ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Хасково,16.06.2020г.
Административен
съд – Хасково, в
закрито заседание на шестандесети юни през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
като
разгледа докладваното адм. дело №258 по описа за 2020 година, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба от Т.Й.Г.
***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Д. от ВАК, против Заповед №03-РД/1313 от
11.12.2019г., издадена от Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ и Уведомително писмо с изх. №01-6500/2602 от 23.12.2019г., издадено
от Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
Така цитираната жалба е изпратена от
Върховен административен съд на Административен съд Хасково с разпореждане от
09.03.2020г.
В жалбата се излагат съображения, че
оспорената заповед и уведомително писмо били незаконосъобразни и необосновани,
но на първо място нищожни, като издадени от некомпетентен орган. Твърди се, че
със заповедта зам. изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ уведомявал
оспорващия, че възобновява спряното със Заповед 03-РД/1313 от 18.04.2018г.
административно производство по администрирането и обработката на заявления за
подпомагане с УИН 26/060617/67425 за кампания 2017, по мярка 10 Агроекология и
климат от ПРСР 2014-2020г., направление Контрол на почвената ерозия на Т.Г. УРН
233484. Сочи се, че за същото ответника по жалбата се аргументирал със съдебни
решения по административни дела с номера: 1247/2017 на Административен съд
Хасково и 13111/2018 на Върховен административен съд. С жалбата се претендира,
че горните съдебни решения били нищожни, поради ненадлежно произнасяне на съда
предвид следното: В адм. д. 1247/2017г. на Административен съд Хасково била
приета за валидна Заповед от 27.06.2017г., която нямала посочен автор.
Съответно, на основание същата заповед, съдът приел, че обжалваният по делото
индивидуален административен акт бил издаден от компетентен орган. Освен това,
ответникът по жалбата в същото административно-съдебно производство –
юрисконсулт, бил приет в процеса, легитимирайки се с общо пълномощно.
Практиката била еднозначна, че за участие в съдебни процеси било необходимо
изрично пълномощно. Такова по делото не било представено, вкл. и в
производството на последна инстанция пред ВАС. На самостоятелно основание, по
делото били допуснати груби нарушения на правото на ЕС, изразяващи се основно в
нарушаване на забраната за дискриминация и чл.47 от Хартата на основните права
на ЕС, а именно правото на справедлив съдебен процес и ефективни правни
средства за защита, както и била нарушена забраната за нерегламентирана
държавна помощ и била нарушена една от основните свободи на ЕС – свободата на
движение на капитали. Моли се за отмяна на обжалваната заповед и уведомително
писмо, както и се претендират сторените по делото разноски.
В молба с вх. №2822 от 18.02.2020г.
във Върховен административен съд на Република България, с която преписката е
изпратена в съда от страна на Държавен фонд „Земеделие“, се изразява становище
за недопустимост на жалбата срещу Заповед №03-РД/1313 от 11.12.2019г.
Административен съд – Хасково, като
прецени представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед №03-РД/1313 от 11.12.2019г.,
издадена от Зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, на основание чл.20,
т.2, чл.20а, ал.2 и ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители
и чл.55 от Административнопроцесуалния кодекс, се възобновява спряното със
Заповед №03-РД/1313 от 18.04.2018г. административно производство по
администрирането/обработката на заявления за подпомагане с УИН 26/060617/67425,
за кампания 2017, по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020,
направление „Контрол на почвената ерозия“ на Т.Й.Г., ЕГН: **********, УРН:
233484. Посочени са следните мотиви за издаване на заповедта: Бенефициентът е
обжалвал Уведомително писмо №01-6500/663 от 10.11.2017г. за прекратяване на
ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“, направление „Контрол на
почвената ерозия“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2016 пред Административен съд
Хасково. С влязло в сила Решение на ВАС 13080 от 03.10.2019г. по адм. д.
13111/2018, с което е оставено в сила Решение №566 от 16.07.2017г., постановено
по дело 1247/2017 на АС Хасково, с което е отхвърлено оспорването на жалбата. С
приключването на производството по прекратяване на поетия през 2015
агроекологичен ангажимент отпада процесуално-правната пречка, обуславяща
наличие на правно основание за постановеното спиране на производството по
обработка на заявленията по мярка 10 „Агроекология и климат“. Администрирането
на заявленията се възобновява, като същото започва от действието, при което е
било спряно.
Посочената заповед е връчена на
20.12.2019г. на Т.Й.Г., видно от направеното отбелязване върху същата.
В молба от Зам. изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, подадена чрез пълномощник и
заведена във Върховен административен съд на 05.03.2020г., се сочи, че в
изпълнение на разпореждане от 21.02.2020г., получено в ДФ „Земеделие“, с което
е указано да представят Уведомително писмо с изх. №01-6500/2602 от 23.12.2019г.,
издадено от Зам. изпълнителния директор на ДФЗ, след направена проверка в
деловодната система на ДФ „Земеделие“ се установило, че под този номер
(01-6500/2602) на 23.12.2019г. няма регистрирано изходящо писмо. Под цитирания
изходящ номер имало издаден акт от дата 22.05.2019г., но с адресат лице,
различно от жалбоподателя Т.Й.Г.. В писмото е посочено, че поради
гореизложеното, е налице обективна невъзможност за предоставяне на изисканото
уведомително писмо.
В хода на проверката относно
валидността на упражненото право на оспорване, настоящият състав на съда
установи следното:
На съдебен контрол по реда на АПК
подлежат индивидуалните, общите и нормативните административни актове, както и
изрично посочените в чл.128, ал.1 от АПК актове, действия и бездействия на
администрацията.
Съдът намира, че оспорването на Заповед
№03-РД/1313 от 11.12.2019г., издадена от Зам. изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“, е процесуално недопустимо по следните съображения:
Административният акт по чл.55 от АПК
за възобновяване на спряно административно производство не подлежи на
самостоятелен съдебен контрол, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на
производството по издаване на индивидуален административен акт. Законосъобразността
на заповедта за възобновяване подлежи на контрол във връзка със
законосъобразността на издадения краен акт.
По силата на чл.21, ал.5 АПК, не са
индивидуални административни актове волеизявленията, действията и
бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на
индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по
издаване на нормативни актове.
В случая оспореният административен
акт е издаден по реда на чл.55 от АПК и с него се възобновява едно спряно
административно производство. Заповед №03-РД/1313 от 11.12.2019г. се явява част
от процедурата по издаване на крайния индивидуален административен акт, с който
административното производство ще приключи и съгласно чл.21, ал.5 от АПК не
подлежи на самостоятелно обжалване. Законосъобразността на Заповед №03-РД/1313
от 11.12.2019г. подлежи на контрол, както вече се посочи, във връзка със
законосъобразността на издадения краен акт.
С оглед тези съображения съдът
намира, че липсва административен акт, който да е годен предмет на съдебна
проверка от страна на Административен съд – Хасково.
Предвид изложеното жалбата против
Заповед №03-РД/1313 от 11.12.2019г. се явява недопустима, поради което следва
да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.
На следващо място, доколкото от писмо
(молба) от Зам. Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София,
се установява, че след направена проверка в деловодната система на ДФ
„Земеделие“ е установено, че под този номер (01-6500/2602) на 23.12.2019г. няма
регистрирано изходящо писмо, като е пояснено, че под цитирания изходящ номер
има издаден акт от дата 22.05.2019г., но с адресат лице, различно от
жалбоподателя Т.Й.Г., съдът намира, че липсва предмет на оспорване, след като
не е налице издаден индивидуален административен акт. Наличието на годен за
обжалване административен акт е положителна процесуална предпоставка за
допустимостта на жалбата от категорията на абсолютните, за чието съществуване
съдът следи служебно. Липсата ѝ обосновава извод за недопустимост.
На следващо място, само за пълнота на
мотивите, следва да се посочи също, че според настоящия състав така направеното
оспорване е ненадлежно извършено и въпреки дадените указания на съда, този
порок, засягащ редовността на същото, не е надлежно отстранен, поради което
това представлява самостоятелно основание жалбата да се остави без разглеждане,
а делото да се прекрати.
С Разпореждане от з. з. на
10.04.2020г. е оставена без движение подадената жалба и е указано на Т.Г. и
адв. М.Д. ***, че следва да бъде внесена в седмодневен срок от получаване на
съобщението държавна такса в размер на 20 лв. по банковата сметка на
Административен съд – Хасково и да бъде представен в същия срок копие на
вносния документ в деловодството на съда. Посочено е също, че в същия срок по
делото следва да бъде представено пълномощно, удостоверяващо представителната
власт на адв. Д. да подаде жалбата от името на Т.Г.. Изрично е указано, че при
неизпълнение на разпореждането в указания от съда срок, на основание чл.158,
ал.3 от АПК жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по
делото – прекратено.
Действително, с писмо вх.
№2899/09.06.2020г. в Административен съд – Хасково е постъпила молба с
приложение – платежен документ за внесена държавна такса, но не е представено пълномощно
с изрично изявление за упълномощаване от Т.Й.Г. на адв. Д. да сезира с
конкретното оспорване съда.
В случая не са изпълнени в цялост дадените
с Разпореждане от 10.04.2020г. изрични указания да бъде представено пълномощно,
удостоверяващо представителната власт на адв. Д. да подаде жалбата от името на Т.Г..
По така изложените съображения,
настоящият състав счита, че е сезиран ненадлежно, жалбата е недопустима, поради
което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото
прекратено.
Водим от горното и на основание
чл.159, ал.1 от АПК вр. чл.158, ал.3, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалба на Т.Й.Г. ***, против Заповед №03-РД/1313 от 11.12.2019г., издадена от
Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ и Уведомително писмо с
изх. №01-6500/2602 от 23.12.2019г., издадено от Зам. изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. №258/2020г.
по описа на Административен съд – Хасково.
Определението подлежи на обжалване в
7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховен административен
съд.
СЪДИЯ: