Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1915
гр. Пловдив, 17.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I граждански
състав, в публично заседание на десети май
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
5460 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД с ЕИК *********, против
И.В.Ч. с ЕГН **********, представлявана от особения представител адв. ***, с която са предявени
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл.
415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Твърди се, че ответникът е потребител на ВиК услуги по
смисъла на ЗРВКУ и за периода от 10.03. 2014г. - 10.03.2016г. имал задължения
към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода в общ размер на 408,37 лв.
за ползван от него обект, находящ се в гр. ***, ул. ***№ *, ап. * /нает от ОП
„Жилфонд” с договори от 05.10.2007г. и 24.07.2015г./.
За потребените количества вода били издадени съответни
фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима
сума и период. При забава в плащанията, абонатът следвало да дължи и законна
лихва, като в случая дължимото мораторно обезщетение възлизало на сумата от 80,87
лева за периода 31.05.2014 г. – 30.09.2017 г. Ответникът фигурирал в базата
данни на оператора като потребител с № ***, а отношенията между дружеството и
клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/. Поради
неизправно измервателно устройство, месечното количество изразходвана вода в
имота било определяно съгласно чл. 23, ал. 5 ОУ. Тъй като описаните задължения
не били погасени, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. По образуваното частно гр. дело № 17970/2017
г. на ПРС, била издадена заповед за изпълнение за главните и акцесорни
вземания, ведно със законната лихва и разноски от общо 75 лева.
На длъжника заповедта за изпълнение била връчена при
условията на член 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът дал указания на ищеца за
предявяване на иск за вземането му. Моли претенциите да бъдат уважени в цялост.
Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.
В
законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба. Излагат се следните доводи и възражения, а именно: да не се установява
обстоятелството ответницата да е ползвала имота за процесния период; да не
става ясно на какво основание на ответницата са начислени суми за двама
потребители на ВиК услуги; да няма данни ответницата да е подала сигнал за
неизправен водомер и необходимостта за подмяната му, както и да няма данни за
съставен протокол за тези обстоятелства; да няма подпис на ответницата върху
представените копия от карнети и на нейн представител; да няма подпис на
свидетел на отказа на ответницата да подпише карнетите. Прави се евентуално
възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на сумите,
отразени във фактурите за периода от 10.03.2014 г. до 07.11.2014 година, ако
съдът уважи иска.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 17970/2017г. на ПРС, I бр. с., вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Исковете, по
които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК. Същите са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
В доказатествена тежест на ищеца е да
докаже при главно и пълно доказване съществуването на валидно възникнало
облигационно отношение с ответника като установи вземането си на твърдяното договорно
основание и в претендирания размер; че през процесния период е извършвал в
договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода за обект, находящ се гр. ***, ул. ***№ *, ап. *, и че през
процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на Общите
условия. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на
консумираните услуги и начислените в тази връзка суми, като съответно, че са
били налице предпоставките за извършване на начисляване по реда на чл. 23, ал. 5
от ОУ.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по
смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу
заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК
операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за
предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник.
Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите,
като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК
услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената
нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите
не се изисква.
Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК
услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдени имоти, което е
залегнало и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от ОУ на оператора, която разпоредба регламентира
няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно
право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й
и наематели.
За да възникне задължението за
заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да
има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - ***.
Доказателства за това, че ответникът е потребител на услуги, предоставени от
ищеца за процесния период, не се представиха по делото.
Ищецът не установи, че именно ответницата е материалноправно легитимирана
да отговаря по исковете. По делото не са ангажирани доказателства същата да е
собственик или ползвател /носител на ограничено право на ползване/ на посочения
в исковата молба имот. От представените няколко договори за наем се установява,
че процесният имот е общинска собственост и се стопанисва от ОП „Жилфонд“, като
в полза на ответника не е учредявано ограничено вещно право върху имота.
Ищецът твърди, че ответницата е
потребител в качеството й на наемател. В Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги наемателят не е уреден като потребител на ВиК услуги.
В чл. 8, ал. 9 от Наредбата се допуска възможността наемателят да плаща услугите,
но от името на собственика. Съгласно текста от разпоредбата - наемателят на
водоснабден имот може да заплаща ВиК услугите от името на наемодателя, като е
длъжен да спазва изискванията на наредбата и договора и когато наемателят не
спазва тези задължения, отговорен за тях е наемодателят. Или по смисъла на
нормативния акт, уреждащ процесното правоотношение, последното възниква между
ВиК оператора и собственика на имота, а наемателят може да бъде само платец на
услугите, като при неизпълнение, отговаря не той, а наемодателят, който е
потребител в отношенията с оператора.
В ОУ, одобрени с решение от ЗКЕВР
от 11.08.2014г. и приложими за процесния период е предвидено в чл. 2, ал. 3, която
гласи, че по обща договореност между оператора, собственика и наемателя, е
допустимо последният да придобие качеството потребител, ако е налице съгласие
на наемодателя – дадено лично или с нотариално заверена декларация. В случая,
такова съгласие не се установява. Не се установява собственикът на имота, чрез
своя законен или упълномощен представител, да е изразявал съгласие пред
ищцовото дружество за това ответникът, като наемател, да фигурира като
потребител на услугите и страна по правоотношението и не става ясно по какъв
начин и на какво основание партидата се води на името на ответника.
Заместването в дълг е договор, в който участва и новият длъжник – този, който
поема отговорността за чуждото задължение, като неговото съгласие също е
необходимо, за да е налице валидно заместване.
Не се доказва нито собственикът
на имота, нито ответникът да са изявили воля за това наемателят да е потребител
на услугите и страна в правоотношението с ищеца. Макар в договора за наем да е
уговорено наемателят да заплаща консумативите за ползването на имота – топлинна
и електрическа енергия, топла и студена вода, това не означава, че той става
страна в правоотношението със съответните доставчици, а единствено, че
заплащането ще се осъществява от името на наемодателя. Ако консумативите не са
платени от наемателя, той ще отговаря пред наемодателя за това си неизпълнение
на договора за наем, а спрямо ищцовото дружество - отговорност носи
потребителят – собственик на имота. След като по делото не се доказва да е
налице заместване в дълг и хипотеза по чл. 2, ал. 3 от ОУ на ВиК, приложима е
нормата на чл. 8, ал. 9 от Наредбата, т.е. – в случаите, при които наемателят
не спазва задълженията съгласно общите условия и договора, отговорен за тях
остава наемодателят.
Съгласно одобрените от ДКЕВР ОУ, с решение от
09.06.2006г., действали до отмяната им със следващите ОУ, коментирани по-горе,
в член 60, ал. 1 е предвидено, че потребител
може да бъде и лице, което ползва В и К услуги в жилище, на което е наемател,
ако собственикът е подал декларация пред ВиК оператора, че В и К услугите, ще
се ползват за битови нужди, с изразено съгласие да носи солидарна отговорност с
наемателя за заплащане на дължимите суми. В тези случаи ВиК води партидата на собственика
на имота и на наемателя, който заплаща дължимите суми за услугие, начислени
след сключване на договора. Или наемателят придобива качеството на потребител
на услугите, само след наличието на дадено от собственика на имота съгласие за
носене на солидарна отговорност заедно с наемателя, каквото наличие не е било
установено от ищеца.
С оглед липсата на пасивна материалноправна легитимация
на ответницата, като потребител на услугите, искът следва да се отхвърли, ведно
с искането за законна лихва, а поради липсата на главен дълг, искът за мор.
лихва също следва да се отхвърли.
На адв. П. ще следва да се
присъдят допълнително още 100 лева адв. възнаграждение за защита, по смисъла на
член 7, ал. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2014г. за минималните размери на адв.
възнаграждения, тъй като по делото са били проведени три заседания.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против И.В.Ч. с ЕГН **********, обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че
дължи следните суми: 408,37 лв. - главница, представляваща стойност на
предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за
периода 10.03.2014 г. – 10.03.2016 г. за имот, находящ се в гр. ***, ул. ***№ *,
ет. *, ап. 10; 80,87 лева - обезщетение за забава за периода 31.05.2014 г. – 30.09.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на
заявлението в съда – 10.11.2017г. до
окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 11299/24.11.2017 г. по ч.гр.д. № 17970/2017
г. на ПРС, І бр.с.
ОСЪЖДА
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Л.П.
сумата от 100 лева допълнително адв. възнаграждение за защита на осн.
член 7, ал. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2014г. за минималните размери на адв.
възнаграждения.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен
съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно
с оригинала: Ц.Т.