Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260079
гр.
Перник, 18.09.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в публично заседание на 19.08.2020 г., ІIІ-ти въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:
Кристиан Петров
Мариета Динева
при
секретаря Катя Станоева като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело № 00304
по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от „Топлофикация Перник“ АД против решение №
2156/10.01.2020 г. по гр. д. № 03727/2019 г. на РС – Перник в частта, в
която е отхвърлен предявеният от „Топлофикация Перник“ АД срещу С.Й.
установителен иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 153, ал.
1 ЗЕ, за разликата над уважения размер от 440, 59 лв. до пълния
предявен размер от 723, 82 лв. или за сумата от 283, 23 лв.
В жалбата са развити подробни съображения във връзка
с направените оплаквания за неправилност, необоснованост на решението в
обжалваната част и в противоречие с установената по делото факти. Оспорват се
изводите на РС,
че от ищеца не е установено наличието
на основание за начисляване на служебен разход за БГВ на базата на двама
потребители. Счита, че не следва да се представя молба за откриване на партида
или друг документ, който да удостовери, че действително през процесния период
имотът е обитаван от две лица. Сумите са начислени на пълен обем, поради
неосигурения достъп, още повече, че ответникът не се е възползвал от
възможността да обжалва изравнителните сметки и е бездействал. Твърди се, че в
СТЕ вещото лице е допуснало техническа грешка изписвайки, че начисленията за
БГВ са на база на 2 лица. Начисленията са на база на едно лице, които са в този
размер и поради добавения разход на общия водомер. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и
решаване на спора по същество от въззивната инстанция с уважаване на иска
изцяло.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият не е подал отговор на жалбата.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл.
269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо - в обжалваната му част.
Съдът при въззивния контрол за правилност на
първоинстанционния съдебен акт в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателства по делото и
доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
С оглед наведените във въззивната жалба конкретни доводи за
неправилност на решението на ПРС, предмет и спорен във
въззивното производство въпрос е само размерът на дължимата главница, с
оглед дължимостта на начислената топлинна енергия за БГВ на база съответния
брой потребители.
Установено е от съдебно-техническата експертиза /СТЕ/ пред районния съд, че
през процесния период имотът е свързан към СИ за топла вода. Поради
неосигурения достъп за отчет, разходът на потребена топла вода е начислен не по
отчет на водомера, а служебно на база брой обитатели на имота – 2 лица с дневен
разход от 140 до 280 литра дневно. За неосигурения достъп е изготвен двустранен
Констативен протокол от *** г. Начислените суми на абоната са в съответствие с
действащата през периода методология, като СТЕ достига до извод, че общата
дължима сума за процесния период от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. е на
стойност от 723, 82 лв., от които 471, 69 лв. - за БГВ, 153, 03 лв. - за
отопление, 94, 78 лв. - по изравнителна сметка и 4, 32 лв. - за дялово
разпределение. При повторния разпит пред въззивната инстанция по реда на чл.
267, ал. 2 ГПК, вещото лице по СТЕ заявява, че е допуснал техническа грешка в
заключението си; начислен е служебен разход на БГВ на едно лице, а е посочил
две лица в заключението, но това според вещото лице не променя крайния извод
относно размера на задължението. Никъде в документацията не е записан броят на
потребителите. Вещото лице на база количествата начислени суми за ползвана вода
е приело, че е начислено по норматив за двама души на долната граница, а
всъщност са начислени като за един човек, но на горната граница. Според вещото
лице именно заради това размерът на задължението не се променя, независимо от
това, че е допуснал техническа грешка и е записал две лица.
При
гореустановените факти по делото, въззивният съобразява, че съгласно чл. 69, ал.2, т.2, вр. с чл. 68 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отменена, но действаща
през процесния период), количеството топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване в сграда – етажна собственост, се определя въз основа на
изразходваните от клиентите количества гореща вода, като ако не е осигурен
достъп за отчитане, изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се
разпределя при норма за разход от 140 л. на обитател за едно денонощие. Не е спорно и е установено по делото, че не е осигурен достъп за
отчитане на изразходваното количество гореща вода в процесния
имот. Същевременно при изрично оспорване от ответника
на начислените суми за БГВ, доказването на наличието на
основание за начисляване на служебен разход за битова гореща вода на базата на повече от един потребител е в тежест на въззиваемия
– ищец,
тъй като този брой не може да се предполага, а
рефлектира директно върху дължимите за БГВ суми. Такова доказване не е
направено от ищеца, включително липсата на такива доказателства е
заявено от вещото лице по СТЕ при повторния му разпит по реда на чл. 267, ал. 2 ГПК.
В
случая въззивният състав намира за ирелевантно заявеното от вещото лице по СТЕ
по реда на чл. 267, ал. 2 ГПК, че е допуснал техническа грешка в заключението
си относно броя обитатели на имота, за които е начислен служебен разход на БГВ,
защото не
се потвърждава от даденото в табличен вид в
същата СТЕ за разпределението като
МВтч и начисленото количество остойностена ТЕ за БГВ по месечни периоди, от които
данни не
може да се направи категоричен извод, че начисляваното служебно количество потребена БГВ за процесния имот
е при норма за разход от 140 л., т.е. за един обитател за едно денонощие. Нещо повече - заявената от вещото лице техническа
грешка противоречи и затова не може да промени по същество отразеното в
констативно-съобразителната част на СТЕ, където изрично е посочено, че изразходваното количество
гореща вода в процесния имот е разпределено при норма за разход от 140 до 280 литра дневно /друг е въпросът, че по
реда на чл. 267, ал. 2 ГПК вещото лице може да пояснява експертизата, но не може да допълва или промени заключението, за което има друг процесуален ред –
чл. 201 ГПК/. Така или иначе данните от СТЕ сочат именно към извод, че начисляваното служебно количество потребена БГВ за процесния имот
за 1 денонощие е над 140литра, които обаче са максимумът за 1 обитател за едно
денонощие, т.е начисленото количество остойностена ТЕ за БГВ
е начислена служебно на база повече от 1 брой обитатели на имота. Посоченият начин на изчисление на БГВ не съответства на начина, определен в чл. 69,
ал.2, т.2 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./, поради което е
незаконосъобразен. Ето защо и при приложение
на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, въззивният състав приема, че за горепосочения период
изразходваното количество гореща вода в топлоснабдения имот е трябвало да бъде
разпределено при норма за разход на потребление за 1 обитател - от 140 л. за едно
денонощие. Настоящият съдебен състав напълно споделя аргументите и изчислението на първоинстанционния съд за определяне на
дължимата се цена за неотчетено потребление на топла вода при един обитател на
жилището, за което се иска плащане. Следователно претенцията за стойността на
доставената ТЕ за БГВ е установена в своето основание, но доколкото липсват
данни за нейния размер за целия процесен период, въззивният съд го определя по
реда на чл. 162 ГПК
на 283, 24 лв. - половината от установената от СТЕ общата стойност на БГВ за периода /формирана като 1/2 от общата стойност на БГВ за
периода в размер от 566, 47 лв. и включваща сумите от 471, 69 лв. по текущ
отчет и 94, 78 лв. по изравнителни сметки/. Над този размер до пълния предявен такъв в частта от иска, представляваща равностойност
на ТЕ, доставена за битова гореща вода, следва да бъде отхвърлен.
Без значение за изхода на
спора в конкретния казус е и наличието или липсата на рекламация от абоната на
изравнителните сметки за съответните отчетни периоди, тъй като това пряко не рефлектира върху правото на
потребителя да оспори по съдебен ред размера на задължението си, определен от ищеца и съответно да установи реално потребеното
количество топлинна енергия, цената на която дължи и съответно липсата на
извършена рекламация не може да доведе до ограничаване на това негово право.
Доводите в тази връзка в жалбата са основателни.
Страните не са навели други
доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна
проверка на различни от сочените основания за неправилност на обжалваното
решение.
С оглед
пълното съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част,
включително и в частта за присъдените разноски по заповедното и исковото
производство, правилно разпределени между страните, съгласно правилото на чл.
78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.
По
разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя
не се дължат разноски по въззивното производство.
Въззиваемият не претендира и не доказва направени
разноски по въззивното производство, поради което такива не му се дължат.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 2156/10.01.2020 г. по гр. д. № 03727/2019
г. по описа на Районен съд – Перник в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение в останалата необжалвана
част е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.