчик Б... Налице е деликт от
неизпълнение на договорно задължение, за което банката следва да носи отговорност и
дължи на доверителите ми обезщетение за неимуществени вреди, с оглед практиката на
ВКС. Моля да ни бъдат присъдени направените по делото разноски.
ЮР. М.: Считам, че въззивната жалба е неоснователна и моля да я оставите без
уважение. Решението на ВРС е правилно, законосъобразно и обосновано и моля да го
потвърдите. Дори при промяна на правната квалификация не се доказа банката да е
допуснала неизпълнение по договора. Действала е добросъвестно и е положила дължимата
грижа, за да установи легитимацията на кредитора, на който трябва да престира. Смятам, че
не се доказаха преки и непосредствени вреди, които да са произтекли от поведението на
банката. Ще представя подробни писмени бележки.
АДВ. К. /реплика/: Не сме съгласни с оглед прякото право Регламент 650/2012 г., в
5
сила за България от 2015 г. относно дерогирането на разпоредбите на държавното частно
право, на което се позовава банката за отказа да предостави достъп на доверителите ми до
банковите сметки.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Дава възможност на въззиваемата страна да представи писмени бележки в 10-
дневен срок от днес с препис за насрещните страни.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:05 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6