Р Е Ш Е
Н И Е № 1389
гр.
Пловдив, 18.07.2022 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив,
II състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и девети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
при секретар ТЕОДОРА ЦАНОВА и
прокурор МАРИЯ ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдия Дичев
административно дело № 708 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ) и чл. 284, ал. 1 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано
е във връзка с Решение № 479/17.03.2022 г., постановено по КАД № 3116/2021 г.
по описа на Административен съд – Пловдив, ХIХ състав, с което е отменено Решение №
2036/29.10.2021 г., постановено от Административен съд – Пловдив, Х състав, в
частта, с която искът на Й.К.В. срещу ГДИН е отхвърлен и е върнато делото за
ново разглеждане от друг състав на съда съобразно изложеното в мотивите на
съдебното решение.
При
новото разглеждане и съобразно дадените указания, се констатира, че предмет на
делото е предявен иск от Й.К.В., ЕГН **********, чрез адв. С., против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) – гр. София за присъждане на
обезщетение в размер на 49 500 лв. (с оглед влязлото в сила Решение №
2036/29.10.2021 г., постановено от Административен съд – Пловдив, Х състав, в
частта, с която ГДИН е осъдена да заплати на В. неимуществени вреди в размер на
500 лв.), ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба –
31.03.2021 г. до изплащането на сумата, за понесени от ищеца неимуществени
вреди от бездействия на затворническата администрация в Затвора Пловдив за
периода от 31.12.2016 г. до 31.03.2021 г. (датата на предявяване на исковата
молба). В исковата молба е посочено, че през посочения период ищецът бил в
пренаселени килии и нетната площ не е надвишавала 3 кв.м.; бил е без постоянен
достъп до санитарен възел и постоянно течаща топла и студена вода; през зимата
било много студено, през лятото много топло и задушно; в килиите има гризачи и
дървеници, поради което не може да спи от тях; има много мухъл и влага; страда
от панкреатит от 23.09.2019 г., полипи на жлъчния мехур, варици на хранопровода
I степен, кървящи хемороиди – I и II степен и астма, но не го лекуват; не му
осигуряват диета за панкреатита, поради което жена му му носи храна; не му
дават лекарства и той плаща всеки месец по 400-500 лв. за тях, тъй като не му
осигуряват рецептурни книжки; лице от охраната – Д.И., който помага на
лекарката в затвора, разпространява данни за здравословното му състояние, с което
на лицето са нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на
правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от ЗИНЗС. В СЗ процесуален представител
поддържа иска. Претендира присъждане на разноски в размер на 10 лв. държавна
такса.
Ответникът
- Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Ч., в СЗ и в писмен отговор оспорва предявените искови
претенции по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени.
Прокурор
от ОП – Пловдив изразява становище, че исковата претенция е неоснователна и
недоказана.
Искът
е процесуално допустим, а разгледан по същество е частично основателен.
Съгласно
чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал. 2
от същата разпоредба е указано, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност. А в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е
установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки
лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м.
От приетите
по делото и неоспорени от страните справки
(л.54 и сл. от адм. дело № 832/2021 г. на ПАС) се установява, че ищецът
е постъпил в Затвора Пловдив на 31.12.2016 г., като считано от 24.11.2017 г. е
бил настанен в спално помещение № 9 на VI пост, където е пребивавал до 14.05.2020
г. вкл. Същото е с площ от 27,99 кв.м. (т.е. за 6 л.св.) с два отваряеми
прозореца и санитарен възел с един отваряем прозорец. За периода от 31.12.2016
г. до 26.09.2018 г. вкл., т.е. 635 дни, липсват представени данни с колко други
лишени от свобода е бил настанен в това спално помещение. Посочва се
единствено, че в Затвора Пловдив и в системата на ГДИН единственият меродавен
документ, от който може да се направи справка за броя на лишените от свобода по
спални помещения, е „Сведение за разпределение и движение на лишените от
свобода“, което пък по утвърдената „Номенклатура на делата със срокове за
съхраняване на ГДИН и териториалните й поделения“ – ТС-НО-5, утвърдено със
заповед № Л-42/02.01.2020 г. на Главния директор на ГДИН и утвърдена от
Държавна агенция „Архиви“, се съхранява за срок от три години. В периодите от
06.10.2018 г. до 08.04.2019 г. вкл., от 20.09.2019 г. до 22.09.2019 г. вкл., от
25.09.2019 г. до 14.10.2019 г. вкл., от 21.10.2019 г. до 12.11.2019 г. вкл., от
19.11.2019 г. до 12.12.2019 г. вкл., от 20.12.2019 г. до 22.12.2019 г. вкл., от
07.01.2020 г. до 23.02.2020 г. вкл., от 03.03.2020 г. до 05.03.2020 г. вкл., от
12.03.2020 г. до 26.03.2020 г. вкл. и от 31.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл. в
това спално помещение са били настанени между 7 и 8 л.св., а в останалите
периоди между 3 и 6 л.св. Тук е мястото да се посочи обаче, че съгласно
Епикриза, издадена от Специализирана болница за активно лечение на лишени от
свобода – Вътрешно отделение (л. 70 от КАД № 3116/2021 г. на ПАС) се
установява, че ищецът е постъпил в болничното заведение на 22.01.2020 г.,
откъдето е изписан на 08.05.2020 г., т.е. за този период същият не е пребивавал
на територията на Затвора Пловдив, поради което и само на това основание
наведените твърдения за извършени нарушения от затворническата администрация
следва да се приемат за недоказани. На 15.05.2020 г. ищецът е настанен в
Приемно отделение, стая ОП-1 с площ от 26,47 кв.м. (т.е. за 6 л.св.) с два
отваряеми прозореца, санитарен възел с един отваряем прозорец, където е
пребивавал до 25.05.2020 г. вкл., като на 15.05.2020 г., от 18.05.2020 г. до
19.05.2020 г. вкл. и на 22.05.2020 г. в това спално помещение са били настанени
между 8 и 10 л.св., а в останалите периоди – 6 л.св. На 26.05.2020 г. ищецът е
върнат в спално помещение № 9, което както вече се посочи и по-горе е за 6
л.св., където е пребивавал до 21.12.2020 г. вкл., като в периода от 25.08.2020
г. до 27.08.2020 г. вкл. в това спално помещение са били настанени 7 л.св., а в
останалите периоди между 3 и 6 л.св. На 22.12.2020 г. ищецът е преместен в
спално помещение № 4, което е с площ от 28,19 кв.м. (т.е. за 7 л.св.) с два
отваряеми прозореца и санитарен възел с един отваряем прозорец. В това спално
помещение ищецът е пребивавал до 11.02.2021 г. вкл., като са пребивавали общо
между 6 и 7 л.св. На 12.02.2021 г. ищецът е преместен в спално помещение № 5, с
площ от 28,52 кв.м. (т.е. за 7 л.св.) с два отваряеми прозореца и санитарен
възел с един отваряем прозорец, където пребивава до датата на подаване на
исковата молба, а именно 31.03.2021 г., като през целия период в това спално
помещение са били настанени общо между 5 и 7 л.св.
Или,
от събраните и неоспорени от страните доказателства, за период от 635 дни, а
именно от 31.12.2016 г. до 26.09.2018 г. вкл. на основание чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС и по аргумент от чл. 161 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че
ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, изразяващо се в липса на достатъчно жилищна площ – под 4
кв.м., тъй като за този период ответникът не е представил изисканата му
информация относно броя на настанените в едно спално помещение лишени от
свобода. Установява се също така и че за периодите от 06.10.2018 г. до
08.04.2019 г. вкл., от 20.09.2019 г. до 22.09.2019 г. вкл., от 25.09.2019 г. до
14.10.2019 г. вкл., от 21.10.2019 г. до 12.11.2019 г. вкл., от 19.11.2019 г. до
12.12.2019 г. вкл., от 20.12.2019 г. до 22.12.2019 г., от 07.01.2020 г. до
21.01.2020 г. вкл., на 15.05.2020 г., от 18.05.2020 г. до 19.05.2020 г. вкл.,
на 22.05.2020 г. и от 25.08.2020 г. до 27.08.2020 г. вкл. (общо 280 дни) ищецът
е пребивавал с повече от допустимия брой лица, при което през тези дни не е
било спазено изискването за минимална жилищна площ. В останалите периоди се
установява, че е била осигурена минимално изискуемата площ от 4 кв.м.
За
наличието на течаща топла вода и нейното ползване администрацията на Затвора Пловдив е
представила справки, от които се установява осигуряването на топла течаща вода
по график, които не са оспорени, като в същото време липсва задължение за
администрацията да осигури топла вода и в килиите. Отделно от това, във всеки
санитарен възел, с който разполагат спалните помещения, всеки лишен от свобода
има достъп до течаща студена вода. Или, тези оплаквания ще следва да се приемат
за недоказани.
Не се
установява и през зимата да е било студено, съответно през лятото топло и
задушно, доколкото се констатира, че отоплението в Затвора Пловдив се осъществява
чрез централно локално парно отопление през отоплителния сезон, а
проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят
това чрез отваряне на прозорците.
Твърденията
и оплакванията за бездействие по отношение наличието на гризачи и дървеници са
оборени от представените от администрацията протоколи за извършвани
своевременно дейности по ДДД - 5 бр. за 2017 г., 7 бр. за 2018 г., 5 бр. за
2019 г. и 3 бр. за 2020 г. (л. 27 и сл. от адм. дело № 832/2021 г. на ПАС), т.е.
не се установява да е налице бездействие на администрацията в Затвора Пловдив,
още повече, че разпитаният по делото свидетел И. не твърди нищо в тази насока.
Не се установява и наличието на мухъл и влага
в килиите, доколкото хигиената в спалните помещения се осъществява от
настанените, които за целта получават съответните прибори, както и могат да ги
закупуват от лавката на Затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките
им, съгласно списък на разрешените вещи,
предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да
получават, ползват и държат при себе си, утвърден със заповед на Министъра на
правосъдието. Отделно от това, се установява и че в Затвора Пловдив се извършва
своевременна смяна на течащи кранчета, като се отстраняват течове и се сменят
осветителни тела и не се допуска да има счупени прозорци. През 2017 г. е
извършвано боядисване на общите помещения на лишените от свобода, през 2019 г. е извършен основен ремонт на
входа и стълбището на Пети и Шести пост, през 2020 г. е извършен основен ремонт
на входа и стълбището на банята и медицинския център, а през 2021 г. е извършен
основен ремонт в стая 9 на Шести пост, където ищецът пребивава до датата на
предявяване на исковата молба, като е
налице изрично становище, че няма течове и мухъл, което не е оспорено от ищеца.
От
фактите, изложени в исковата молба, съдът е препятстван да разбере какво е
точно твърдението на ищеца и каква медицинска помощ твърди, че не е получил.
Това обстоятелство не се установява и от събраните по делото доказателства,
доколкото една част от тях не касаят исковия период, а именно фишове за спешна
медицинска помощ и епикризи, приложени на л. 40 и сл. от КАД № 3116/2021 г. на
ПАС. Действително, от представените такива с молба от 22.02.2022 г. (л. 54 и
сл. от КАД № 3116/2021 г. на ПАС), както и с молба от 26.05.2022 г. (л. 20) се
установяват сочените от ищеца заболявания, но така също и се установява, че при
всяко негово оплакване, е бил преглеждан и съответно хоспитализиран, където му
е провеждано необходимото лечение. Така, на 18.04.2017 г. е бил с оплаквания за
болки в кръста и е прегледан от специалист, като му е назначена терапия
(амбулаторен лист на л. 56 от КАД № 3116/2021 г. на ПАС); на 29.04.2017 г. след
падане си е ударил десния крак, направени са му изследвания и му е назначена
терапия (лист за преглед на пациент в КДБ/СО в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД на л.
57 от КАД № 3116/2021 г. на ПАС); на 01.06.2017 г. е бил с оплаквания от болка,
ограничени и болезнени движения за дясно коляно, слабост за десен крак с данни за
фрактура на дясно коляно преди 2 години, проведени са му изследвания и му е
назначена терапия (амбулаторен лист на л. 63 от КАД № 3116/2021 г. на ПАС); на
20.06.2017 г. е постъпил в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, където му е било оперирано
коляното, като е изписан на 17.07.2017 г. (епикриза на л. 66 и етапна епикриза
л. 69 от КАД № 3116/2021 г. на ПАС); на 03.08.2018 г. е бил с оплаквания от
болки в шиен гръбнак, главозамайваен, скованост, давност на оплакванията от 30
дни, прегледан е, извършени са му изследвания и му е назначена терапия
(амбулаторен лист на л. 61 от КАД № 3116/2021 г. на ПАС); на 17.10.2018 г. му е
проведен общ медицински преглед, на който е установено, че е в задоволително
общо състояние, ПЛВ и щитовидна жлеза – не се палпират увеличени. ДС – ясно
вез. дишане, без застойни хрипове. ССС – РСД фр. 70 уд/мин, ясни сърдечни
тонове, без добавени шумове. PR 12080
Черен дроб и слезка – не се палпират увеличени. ОДА – без отоци (амбулаторен
лист на л. 62 от КАД № 3116/2021 г. на ПАС); на 15.08.2019 г. е бил с
оплаквания от болки в шиен гръбнак, главозамайваен синдром, с давност на
оплакванията от 30 дни, прегледан е и му е назначена терапия (амбулаторен лист
на л. 60 от КАД № 3116/2021 г.); от 14.10.2019 г. до 21.10.2019 г. е бил на
лечение за хроничен панкреатит в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД (епикриза на л. 77 от
КАД № 3116/2021 г. на ПАС); на 01.11.2019 г. е постъпил и на същия ден е бил
изписан от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, където е лекуван от хроничен рецидивиращ
панкреатит (епикриза на л. 68 от КАД № 3116/2021 г. на ПАС); на 13.11.2019 г. е
постъпил в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, където е бил лекуван от остър панкреатит,
като е бил изписан на 19.11.2019 г. (епикриза на л.67 от КАД № 3116/2021 г.);
на 13.12.2019 г. след оплаквания за повръщане на кръв и изхождане на черни
кашави изпражнения е бил прегледан, направени са му изследвания и му е
назначена терапия (амбулаторен лист на л. 59 от КАД № 3116/2021 г. на ПАС); на
същия ден – 13.12.2019 г. постъпва в „УМБАЛ Пловдив“ АД, където пролежава до
20.12.2019 г. за диагностика и лечение на заболявания на хепатобилиарната
система, панкреаса и перитонеума (епикриза на л. 72 от КАД № 3116/2021 г. на
ПАС); от 26.12.2019 г. до 30.12.2019г. е пролежал в „УМБАЛ Пловдив“ АД, където
му е било проведено консервативно лечение при остри коремни заболявания
(епикриза на л. 71 от КАД № 3116/2021 г. на ПАС); на 17.01.2020 г. е постъпил в
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, където му е свален катетър, поставена антисептична
превръзка и назначена терапия с антибиотик, като са му проведени и лабораторни
изследвания (л. 64-65 от КАД № 3116/2021 г. на ПАС); на 22.01.2020 г. е
постъпил в СБАЛЛС – Вътрешно отделение, като е бил изписан на 08.05.2020 г.,
където е пролежал за лечение на хроничен панкреатит и артрит на дясна колянна
става (епикриза на л. 70 от КАД № 3116/2021 г.); от 26.12.2020г. до 04.01.2021
г. е пролежа в Първа клиника по хирургия на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, където е
бил лекуван от остър панкреатит (л. 76 от КАД № 3116/2021 г. на ПАС); на
06.01.2021 г. е постъпил в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД за планово оперативно
лечение, като в последния момент се е отказал срещу подпис в ИЗ и на 08.01.2021
г. е бил изписан (епикриза на л.79-80 от КАД № 3116/2021 г. на ПАС); от
17.01.2021 г. до 22.01.2021 г. пролежава в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, където му
е проведено лечение за вътрешни хемороиди Първа степен с кървене (епикриза на
л. 73-гръб и сл. от КАД № 3116/2021 г. на ПАС); на 29.01.2021 г. е постъпил за
лечение на хроничен екзацербирал панкреатит и полип на жлъчен мехур в СБАЛЛС
Хирургичен сектор, като е бил изписан на 10.02.2021 г. (епикриза на л. 83 от
КАД № 3116/2021 г. на ПАС). За пълнота следва и да се посочи и че няма данни от
страна на ищеца да е подавана молба за посещение при лекар, на която молба да
му е било отказано. Недоказани са в тази връзка твърденията, още повече, че както
вече се посочи и по-горе, от медицинското му досие се установява, че при всяко оплакване
е бил преглеждан, в т.ч. и от спешна медицинска помощ, бил е хоспитализиран
многократно в болнични заведения, където е претърпял както хирургични
интервенции, така и му е провеждано консервативно лечение. В тази насока са и
показанията на разпитания по делото свидетел И., който заявява, че ищецът е
лежал в стационара, където го лекуват и му дават лекарства.
Съдът
не приема оплакванията на ищеца в частта относно предоставянето на диетична
храна, с оглед липсата на представени конкретни доказателства да е била заявена
от него посредством нарочна молба необходимостта от конкретна диета, поради
едно или друго заболяване, съответно постановен отказ – изричен или мълчалив
такъв от страна на затворническата администрация. Обратното, от страна на
ответника са представени диетични менюта (л. 65 и сл. от КАД № 3116/2021 г. на
ПАС), а така също и молба от ищеца, с която същият е заявил желание да му бъде
носена храна от вкъщи, ведно с медицинско становище и разрешение (л. 55 и л. 84
от КАД № 3116/2021 г. на ПАС).
Като
недоказани следва да се приемат и твърденията, че на ищеца не са осигурявани безплатни
лекарства и той плаща всеки път по 400-500 лв. Това е така, защото на първо
място, ищецът не ангажирани никакви доказателства в подкрепа на тези си
твърдения, в т.ч. и разпитаният по делото свидетел твърди, че му осигуряват
лекарства, но и че трябва да си купува, както и свидетелят си купува. Все в
тази насока и следва да се посочи, че дори и да се е наложило ищецът да купува
сам лекарствата си, то това обстоятелство би довело до претърпяване на
имуществени вреди, каквито в случая не се претендират.
И не
на последно място, като недоказани следва да се приемат и твърденията, че лице
от охраната разпространява данни за здравословното му състояние, тъй като,
въпреки дадените нарочни указания в тази връзка при първоначалното разглеждане
на делото с разпореждане от 01.04.2021 г. (л. 6 от адм. дело № 832/2021 г. на
ПАС), ищецът не конкретизира фактите и обстоятелствата и не ангажира никакви
доказателства.
При
това положение и доколкото възведената в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите,
обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на
установяване от ищеца), следва да се приеме, че условията обсъдени до тук, в
които В. е изтърпявал наказанието лишаване от свобода в Затвора Пловдив, с
изключение на установеното пренаселване в посочените по-горе периоди, не могат
да се квалифицират като неблагоприятни по смисъла на чл. 3, ал. 2 от закона,
нито могат да се приемат като такива, подлагащи го на жестоко, нечовешко или
унизително отношение.
При
така изложеното, действително се установяват нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС,
поради което на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени
вреди. Доколкото осъщественото доказване е за част от периодите, както са
посочени по-горе, както и поради това, че е доказано само едно от твърдените
нарушения, обезщетението следва да бъде определено, като се вземе предвид
частично успешното доказване, както и размерът на претендираното обезщетение,
така, както е оценен и заявен от ищеца. Справедливият размер на това
обезщетение според настоящия съдебен състав възлиза на сумата от 5 000 лв.,
като се вземе предвид и продължителността на периода, съответно интензитета на
негативно въздействие върху ищеца, вследствие бездействията на администрацията
за осигуряване на необходимата минимална жилищна площ, в т.ч. и при съобразяване
с актуалната практика на ЕСПЧ, а така също и присъденият вече размер с влязлото
в сила решение по адм. дело № 832/2021 г. в неговата осъдителна част.
Поради
изложеното следва да бъде осъдена Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ -
София, бул. ”***” № 21, да заплати на ищеца обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 5 000 лева за периода от 31.12.2016 г. до
26.09.2018 г. вкл., от 06.10.2018 г. до 08.04.2019 г. вкл., от 20.09.2019 г. до
22.09.2019 г. вкл., от 25.09.2019 г. до 14.10.2019 г. вкл., от 21.10.2019 г. до
12.11.2019 г. вкл., от 19.11.2019 г. до 12.12.2019 г. вкл., от 20.12.2019 г. до
22.12.2019 г., от 07.01.2020 г. до 21.01.2020 г. вкл., на 15.05.2020 г., от
18.05.2020 г. до 19.05.2020 г. вкл., на 22.05.2020 г. и от 25.08.2020 г. до
27.08.2020 г. вкл., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба – 31.03.2021 г. до изплащането на сумата. В останалата част за разликата
до пълния предявен размер от 49 500 лв., както и за всички останали периоди в
обхвата на претендирания такъв от 31.12.2016 г. до 31.03.2021 г. вкл., искът
следва да бъде отхвърлен, поради изложеното по-горе.
С
оглед изхода на спора, на ищеца се дължат претендираните разноски в размер на
10 лева заплатена държавна такса.
Мотивиран
от горното, съдът,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София,
бул. „***” № 21, да заплати на Й.К.В.,
ЕГН **********, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в Затвора Пловдив в размер на 5 000 лв. за
периода от 31.12.2016 г. до 26.09.2018 г. вкл., от 06.10.2018 г. до 08.04.2019
г. вкл., от 20.09.2019 г. до 22.09.2019 г. вкл., от 25.09.2019 г. до 14.10.2019
г. вкл., от 21.10.2019 г. до 12.11.2019 г. вкл., от 19.11.2019 г. до 12.12.2019
г. вкл., от 20.12.2019 г. до 22.12.2019 г., от 07.01.2020 г. до 21.01.2020 г.
вкл., на 15.05.2020 г., от 18.05.2020 г. до 19.05.2020 г. вкл., на 22.05.2020
г. и от 25.08.2020 г. до 27.08.2020 г. вкл., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 31.03.2021 г. до изплащането на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, а именно за
разликата до пълния предявен размер от 49 500 лв., както и за всички останали
периоди в обхвата на претендирания такъв от 31.12.2016 г. до 31.03.2021 г. вкл.
ОСЪЖДА
Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София,
бул. „***” № 21, да заплати на Й.К.В., ЕГН ********** разноски в размер
на 10 (десет) лева – заплатена държавна такса.
Решението
подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 –
дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Административен съд –
Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: