М О Т И В И
по присъда №
/20.09.2021г. по н.о.х.д. № 30/2021г. по описа
на Районен съд – Г.Т.
На 24.02.2021г. Районна прокуратура – Д., е внесла за разглеждане в
Районен съд – Г.Т., обвинителен акт по досъдебно производство № 11/2020г. по описа на РУ – Г.Т., при ОД на МВР – Д., по
който е било образувано производство пред първа инстанция против С.И.С. с ЕГН -
**********,***, за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по
чл. 235, ал.1 от НК.
В диспозитивната част на
обвинителния акт е посочено, че подсъдимия в периода от 01.01.2020г. до
15.01.2020г. от полезащитен пояс, представляващ горска територия на ДГС – Г.Т.,
отдел 1674, подотдел „А“, в землището на с.С., общ.Г.Т., без редовно писмено
позволително взел и извозил 4,5 пространствени куб.метра дърва на стойност
184,50 лева.
В съдебно
заседание повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на Районна прокуратура – Д.. По същество предлага подсъдимия да бъде признат за виновен в
извършването на вмененото му престъпление, за което му бъде наложено наказание около
минимума предвиден от законодателя, като не се посочва размера.
Пострадалото
лице е редовно призовано, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Подсъдимият
С. е нередовно призован, не се явява в съдебно заседание. По данни на
упълномощеният от него защитник адв. Г. ***, същият пребивава постоянно в Р. Г.,
където работи и не може да се яви в съдебно заседание. Съдът е преценил, че
разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия не би попречило за разкриване
на обективната истина, поради което с протоколно определение на осн. чл.269,
ал.3, т.4, б. „а“ от НПК е допуснал разглеждане на делото в отсъствие на подс. С..
Защитникът на подс. С. декларира, че подсъдимият се признава за виновен в
извършване на вмененото му престъпление. Признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, дава съгласието си да не се събират
тези факти, като изразява претенция делото да бъде разгледано по реда на глава
27 от особената част на НПК – чл. 371, т.2 от НПК. По същество защитника
пледира за преквалифициране на деянието и прилагане на разпоредбите на чл. 235,
ал.VІ от НК и съобразно чл.78а от НК, налагане на административно наказание на
подсъдимия, като излага подробни доводи за това.
След като
обсъди събраните доказателства, съдът намери за безспорно установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият
С.И.С. живеел със семейството си, състоящо се от съпруга, три деца и майка в
семейна къща в с.С., общ.Г.Т.. От дълго време подс. С. и съпругата му били без
постоянна работа и не получават трудови възнаграждения. Поради тази причина
отоплявал жилището с дърва, които събирал от полезащитните пояси в землището на
селото без ничие позволение. На неустановена дата в периода от 01.01.2020г. до
15.01.2020г. подсъдимият излязъл с конска каруца в землището на с.С., общ.Г.Т.
с намерението да събере дърва за огрев. Отишъл в полезащитен пояс,
представляващ горска територия на ДГС - Г.Т. - отдел 1674, подотдел А. Там
намерил отсечени дървета и части от тях, които натоварил на каруцата и закарал
в двора на дома си. Върнал се в пояса, натоварил втора каруца с дърва, които
също закарал в двора си, след което отново се върнал, натоварил трета каруца с
дърва. Нарязал дървата на трупчета с моторен трион и ги наредил в двора си.
След уговорка, закарал една каруца от дървата в двора на св.А. К. А. и му ги
продал за 50 лева. На 15.01.2020г. от служители на ДГС - Г.Т. била извършена
проверка, която установила, че подс. С. няма издадено позволително за сеч и
превозен билет за дървата, а на тях няма положена контролна горска марка.
Дървата били измерени - 4,5 пространствени куб.метра и оставени на отговорно
пазене. Според вещото лице по назначената съдебно-оценъчна експертиза
стойността на дървата била 184,50 лева, която сума била внесена от обвиняемия в
касата на ТП ДГС - Г.Т..
Към
момента на извършване на деянието по отношение на осъждането на подс. С. е била
настъпила реабилитация съобразно чл. 88а от НК.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от пълните самопризнания на подсъдимия на
досъдебното производство, свидетелските показания дадени по време на досъдебното
производство, както и от всички гласни и писмени доказателства, приобщени на
основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото. Всички
събрани гласни доказателства са еднопосочни, взаимнодопълващи се, поради което
съда ги кредитира изцяло.
Съдът не
споделя становището на представителя на държавното обвинение относно приетата правна
квалификация на деянието. При така възприетата фактическа обстановка този
случай може да се определи като маловажен и съображенията за това, произтичат
не само от паричната равностойност на предмета на престъплението, а от
съвкупната преценка на всички обстоятелства, които касаят деянието и дееца.
Извършеното от подс. С. се отличава от типичните случаи на посегателства върху
горския фонд от гледна точка на това, че деецът не е извършвал сеч, която
нанася много по - големи вреди, чрез увреждане на дървесните видове,
причиняване на невъзможност за възстановяването им и засягане структурата, и
развитието на гората. Липсват отегчаващи обстоятелства, които характеризират
негативно С..
С оглед
изложените обстоятелства, съдът намира, че следва подс. С. да бъде оправдан по
първоначално повдигнатото му обвинение за извършено деяние наказуемо по чл.
235, ал.1 от НК и да бъде признат за виновен в извършване на деяние по чл. 235,
ал.6 от НК.
При
гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено от правна
страна следното:
От
обективна страна подсъдимия С. периода от 01.01.2020г. до 15.01.2020г.
полезащитен пояс, представляващ горска територия на ДГС – Г.Т., отдел 1674,
подотдел „А“, в землището на с.С., общ.Г.Т., в маловажен случай, без редовно
писмено позволително взел и извозил 4,5 пространствени куб.метра дърва на
стойност 184,50 лева.
От субективна страна
подсъдимият при извършване на деянието е действал при условията на пряк умисъл
по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като е съзнавал обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал тяхното
настъпване.
По
този начин подсъдимият С. от обективна и субективна страна е осъществил
престъпния състав на чл. 235, ал.6 във вр. с ал.1 от НК.
Причина
за извършване на престъплението може да се търси в лошото материално състояние
на подсъдимия.
В
случая са налице всички положителни предпоставки по чл. 78а от НК: за
извършеното престъпление предвиденото на-тежко наказание е една година
„лишаване от свобода”; деецът не е осъждан за престъпление от общ характер/реабилитиран/
и не е освобождаван от наказателна отговорност; причинените от престъплението
имуществени вреди са възстановени, предвид което и с оглед императивните
разпоредби на закона, съда следва да освободи подс. С.С. от наказателна
отговорност и да му се наложи административно наказание „глоба”.
За
да определи размера на административното наказание „глоба” на подсъдимия съдът
се съобрази и със степента на обществена опасност на извършеното деяние,
данните за личността му, констатира следните обстоятелства от значение за
отговорността му:
Подсъдимият С.И.С. е роден на ***г. в гр. Г.Т.,
живущ ***, , ЕГН - **********, издържа и се грижи за съпруга – също безработна,
майка и три низходящи.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчита направените пълни самопризнания, и
изявено критично отношение към извършеното, съдействие за разкриване на
обективната истина, лошото материално състояние към момента на извършване на
деянието.
Всички изложени обстоятелства
дават основание на съда да наложи на подс. С. административно наказание „глоба”
около съответния минимум, но над него, а именно „глоба” в размер на 2000лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимия следва да
заплати сторените по делото съдебно деловодни разноски – 117/сто и
седемнадесет/ лева по сметка ОД на МВР – Д..
Съдът е
постановил след привеждане на присъдата в изпълнение, моторен трион „Райдър“ с
№ 075104, да се върне на С.И.С..
Водим от горното, съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия:
/ Р.
Стоянов /