РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ 1391
гр. Пловдив, 09.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, петнадесети състав, в закрито заседание на девети юли, две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
като разгледа докладваното АД № 2068 по описа
за 2019 г. на Административен съд – Пловдив, намира за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 60 от Административно -процесуалния кодекс (АПК ).
Образувано е по жалба на „ДЖИЛОШ“ ООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Г.И.Р., против разпореждане за допускане на
предварително изпълнение на принудителна административна мярка (ПАМ)
„запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него“ за срок от 2 /два/
дни, наложена със заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-385-0023786/02.07.2019г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
В жалбата се излагат съображения относно
необоснованост и незаконосъобразност на наложената принудителна административна
мярка със заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-385-0023786/02.07.2019г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
Претендира се отмяната на разпореждането за
предварително изпълнение и разноските по делото.
Ответникът
представя административната преписка и изразява становище по наведените в
жалбата оплаквания. Намира, че заповедта е издадена от компетентен
административен орган, мотивирана е и в частта за допускане на предварително
изпълнение. Твърди се, че налагането на финансова дисциплина чрез спазване на
отчетността и начисляването на дължимите данъци върху реално реализираните
обороти без отклонение от данъчното облагане безспорно представлява защита на
особено важни държавни и обществени интереси, свързани с осигуряването на
регулярност приходите в държавния бюджет и нормално функциониране на цялата
държавна бюджетна система.
Именно
с цел да се промени установената организация в дейността на търговеца и
причините, водещи до неблагоприятни последици за фиска е наложено предварително
изпълнение на наложената ПАМ.
Претендира
се отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането, с което се допуска
предварително изпълнение на заповедта, може да се обжалва в 3-дневния срок,
визиран в чл. 60, ал. 4 от АПК, който е преклузивен и след изтичането му се преклудира
правото на обжалване. Видно от отбелязването върху заповедта, същата е връчена
на жалбоподателя на 08.07.2019г., като жалбата срещу разпореждането за
допускане на предварително изпълнение на заповедта е постъпила в Административен съд-Пловдив на 08.07.2019 г. -
в предвидения в закона срок от връчването, поради което като допустима следва
да бъде разгледана по същество.
Съдът
намира жалбата за неоснователна поради следното:
Обжалваното
разпореждане за предварително изпълнение
е издадено от компетентен орган, овластен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2017
г. на Изпълнителния директор на НАП, в предвидената от закона писмена форма и
съдържа изискуемите реквизити, в т. ч. фактически и правни основания за
издаването му.
Съдът
намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за допусната необоснованост и
несъразмерност на предварителното изпълнение. В изложените от административния
орган мотиви се съдържат достатъчно конкретни факти, относими към
предпоставките за допускане на предварително изпълнение на заповедта. Направени
са констатации относно процесния обект, дейността на търговското дружество и
др., относно извършеното нарушение и създадената организация в обекта,
позволяваща да не се издава фискална касова бележка на хартиен носител, тъй
като в автомата за самообслужване е вградено ФУВАС с инд. № 7К 120365 и ИН на
ФП 30147585, което няма възможност за отпечатване на фискална касова бележка на
хартиен носител, което е нарушение на изискванията на чл. 3, ал.9 от Наредба
Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, така се възпрепятства стриктното отчитане на
извършените продажби и тяхната регистрация, което от своя страна възпрепятства
контролната дейност на приходните органи.
Допускането на предварително изпълнение е обосновано с невъзможността да
бъде проследен в цялост търговския оборот, предвид установеното неспазване на
реда за отчитане на продажбите. Отбелязано е, че неспазването на конкретното задължение от страна на
субекта, винаги води до негативни последици за фиска, тъй като в конкретния
случай възпрепятства приходните органи да осъществяват присъщите им законово
регламентирани контролни функции. Преценен е характерът на дейността-автомивка на
самообслужване, работното време от понеделник до неделя от 24.00-00.00ч.,
засиленият интерес на предлаганите услуги и техните достъпни цени, с постоянен
и интензивен човекопоток, предполагащ реализиране на значителни обороти.
Нарушението води до ощетяване на бюджета и
следователно е от значим интерес както за държавата, така и за обществото.
Следва да се посочи, че принудителната
административна мярка запечатване на обект се налага независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции, при наличие на установените в нормата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС материалноправни
предпоставки. Липсата на наказателно постановление е ирелевантна за
законосъобразността на процесното разпореждане. Действително редакцията на
нормата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС позволява да се направи привръзка с
паралелното административно-наказателно производство, тъй като предоставя
възможност на органа, наложил ПАМ, да прекрати мярката по молба на
административно-наказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата
или имуществена санкция е заплатена изцяло. Налагането на ПАМ е свързано с
извършено административно нарушение, но двете производства са самостоятелни,
различни и се развиват по различен процесуален ред – по реда на АПК и на ЗАНН.
В случая липсата на данни за издадено наказателно постановление за същото
административно нарушение, обосноваващо евентуално нарушение на правото на
защита, свързано с привилегирования състав по чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, не е
основание да се даде превес на интереса на частния субект. Съставен е АУАН №F497986 от 04.07.2029г и Протокол за извършена
проверка в обект сер. АА№ 0023786/18.06.2019г. Налице е защитим значим държавен и обществен
интерес по смисъла на чл. 60, ал. 1 от АПК.
Съдът
счита, че в случая са налице изискуемите материалноправни предпоставки за
издаване на обжалваното разпореждане. Неизпълнението от страна на търговеца на
задължението му да отчита осъществяваните в обекта продажби и тяхната
регистрация препятства възможността за проследяване на реализираните обороти и
влияе върху размера на публичните му задължения, от което се налага извод за
наличието на значим държавен интерес и риск от осуетяване на изпълнението на
мярката по смисъла на чл. 60 от АПК.
Мярката
е с преустановителен и превантивен характер и доколкото отлагането и във
времето би попречило за постигане на крайната й цел – да предотврати укриването на приходи и
отклонението от данъчно облагане, следва да се приеме, че разпореждането за
предварителното изпълнение е съобразено с целта на закона. Ето защо съдът
приема, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
При
този изход на спора за ответника се следват претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. Предвид липсата на изрична уредба в АПК (тъй
като настоящето производство е по реда на този кодекс, а не на ДОПК), същото е
дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва
да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната
помощ. Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението
за една инстанция е от 100 до 200 лв. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК конкретният
размер по всеки спор се определя от съда. В случая казусът не се отличава с
фактическа и правна сложност. Съдът намира, че присъждането на по-голямо
юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно
фактическата и правната сложност на делото, Съдът счита, че на ответника се следва
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лева на
основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 60, ал. 5 АПК, Административен съд–Пловдив,
О П Р Е Д Е Л И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ДЖИЛОШ“ ООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано
от управителя Г.И.Р., против разпореждане за допускане на предварително
изпълнение на принудителна административна мярка (ПАМ) „запечатване на
търговски обект и забрана за достъп до него“ за срок от 2 /два/ дни, наложена
със заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-385-0023786/02.07.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в
ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „ДЖИЛОШ“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Г.И.Р., да
заплати в полза на Национална агенция за
приходите разноски в размер на 100 лв. /сто лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховен административен съд на Република България , в 7-дневен срок
от съобщението.
Административен
съдия: /п/