№ 35
гр. Кубрат, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Албена Д. В.
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. В. Административно наказателно
дело № 20243320200160 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. счл. 72, ал. 4 от
ЗМВР и е образувано по жалба на Ц. М. Р., ЕГН ********** чрез
пълномощник адв. М. В. от АК – Русе срещу Заповед за задържане на лице
рег. № 62/12.05.2024 г., издадена от полицай в РУ – Кубрат при ОДМВР –
Разград М. И. М.. С жалбата претендира отмяна на цитираната заповед като
издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и на
материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят при редовност в призоваването не
се явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата полицай М. И. М. се явява и ангажира
становище, че атакуваната в настоящото производство заповед за задържане
не страда от пороците, твърдени в жалбата, съдържа всички необходими
реквизити и е законосъобразно издадена.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя, намира за установено от фактическа страна следното:
Предмет на оспорване в настоящето производство е Заповед рег.№
62/12.05.2024 г. за задържане за срок до 24 часа, издадена от полицай в РУ
Кубрат, на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, във вр. с чл. 131, ал. 1, т. 5а от НК във
връзка с проверка 290ЗМ-145/12.05.2024 г.
От административната преписка се установява, че на 12.05.2024 г. в
21:00 часа лицето Ц. М. Р., ЕГН ********** е задържано за срок от 24 часа в
помещение за временно задържане на РУ Кубрат, за което на основание чл. 72,
1
ал. 1, т. 1 от ЗМВР е издадена процесната заповед. Като фактическо и правно
основание за задържането е посочена разпоредбата на чл. 131, ал. 1, т. 5а от
НК – „домашно насилие“. Посочено е още, че на задържаното лице са
разяснени правата му по чл. 72, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 и чл. 73 от ЗМВР,
както и начина и срока за обжалване. Заповедта е подписана собственоръчно
от задържаното лице, без да са направени възражения по нейното съдържание.
В заповедта е посочен също часа и датата, на които лицето е било освободено
– 12:20 часа на 13.05.2024 г.
С административната преписка е представен протокол за личен обиск на
лицето Ц. М. Р. от дата 12.05.2024 г. в 21:00 часа, извършен от полицай М. М. в
присъствието на свидетел полицай Сюрай Халид, като при обиска са описани
намерените вещи, собственост на задържаното лице. Протоколът е подписан
от полицейския орган, обискираното лице и свидетеля. Възражения не са
направени.
С административната преписка е представена и декларация от дата
12.05.2024 г., попълнена и подписана от задържаното лице. С декларацията е
удостоверено, че при задържането си Ц. М. Р. е бил запознат с правото на
адвокатска защита по негов избор и за негова сметка и с правото на
адвокатска защита от служебен адвокат по реда на Закона за правната помощ,
по които лицето е отбелязало, че не желае такива. Лицето е декларирало, че
няма здравословни проблеми, за които да се налага консултация с лекар; че не
желае медицински преглед от лекар по негов избор и за негова сметка; че не
желае медицински преглед от лекар; че не желае член от семейството му или
друго заинтересовано лице да бъде уведомено за задържането му; че е
уведомен за правото му на свиждане, да получава колети и храна; че няма
нужда от специална хранителна диета; че веднага след задържането му, устно
е запознат с правата си по чл.72, чл.73 и чл.75 от ЗМВР.
Видно от приложените два броя фиш за спешна медицинска помощ, че
Р. е бил прегледан от лекар в ЦСМП Кубрат както непосредствено преди
задържането му, така и преди освобождаването му.
В съдебно заседание ответникът обяснява, че на 12.05.2024 г. около 21
часа в РУ Кубрат е бил получен сигнал за извършен акт на домашно насилие,
поради което с колегата си посетили адреса в с. Медовене. В близост до адреса
били посрещнати от пострадалата, която впоследствие установили, че е
съпругата на жалбоподателя, от която били снети сведения и попълнен
въпросник, част от вменените с инструкция на МВР на полицейските
служители действия и процедура при подаден сигнал за домашно насилие.
Същата обяснила, че съпругът й под въздействие на алкохол й нанася удар с
вилица в ръката. В сградата на РУ Кубрат Р. бил изпробван с техническо
средство, което отчело 0.41 на хиляда алкохол в издишания въздух. Извършен
е бил и медицински преглед на пострадалата, отново в ЦСМП Кубрат, видно
от представения в с. з. фиш за спешна медицинска помощ л.35 от делото,
съдържащ данни, че на лява ръка действително има драскотина приблизително
2
1,5 см.
Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Оспорената заповедта е издадена от компетентен орган, съобразно
нормата на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, а именно полицейски орган, на когото
изрично по силата на чл. 72 от ЗМВР е предоставено правото да издава
заповеди за задържане на лице при наличие на материално-правните
предпоставките за това в закона.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма, при спазване на
административнопроизводствените правила. В оспорения акт е посочено
правно основание за задържането – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, според която
полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е
извършило престъпление. В действителност фактите, описани в заповедта са
оскъдни, като се изчерпват в посочване на разпоредбата от НК (чл. 131, ал. 1,
т. 5а от НК), която регламентира съответния престъпен състав и текста
„домашно насилие“ и е посочена образуваната административна преписка –
рег. № 290ЗМ–145/12.05.2024 г. Вярно е, че органът във всички случаи следва
да посочи обстоятелствата, които са го мотивирали да издаде процесната
заповед за задържане, но е допустимо мотивите, т. е. фактическите основания,
да се съдържат в друг документ, неразделна част от административната
преписка, който предхожда издаването на акта (Тълкувателно решение
№16/31.03.1975 г. на ОСГК). Като част от преписката по делото са
представени два броя сведения, снети от жалбоподателя и свидетелката Р.а,
както и докладни записки, въпросник, доклад за посетен сигнал по ЗЗДН,
въпросник по случаи на домашно насилие, фиш за оказана спешна помощ на
св. Р.а, протоколи за предупреждение, докладна записка за извършена
проверка с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ и протокол-процедура
по ЗЗДН. Снетите сведения, две от докладните записки, фиш за спешна
помощ, протоколи за предупреждение са от датата на издаване на заповедта за
задържане, поради което съдът приема, че фактите, съдържащи се в тези
писмени доказателства следва да се отнесат към фактическите основания за
издаване на оспорената заповед.
Заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон. Нормата на
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица в
случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили
престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми
от закона. Задържането е за срок не по-дълъг от 24 часа и представлява
принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, целяща
да предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се
укрие. За да се приложи тази норма е достатъчно наличието на данни за
извършено престъпление, както и данни това престъпление да е извършено от
задържаното лице. В тази връзка следва да се посочи, че понятието „данни” по
смисъла на ЗМВР и понятието „достатъчно данни” по смисъла на НПК имат
3
различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда
на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват
основателно предположение, че има извършено престъпление. При
прилагането на ПАМ „задържане за 24 часа” по чл. 72 от ЗМВР са необходими
само данни за извършено престъпление, т. е. тези данни може да не са
достатъчни за образуване на досъдебно производство, но да са достатъчни да
се направи извод, че задържаното лице има съпричастност към извършването
на съответното престъпление. Иначе казано, за прилагането на тази
принудителна административна мярка законодателят не е предвидил
необходимост да са събрани доказателства установяващи по категоричен
начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК.
Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че
има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право
на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да
наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на
деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и
окончателно установено. Въпросът дали конкретно лице е извършител на
конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно,
всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното
производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието
на такива категорични данни, които да обвързват оспорващия със соченото
нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради
несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване, тъй като дейността на
полицейските органи, съгласно чл. 67 от ЗМВР е да предотвратяват, пресичат,
разкриват и разследват престъпления. Приложението на чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи,
с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и
извършеното престъпление.
В контекста на изложеното по-горе от фактическа и правна страна съдът
намира, че в конкретния случай изнесените данни в снетите сведения,
докладни записки и фиш за спешна помощ са напълно достатъчни, за да се
направи извод, че оспорващият Р. има евентуална съпричастност към
извършване на престъплението, чийто състав е посочен в заповедта.
Неоснователно е възражението, че задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР е оправдано само когато има опасност лицето да извърши престъпление
или когато съществува реална опасност то да се укрие и да избегне
наказателното преследване. Вярно е, че това основно е мотивирало
законодателя за правната регламентация на тази мярка за административна
принуда, но не може да се отрече правото на самостоятелна преценка на
полицейските органи да прилагат същата, разбира се при спазване на
принципа за съразмерност в чл. 6 от АПК, още повече, че в случая се касае за
лице, спрямо което в периода 3.04.2023 г. до 07.03.2024 г. са регистрирани
сигнали за осъществяван психически и физически тормоз (л. 74 от делото). В
конкретния случай съдът счита, че този принцип е спазен при наличието на
4
материално-правните предпоставки за издаване на заповед за полицейско
задържане за срок до 24часа.
По изложените съображения депозираната жалба от Ц. М. Р. е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК и
на основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ Жалба вх. № 1829/30.05.2024 г. подадена от Ц. М. Р., ЕГН
********** чрез пълномощник адв. М. В. от АК – Русе срещу Заповед за
задържане на лице рег. № 62/12.05.2024 г., издадена от полицай в РУ – Кубрат
при ОДМВР – Разград М. И. М., като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – Разград в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
5