Решение по дело №44/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на А. С. К. [ЕГН], подадена чрез пълномощника й адв. Д. Р. от АК – Русе, против Решение № 256 от 07.11.2023г., постановено по АНД № 1046/ 2023г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърден като законосъобразен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 4261455 на ОД на МВР – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателката оспорва като необоснован направения от въззивния съд, че извършването на вмененото й административно нарушение е установено и доказано по безспорен и несъмнен начин, от гл.т на авторството на нарушението и субектът, чиято административнонаказателна отговорност следва да бъде ангажирана с издаването на електронен фиш по чл.189, ал.4 от ЗДвП. Поддържа че автомобилът, с който е извършено нарушението, е отдаден под аренда на „ОꞋКей -Супертранс“ АД; ползва се като таксиметров автомобил и се управлява от различни таксиметрови шофьори, поради което А. К. не е имало как да знае кой е управлявал автомобила на датата на нарушението, съответно да го посочи, след като е получила електронния фиш. Твърди, че доколкото санкционираното лице не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство и съотв. е неправоспособен водач, презумпцията, че е управлявало автомобила, се явява оборена. Мотивира явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като последното е наложено на лице, което не е извършило нарушение. С подробно изложени съображения по наведените касационни основания, вкл. за изтекла абсолютна давност, е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 4261455 на ОД на МВР – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено възражение оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че въз основа на събраните по делото доказателства обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Казанлъшкият районен съд е потвърдил обжалвания електронен фиш.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба на А. С. К. от гр. София, срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 4261455 на ОД на МВР – Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП, на А. К. е наложена глоба в размер на 50лв., за нарушение на чл. 21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 12.12.2020г., в 13.31ч., в област Стара Загора път І-5 км.213+400, разклон с. Ягода в посока към гр. Казанлък, при ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак „В-26“, е установено извършване на нарушение при управление на МПС с рег. № [рег. номер], с установена скорост на движение от 79км/ч и отчетен толеранс -3км, при превишена стойност на скоростта 19км/ч, като извършеното нарушение е заснето с АТСС TFR1-М 657.

Казанлъшкият районен съд е потвърдил обжалвания електронен фиш, по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че електронният фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, съдържа всички изискуеми реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, като при неговото издаване не са констатирани допуснати нарушения на процесуалните правила. По съществото на спора, след преценка на събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, съдът е обосновал извод, че извършеното при управление на МПС с рег. № [рег. номер] нарушение по чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП, е доказано по безспорен и несъмнен начин, като законосъобразно А. К. е санкционирана с налагане на предвиденото в закона по вид и размер административно наказание за това нарушение с издаването на ЕФ. В мотивите на решението са изложени съображения, че електронният фиш е издаден в рамките на едногодишния давностен срок от извършване на санкционираното нарушение и съотв. че не е погасена възможността за осъществяване на административно наказателно преследване, както и че не е изтекла абсолютната давност по чл.81, ал.3 във вр. с чл. 80, ал.1, т.5 от НК.

Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Фактически, правно и доказателствено обоснован е направеният от въззивния съд извод, че по несъмнен начин е установено и доказано извършеното с МПС – лек автомобил с рег. № [рег. номер] на посочените в електронния фиш дата, час, място и обстоятелства, нарушение на скоростния режим. Неоснователно е и възражението на касатора, че извършването на вмененото му административно нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин от гл.т на авторството на нарушението и субектът, чиято административнонаказателна отговорност може да бъде ангажирана за това нарушение с издаването на ЕФ по чл.189, ал.4 от ЗДвП. От доказателствата по делото се установява, че в СРМПС на лек автомобил с рег. № [рег. номер], като ползвател на автомобила (а не като негов собственик, както неправилно е посочил въззивният съд), е вписана и А. С. К.. Единствената нормативно регламентирана хипотеза за вписване в СРМПС на ползвателя на автомобила, е тази по чл. 4, ал. 3 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства – когато физическо или юридическо лице използва превозното средство по силата на правно основание, различно от правото на собственост – при писмено съгласие на собственика и ползвателя и представянето на изискуемите се документи. Константна е съдебната практика, че когато в СРМПС по реда на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000г. е вписан ползвател на автомобила, се ангажира отговорността за извършено при управление на автомобила нарушение по ЗДвП на вписания в СРМПС ползвател. Изведено от съдебната практика, при регистриран по реда на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000г. ползвател на МПС, правото за подаването на декларация по чл.188 от ЗДвП, респ. по чл.189, ал.5 от ЗДвП относно лицето, на което е предоставено управлението МПС към момента на извършването на нарушението, може да бъде упражнено именно от вписания в СРМПС ползвател на автомобила. Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство (в случая вписаният в СРМПС ползвател), отговаря за извършеното с него нарушение. Разпоредбата на чл. 188, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП създава презумпция относно субекта на нарушение по ЗДвП. Законовата презумпция за авторство на деянието в случая е можело да бъде оборена от ползвателя на МПС, с което е извършено нарушението, по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП – като представи в 14-дневен срок от получаване на електронния фиш писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на СУМПС на действителния водач. Ако ползвателят на моторното превозно средство не представи в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП декларация относно лицето, управлявало МПС към момента на установеното нарушение на скоростния режим, законовата презумпция за авторството на деянието се явява необорена и се ангажира административнонаказателната отговорност на ползвателя. При липса на подадена декларация по реда и в срока по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, за законосъобразността на издадения ЕФ са абсолютно ирелевантни обстоятелствата дали вписаното в СРМПС като ползвател на автомобила лице е правоспособен водач и съотв. кое лице действително е управлявало автомобила по време на извършване на нарушението. От една страна правоспособността за управление на МПС не е елемент от фактическия състав на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора с издадения ЕФ серия К, № 4261455, а от друга страна липсата на правоспособност сама по себе си не изключва извършването на санкционираното нарушение по ЗДвП от лице, което не притежава СУМПС. След като А. К. не е представила в ОД на МВР – Стара Загора декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, лицето само се е поставило в положение да не може да изпълни изисканите от закона предпоставки за анулиране на електронния фиш, като след изтичането на срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП за посочване на лицето, извършило нарушението, е преклудирана възможността да бъде оспорено авторството на деянието, включително и в съдебна фаза на процеса, съотв. преклудирана е възможността за установяване и доказване кое лице е действителния извършител на нарушението, за което е издаден ЕФ.

Ето защо обосновано, от гл.т на доказателствата, и правилно, от гл.т на закона Казанлъшкият районен съд е приел, че А. К. законосъобразно е санкционирана с издадения ЕФ на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП, за извършеното при управление на лек автомобил с рег. № [рег. номер] нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП. При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд. съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.

Обоснован и правилен е и направеният от въззивния съд извод, че електронният фиш е издаден в рамките на едногодишния давностен срок от извършване на санкционираното нарушение и съотв. че не е погасена възможността за осъществяване на административнонаказателно преследване, както и че не е изтекла абсолютната давност по чл.81, ал.3 във вр. с чл. 80, ал.1, т.5 от НК за погасяване на административнонаказателната отговорност. Тези възражения на санкционираното лице са подробно разгледани, обсъдени и отхвърлени като неоснователни от Казанлъшкия районен съд, като изложените в тази връзка мотиви в обжалваното решение изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо да бъдат повтаряни, при прилагането на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.

Не е налице и релевираното от жалбоподателката касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, доколкото не са установени факти и обстоятелства, които да сочат на явна несправедливост на наказанието по см. на чл.348, ал.5 от НПК, като административното наказание за нарушението по чл.182, ал.2 от ЗДвП е регламентирано в закона във фиксиран размер от 50 лева.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.1 във вр. с ал.4 и ал.5 от ЗАНН, А. К. следва да бъде осъдена да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 80 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 256 от 07.11.2023г., постановено по АНД № 1046/ 2023г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 4261455 на ОД на МВР – Стара Загора.

ОСЪЖДА А. С. К. [ЕГН], с адрес гр. София, ул. „513-та“ № 47, да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 80лв (осемдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.