№ 303
гр. Пазарджик, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря М.В.
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220201764 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от АТ. М. П., с ЕГН- **********, с адрес гр. В.,
чрез пълномощника адв. К.У. от ПзАК, против Наказателно постановление №
21-0340-001551 от 26.10.2021 г., издадено от Началник РУ- Септември при
ОД на МВР- Пазарджик, с което са наложени санкции за нарушение на чл.44
ал.1 от ЗДвП на основание чл.179 ал.2 във вр. с чл.179 ал.1 т.5 пр.5 от ЗДвП
глоба в размер на 200 лева и за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП на
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП- глоба в размер на 100 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 3 месеца;
В жалбата обобщено се твърди, че НП е незаконосъобразно,
постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон, като се
иска отмяната му. Прави се искане за присъждане на разноски.
В съдебните заседания, с изключение на последното, жалбоподателят се
явява лично и се представлява от процесуален представител, който поддържа
жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на НП, като излага
обосновани доводи в подкрепа на искането си. Претендира присъждане в
полза на жалбоподателя на разноските за заплатен адвокатски хонорар.
1
Въззиваемата страна- наказващият орган Начални РУ- Септември ,
редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. По
делото е депозирано становище от надлежно упълномощен процесуален
представител, в което са изложени съображения за законосъобразност на НП
и се иска потвърждаване на същото. Претендират се разноски за процесуално
представителство и се прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Съдът провери основателността на жалбата и изложените в същата
доводи, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона,
по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за
установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че след извършена
проверка по заявление с Вх. № 340000-6061/01.10.2021 г. от ИС. ИВ. Т., било
установено, че на 30.09.2021 г., около 20,00 часа, в Община Септември, на път
ІІІ-3704, в посока от местност „Паланката“ за гр. Ветрен, жалбоподателят е
управлявал собствения си лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ****** като
при разминаване с лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № *****, не е
осигурил достатъчно странично разстояние от него, вследствие на което
блъснал странично лекия автомобил, като му нанесъл материални щети
(счупено странично огледало). Вследствие на удара настъпило ПТП с
материални щети по двата автомобила. След настъпилото ПТП
жалбоподателят напуснал произшествието и не оказал съдействие за
установяване на щетите от същото.
За така установеното св. В.И.- ПИ „ПК“ в РУ- Септември при ОДМВР-
Пазарджик, съставил срещу жалбоподателя П. АУАН с бл. №
181690/19.10.2021 г., в негово присъствие, след което му бил предявен и
връчен екземпляр срещу подпис. В акта нарушителят не вписал обяснения и
възражения.
Въз основа на акта, на 26.10.2021 г. било издадено атакуваното НП,
което било връчено лично на санкционираното лице на 09.11.2021 г. Жалбата
против НП е подадена от надлежно упълномощен от П. адвокат директно в
съда на 12.11.2021 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от лице активнолегитимирано да
2
инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния
съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, от показанията на
актосъставителя св. В.И. свидетелите И.Т., К.С. и Явор Бажлеков, както и от
вещественото доказателство- СД-диск, съдържащ запис на приетия сигнал за
ПТП на тел.112 и снимки на ел. картон на сигнала, предявени на страните
чрез възпроизвеждането им в с.з., както и както и снимки на автомобила на Т.
след ПТП.
Съдът кредитира изцяло посочените писмени, гласни и веществени
доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви,
като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Относно нарушението по пункт І на НП, квалифицирано по чл.44 ал.1
от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.44 ал.1 от ЗДвП вменява на водачите на насрещно
движещи се ППС задължението при разминаване да осигуряват достатъчно
странично разстояние между пътните превозни средства.
В настоящия случай безспорно се установи от всички доказателства, а и
не се оспорва от жалбоподателя, че двата автомобила- управляваният от
жалбоподателя и този от св. Т. са били насрещно движещи се ППС в
конкретния участък от пътя. Няма спор и по обстоятелството, че двата
автомобила са се разминали.
Спорен е въпросът поради каква причина е настъпило ПТП между двете
МПС и по-конкретно осигурено ли е достатъчно странично разстояние от
водачите им и в частност от жалбоподателя. На този въпрос с оглед на
събраните доказателства не може да се отговори категорично и безспорно.
На първо място се събраха доказателства, че целият участък от път ІІІ-
3704 не е в добро състояние, като по цялото му протежение имало неравности
(„дупки“). На следващо място се установи и това, че платната за движение на
този двупосочен път не са разделени с осева линия. Стана ясно и това, че в
пътния участък има стеснение на пътя, в резултат на това че и от двете му
3
страни имало множество израсли храсти, които възпрепятствали спокойното
и безпроблемно движение на ППС по този път. Установи се, че
непосредствено след ПТП произшествието не е посетено от автопатрул на
пътен контрол, който да извърши оглед на същото и да състави съответния
констативен протокол. По случая са събирани преимуществено данни от
участниците в ПТП и пътуващата в автомобила на св. Т.- св. С.. Техните
твърдения обаче са разнопосочни. Св. И., който е работил по случая и
съставил на база събраните данни от извършената от него проверка АУАН,
посочи в показанията си, че св. Т. е твърдяла, че в подаденото заявление, че
жалбоподателят не осигурил достатъчно странично разстояние между неговия
автомобил и този на Т. и затова двете коли се блъснали странично, след което
не спрял на място да установят щетите. Жалбоподателят пък не отричал, че
имало такъв инцидент, но твърдял че не усетил интервенция първоначално
между двата автомобила, затова продължил движението си, както и че при
разминаването на двата автомобила св. Т. разговаряла по телефона и била
навлязла в неговото платно за движение. Св. И. заяви също, че свидетелките
Т. и С. твърдели точно обратното, а именно че автомобилът на жалбоподателя
навлязъл в тяхното платно в доста голяма част в последния момент преди да
се разминат, което обстоятелство П. категорично отрекъл.
В с.з. от показанията на св. Т. (водачът на другия автомобил, участвал в
ПТП) заяви, че се е движела в своето платно за движение, но автомобилът на
П. карал „по в средата на пътя“, поради което тя леко минала вдясно, но
въпреки това при разминаването се закачили страничните огледала на двете
коли. Св. С. пък заявява, че автомобилът на П. се движел „може би в неговото
платно, но не чак толкова“, защото ударил техния автомобил. Тя посочи също
така, че в дадените обяснения пред с. И. е посочила, че автомобилът на П. се е
движел по следата на пътя и не е намалил скоростта си при разминаване с
техния автомобил, като сега не си спомняла това, но потвърди, че е карал по
следата на пътя, като преди да се разминат леко се е прибрал в тяхното
платно. Св. Бирников пък посочи, че не е видял при разминаването на двата
автомобила между тях да е имало съприкосновение, а спрял при автомобила
на св. Т. защото решил, че като са спрели можело да са спукали гума.
Никой от свидетелите обаче не можа да посочи къде са се намирали
частите от счупените странични огледала на автомобилите, като само св. Т.
каза , че са били на земята, без да уточни коя от тях къде точно на платното се
4
е намирала. Това не е уточнено и при извършената проверка от полицейския
служител, нито при изготвянето на Протокола за ПТП. Това обстоятелство е
от съществено значение, за уточняване на мястото на съприкосновението
между двете МПС, т.е. мястото на удара. Последното пък е от значение за
установяване поведението на кой от двамата водачи е довело до причиняване
на ПТП и съответно кое от правилата за движение точно е било нарушено.
Горната неяснота, както и наличието на данни, за това че пътят е
стеснен поради наличието на храсти от двете му страни, липсата на осева
линия на пътя и твърденията на свидетелките Т. и С., че автомобилът на
жалбоподателя се е движел по следата на пътя и че е бил навлязъл в тяхното
платно, а от друга страна твърденията на жалбоподателя, че св. Т. е
управлявала автомобила говорейки по телефона и че тя е навлязла в неговото
платно, не могат да обосноват в степен на категоричност и безспорност, че
именно поведението на жалбоподателя П. е довело до настъпване ПТП и в
частност, че същият е нарушил разпоредбата на чл.44 ал.1 от ЗДвП. При
наличието на стеснение на пътя, поради установените по-горе обстоятелства,
би могло да се приеме, че жалбоподателят не е изпълнил свое задължение
като водач на МПС, но не вмененото му с АУАН, а това по чл.44 ал.2 от
ЗДвП, която норма разписва, че „ако разминаването не може да се извърши
безопасно поради наличието на препятствие или стеснение на платното за
движение, водачът, чиято пътна лента е заета, е длъжен да намали скоростта
или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни
средства”. Такова нарушение и неизпълнение на задължение обаче в АУАН и
в НП не е било описано, респ. вменено.
На следващо място при положение, че се приемат за верни твърденията
на свидетелките Т. и С., че автомобилът на П. се е движел по средата на пътя,
то тогава поведението му ще осъществява друг състав на нарушение, а не този
по чл.44 ал.1 от ЗДвП, тъй като той не е изпълнил задължението си да не
навлиза в насрещната лента за движение и да се движи в дясната част на
платното, т.е. нарушил е разпоредбата на чл.16 ал.1 от ЗДвП, като
нарушението на това правило ще бъде в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Такова нарушение обаче не му е било вменено, нито са посочени такива
обстоятелства в акта и НП. Налице е и друго неизследвано твърдение, а
именно движение на автомобила на жалбоподателя с несъобразена скорост,
5
т.е. евентуално нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Такива обстоятелства обаче
отново не са били вменени на водача.
Всички тези неизяснени обстоятелства и преди всичко липсата на
доказаност къде точно, в коя пътна лента е настъпил сблъсъка между
разминаващите се МПС и поради каква причина, води до недоказаност на
повдигнатото на жалбоподателя адм. обвинение за извършено нарушение на
чл.44 ал.1 от ЗДвП. Противното би означавало да се стъпи само и единствено
на предположение, което при ангажиране на административнонаказателна
отговорност е недопустимо.
При това положение според настоящия съдебен състав неправилно е
била ангажирана на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за нарушение на чл.44 ал.1 от ЗДвП и в този смисъл
издаденото НП в тази му част е незаконосъобразно, което налага неговата
отмяна.
Относно нарушението по пункт ІІ на НП, квалифицирано по чл.123 ал.1
т.1 от ЗДвП.
Съдът намира, че НП и в тази му част следва да се отмени като
незаконосъобразно.
На първо място не можа да се докаже до необходимата степен на
несъмненост, че жалбоподателят е напуснал умишлено мястото на
произшествието. Пред св. И. той категорично е заявил, че не е разбрал в
самото начало, че при разминаване на автомобилите между тях е имало
съприкосновение. Едва по-късно е установил, че е имало зажулване между
тях в областта на страничните им огледала. От настъпилите щети по двата
автомобила, които не са значителни, може да се приеме, че твърдението на
жалбоподателя отговаря на действителното положение.
На следващо място, съдът намира, че е допуснато и нарушение на
материалния закон. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за
извършено нарушение квалифицирано по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, която
разпоредба разписва, че водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието. Същевременно в словесното описание на
нарушението е посочено, че водачът е напуснал местопроизшествието и не е
6
оказал съдействие за установяване на щетите от произшествието. В
настоящия случай е безспорно, че от ПТП са настъпили само имуществени
вреди. При това положение основното задължение на водачите-участници в
произшествието е да окажат съдействие за установяване на вредите от
произшествието, така както разписва разпоредбата на 123 ал.1 т.3 бук. „а” от
ЗДвП. По този начин от една страна е налице противоречие между словесното
описание на нарушението и дадената правна квалификация на същото, което
води до невъзможност лицето привлечено към административнонаказателна
отговорност да разбере какво всъщност нарушение му се вменява и да може
адекватно да се брани срещу същото.
Изложеното дава основание да се приеме, че НП и в тази му част е
незаконосъобразно.
Всичко изложено до тук обосновава незаконосъобразността на НП и е
основание за неговата отмяна в цялост.
При този изход на делото основателна се явява претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски в
негова полза за заплатено адвокатско възнаграждение. Това искане е
направено своевременно в хода на съдебното производство преди делото да
бъде обявено за решаване. Пълномощникът има право на такива разноски
предвид изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН във вр.
с чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие (л.30 гърба), от който се установява, че договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева жалбоподателят П. е заплатил в брой на
адвокат К.У. от ПзАК. Съдът намира за неоснователно направеното от страна
на процесуалния представител на АНО възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар, тъй като на първо място той е в
законоустановения минимален размер, освен това по делото са проведени
няколко заседания и са разпитани четирима свидетели, предявено е ВД и
процесуалният представител излага аргументирано становище по същество с
анализ на доказателствата. Ето защо съдът счита че следва сторените
разноски в пълен размер от 300 лева следва да се възложат в тежест на ОД на
МВР Пазарджик, към което учреждение със самостоятелен бюджет спада
органът издал НП.
Отново с оглед изхода на делото неоснователна се явява претенцията на
7
АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство и същото следва да се остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.2 т.1 във вр. с ал.3 т.1 и т.2 от
ЗАНН, Районен съд- Пазарджик, в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0340-001551 от
26.10.2021 г., издадено от Началник РУ- Септември при ОД на МВР-
Пазарджик, с което на АТ. М. П., с ЕГН- **********, с адрес гр. В., са
наложени санкции за нарушение на чл.44 ал.1 от ЗДвП на основание чл.179
ал.2 във вр. с чл.179 ал.1 т.5 пр.5 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева и за
нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП-
глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3
месеца, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР- гр. Пазарджик,
представлявана от директор, ДА ЗАПЛАТИ на АТ. М. П., с ЕГН- **********,
с адрес гр. В., разноски в размер на 300 (триста) лева за адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането за присъждане на разноски в
полза на АНО.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.
Пазарджик в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8