РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2250/7.11.2019г.
гр. Пловдив, 7 ноември
2019 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на десети
октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й., като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 2089 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 172, ал.5 от Закона за движението
по пътищата.
Образувано е по жалба на Х.Р.Р.,
ЕГН ********** ***, чрез адв. П.със съдебен адрес:***,
пл***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-1030-000684 от 14.05.2019г. на началник група към ОД
на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т.1,
б."б" от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Според жалбоподателя оспорената заповед е необоснована
и незаконосъобразна. Оспорва изложените фактически данни в заповедта, както и
констатациите изложени в обстоятелствената част на АУАН № АА19812/14.05.2019г.,
с изключение на факта, че на 13 срещу 14.05.2019г. е управлявал лек автомобил
Тойота Ярис с рег. № *** в гр.Пловдив по бул.“Княгиня Мария Луиза“. Сочи, че при
проверката за употреба на наркотици не му е обяснен механизма на действие на
техническото средство и никога не се е сблъсквал с подобно изследване. Категорично
заявява, че не е употребил наркотични вещества. На следващо място посочва, че
не е бил съставен изискуемия по Наредба № 1/19.07.2017г. протокол за извършена проверка
за употреба на наркотични или упойващи вещества и по този начин е опорочена
процедурата по извършване на изследването.
Иска се отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ.
В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа
жалбата си и иска да бъде отменена
наложената ПАМ.
Ответникът, Началник група към ОД на МВР, гр.Пловдив,
сектор ПЪТНА ПОЛИЦИЯ, не се явява, не се представлява и не взема конкретно
становище по жалбата. С писмо вх. № 15025
от 14.08.2019г. на Началник сектор ПЪТНА ПОЛИЦИЯ към ОД на МВР, гр.Пловдив (лист 14) е изложено становище, че
производството по издаване на обжалваната заповед е проведено законосъобразно.
Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК. ИАА
е връчен лично на жалбоподателя на ръка на 09.07.2019г., удостоверено в самата
заповед на лист 18 гръб по делото. Жалбата е входирана
директно в Административен съд Пловдив на 11.07.2019г. Оспорващото лице е
адресат на ограничителен акт, поради което жалбата се явява ДОПУСТИМА.
Съдът, като
разгледа направените възражения и приложената административна преписка,намери
за установено следното:
По делото е приобщен Акт за установяване на
административно нарушение № АА19812/14.05.2019г.
Констатациите, изложени в акта се свеждат до следното:
На 14.05.2019г., около 01:10 часа, в гр.Пловдив на ул.“Гладстон“
– подлеза на Пощата, посока запад-изток, Х.Р., управлява собствения си лек
автомобил „Тойота Ярис“ с рег.№ *** под въздействие
на наркотични вещества, изпробван с Дрежер Drug Check 3000 с фабр. № ARLF – 0361, който
отчел употреба на наркотично вещество THC. На
водача е издаден талон за медицинско изследване № 0010139.
Във връзка с издадения талон за медицинско изследване
следва да се отбележи, че по делото няма данни лицето да е дало проба, което
обстоятелство е отразено и в приобщения по делото Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества и техните аналози от 14.05.2019г., 02:00 часа, подписан от
жалбоподателя, в който е отразено, че лицето отказва да се подложи на изследване.
Протоколът е подписан от ст.полицай М.. В приложения по делото Лист от преглед
на пациент в КДБ/СО издаден от д-р П.К., също е посочено, че пациентът Х.Р.
отказва да даде кръв и урина за опиати в 02:00 часа в присъствието на
ст.полицай Михайлов.
Въз основа на съставения АУАН и констатираното с него
нарушение е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителни
административни мерки , с която на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т.1,
б."б" от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца. В заповедта е посочено, че са отнети следните документи: СУ МПС № *********
и контролен талон № 5163801.
По делото са приложени още: Заповед № Iз 789 от 12.04.2010г. на Министъра на вътрешните
работи, относно определяне на технически средства за извършване на проверка за
употреба на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, както и
допълващата я Заповед № 8121з-369 от 21.04.2016г.; Протокол за извършване на
проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества (лист 24), подписан от
жалбоподателя; Докладна записка от 14.05.2019г. (лист 25); Справка за
нарушител/водач (лист 27), според съдържанието на която от септември 2015г. на
жалбоподателя са издадени 4 броя НП – всички
влезли в сила.
При така
установените факти се налагат следните правни изводи:
Според нормата на чл. 171 от ЗДвП, принудителните
административни мерки, предвидени в закона, включително от категорията на процесната такава, се налагат за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения.
Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 АПК и се издава по реда на глава
пета, раздел втори от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл.171 ЗДвП, е извършено от водач на МПС
административно нарушение, което се установява с АУАН, съставен от
компетентните длъжностни лица.
При произнасянето на компетентния орган относно
осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или
след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за отпаднала.
По делото е представена Заповед №317з-391 от
06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР-Пловдив (лист 28-29), издадена на
основание Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи (също
представена по делото на лист 30), с която на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП
началниците на групи в сектор „Пътна полиция“
в ОД на МВР - Пловдив са оправомощени да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни марки. Във връзка с компетентността на органа,
издал оспорваната заповед е представена и Заповед № 8121К-5154 от 02.06.2017г. (лист
31) за преназначаване на Матей Василев Матов на длъжност началник на група в
сектор „Пътна полиция“. Следователно процесната заповед е издадена от материално компетентен
административен орган.
Съдът констатира, че заповедта е издадена в предвидена
от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/, като в
производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила и същата е съобразена с
целта на закона - гарантиране безопасността на движението по пътищата.
С оглед разпоредбата на чл. 171, т.1 б.“б“от ЗДвП,
принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство" се налага на водач, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго
техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който
откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване
на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на
изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
При проверката Х.Р. е изпробван с Drager Drug Check 3000 с фабр. № ARLF – 0361, който отчел употреба на наркотично
вещество THC. Следва да се отбележи, че е издаден и талон за изследване №
0010139, копие от който е приложен по делото и в случай на несъгласие с резултата
от алкотест Drug Check 3000
водача е имал възможността да даде кръвна проба или урина за медицинско
изследване. По делото няма данни, а и жалбоподателят не твърди такова
изследване да е направено. Дори напротив, в представените по делото Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества и техните аналози от 14.05.2019г., 02:00 часа,
подписан от жалбоподателя и Лист от преглед на пациент в КДБ/СО издаден от д-р П.К.,
също подписан от жалбоподателя е отразено, че отказва да даде кръв и урина.
Несъстоятелно e възражението, че при проверката за употреба на
наркотици на Р. не му е обяснен механизма на действие на техническото средство,
след като сам заявява, че му е взета слюнка от устата и след като такъв тест му
е направен.
В случая е налице необходимата материалноправна
предпоставка за налагане на мярката, а именно наличието на една от хипотезите,
предвидени в нормата на чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП- управление на моторно превозно
средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване
или с тест.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че не е спазена процедурата по Наредба №1 от 19.07.2017г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, с твърдение че не му е издаден протокол
за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества. Съгласно
чл.5 ал.2 от наредбата, резултатът от проверката за употребата на наркотични
вещества или техни аналози с тест се попълва в протокол за извършване на
проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози, изготвен в три
екземпляра по образец съгласно приложение № 2, като първият екземпляр остава за
органа, извършил проверката, вторият се прилага към талона за изследване, а
третият се предоставя на водача. В случая такъв протокол е съставен (лист 24 по
делото) и същият изцяло отговаря на образеца съгласно приложение № 2 от
наредбата. Протоколът е подписан от жалбоподателя. Както бе посочено по-горе в
мотивите на настоящото решение, употребата на наркотични вещества или техните
аналози е установена с тест Drug Check 3000, който
тест е определен със заповед № 8121з-369 от 21.04.2016г. на министъра на
вътрешните работи (лист 20), съобразно чл.1 ал.5 от Наредба №1 от 19.07.2017г. Съставен
е и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1, съобразно чл.3 ал.2
от Наредбата.
За пълнота
следва да се отбележи, че нарушението на водача следва да бъде констатирано със
съставен акт за установяване на административно нарушение, който съобразно
нормата на чл.189, ал.2 ЗДвП има доказателствена сила
за визираните в него обстоятелства до доказване на противното. Оспорването на
констатациите изложени в АУАН следва да се разглежда в производство по реда на
ЗАНН при обжалване на издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Актът за установяване на административно нарушение
№ АА19812/14.05.2019г. е съставен от
длъжностно лице – мл.автоконтрольор към ОД
МВР-Пловдив, сектор Пътна полиция - Пловдив, който акт съгласно чл. 189 ал. 2
от ЗДв.П има доказателствена
сила до доказване на противното, а по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК е официален
удостоверителен документ.
В настоящото производство жалбоподателят не е
ангажирал доказателства, които да опровергаят констатациите на административния
орган. Ето защо, при така установените факти, съдът приема, че са били налице
обстоятелствата за издаване на процесната заповед.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна.
Водим от горното, съдът:
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Р.Р.,
ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 19-1030-000684 от 14.05.2019г. на началник група към ОД на МВР Пловдив,
сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т.1, б."б" от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на Х.Р.Р., до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Административен съдия: