Р Е Ш Е Н И Е
№ 1856/5.5.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет
и първи април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стоян Колев
при участието на секретар Ивелина Иванова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5886 по описа за
Производството по делото е образувано по повод
предявен от Г. ФОНД, ***, представляван от Б. И. М. срещу И.Д.И., ЕГН **********,
с адрес: *** иск с правно основание чл. 288, ал. 1 т. 2 б. „а“ КЗ /отм./ да
бъде осъден ответникът да заплати сумата от 1073,18лв. /хиляда и седемдесет и
три лева и 18ст./, представляваща заплатено от фонда обезщетение по щета за
увреденото при ПТП, настъпило на 16.07.2010г. в гр. Варна, ул. „Девня“ при
северен възел „Аспарухов мост“, качване към моста в посока кв. „Аспарухово“,
ведно със законна лихва от датата на исковата молба 30.05.2016г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
Твърди се в исковата молба, че на основание 1л.
288, ал. 1 т. 2 б. „а“ КЗ /отм./ Г. фонд изплаща по Щета № 11-0510/29.01.2010г.
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1073,18 лева /хиляда седемдесет и
три лева и 18ст./ на Д. Р. Ж. от гр. Варна, собственик на лек автомобил „Рено
19“ с ДК № В 4505 СК, увреден при ПТП, настъпило на 16.07.2010г. в гр. Варна,
ул. „Девня“ при северен възел „Аспарухов мост“, качване към моста в посока кв.
„Аспарухово“. Твърди се още, че виновен за катастрофата е ответникът И.Д.И.,
който управлявайки лек автомобил марка „Сеат Марбела“ с ДК № В 7829 КТ, на
кръстовище при извършване на завой на ляво не е пропуснал движещото се с
предимство в права посока МПС на Д. Р. Ж. и го ударил в предната част. В
нарушение на чл. 260 КЗ ответникът управлява увреждащия автомобил без
действащата задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на
ПТП.
Поканили са
ответника да възстанови платеното от Г. фонд, но същият не е погасил
задължението си.
Претендира разноски.
В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК,
ответникът депозира отговор, с който оспорва изцяло предявения иск както по
основание, така и по размер.
Оспорва механизма на настъпване на ПТП и твърди
съпричиняване на вредите, настъпили в резултат на процесното ПТП, по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Оспорва извършеното плащане на застрахователно
обезщетение от страна на ищеца. Ответникът също счита, че не е бил уведомен и
надлежно поканен да изплати процесното задължение, както и в тази връзка не
може да се установи моментът, в който е изпаднал в забава.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
С
Констативен протокол № 1276140/16.07.2010г. е регистрирано ПТП с участници И.Д.И.
/ответник/ и Деян Радев Желев. Като обстоятелство за настъпване на
произшествието се сочи отнемане на предимство от страна на участник едно - И.И.
като последния при завой наляво не пропуска участник две – Д. Ж.. От вписаното
в така съставения акт, става ясно, че ответникът по настоящия иск е управлявал лек
автомобил „Сеат Марбела“ с ДК № В 4505 СК, по отношение на който не бил сключен
валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
Липсата
на валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност”, се
установява и от Писмо по рег.№ 26126/ 17.11.2010 г. от Началник на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна /по вх.32815/2010 г./ до „Г. фонд” вх.№
07-00-07-17/26.11.2010г.; от Справка от база данни на Информационен център към Г.
фонд на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите с дата 26.10.2010 г..
На
30.08.2010г., собственикът на пострадалия автомобил е подал до Г. фонд,
Уведомление за имуществени вреди.
Въз
основа на уведомлението е изготвен Доклад по щета за имуществени вреди
№11-0510/29.07.2010г.; Заключителна техническа експертиза на Г. фонд по щета
№11-0510/29.07.2010 г.; Техническа експертиза на Г. фонд по щета
№11-0510/29.07.2010г.; Опис-Заключение по щета. Определена е стойността,
необходима за отстраняване на щетите.
Представено
е Свидетелство за регистрация част ІІ, от което се установява, че пострадалият
автомобил е собственост на Д. Р. Ж..
Представено
е преводно нареждане с наредител Г. фонд за платено в полза на Диян Радев Желев
обезщетение по щета № 11-0510/29.07.2010г. в размер на 1073,18 лв., от което е
видно, че сумата е наредена на 28.05.2011г..
Приложена
е Регресна покана относно щета № ГФ-11-0510/29.07.2010г., адресирана до ответника
И.И., с която се уведомява последния, че
на основание чл. 288, ал. 1 т.1 КЗ /отм./, „Г. фонд“ е заплатил на лицето Д.Ж.
сумата в размер на 1083,68 лева, представляващо обезщетение за виновно
причинени неимуществени вреди с лек автомобил „Сеат Марбена“ ДК № 7829 КТ,
управляван без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, по повод
станало ПТП на 16.07.2010г..
Да
послужат в настоящото производство е изискана административно наказателна
преписка във връзка с протокол за ПТП № 12176140 на Сектор КАТ при РДВР-Варна.
Представени са Наказателно постановление № 6530/30.08.2010г., с което е
постановено, че ответника виновно е отнел предимството на друг лек автомобил
участник в движението, на основание чл. 179, ал. 2 във вр. чл. 37, ал. 1 ЗДвП;
АУАН № 6530/16.07.2010г.; Наказателно постановление № 6509/16.09.2010г. с което
е наложено административно наказание глоба на ответника, на основание чл. 315,
ал. 1 т. 1 КЗ /отм./; Заповед за прилагане на принудителни административни
мерки № 6509/20.07.2010г., с която се спира от движение МПС, което е
управлявано без наличието на валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, на основание чл. 171 т. 2, б. „в“ ЗДвП; АУАН № 6509/16.07.2010г.,
с който се установява, че собственика на лек автомобил с рег. № В 7829 КТ е
нарушил разпоредбата на чл. 249, ал. 1 т. 1 КЗ /отм./ като е управлявал
посоченото МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
В
о.с.з. проведено на 21.04.2017г. бе изслушана допуснатата
съдебно-автотехническа експертиза извършена от вещото лице – А.Н.Я.. От
заключението става ясно, че гореописаното ПТП е настъпило на дата 16.07.2010г.
на кръстовище, което не е регулирано посредством светофарна уредба /към момента
на настъпване на ПТП/. Предприемайки маневра завой на ляво МПС с рег. № 7829 КТ
/управлявано от ответника/ не пропуска идващия насреща движещ се в права посока
МПС с рег. № В 4505 СК и настъпва удар между двата леки автомобила. Нанесените
увреждания кореспондират с механизма на настъпилото ПТП, констатиран от
служителите на пътна полиция, за което е издаден Протокол за ПТП. Според
подробно описаните изчисления и приложената методика, вещото лице определя
дължимия размер на застрахователно обезщетение според Наредба № 24 Задължително
застраховане равняващ се на сумата в размер на 1001,17 лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предпоставките за възникване на задължение на
Гаранционния фонд (ГФ) за плащане на обезщетения по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” са настъпване на ПТП, МПС,
причинило процесното ПТП обичайно се намира на територията на РБ, водачът да е
виновен, да съществуват изрично предвидени в КЗ пречки пострадалото лице да
получи пряко от застрахователя дължимото обезщетение, посочени в чл. 288, ал.
1, т. 2 б. ”а” КЗ отм. /чл. 519 т.1 КЗ /, като най-често това са причинени
вреди от собственик или ползвател на МПС, който няма сключена задължителна
застраховка „ГО” на автомобилистите и вреди, причинени от неидентифицирано МПС
или неизвестен извършител.
След
изплащане на застрахователното обезщетение по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите ГФ встъпва в правата на увреденото
лице до размера на платеното, вкл. и на направените разходи за определяне и
изплащане на обезщетението – чл.288, ал.12 КЗ отм./ 558, ал.7 КЗ/, какъвто е и
настоящия казус, респ. предявеният иск.
По
делото се установи наличието на изброените по-горе предпоставки, обуславящи
вземането на ищеца ГФ спрямо ответника, а именно настъпилото застрахователно
събитие на 16.07.2010г. по вина на ответника, като ползвател (водач) на МПС, за
което към тази дата не е имало налична и валидно сключена задължителна
застраховка „ГО” на автомобилистите, както и плащане на обезщетение за
причинените на увреденото лице имуществени вреди от страна на ищеца и в
претендирания от него размер.
По
делото бе приобщен протокол за ПТП, който е официален документ, издаден в
изпълнение на задължението на службите за контрол да посетят местопроизшествието
кореспондиращо с чл. 125 ЗДвП и чл. 125а ЗДвП. Протоколът за ПТП е съставен от
длъжностно лице в кръга на службата му и в съответната за това форма, поради
което се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила,
относно авторството на материализираните в него волеизявления на съставителя,
но и с материална доказателствена сила, относно самото удостоверено
волеизявление. Това заключение се подкрепя и от трайно установената практика на
ВКС по реда на чл. 290 ГПК, според която протоколът за ПТП, съставен в
установената форма и ред от компетентни за това длъжностни лица в изпълнение на
длъжностните им функции представлява официален свидетелстващ документ, ползващ
се с материална доказателствена сила, относно направените пред него
волеизявления и за извършените от него и пред него действия. Съставителят на
документа удостоверява пряко възприетите от него факти при огледа, относими за
определяне на механизма на настъпилото ПТП, местоположението на ПТП,
участниците в него, характера и вида на нанесените щети и въпросите за вината
за настъпването на произшествието – в този смисъл Решение № 15/25.07.2014г. на
ВКС по т.д. 1506.2013г. I-во
т.о.; Решение № 24/10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г..
В
конкретния случай с наказателно постановление № 6530/30.08.2010г.,
недвусмислено е описан механизма на настъпилото ПТП, както и обстоятелството,
че при маневра „завой наляво“ ответникът виновно е нарушил разпоредбата на чл.
37, ал. 1 ЗДвП. Нещо повече, ответникът е подписал Протокола за ПТП, като това
обстоятелство не се оспорва от същия. Предвид факта, че протоколът удостоверява
неизгодни за него факти /че именно той е нарушил правилата за безопасност на
движението/, този документ следва да се ползва с доказателствена сила относно
тези неизгодни факти, чието настъпване е удостоверено с подписа на виновния
водач. Материалната доказателствена стойност на протокола не е оборена, поради
което и следва да бъде зачетена, като съдът приема, че фактите са се
осъществили така, както е отразено в него. В
същото време ответникът не установява различен механизъм на произшествието,
който да се намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства,
които той трябва да установи при условията на пълно и главно доказване.
Следователно
е налице противоправно поведение на ответника, доколкото последният,
управлявайки автомобила си При
завиване наляво за навлизане в друг път не пропуснал насрещно движещите се
пътни превозни средства, нарушил е правилата на движение и в резултат на
това противоправно поведение е настъпило процесното ПТП. Ето защо, съдът
приема, че ПТП е настъпило именно в причинна връзка с поведението на ответника,
който е нарушил посочените правила за поведение при управление на МПС и по този
начин е причинил имуществени вреди другиму. Този извод се потвърждава и от
обстоятелството, видно от уведомителните писма от ОД на МВР до Г. фонд, че на виновния
водач И.Д.И. /ответник/ е съставен Акт за установяване на административно
нарушение и въз основа на него Наказателно постановление № 6509/16.09.2010 г.,
връчено му на 01.10.2010 г. и влязло в сила.
По делото е безспорно установено, че
ответникът е управлявал МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, която би покрила причинените от него вреди на трети лица.
Това обстоятелство се установява, както от Протокола за ПТП, така и от приетата
като писмено доказателство - Справка, изготвена от Г. фонд въз основа на
данните от Информационния център към него. Съгласно чл. 292 КЗ /отм./,
процесната Справка, изготвена от Г. фонд, до доказване на противното,
удостоверява застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, началната и крайната дата на
покритието, съгласно разпоредбата на чл. 295, ал. 7 КЗ /отм./. Ето защо съдът
приема, че Справката от Г. фонд, има формална и материална доказателствена сила
на официален документ, придаден от закона, по смисъла на чл. 178, ал. 1 ГПК.
Относно
отправеното възражение от страна на ответника, че ищецът е наредил плащане, но
такова не е било завършено, тъй като не е заверена разплащателната сметка на кредитора
или да е налице изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора, следва
да се има предвид константната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК и
съгласно указанията в т. 2 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, същата има
характер за съдилищата. В Решение № 29/07.05.2009г. по т.д. № 535/2008г. на
ВКС, 2-ро т.о., Решение № 12/25.07.2010г. по т.д. № 181/2009г. на ВКС, 2-ро
т.о., е прието, че издаденото от застрахователя платежно нареждане е
достатъчно, за да удостовери не само предприемането на плащане, а и
завършването на плащането по смисъла на чл. 305 ТЗ с постъпване на преведеното
застрахователно обезщетение по сметката на увредения застрахован, в този смисъл
и Решение № 204/07.12.2010г. по т.д. № 128/2010г. на ВКС 2-ро т.о.. Още повече,
че от приетото по делото свидетелство за регистрация на МПС, се установява, че
собственик на увреденото МПС е именно Д. Ж. – лицето посочено като получател на
сумата по представеното по делото нареждане за плащане. Следователно
неоснователно е възражението на ответника, че не е извършено плащане по
обезщетението в полза на собственика на увредения автомобил, т.е. ищецът е
носител на материалното право да иска възстановяване на заплатени от него суми
по извършено валидно плащане.
Предвид изложеното, съдът приема, че са налице
предпоставките, визирани в разпоредбата
на чл. 288, ал.1, т. 2, б. „а” КЗ /отм./, съгласно които Гаранционният фонд
изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за нанесени имуществени вреди, когато виновният водач няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Поради което са налице и предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 288, ал. 12 КЗ
/отм./ след изплащане на обезщетението фондът да встъпва в правата на увредения
собственик на МПС до размера на платеното - причинна връзка между нанесения
вредоносен резултат и противоправното поведение на ответника, липса на валидно
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по
отношение на управлявания от него автомобил и заплатено застрахователно
обезщетение на третото лице.
Ето
защо съдът намира предявения иск с правно основание чл.288, ал.12 КЗ /отм./ за доказан
по основание.
Кредитирайки
даденото заключение от проведената по производството съдебна експертиза, като
се има предвид, че същата е обективна и неоспорена от страните съдът счита, че
дължимият размер на застрахователно обезщетение е сумата от 1001,17 лева.
Пострадалият
е направил също и разноски за репатриране на автомобила, възлизащи на сумата от
72,00 лева, видно от приложената на л. 18 фактура, неоспорена от страните.
Същата сума е включена в изплатеното от ищеца на пострадалия Диян Радев Желев
обезщетение в размер на 1073,18 лева.
При
това положение, предвид обстоятелството, че разликата между определения от
ищеца размер на обезщетението и този определен от назначеното по делото вещо
лице е минимална - само 0,01 лева, съдът счита иска за основателен до пълния претендиран
размер от 1073,18 лева.
В съответствие
с изискването на чл. 86, ал. 1 ЗЗД и акцесорния характер на искането за
присъждане на законна лихва, то следва да се присъди ведно със законна лихва от
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
Относно
разноските:
С
оглед изхода на спора и отправеното искане на ищеца следва да се присъдят
направените по делото съдебно-деловодни разноски изразяващи се в внесена
държавна такса, депозит за вещо лице и депозит за назначаване на особен
представител, съразмерно с признатата част от иска равняващи се на сумата в
размер на 610,00 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.Д.И.,
ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Г. ФОНД, ***, представляван от Б. И. М.,
сумата в общ размер от 1073,18 лв. /хиляда
седемдесет и три лева и 18ст./,
представляващи заплатено от фонда обезщетение за увредения лек автомобил при
ПТП, настъпило на 16.07.2010 г., собственост на Диян Радев Желев от гр. Варна,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 30.05.2016г. до
окончателното изплащане, на основание чл.
288, ал. 1, т. 2 б. ”а” КЗ отм. /чл. 519 т.1 КЗ.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Г. ФОНД, ***, представляван от Б. И. М. сумата от 610,00
лв. /шестстотин и десет лева /, представляваща разноски по делото за
заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и възнаграждение за особен
представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ