ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 260108 26.01.2021 година град Бургас
Бургаският окръжен съд,
граждански състав
на двадесет и шести януари две
хиляди двадесет и първа година
в
закрито заседание в следния
състав:
Председател: Янко Новаков
Членове: -
Секретар:
-
Прокурор:
-
изслуша
докладваното от съдия Новаков
търговско
дело номер 406 по описа за 2020 година
Производството е
по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс.
Ищецът „Юробанк
България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Витоша”, ул. „Околовръстен път” № 260, съдебен адрес *** - адв. Ирина Соколова е предявил иск за
установяване на вземанията си по Заповед № 4324 от 12.11.2019 г. по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 9576/2019 г. на РС – Бургас против ответника „Бургаска газова компания“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Ахелой, п.к.***,
Газопълначна станция, със съдебен адрес *** – адв. К.К. за заплащане на следните суми (при условията
на солидарност с трети лица – „Газ България“ ЕООД с ЕИК ********* и Юлиян Димов
Димов с ЕГН **********) дължими по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес
револвираща линия - плюс“ № BL14065 от 19.03.2008 г, изменен и допълнен с анекси
от 16.04.2009 г., 29.03.2010 г., 26.03.2014 г., 03.06.2015 г. и 09.05.2017 г.
- сумата от 120000
лева като част от сумата от 170000 лева - главница, начислена за периода от 21.11.2018
г. до 06.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 08.11.2019 г. до
окончателно изплащане.
От изисканото частно
гражданско дело № 9576/2019 г. на РС – Бургас е видно, че само ответникът е предявил
възражение против заповедта по реда на чл. 414 от ГПК. Заповедта е била връчена
чрез съдебен изпълнител на 05.08.2020 г. ведно с покана за доброволно
изпълнение). Възраженето е депозирано на 19.08.2020 г. - в законния едномесечен
срок по чл. 414 от ГПК.
Затова е предявен
настоящият иск по чл. 422 от ГПК. Указания в тази насока са били дадени с
разпореждане на БРС от 21.08.2020 г., връчено на 17.09.2020. Искът е предявен в
законния едномесечен срок – на 14.10.2020 г.
В исковата молба
са изложени следните релевантни обстоятелства:
По силата на
цитирания договор от 19.03.2008 г. банката предоставила на ответника кредитна
линия с лимит от 220000 лева за срок от 180 месеца. Възнаградителната лихва и
санкциите при забава били подробно уговорени. Регламентирано било и правото на
банката да обяви предсрочната изискуемост на кредита при определени хипотези на
неизпълнение.
С последващи
анекси страните променяли условията по договора. На 03.06.2015 г. като
солидарни длъжници към банката встъпили и лицата „Газ България“ ЕООД с ЕИК
********* и Юлиян Димов Димов с ЕГН **********. Те не са ответници по иска.
Поради
неплащане на
2 погасителни вноски по главницата, считано от 21.11.2018 г. и и 9 вноски за
лихви, падежирали от 05.11.2018 г. нататък банката обявила кредита за
предсрочно изискуем, считано от 10.06.2019 г., за което на отвтеника и
солидарните длъжници били изпратени нотариални покани.
Към исковата молба
са приложени доказателства по опис, включително цитираният договор, анексите
към него, счетоводна справка и нотариалните покани във връзка с обявяването на
предсрочната изискуемост..
Ищецът е поискал
да бъде допусната съдебносчетоводна експертиза с подробно описани задачи.
Ответникът не е
предявил никакви правоизключващи възражения. Възразил е само, че след
обявяването на предсрочната изискуемост е заплатил сумата от 9800 лева.
Възражението е
обективирано в молба от 29.12.2020 г., с която е поискано продължаване на срока
за отговор по реда на чл. 63 от ГПК.
С разпореждане от
04.01.2021 г. срокът е бил продължен до 18.01.2021 г.
До настоящия
момент ответникът не е представил друго становище по исковата молба.
Налице е
еднозначна съдебна практика, че не съществува процесуално задължение на съда да
съобщава на съответната страна дали искането й по чл. 63 ГПК е удовлетворено
или отхвърлено. Тя е длъжна сама да следи продължен ли е бил и с колко
първоначално даденият й срок (виж напр. определение № 202 от 2.04.2015 г. на
ВКС по ч. т. д. № 1032/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Емил Марков;
определение № 126 от 26.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 448/2015 г., II т. о.,
ТК, докладчик съдията Боян Балевски; определение № 71 от 26.01.2015 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 7342/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова).
Предвид изложеното
съдът приема, че отговорът на исковата молба е обективиран само в молбата на
ответника от 29.12.2020 г.
Препис от този
отговор следва да се връчи на ищеца, който може да подаде допълнителна молба.
Необходимо ищецът
да посочи ясно признава ли, че ответникът е извършил визираното в молбата от
29.12.2020 г. частично погасително плащане на стойност 9800 лева и към кои
вземания е отнесено то.
В посочената молба
от 29.12.2020 г. се съдържа и искане по чл. 420, ал. 5 от ГПК за спиране на
изпълнението по изп. дело № 20208040400231, образувано въз основа на издадения
от заповедния съд изпълнителен лист.
Сходно искане е
било отправено и по заповедното производство, но то е било отхвърлено.
Настоящото искане
не е подкрепено от убедителни писмени доказателства и също следва да се
отхвърли. По заповедното производство действително е било представено платежно
нареждане от 29.05.2019 г. на за извършено погасително плащане на стойност 9800
лева. Очевидно то е било съобразено от
ищеца преди предявяването на настоящия частичен иск. Съгласно неоспореното
банково извлечение, приложено към исковата молба, дължимата главница е в размер
на 170000 лева. Изпълнителният титул обаче е за част от нея на стойност 120000
лева.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕПИС от отговора
на исковата молба (обективиран в молба от 29.12.2020 г.) да се връчи на ищцовата страна.
УКАЗВА на ищцовата
страна, че на основание чл. 372, ал. 1 от ГПК в двуседмичен срок от съобщението
може да подаде допълнителна искова молба, с която да поясни и допълни
първоначалната.
В същия срок ищецът
да посочи ясно признава ли, че на 29.05.2019 г. ответникът е извършил частично погасително
плащане на стойност 9800 лева и към кои вземания е отнесено то.
Съгласно
разпоредбата на чл. 372, ал. 2 от ГПК в срока за допълнителна искова молба
ищцовата страна може да измени предявения иск, да привлече трети лица и да
предяви искове срещу тях, да поиска съдът да се произнесе със самото решение и
относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в отговора на
исковата молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на
делото, както и да посочи и представи нови доказателства, които не е могла да
посочи и представи с исковата молба.
По силата на чл.
238, ал. 2 от ГПК ответната страна може
да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищцовата страна, ако тя не се яви в първото
заседание по делото, не е взела становище по отговора на исковата молба и не е
поискала разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Допълнителната
исковата молба и приложенията към нея да бъдат представени с преписи за
връчване на ответната страна.
ОТХВЪРЛЯ искането
на ответника „Бургаска газова компания“ ЕООД по чл. 420, ал. 5 от ГПК за
спиране на изпълнението по изп. дело № 20208040400231.
Преписи от
определението да се връчат на страните.
Ответникът може да
обожалва определението за отхвърляне на искането за спиране на изпълнителното
производство с частна жалба пред Бургаския апелативен съд в 1-седмичен срок от
съобщението.
СЪДИЯ: