РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ 212
гр.
Пловдив, 29 . 01 . 2018 год.
Административен
съд – Пловдив, VI състав, в закрито
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Административен съдия: Здравка Диева
като
разгледа адм. дело № 360 по описа за 2017г., взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 248 ГПК.
*** ЕООД, ЕИК ******, ***, представлявано от адв.Зл.Г. е
подало молба / 03.01.2017г., с която е поискано на основание чл.248 ал.1 ГПК
вр. с чл.144, 143 ал.3 АПК да бъде изменено Решение № 2193/12.12.2017г. по
адм.д.№ 360/2017г. в частта за разноските.
1. Твърди се, че липсва произнасяне относно заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 200лв. за изготвяне и подаване на касационна частна
жалба против Определение № 1091/02.06.2017г., постановено по адм.д.№ 360/2017г.
Липсва произнасяне и за заплатените банкови такси на стойност 7.50лв.
По отношение неуваженото искане за присъждане на разноски за
направено преюдициално запитване до СЕС е посочено, че същото е надлежно
изготвено и представено на съда, „т.е. за неговото изготвяне е заплатено от
страна на дружеството жалбоподател“. Поддържа се, че е без значение
обстоятелството дали същото е уважено или не, „тъй като това е способ за защита
на законни права и интереси, а и крайното решение е в полза на жалбоподателя“.
Адв.Г. счита, че решението следва да бъде допълнено с
направените разноски за изготвяне и подаване на първоначалната жалба до
административен съд, на стойност 200лв. : разпоредбата на чл.8 от наредба №
1/2004г. не може да изчерпи всички хипотези на адвокатски възнаграждения /§1 от
Наредба № 1 от 2004г./ и би следвало да се прилагат тези на чл.7, 9 и 11 от
същата наредба, при което следва да бъде прието, че разпоредбите на чл.9 и
чл.11 от наредбата предвиждат като отделна адвокатска услуга самото изготвяне
на жалба без явяване в съдебно заседание.
С оглед крайният изход от делото се поддържа, че следва на
жалбоподателя да бъде присъдено платено адвокатско възнаграждение за изготвяне
на касационна частна жалба против Определение № 1091/02.06.2017г. постановено
по делото. Поддържа се и искане за присъждане на заплатено адвокатско
възнаграждение за явяване на повече от две съдебни заседания, съгл. чл.7 ал.8
от Наредба № 1 от 2004г.
2. Ответникът представи отговор в срока по чл.248 ал.2 ГПК,
според който молбата на *** ЕООД е неоснователна. Заявено е, че посочените в
молбата разпоредби от Наредба № 1/2004г. не са приложими в настоящото
административно производство. В този см. е посочено, че при изрична разпоредба
за административните дела, не са приложими норми относно гражданските
производство по аналогия. Възразено е и по отношение претенцията за адвокатско
възнаграждение за изготвяне на
преюдициално запитване с твърдение, че не почива на правна аргументация.
Поискано е молбата за изменение на решението в частта за
разноските да бъде отхвърлена.
3. При разглеждане на молбата съдът съобрази разпоредбата
на чл.248 ГПК : В срока
за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските.
Съдебният акт е обжалваем, поради
което се прилага срокът за обжалване на решението, 14 дневен. За този срок се
констатира, че не е изтекъл при подаване на молбата : съобщението за
постановено решение е връчено редовно на жалбоподателя на 18.12.2017г., а
молбата е с вх.номер в АС – Пловдив от 03.01.2017г. /подадена по поща на
02.01.2018г. – дата на клеймо върху пощенски плик/. 14 дн.срок в случая изтича
на 01.01.2018г. – неработен ден, поради което на следващия ден. Молбата е
подадена в срока по чл.248 ал.1 ГПК
С Тълкувателно решение от 06.11.2013г. на ВКС, т.14 бе
прието, че “началният момент, от който започва да тече срока по чл.248 ал.1 ГПК
за подаване на молба за допълване или изменението на решението в частта за
разноските и по отношение на страната, която няма интерес да го обжалва, тече
от уведомяването й за решението, ако същото е обжалваемо.”.
Както е посочено в решението, жалбоподателят е представил
списък на направените съдебни разноски, л.419 / д.т. – 50лв.; пълномощно , л.3
– 200лв. за изготвяне и подаване на жалба; пълномощно, л.96 – 700 лв. за
процесуално представителство по делото; 250лв. – депозит СТЕ; пълномощно л.238
– за изготвяне на преюдициално запитване 600лв. – чл.9 ал.5 от Наредба №1 от
2004г.; депозит допълнителна СТЕ, л.367, 200лв. – т.2; пълномощно, л.376 , т.2
– 150лв. , чл.7 ал.8 от Наредба № 1/2004г. – за повече от 2 заседания /. Действително,
не са отграничени самостоятелно разноските за банкови такси, но посоченият
размер в молбата за допълване на решението /7.50лв./ е установим при преглед на
отделните суми, преведени по банков път. По отношение на този размер и вид
разноски съдът не се е произнесъл. Освен това, относно направените разноски в
размер на 200 лв. за изготвяне и подаване на жалба против заповедта, същите
следва да бъдат прецизирани с оглед нормата на чл.9 от Наредба № 1 от 2004г.,
която е приложена в частта й по ал.5 спрямо претенцията за разноски за
преюдициално запитване.
3.1. Разноски е общо понятие и включва : разноски,
изразходвани за държавна такса; направени в производството по делото и разноски
за адвокатско възнаграждение. Въпросът за разноските при съдебното обжалване е
изрично уреден като “отговорност за разноски” в разпоредбата на чл.143 АПК. Тъй
като в закона /ГПК и АПК/ няма дадено легално определение на понятието
"разноски", използвайки граматическо тълкуване следва да бъде
направен извод, че под "разноски" в процеса следва да се разбират
тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с
извършването на определени процесуални действия /депозит за призоваване на
свидетел, възнаграждение за вещо лице за изготвяне на съдебна експертиза,
разходи за извършване на оглед, адвокатски хонорар за представителство в
процеса, др./.
На присъждане подлежат разноските, които страната е
извършила /реално заплатила/ във връзка с водене на делото, което следва от
употребените в закона изрази - "заплатените от ищеца такси, разноски за
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв" - чл.
78, ал. 1 от ГПК, "ответникът също има право да иска заплащане на направените
от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска" - чл. 78, ал. 3
от ГПК и специалните текстове на чл.143 АПК. Изводът за дължимост при отмяна на
административен акт само на разноски, направени в съдебното производство следва
и от разпоредбата на чл. 80 от ГПК-в списъка следва да бъдат включени и описани
всички тези суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на
определени правни действия в процеса или за оказаната й правна защита.
В обхвата на реално извършените разноски практически попадат таксите за банков превод при
внасяне на депозит за в.л. и за държавна такса. Тези разноски действително са извършени
от жалбоподателя и представляват парични средства, които са изразходени от
страната във връзка с извършването на определени процесуални действия. В
конкретния случай са представени съответните писмени доказателства, че
разноските са направени /вносни бележки за банкови преводи/. Предвид
неприсъдените банкови такси за внасяне на дължими държавна такса и депозити,
следва да бъде допуснато изменение в тази част на решението /допълване/.
3.2. По отношение претенцията за адв.възнаграждение за
изготвяне и подаване на частна касационна жалба против определение от
02.06.2017г. : С определение от 02.06.2017г. по адм.д.№ 360/2017г. е оставено
без уважение искане за спиране на Заповед № 1149/12.12.2016г., на основание
чл.166 ал.2 АПК при влязло в сила разпореждане за допускане на предварително
изпълнение на административния акт. Определението е оставено в сила от ВАС с
Определение № 9750/2017г. по адм.д.№ 7812/2017г. Съдебното производство по реда
на чл.166 АПК е самостоятелно, поради което за претенцията за разноски - адв.възнаграждение
за изготвяне и подаване на частна касационна жалба против определението, е
относим изхода от спора по конкретното производство. При неуважено искане за
спиране, не следва да бъдат присъждани съдебни разноски за частната жалба пред
ВАС. Посоченото изцяло се отнася и за производството по преюдициално запитване,
което не е уважено и за което са изложени мотиви в решението по делото. По
останалите възражения в молбата също е налице произнасяне в решението.
Относно адв.възнаграждение за изготвяне на жалба при съдебно
оспорване на заповедта, следва да бъде приложена разпоредбата на чл.9 ал.1 от
Наредба № 1/2004г. на основание §1 ДР на наредбата /така Определение № 594 от 17.01.2017г. на ВАС,
макар по прилагане на чл.9 ал.3 от наредбата/. Предвид неприсъдените разноски
за адв.възнаграждение от 200 лв. за изготвяне и подаване на жалба против
оспорената заповед, следва да бъде допуснато изменение в тази част на решението
/допълване/.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Допълва Решение № 2193/12.12.2017г. по адм.д.№ 360/2017г. на
Административен съд – Пловдив в частта за разноските, като
Осъжда *** да заплати на *** ЕООД,
ЕИК ******, ***, сумата от 207.50 лв. съдебни разноски в общ размер.
Определението
може да се обжалва пред Върховния Административен Съд по реда за обжалване на
решението.
Препис от Определението да се изпрати на
страните.
Административен
съдия :