Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 23.05.2017 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Десислава Костадинова и в присъствието на прокурора Стефанов,
като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.дело № 6 759/16 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.2 ал.1 т.3 пр.1 и 2 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ за сумата от 80 000 лв.
Ищецът Б.Т.Д. твърди в
исковата си молба, че срещу него били образувани и водени наказателни дела по
обвинения за тежки умишлени престъпления, както следва:
1.
По ДП – следствено
дело 57/2001 г., прок. преп. 1641/2001 г. по описа на СГП бил привлечен като
обвиняем с постановление от 09.11.2001 г. за престъпление по чл. 354а ал.1 пр.6
вр. чл. 20 ал.2 от НК. Твърди се, че на 10.11.2008 г. СРП внесла обвинителен
акт в СРС, по който било образувано нохд 9587/08 г. като с присъда от
15.11.2012 г. на СРС, 102 състав бил признат за невиновен. Присъдата била
потвърдена с решение на СГС от 10.02.2014 г.
2.
По ДП ЗМ 217/13 по описа
на СДВР, прок. преп. 6079/13 г. на СГП бил привлечен като обвиняем и му било
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 278 ал. 6 от НК. С
постановление от 28.11.2013 г. това досъдебно производство било прекратено.
3.
По ДП ЗМ 1125/2011 г.
по описа на 08-мо РПУ – СДВР, прок. преписка 6664/2011 г. по описа на СГП на
18.04.2011 г. му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.
354а ал.1 т.4 ал.1 от НК. С постановление от 15.01.2013 г. на СГП
производството било частично прекратено, делото изпратено на СРП с аргумент, че
се касае за престъпление по чл. 354а ал.3 от НК, за което престъпление на ищеца
му било повдигнато обвинение като впоследствие производството било прекратено с
постановление на СРП. Твърди се, че по досъдебното производство ищецът търпял
предварително задържане от 24 часа.
Твърди се, че на ищеца му били причинени неимуществени вреди, настъпили
като пряка и непосредствена последица от множеството образувани и водени срещу
него наказателни производства през последните 14 години. Същият бил неосъждан
както към повдигане на обвиненията, така и към момента на предявяване на
настоящите искови претенции. С оглед на това, че бил следствен 14 години бил
безработен, засегнато било доброто му име в обществото, водил се като
криминално проявено лице, а в квартала му между съседите бил наричан с прякор „Б.
Д.”. Така бил посочен и в предаване по БТВ, обедна новинарска емисия, излъчена
на 12.07.2015 г. Твърди се, че водените срещу него наказателни дела се отразили
на семейния и социалния му живот. Семейството му било издържано главно от
съпругата, а многобройните полицейски проверки подлагали ищецът и съпругата му
на стрес, нарушавали и нормалния семеен живот, поставяли го в унизително
положение пред близки и приятели.
Предвид тези твърдения е обоснован правен интерес от
предявеният иск и от съда се претендира да осъди ответника да му заплати сумата
от 25 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно
воденото срещу него наказателно производство по нохд 13 184/08 г., сумата
от 25 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за воденото срещу него
досъдебно производство по пр.пр. 6079/13 г. и сумата от 30 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди за воденото срещу него досъдебно
производство по прок. преп. 6664/2011 г. , ведно със законната лихва върху сумите,
както и сторените по делото разноски.
Ответникът – П. на Р
България, чрез своя представител оспорва иска по основание и размер в писмен
отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът след като обсъди становищата и доводите
на страните и събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235
ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С постановление за привличане на обвиняем от 18.04.2012
г. по ДП № ЗМ 1125/2011 г., пр.пр. 6664/2011 г. по описа на СГП Б.Т.Д. е
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 354а ал.1 предл. 4, алт.1 от НК
за това, че на 19.07.2011 г. около 08.00 часа в къща, находяща се в гр. София,
ул. „*********, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високо
рискови наркотични вещества – 1,77 грама хероин, 5,56 грама марихуана и 0,18
грама марихуана като му е определена мярка за неотклонение „подписка”.
С постановление от 15.01.2013 г. на СГП по пр. пр.
6664/2011 г. е прекратено частично
наказателното производство по ДП като по отношение на Б.Т. производството е
отделено, изпратено на СРП и следва да продължи за престъпление по чл. 354а
ал.3 предл. 2 т.1 от НК.
С постановление от 25.09.2013 г. по ЗМ 1125/2011 г., пр.
преп. 11654/2013 г. по описа на СРП е прекратено воденото наказателно
производство по отношение на Б.Т.Д. за престъпление по чл. 354а ал.3 от НК.
По делото е представено постановление за привличане на
обвиняем и определяне на мярка за неотклонение от 02.10.2013 г. по ДП ЗМ №
217/2013 г. по описа на СДВР, прок. преп. 6079/2013 г. от което се установява, че
Б.Т.Д. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 278 ал. 6 от НК затова,
че на 18.12.2012 г. в гр. София, кв. „*********е държал повече от три
археологически обекта – 15 броя антични монети, на обща стойност 410 лв., които
не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, съгласно ЗКН.
С постановление от 28.11.2013 г. на СГП, по прок. преп.
6079/2013 г. е прекратено наказателното производство, водено срещу Б.Т.Д. за
престъпление по чл. 278 ал.6 от НК и е отменена взетата по отношение на същия
мярка за неотклонение „подписка”.
По делото е представена присъда от 15.11.2012 г. на СРС,
102 състав, постановена по нохд 13184/2008 г., от която се установява, че Б.Т.Д.
е признат за невиновен в това, че на 15.03.2001 г. в гр. София, ж.к. „*********в
съучастие с брат си В.Т.Д., без надлежно разрешително е държал високорисково
наркотично вещество – 14 броя хартиени пликчета, съдържащи хероин, със сходни
морфологични белези във всички пакетчета, с търговска добавка кафеин и е
оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 354а ал.3 предл.2 алт.1 предл.1
вр. с чл. 20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 2 ал.2 от НК. Присъдата е потвърдена с
решение № 156/10.02.2014 г. на СГС, по внохд 23/2014 г. на 15-ти наказателен
състав и е влязла в сила.
По делото е представена справка за съдимост на Б.Т.Д.,
издадена на 29.08.2016 г., от която се установява, че по отношение на същия има
три влезли в сила осъдителни присъди /от 1993 г., от 1998 г. и от 2016 г. като
за първите две е реабилитиран по право/
и решение, постановено по реда на чл. 78а от НК /от 2015 г./.
По делото е представена справка от МП – ГД „ИН” рег. №
4605/16.09.2016 г., от която се установява, че Б.Т.Д. ***.06.1998 г. и е
изтърпял следните наказания – 11 месеца лишаване от свобода по чл. 251 от НК
/по нохд 92/93 г. на СРС/ и 7 месеца по чл. 346 от НК /нохд 1702/97 г. на СРС/
като е освободен на 16.07.1999 г.
По делото е представено наказателно постановление №
НП-4/14.04.2014 г. на МК на РБ, от което се установява, че на Б.Т.Д. е наложена
административно наказание „глоба” в размер на 2000 лв. на основание чл. 228в от
ЗКН и са отнети в полза на държавата 15 броя антични монети, предмет на
нарушението.
Представена е и справка за актуалното състояние на всички
трудови договори на Б.Т.Д.,***, от която се установява, че по отношение на
същия е регистриран един трудов договор, сключен на 11.02.2008 г. и прекратен
на 20.02.2008 г.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит
на свидетеля Я.Я., в съдебно заседание на 27.02.2017 г.
При така ангажираните доказателства по делото съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.2
ал.1 т.3 пр.1 и 2 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, П. и съда от обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,
или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. С оглед така очертания фактически състав по делото, следва да бъде
доказано от ищеца, че е налице съдебен акт, с който по отношение на лицето,
което твърди, че е претърпяло вреди от визираните по-горе органи е прекратено
образувано наказателно производство респ. е налице влязла в сила присъда, с
която същият е оправдан като от тези действия на правозащитните органи като
пряка и непосредствена последица да са били причинени вреди на ищеца. Отговорността
на държавата е пряка, увреденият се обезщетява директно от съответния правозащитен
орган, към което принадлежи съответното длъжностното лице. Тя е обективна т.е.
носи се независимо дали вредите са причинени виновно или не.
Ищецът релевира в исковата
си молба, като вредоносно поведение от страна на П. на РБ, състоящо се в
повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпления, за които е
бил привлечен като обвиняем по 3 досъдебни производства. Видно от доказателствата по делото е, че ищецът е привлечен като обвиняем
по престъпления по чл. 354а ал.1 предл. 4, алт.1 от НК респ. чл. 278 ал.6 от НК
респ. чл. 354а ал.3 предл.2 алт.1 предл.1 вр. с чл. 20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 2
ал.2 от НК. По делото е представено постановление за прекратяване на
наказателно производство на СРП по пр. пр. 11654/2013 г. Представеното
постановление е съобщено на ищеца на 16.10.2013 г. и няма данни да е обжалвано
от него, поради което същото е влязло в законна сила на 23.10.2013 г. По делото
е представено постановление за прекратяване на наказателно производство на СРП
по пр. пр. 11654/2013 г. Представеното постановление е съобщено на ищеца на
16.10.2013 г. и няма данни да е обжалвано от него, поради което същото е влязло
в законна сила на 23.10.2013 г. Представена е и влязла в сила на 10.02.2014 г.
оправдателна присъда на наказателния съд за воденото срещу ищеца нохд 13184/08
г. Представено е и постановление за прекратяване на досъдебно производство по
прок. преп. 6079/2013 г. на СГП, без данни по делото същото да е обжалвано.
С оглед на което настоящият съдебен състав намира, че е
налице първата предпоставка от фактическия състав.
Ищецът претендира обезвреда на причинените му неимуществени
вреди вследствие на водените срещу него три паралелно развили се самостоятелни наказателни
производства като за всяко от тях същият претендира отделно обезщетение. Задължителните
указания, дадени по т. 11 на ТР 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС е обезщетението
да се определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за което
обвияемият е бил оправдан респ. наказателното преследване срещу него
прекратено. Принципът на глобално определяне на обезщетението намира приложение
и в случаите, когато срещу дадено лице са водени няколко наказателни
производства, приключили с оправдателна присъда респ. прекратени в хипотеза,
попадаща в приложното поле на чл. 2 от ЗОДОВ ако ищецът е предявил претенцията
си за обезвреда за тези водени срещу него производства в едно общо
производство, какъвто е настоящият случай. Разделно обезщетение, така както е
заявено в исковата молба, би се следвало за всяко едно от водените срещу него
наказателни производства само в случай, че претенциите му са заявени в
самостоятелни искови производства, които не могат да бъдат съединени за общо
разглеждане като в този случай наличието и на други водени срещу ищеца
наказателни производства, чиято обезвреда не е въведена от същия като предмет
на делото би имало значение само с оглед преценката за наличие на причинна
връзка респ. съблюдаване критерия на чл. 52 от ЗЗД / в този смисъл е решение
№ 216/28.11.2014 г. по гражд. дело 1604/2014 г. на Трето ГО на ВКС, решение №
449/16.05.2013 г. по гр.д. 1393/2011 г. на Четвърто ГО на ВКС, решение 16/от
02.02.2011 г. по гр.д. 396/2010 г. на Трето ГО на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК/.
Предвид което настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде определено
глобално обезщетение на ищеца за водените срещу него три наказателни
производства, които същият е въвел като предмет в настоящото производство за
тяхното общо разглеждане.
В следствие на водените срещу ищеца наказателни
производства – двете прекратени в досъдебна фаза, а третото приключило с влязла
в сила оправдателна присъда той е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни преживявания. За да обоснове този извод, настоящият
съдебен състав съобрази задължителната съдебна практика, установена с решение
427/16.06.2010 г. по гр.д. 273/2009 г. на Трето ГО на ВКС, съгласно която
фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че подсъдимият е
претърпял вреди, рефлектиращи върху честта и достойнството му и е имал
отрицателни изживявания за периода на наказателно преследване. Аналогично
разрешение е дадено и в решение № 480/23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г. На
Четвърто ГО на ВКС. Разпитаният по делото свидетел установява, че целият
квартал е казвал на ищеца „Д.”, че той е бил нарочен за „дилър” на квартала, че
къщата на ищеца многократно била претърсвана, което е довело до неблагоприятни
в психологически и емоционален аспект преживявания за ищеца. Съобразно
правилото на чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда
по справедливост. Справедливостта като понятие няма абстрактен характер, а следва
да бъдат съобразени редица обстоятелства и факти при определяне размера на
обезщетението. Настоящият съдебен състав намира, че в случая следва да се вземе
предвид възрастта, интензитета на страданието на ищеца, продължителният период от
време – 13 години водено срещу него наказателно производство /в досъдебна и
съдебна фаза/ респ. около 1 година и 5 месеца водено досъдебно производство по
второто паралелно водено във времето наказателно производство респ. 1 месец и
26 дни водено досъдебно производство по третото паралелно водено наказателно
производство, предприетата срещу него мярка на неотклонение – „гаранция” по
отношение на двете наказателни производства, приключили в досъдебната си фаза, тежестта
на повдигнатите обвинения – за извършване на престъпления, притежаващи белезите
на „тежко престъпление“ по смисъла на чл. 93 т.7 от НК по две от повдигнатите
му обвинения /за престъпления по чл. 354а от НК/ и едно, което не представлява
„тежко престъпление”/обвинението по чл. 278 ал.6 от НК/ с оглед задължителната
съдебна практика – решение 673/15.11.2010 г. на ВКС, по гр.д. 1916/2009 г.,
Четвърто ГО. На следващо място при определяне размерът на обезщетението за тези обичайни,
съгласно практиката на ВКС вреди, същото следва да се
определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на
неоснователно обогатяване за пострадалия / в този
смисъл е и задължителната съдебна практика – решение 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. 288/2015 г., Трето ГО на ВКС, решение480 от 23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г., ІV ГО на ВКС/. В цитираната по-горе съдебна практика, която е
задължителна за настоящия съдебен състав по арг. на чл. 290 от ГПК се приема,
че когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са
обусловени от конкретни, специфични обстоятелства, той следва да ги посочи в
исковата молба и безспорно да ги докаже. В настоящия
случай
ищецът е изложил твърдения, че е бил без работа,
нарушаване на нормалния му семеен живот и неблагоприятна атмосфера за
възпитание и отглеждане на децата. Доказателства за неблагоприятни последици по
отношение на семейния живот и атмосферата за отглеждане на децата му, родени от
брака, по делото не са ангажирани. Няма данни по делото излъченият материал по
БТВ в обедната новинарска емисия на 12.07.2015 г., за който споменава и
разпитания по делото свидетел, да е иницииран от ответника респ. същият да е в
някаква връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство доколкото
репортажът във времево отношение следва датата на влизане в сила на
оправдателната присъда с година и 5 месеца. Няма данни по делото и за начина по
който ищецът е възприел същият. Съобразно задължителната съдебна практика макар
и с неимуществен характер претендираните вреди следва да се установят чрез
обективирани психични преживявания – дали чрез възприятия на други лица на определено
конкретно състояние на ищеца, дали чрез увредено здравословно състояние и др. /
решение 62/27.02.2012 г. по гр.д. 1065/2011 г. на Трето ГО на ВКС/,
каквито доказателства по делото не са ангажирани. Няма данни по делото
ответникът да е инициирал регистрацията на ищеца като криминално проявен,
доколкото полицейската регистрация е възложена на органите на МВР. Разпитаният
по делото свидетел заявява, че ищецът правил два опита да започне работа в
„строителна фирма и фирма за метални конструкции”, отделно от това заявява, че
ищецът работил в депо за отпадъци в село Горна Малина, а преди време е работил
и като заварчик. Показанията на свидетеля са неориентирани във времево
отношение и са неконкретизирани, а отделно от това и вътрешно противоречиви.
Отделно от това видно от справката на НАП досежно сключените от ищеца трудови
договори са налице данни само за един договор с продължителност от 9 дни през
2008 г. При тези данни по делото настоящият съдебен състав не може да обоснове
извод, че вследствие на воденото срещу него наказателно производство същият
останал без работа доколкото от данните по делото се установява, че в този
период е работил поне на три места респ. няма данни да е бил във валидно
трудово правоотношение преди датата на повдигане на обвинението му /това от
2001 г./, за да се презюмира някаква причинна връзка със същото.
При определяне на обезщетението на ищеца настоящият
съдебен състав следва да съобрази обстоятелството, че паралелно с наказателните
производства, предмет на настоящото производство по отношение на ищеца са се
водили още две наказателни производства, приключили с решение по реда на чл.
78а от НК и влязла в сила осъдителна присъда, което е установено от
представената по делото справка за съдимост. Същото е необходимо с оглед адекватната
преценка за вида и интензитета на търпените от ищеца вреди през процесния по
делото период и разграничаването им от неблагоприятните психически и
емоционални изживявания на ищеца по повод завършилите с осъдителна присъда и
решение по чл. 78а от НК по отношение на него други две наказателни
производства / в този смисъл решение № 61/28.04.2016 г. по дело 4546/2015 г.
на Трето ГО на ВКС/. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че по
отношение на ищеца има и две други влезли в сила присъди респ. същият е
изтърпявал двукратно наказание „лишаване от свобода”, видно от справката на ГД
„ИН”. Обстоятелството, че е реабилитиран по право за тези деяния е ирелевантно
с оглед на дължимата от съда преценка, че уврежданията за ищеца са с много
по-нисък интензитет, отколкото за човек, който не е имал досег с правосъдните
органи, както и че няма данни по делото обвиненията да са дали трайно отражение
върху физическото и психическото му състояние. В задължителната си практика,
установена в решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр.д. 593/2010 г. на Четвърто
ГО и цитираното по-горе решение 61/28.04.2016 г., ВКС приема, че от
обстоятелствата, че е осъждан и изтърпявал ефективно наказания „лишаване от
свобода” преди обвинението следва и изводът за недоказаност на твърдението, че
е преживял унижението да бъде считан за участник в тежки престъпления в
причинна връзка с незаконното обвинение.
С оглед критериите, визирани по-горе от настоящия съдебен
състав и ангажираните по делото от страните писмени и гласни доказателства същият
намира, че справедливо би било да се присъди сумата от 6 000 лв., която би
репарирала душевния дискомфорт на ищеца от водените срещу него наказателни
производства.
Предвид което съдът намира, че заявеният иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан за
сумата от 6 000 лв., като за горницата до пълния предявен размер от 80 000
лв. следва да се отхвърли.
С оглед заявеното искане за присъждане на законна лихва върху обезщетението
същото е основателно като началният период на нейната дължимост е датата на
влизане в сила на оправдателната присъда т.е. 10.02.2014 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Ответникът следва да заплати на ищеца
и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. Ищецът е сторил разноски в размер на 10 лв. – ДТ, 1000 лв. – възнаграждение
за адвокат като на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК припадащата се част от същите
с оглед степента на уважаване на иска възлиза на 75, 75 лв., която се следва на
ищеца.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА П. на РБ.– с адрес: гр. София, бул. “*******на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.
1 и предл. 2 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да
заплати на Б.Т.Д., ЕГН **********, с
адрес: *** – адв. Д.Г. сумата от 6 000
/шест хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на водени срещу него наказателни производства по нохд
13184/2008 г. на СРС, 102 състав, по прок. преп. 6079/2013 г. по описа на СГП и
по прок. преп. 6664/2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
10.02.2014 год. до окончателното им изплащане, като отхвърля искът за горницата
до пълния предявен размер от 80 000 лв. като неоснователен и недоказан, както и
на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 75,
75 /седемдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки/ лв. – сторени
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ :