РЕШЕНИЕ
Номер ІІ- 4 11.06.2021 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД трети
въззивен граждански състав
На: деветнадесети
януари
две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАНКА МАЙСКА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар Жанета Граматикова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 2617 по описа за 2020 година
Производството по делото по реда
на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от „Пътстрой Бургас“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, ул.“К.Фотинов“ № 19А, представлявано от управителя
Райко Калпачков, против решение № 1601/09.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 1803/2019
г. по описа на РС-Бургас.
С първоинстанционното
решение е уважен иска на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ против Агенция
„Пътна инфраструктура“ за заплащане на сумата от 172.94 лв., представляваща регрес на застраховател за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ №
4704170500001297, със срок на покритие 28.07.2017 г. – 28.07.2018 г., сключена
между ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД и „Стоди“ ЕООД, за лек автомобил
„Мицубиши Грандис” /Mitsubishi Grandis/ с рег.№ А 3357 ВХ, заедно със законната
лихва върху сумата от предявяването на иска -27.02.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, КАКТО и е уважен предявения обратен иск от Агенция „Пътна
инфраструктура“ против третите лица-помагачи на ответника – „Пътстрой Бургас“
ЕООД и „ПСТ Груп“ ЕАД, като изпълнители по сключен договор
с Консорциум „Пътно поддържане Бургас 2014”-дружество по ЗЗД, по договор за
обществена поръчка № РД-38-22/18.11.2015 г., солидарно да заплатят на Агенция
„Пътна инфраструктура” сумата от 172.94 лв., представляваща обезщетение за вредите от неточното
изпълнението по договора, включващо разходите, необходими за поправката на
възникналите щети от настъпилото транспортно произшествие на 06.07.2018 г.,
вследствие на неозначената и несигнализирана пътна неравност на уличното
платно-дупка, намираща се на път № 2085, около 1 км. след кръстовището с път
IIІ-906, с приблизителни размери 70 х 30 см. и дълбочина 10-20 см, заедно със
законната лихва върху сумата от предявяването на иска-12.04.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението. С решението „Пътстрой Бургас” ЕООД и
„ПСТ Груп“ ЕАД са осъдени солидарно да заплатят на Агенция „Пътна
инфраструктура” направените по делото разноски в размер на 810.00 лв., а Агенция „Пътна инфраструктура” е
осъдена да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ направените по делото разноски в размер на 710.00 лв.
Първоинстанционното
решение се обжалва от третото лице-помагач „Пътстрой Бургас“ ЕООД в частта му, с която е уважен предявения обратен иск
на Агенция „Пътна инфраструктура“. В останалата част, с която е уважен главния осъдителен
иск на застрахователното дружество против ответника Агенция „Пътна
инфраструктура“, както и в частта, с която е уважен предявения обратен иск
против другата подпомагаща страна – „ПСТ Груп“ ЕАД, решението не е обжалвано и
е влязло в законна сила.
Въззивникът изразява недоволство от
постановеното решение, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно, тъй
като липсва възлагане на дейност по ремонт на пътното платно за конкретния
участък на процесното ПТП. В тази връзка се счита, че съдът неправилно е
презумирал отговорността на изпълнителя само поради наличието на сключения
договор, като не се е произнесъл по съществени за обратния иск въпроси дали
пътната неравност попада в обхвата на работите, които е трябвало да започнат
незабавно или до 48 часа, по какъв ред е уведомен изпълнителя за започване на
тези работи и спазен ли е посочения ред за уведомяване. Според въззивника, по
този начин районният съд е дерогирал и обезмислил разпоредбите на договора,
касаещи задълженията на АПИ да възлага на изпълнителя съответните дейности по
договора с месечни, допълнителни и извънредни задания, доколкото по делото не е
установено имали доказателства за задание или уведомление в срока и при
условията на договора, в обхвата на което да попада процесната пътна неравност,
пред на иска на застрахователя. Въззивникът оспорва първоинстанционното решение
и в частта за разноските, като счита, че неправилно са му възложени разноските
и по двата иска (главен и обратен), за което излага подробни аргументи и сочи,
че третото лице не е причинило със своите действие никакви разноски по главния
иск, поради което и не дължи такива. Моли въззивния съд да отмени решението на БРС
в обжалваната му част. Не се правят нови доказателствени искания. В съдебно
заседание въззивникът не се представлява.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не са постъпили писмени отговори
от въззиваемите ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“, Агенция „Пътна инфраструктура“ и „ПСТ Груп“ ЕАД, не се явяват и
техни представители в съдебно заседание.
Впоследствие,
с писмена молба въззиваемата страна ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ оспорва въззивната
жалба като неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, като
претендира присъждане на разноски за настоящото дело за адвокатско
възнаграждение, за което към молбата е представен договор за правна защита и
съдействие.
В съдебно
заседание е постъпило и писмено становище от въззиваемата Агенция „Пътна
инфраструктура“, в което са изложени съображения за неоснователност на
въззивната жалба и се моли за оставянето й без уважение, като се претендира и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Постъпило е писмено
становище и от третото лице-помагач „ПСТ Груп“ ЕАД, в което са изложени
съображения за основателност на въззивната жалба и се моли за нейното
уважаване, като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от
обжалването и отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, поради което съдът
я намира допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и
становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и
разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството
пред БРС е образувано по исковата молба на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“,
с която е предявен иск с правно основание чл.410, ал.1 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД, за
осъждане на Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на ищеца сумата от 172.94
лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско
Стандарт“ за нанесени на
06.07.2018 г. щети на лек автомобил „Мицубиши
Грандис” с рег.№ А 3357 ВХ, поради
преминаване през необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно, намираща
се на пътя между с.Гюльовица в посока с.Горица, в участъка на около 1 км. от
разклона за Дюлински проход, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл.131 ГПК и в условията на последващо
евентуално съединяване, на основание чл.219, ал.3 ГПК ответникът по
първоначалния иск Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез ОПУ – Бургас, е предявила
обратен иск
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД срещу третите лица-помагачи – „Пътстрой Бургас“ ЕООД и „ПСТ
Груп“ ЕАД за солидарно заплащане на сумата от 172.94 лв. – изплатено
застрахователно обезщетение, за която би бил уважен предявения против АПИ
главен иск от застрахователя, както и за заплащане на направените по делото
съдебни разноски.
В исковата
молба по обратния иск, уточнена с допълнителна молба, са изложени твърдения, че
между Агенция „Пътна инфраструктура“ и ДЗЗД „Консорциум Пътно поддържане Бургас
2014“, образувано от третите
лица-помагачи – „Пътстрой Бургас“ ЕООД и „ПСТ Груп“ ЕАД е сключен Договор
№ РД-38-22/ 18.11.2015 г. за обществена поръчка с предмет – „Поддържане (превантивно,
текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи) на републикански пътища на
територията на ОПУ Бургас, като в предмета на договора попада и пътния участък,
описан като място на произшествието. С писмо № 53-00-273/09.03.2018 г. е изпратено
на изпълнителя допълнително задание, с което му е възложено извършването на СМР
за обект – „Път ІІІ-2085 (Дъскотна-Айтос)“ от км 20+300 до км 29+653, със срок
за изпълнение до 31.05.2018 г., като участъкът, на който е настъпило процесното
ПТП, попада в обхвата на път ІІІ-2085, на който изпълнителят е следвало да
извърши ремонт непосредствено преди реализираното произшествие. Посочва се, че
причинените щети са настъпили в резултат на пътна неизправност в срока на
действие на договора с изпълнителя, поради което същият е отговорен за тях и
следва да възстанови сумата, която АПИ ще заплати на застрахователя при
уважаване на предявения против нея осъдителен иск.
В депозирания
писмен отговор от трето лице-помагач и ответник по обратния иск – „Пътстрой
Бургас“ ЕООД предявеният иск е оспорен като
неоснователен. Признава се наличието на договорни отношения между
страните по обратния иск за поддържане на републикански пътища, стопанисвани от
ОПУ Бургас, но се оспорва твърдянието на АПИ за неизпълнение на договорни
задължения. В тази връзка се твърди, че ищецът по обратния иск не е ангажирал
доказателства какви задания са възложени на основание чл.5 от договора за
процесния период и доколко процесният участък от пътя попада в техния обхват,
като липсват и доказателства възложителят да е правил възражения до изпълнителя
за недостатъци при изпълнение на задълженията в пътния участък.
Писмен отговор
е депозиран и от третото лице-помагач „ПСТ Груп“ ЕАД.
С
постановеното по делото решение районният съд е уважил първоначално предявения
иск от застрахователя и е осъдил ответника АПИ да му заплати исковата сума. По предявения
обратен иск и предвид събраните по делото доказателства, БРС е приел, че отговорността на третите лица-помагачи произтича от
договора за възлагане на обществена поръчка РД-38-22/18.11.2015, сключен между
ДЗЗД „Консорциум пътно поддържане Бургас 2014” и Агенция „Пътна инфраструктура”,
по който изпълнителят се е задължил да извърши възложените видове работи на
процесния пътен участък и няма спор по делото, че той попада в обхвата на
възложените дейности по договора. Прието е, че с чл.4, ал.2 от договора
страните са включили Приложения № 11 и 12 за „Списък от работи, които трябва да
се изпълняват незабавно, след като възникне съответната необходимост” и „Списък
от работи, които трябва да започнат в рамките на 48 часа”, поради което е
счетено за неоснователно възражението на изпълнителя, че всички дейности по
договора, по реда на чл.5 от него следвало да бъдат възлагани писмено за
конкретни подобекти и дейности с месечни, допълнителни или извънредни задания
от възложителя. Преценено е, че изпълнителят по договора се е задължил да
осигурява условия за безопасно движение на автомобилите по процесния
републикански път, като извършва превантивно, текущо, зимно и
ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации, поради което като не е
изпълнил това си задължение е допуснал виновно неизпълнение на договорно
задължение,, за което носи отговорност за неточно изпълнение по смисъла на
т.15, І-Дефиниции от договора. С оглед това е прието, че възложителят АПИ е
правоимащ по чл.265, ал.1, предл.2-ро ЗЗД да иска от изпълнителя заплащането на
разходите, необходими за поправката на възникналите щети от настъпилото
транспортно произшествие на 06.07.2018 г., вследствие на неозначената и
несигнализирана пътна неравност на уличното платно-дупка, намираща се на път ІІІ-2085,
на около 1 км. след кръстовището с път IIІ-906, като това е специален състав на
договорна отговорност за вреди, предвиден от законодателя по договора за
изработка. По горните съображения и доколкото размерът на обратния иск е
доказан по главния иск на застрахователя, районният съд е уважил обратният иск
като основателен.
Съгласно на
чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се
проверява само в рамките на релевираните оплаквания. При тази служебна
проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и
допустим съдебен акт, същото не е постановено
в нарушение на императивни материалноправни норми.
При
разглеждане на спора по същество и с оглед на изложените в жалбата оплаквания, въззивният
съд намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено. БРС е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, делото е изяснено от фактическа страна, като съобразно събраните
доказателства са направени законосъобразни правни изводи, които напълно се
споделят от въззивната инстанция, поради което и на основание чл.272 ГПК
Бургаският окръжен съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
По изложените във въззивната
жалба доводи и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се
отбележи следното:
Въззивникът „Пътстрой Бургас“ ЕООД, участва в спора като
на трето лице-помагач на страната на ответника по главния иск Агенция „Пътна инфраструктура“. С оглед на
това и съгласно чл.223 ГПК, обективните предели на силата на присъдено нещо на
решението в необжалваната част по уважения осъдителен иск на застрахователя
против АПИ се разпростира и върху подпомагащата страна по отношение на фактите,
касаещи настъпването на застрахователното събитие, вредите и причинната връзка
с тях, а именно: реализирано ПТП на 06.07.2018 г., поради наличие на необезопасена и
несигнализирана неравност – дупка на пътното платно на пътя между с.Гюльовица в посока с.Горица, в участъка на около
1 км. от разклона за Дюлински проход – на републикански
път ІІІ-2085, стопанисван от АПИ чрез ОПУ-Бургас, на около 1 км. след кръстовището с път IIІ-906, и причинени щети на автомобила в размер на
172.94 лв. в резултат преминаването му през тази неравност. След като решението
за горните факти е влязло в сила, спорът по отношение на тях не може да бъде
разглеждан и пререшаван от въззивния съд, в т.ч. и относно местонахождението на
пътния участък, на който е реализирано произшествието.
По делото е безспорно, че страните по обратния иск
са обвързани от Договор № РД-38-22/18.11.2015 г. за възлагане на обществена
поръчка с предмет – „Поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни
работи) на републикански пътища, стопанисвани от Агенция „Пътна инфраструктура“–
ОПУ Бургас“, с възложител АПИ и изпълнител ДЗЗД „Консорциум Пътно поддържане
Бургас 2014“ със съдружници „Пътстрой Бургас“ ЕООД и „ПСТ Груп“ ЕАД. Срокът на
договора е 48 месеца (4 год.), считано от датата, посочена като начало на срока
във възлагателното писмо (чл.4, ал.1).
С оглед изложеното
по-горе относно установените по главния иск факти, по делото е безспорно, че
процесното ПТП е настъпило на пътя между
с.Гюльовица и с.Горица, на около 1 км. от разклона за Дюлински проход,
представляващ участък от третокласен път ІІІ-2085 до кръстовището с с път
ІІІ-906, който е част от републиканската пътна мрежа, стопанисвана от АПИ чрез
ОПУ-Бургас. Не се спори, че посоченият републикански път е включен в предмета
на сключения между страните по обратния иск договор за възлагане на обществена
поръчка.
Спорът по
делото, пренесен и във въззивната инстанция, е относно обстоятелството дали процесният
пътен участък е бил включен в обхвата на дадено от възложителя задание на изпълнителя
за извършване на ремонтни дейности по поддържане на пътя, респ. налице ли е
неизпълнение на договорно задължение от изпълнителя. Така повдигнатият
от въззивника спор е по фактите, доколкото същият оспорва, макар и лаконично,
твърдението на ищеца по обратния иск за
наличие на неизпълнение или некачествено изпълнение на договора, довело до
процесната щета. Доколкото щетата е настъпила на 06.07.2018
г., релевантен за изхода на спора е въпросът за състоянието на пътя към тази
дата и по чия вина на пътното платно е имало необезопасена и несигнализирана неравност-
дупка, довела до причиняване на щетите.
За ангажиране на договорната отговорност на изпълнителя
следва да е установена причинната връзка между настъпилото ПТП със щети и
неизпълнението или некачественото изпълнение на предмета на договора и на
нормативните технически изисквания по поддържане на процесния участък. В
случая, настъпването на вреди е безспорно установено, предвид субективните и
обективни предели на силата на присъдено нещо на решението по главния иск и участието на въззивника като трето лице-помагач
на ответника по него. Видно от чл.12, ал.5 и ал.7 от процесния договор,
изпълнителят се е задължил в рамките на правата си по същия да предприеме
всички необходими действия за опазване на пътищата и пътните принадлежности и
да осигури безопасни условия на движение, както и да започне работа веднага
след появяването на необходимост за поддържането на републиканските пътища на
договореното ниво и съгласно техническите правила и изисквания за поддържане и
ремонт на пътищата. Отговорността на изпълнителя е уредена в чл.33 от договора,
съгласно който при причиняване на ПТП и/или възникване на щета в резултат на
неизпълнение или некачествено изпълнение предмета на договора, както и на
всички нормативни и технически изисквания, които следва да се спазват при
изпълнение на договора, изпълнителят носи пълна имуществена и неимуществена отговорност
за причинените вреди.
В конкретния
случай, по делото е безспорно установено от гласните доказателства и от
автотехническата експертиза, че към момента на ПТП на 06.07.2018 г. процесната
неравност – дупка е съществувала, същата се е намирала на пътното платно на третокласен
път ІІІ-2085, на около 1 км. от кръстовището с път ІІІ-906, поддържането на
който попада в обхвата на сключения между АПИ и ДЗЗД „Консорциум Пътно поддържане
Бургас 2014“, като участник в гражданското дружество е третото лице-помагач и
настоящ въззивник „Пътстрой Бургас“ ЕООД. Противно на твърденията на
въззивника, в съответствие с чл.5 от договора е налице и възлагане от АПИ за
извършване на ремонтни дейности в процесния участък, като от представеното по
делото писмо № 53-00-273/09.03.2018 г. е видно, че
възложителят е изпратил на изпълнителя допълнително задание, с което му е
възложил извършването на СМР за обект – „Път ІІІ-2085 (Дъскотна-Айтос)“ от км
20+300 до км 29+653, със срок за изпълнение до 31.05.2018 г. От публикуваните
на електронната страница на АПИ карти на републиканската пътна мрежа и от
страницата на Уикипедия, които са с публичен достъп, се установява, че път
ІІІ-2085 е с дължина 30,6 км, като кръстовището с път ІІІ-906 се намира на км
30,6. Следователно, участъкът от пътя, на който е настъпило процесното ПТП (на
1 км. от кръстовището) попада в обхвата на път ІІІ-2085 от км 0+300 до км
29+653, на който изпълнителят е следвало да извърши ремонт до 31.05.2018 г.
съобразно даденото му допълнителното задание от възложителя, поради което
изложените във въззивната жалба възражения за липса на възлагане са
неоснователни. В този смисъл и доколкото към момента на ПТП на 06.07.2018 г.
процесната неравност на пътя е съществувала и липсват данни за извършени
ремонтни дейности в този участък, за което тежестта на доказване е на въззивника,
следва да се приеме, че даденото с горното възлагателно писмо допълнително задание
от АПИ не е било изпълнено, поради което и доводите във въззивната жалба за
приемане на работата без възражения са неоснователни и недоказани. С оглед на
това, настоящата инстанция намира, че изпълнителят по договора – ДЗЗД, в
който участва и въззивника, не е изпълнил задължението си по чл.12, ал.5 и ал.7 от договора да предприеме всички
необходими действия за опазване на пътищата и да осигури безопасни условия на
движение, като веднага след появяването на необходимост да отстрани
възникналите по настилките повреди и разрушения, както и да обезопаси и ремонтира
констатираните препятствия, създаващи опасност за ПТП. Неизпълнявайки това свое задължение, изпълнителят е
допуснал виновно договорно неизпълнение по смисъла на чл.79, ал.1 ЗЗД, поради което следва да понесе
отговорността за настъпилите вреди, както
правилно е приел и БРС. Ето
защо, въззивният съд намира, че предявеният от АПИ обратен иск против „Пътстрой
Бургас“ ЕООД за заплащане на сумите, включващи главница и разноски, които
Агенцията е осъдена да плати на застрахователя, е основателен и правилно е бил
уважен от първата инстанция. В този
смисъл, неоснователни са възраженията на въззивника против първоинстанционното
решение и в частта за разноските, които е осъден да заплати на АПИ, тъй като на
основание чл.78, ал.1 ГПК съдебните разноски се дължат от ответника по обратния
иск с оглед неговото уважаване от съда.
С оглед
изложените съображения и поради съвпадане изводите на двете инстанции, БОС
намира въззивната жалба за неоснователна, а постановеното от БРС решение за
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
При този изход
на спора и направените искания за разноски по делото, съдът намира следното: На
основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК и с оглед неоснователността на въззивната
жалба, въззивникът „Пътстрой Бургас“ ЕООД следва да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ разноските за настоящото дело в размер на 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.25, ал.1 НЗПП. Въззиваемото дружество ЗАД „Булстрад Виена иншурънс
груп“ също има право на разноски, но в случая такива не следва да му бъдат
присъждани, тъй като съгласно представения договор за правна защита и
съдействие е уговорено адвокатското възнаграждение от 300 лв. да бъде заплатено
по сметка, а доказателства за извършен банков превод на възнаграждението не са
представени (ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС), поради
което искането му за разноски е неоснователно и не следва да се уважава. На третото лице-помагач „ПСТ
Груп“ ЕАД също не се дължат разноски, предвид нормата на чл.78, ал.10 ГПК, поради
което юрисконсултско възнаграждение не следва да му се присъжда.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно
решение № 1601/09.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 1803/2019 г. по описа на
Районен съд – гр.Бургас, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „Пътстрой Бургас“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул.“К.Фотинов“ № 19А, представлявано от управителя Райко Калпачков, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.25, ал.1 НЗПП
да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София, бул.“Македония“ №3, чрез Областно пътно управление – Бургас, сумата
от 100 лв. за направените в производството пред БОС съдебни
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззиваемите ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК ********* и „ПСТ Груп“ ЕАД, ЕИК *********,
за присъждане на направените във въззивното производство пред БОС съдебни
разноски.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.