№ 418
гр. Варна, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. П.а
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20253100500243 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 32883/20.12.2024г., подадена от
Ф. М. Е., ЕГН ********** срещу решение № 4336/02.12.2024г., постановено
по гр.д. № 11621/2024г. по описа на РС-Варна, 12 състав, с което е отхвърлена
молбата на Ф. М. Е., ЕГН ********** на основание чл.19, ал.1 от ЗГР за
промяна на имената й от „Ф. М. Е.“ на „С.М. М.“, евентуално на „С.М. М.“.
Подадената жалба е бланкетна, доколкото не са навеждат конкретни
оплаквания срещу обжалваното решение. В същата с повтарят твърденията,
наведени пред първоинстанционния съд и отново се отправя искане за
промяна на имената й.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба.
В съдебно заседание процесуалният представител на въззивницата
поддържа въззивната жалба.
Представител на Окръжна прокуратура-Варна изразява становище за
неоснователност на жалбата. Заявява, че решението е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 от
1
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството е образувано по молба на молба от Ф. М. Е., ЕГН
********** по чл.19, ал.1 от ЗГР, с която се иска да бъде допусната промяна в
имената й от „Ф. М. Е.“ на „С.М. М.“, евентуално на „С.М. М.“.
В молбата са изложени твърдения, че молителката е българка и иска са
носи българските имена, с които е позната в обществото. Сочи, че имената
С.М. М. са й дадени при раждането й, както и с тях й е издадена дипломата й
за „фелдшер“, но е известна с имената С.М. М. сред пациентите си. Посочва,
че имената й са сменени насилствено, както и че турските имена й пречат да
се реализира. Иска допускане на промяна.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане
молителката е с имена Ф. М. Е. и е родена на 24.03.1971г. от родители А.М. Е.
и М.М.Е..
От Община Велинград е представен Акт за раждане № 79 от
08.11.1971г. В същия първоначално са изписани имената С. М. Е., а
впоследствие С. и М. са задраскани като над тях са изписани Ф. М., като М.
също е задраскано. Отстрани в акта има отразяване, че народността следва да
се чете „българка“, како и още едно отразяване за извършена промяна в
имената на основание подадена молба. В гр. Върбица.
Видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена
името Ф. М. Е. и имената Ф. М. М., С.М. М. и С.М. Е. са имена на едно и също
лице.
От молителката са представени диплома за завършено полувисше
образование за „медицински фелдшер“, която са записани имената С.М. М.“.
Съгласно справка в НБД „Население“ за родствени връзка на
молителката имената на нейния баща са „М.М.Е.“.
Съгласно представен справка от Районна Прокуратура Търговище
срещу Ф. М. Е. са водени наказателни производства от 2006г. до момента.
Видно от справката във връзка с досъдебни производства след които е внасяно
предложение за споразумение или обвинителен акт, на молителката са
налагани наказания през 2007г., 2014г., м.05.2019г., м.08.2019г. и м.08.2022г.
2
От представената справка за съдимост се установява, че молителката
неколкократно е осъждана от 2005г. насам, като за част от осъжданията е
реабилитирана по право. Последно е осъдена с влязла в сила присъда през
м.08.2022г.за престъпление по чл.316 вр. чл.309 вр. чл.26 НК, за което й е
наложено наказания 3 месеца лишава от свобода, чието изпълнение е
отложено за изпитателен срок от 3 години / неизтекли към момента/.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на един свидетел на страната на молителката – К.П.. Съгласно показанията на
същия, Ф. била негов лекар и я познавал от четири години. Знаел я като С. М.,
а за други нейни имена не бил чувал. На график за дежурствата като отивал на
преглед в гр. Б. винаги пишело името „М.“. После свидетелят уточнява, че
молителката се представяла като „М.“. Хората се обръщали към нея с името
„М.“
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Предявеното искане е с правно основание чл.19, ал.1 от ЗГР.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗГР промяна на името се извършва по молба на
заинтересования и се допуска от съда, когато същото е осмиващо,
опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни
обстоятелства налагат това.
Молителят се позовава на важни обстоятелства за допускане на
промяната, а именно, че е българка и иска да носи български имена, че е
известна в обществото с посочените от нея имена, че турските имена й пречат
да се реализира, както и че са й дадени насилствено.
Понятието „важни обстоятелства“ не е дефинирано в закона. Съгласно
трайната практика на ВКС значимостта на обстоятелствата се преценява във
всеки конкретен случай (решение №200/14.04.2010 г. по гр.д.№25/2009 г. на
ВКС, ІV г.о., решение № 434/24.06.2010 г. по гр.д. №712/2009 г. на ВКС, ІV
г.о., решение № 77/16.02.2012 г. по гр.д. № 344/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение
№ 680/11.01.2011 г. по гр.д. № 1164/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и др.). Важни по
смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства,
които правят носенето на името лично или обществено неудобно или
неподходящо. Тази преценка обаче винаги следва да бъде обвързана с
императивните изисквания на чл. 13 и 14 ЗГР (и посочените в тях възможни
отклонения) относно начина на образуване на бащиното и фамилното име на
физическото лице.
В решение № 507/22.10.2010 г. по гр.д. № 227/2010 г. на ВКС, ІII г.о. е
прието, че важни обстоятелства по смисъла на чл.19 ал.1 ЗГР са тези, които са
лично и обществено значими. Такива обстоятелства са например: известността
на лицето в обществото с име, с което се идентифицира; носенето от лицето на
различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по
волята му промяна.
В практиката на ВКС се приема още, че субективното желание на
дадено лице да носи определено собствено име може да се квалифицира като
„важно обстоятелство” по смисъла на ЗГР. Правото да се промени собственото
име е субективно лично право, и в съдебното производство по реализацията на
3
това право решаващият съд следва да съобрази, наред с обективните
основания, и личните субективни основания на лицето, неговото желание за
промяна, особено когато това е свързано със съображения от етнически или
религиозен характер предвид правото му на свободно самоопределянето по
тези признаци. В такъв случай изрично се подчертава, че исканата промяна се
допуска, ако няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или
определени институции или укриване от наказателна, гражданска или
административна отговорност. В този смисъл са решение № 19/08.02.2012 г.
по гр.д.№ 486/2011 г. на ВКС, ІII г.о., решение № 450/28.11.2012 г. по гр.д.№
1777/2011 г. на ВКС, ІV г.о. и др.
При така изложеното относно важните обстоятелства по смисъла на
чл.19, ал.1 от ЗГР, твърденията на молителката и събраните доказателства по
делото въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния, че не следва
да бъде допускана исканата промяна.
Установява се, че във времето молителката е носила различни имена – С.
М. Е. /при раждането си/, а впоследствие собствено име „Ф.“, презиме „М.“,
което после е променено отново на „М.“. Отделно от това, съгласно
представеното удостоверение за идентичност на имена използвани от
молителката имена са и „Ф. М.М.“, „С.М. М.“ и „С.М. Е.“. В дипломата й за
завършено полувисше образование са посочени имената „С.М. М.“. Нито едно
от посочените имена не е напълно съответно на тези, които молителката желае
да получи – С.М. М./М.. Самите й твърдения в молбата са хаотични, като
твърди, че е известна с имената „С.М. М.“ /съответни и на дипломата й/, но
харесва повече имената С.М. М.. Същевременно извън представена диплома
не са ангажирани други писмени доказателства, че молителката е известна с
имената „С.М. М.“. Показанията на св. П. съдържат вътрешни противоречия и
не следва да се кредитират, особено предвид липсата на други събрани по
делото доказателства, които да ги подкрепят. Първоначално свидетелят ясно
заявява, че познава молителката само с имената „С.М.“ /дори не „М.“/, а по-
късно заявява, че тя се представя като М., както я наричали и другите й
пациенти, а същото име пишело и на графиците за дежурства. Очевидно
свидетелят не е напълно сигурен как точно се казва неговия „лекар“, както той
я представя. Следва да се отчете и обстоятелството, че няма данни по делото
молителката да е лекар, а фелдшер. Също така при наличието на писмени
документи – графици за дежурства, същите биха могли да бъдат представени
от молителката в подкрепа на твърденията й, но такива доказателства не са
ангажирани.
На следващо място, изцяло липсват доказателства във връзка със
заявеното обстоятелство, че имената на молителката са били променени
насилствено.
Отделно от изложеното, исканата промяна в бащиното и фамилното име
на молителката би противоречала на императивните изисквания на чл. чл. 13 и
14 от ЗГР (и посочените в тях възможни отклонения), доколкото бащата на
молителката носи имената „М.М.Е.“.
По отношение на субективното желание да носи различно собствено
име („С.“) от това което има по документи („Ф.“) и от това, с което евентуално
е известна в обществото („С.“), както се посочи същото би могло да бъде
4
съобразено, ако не са налице данни за укриване от наказателна, гражданска
или административна отговорност. В настоящия случай установено по делото
е, че неколкократно е ангажирана наказателната отговорност на молителката,
като дори понастоящем същата има влязла в законна сила присъда, с която й е
наложено условно наказание „лишаване от свобода“, изпитателният срок по
което не е изтекъл. Това обстоятелство е още едно основание да бъде отказана
поисканата промяна в имената, включително за собственото име.
Поради съвпадане правните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което молба да бъде отхвърлена.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4336/02.12.2024г., постановено по гр.д. №
11621/2024г. по описа на РС-Варна, 12 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по арг. от чл.280, ал.3, т.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5