Р Е Ш Е Н И Е № 4070
гр. Пловдив 27.11.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ граждански състав,
в публичното заседание на двадесет и
девети октомври през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ
ПАВЛОВ
при секретаря ВЕРА ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 19608 по описа за 2017 год.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Частичен
иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД
във връзка с чл.143, т.12 от ЗЗП.
Ищецът
В.Н.Д. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата 1 000 лева – част от общо дължима сума в размер на 30 000
лева, представляваща недължимо събрани възнаградителни
лихви по сключен между страните на 19.08.2008 г. в гр. Пловдив Договор за
банков ипотечен кредит на физическо лице № *** през периода 10.09.2008 г. –
22.02.2017 г., заедно със законната лихва върху тази сума, по изложените в
исковата молба съображения. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско
възнаграждение.
Ответникът
„УниКредит Булбанк“ АД - гр. София оспорва иска и
моли съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в
отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с
оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между
страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
установява – включително и тези, съдържащи се в приетото в заверен препис
изпълнително дело и в приложеното ч. гр. дело № 5556/2016 г. по описа на ПРС –
ХVІІ гр. състав, че на 19.08.2008 г. в гр. Пловдив между страните е бил сключен
Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № ***, с който ответникът,
в качеството му на Кредитор е отпуснал на ищеца, в качеството му на
Кредитополучател, ипотечен кредит в размер на 54 000 евро – като Договорът
освен с ищеца е бил сключен и със солидарния и ипотекарен
длъжник *** от гр. Пловдив и солидарния длъжник *** от гр. Пловдив, които са се
задължили солидарно с ищеца да отговарят за заплащането на задълженията му по
Договора в пълен размер, като конкретните срокове за погасяване на заема,
лихвите по главницата и други плащания по Договора, са били конкретизирани в
самия Договор, Общите условия и Погасителен план към него, и допълнително
сключените между ответника и длъжниците по Договора
(включително и ищеца) Анекси № 1/08.10.2009 г. и № 2/13.05.2013 г. към Договора
(съдържащи се в приложеното частно гр. дело). Със Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 3021/ 04.05.2016
г., издадена по ч. гр. дело № 5556/2016 г. по описа на ПРС – ХVІІ гр. състав, е
било разпоредено ищецът по настоящето дело и
солидарните длъжници по Договора солидарно да
заплатят на ответника по настоящето дело сумата 48 964, 71 евро –
главница, заедно с договорна лихва върху главницата за периода от 20.08.2013 г.
до 27.04.2016 г. в размер на 25 243, 19 евро, както и направените разноски
за производството по частоното гр. дело в размер на
6 151, 24 лева, като въз основа на Заповедта е бил издаден за посочените
суми на 09.05.2016 г. Нито ищецът, нито солидарните длъжници,
са подали жалба или възражение против посочената Заповед за изпълнение и
изпълнителния лист, с които да оспорят задълженията си по Заповедта. На
24.08.2016 г. против ищеца и солидарните длъжници въз
основа на Заповедта и изпълнителния лист е било образувано изп.
дело № *** по описа на ЧСИ ***. От заключението от 05.10.2018 г. на вещото лице
по ССЕ *** се установява, че няма надплащане от страна на ищеца на действително
дължимата към ответника лихва за процесния период. От
събраните по делото доказателства не се установя уговорената между страните
лихва по Договора да е в противоречие с разпоредбата на чл.143, т.12 от ЗЗП и
клаузите от Договора с които е уговорена да са неравноправни по смисъла на
чл.143 от ЗЗП по отношение на ищеца.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният частичен иск се
явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
С оглед изхода от
спора ищецът следва да заплати на ответника направените разноски за
производството по делото в размер общо на 440 лева – платени адвокатско
възнаграждение и депозит за ССЕ – като предвид фактическата и правна сложност
на спора и цената на частичния иск съдът намира, че направеното от ищеца
възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му
адвокатско възнаграждение (360 лева с ДДС) се явява неоснователно и като такова
следва да се остави без уважение.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от В.Н.Д., ЕГН **********,*** – партер, адв. ***,
против „УниКредит Булбанк” АД – гр. София, ЕИК: *********, представлявано от Изпълнителните директори *** и ***, със адрес:
гр. София, пл. “Света Неделя” № 4, ет.4, Адвокатско
дружество «***», адв. ***, частичен иск с правно основание чл.55,
ал.1, предл.1 от ЗЗД във връзка с чл.143, т.12 от ЗЗП
– за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1 000 лева – част от общо
дължима сума в размер на 30 000 лева, представляваща недължимо събрани възнаградителни лихви по сключен между страните на
19.08.2008 г. в гр. Пловдив Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице
№ *** през периода 10.09.2008 г. – 22.02.2017 г., заедно със законната лихва
върху тази сума,, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
В.Н.Д., с посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „УниКредит Булбанк” АД, с посочените седалище, ЕИК, Законни представители и
съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 440
лева.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното от
ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
ПАВЕЛ
ПАВЛОВ
Вярно с оригинала!
В.Т.