Решение по дело №411/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от директора на Регионална дирекция по горите – Ловеч, представлявана от инж. И. С. срещу решение № 194/01.04.2025 г., постановено по а.н.д. № 185/2024 г. на Районен съд – Плевен.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди се, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че по никакъв начин не е нарушено правото на защита на жалбоподателят. От събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се доказа нарушението и неговият извършител, а посоченото в представените писмени доказателства и в НП ясно си кореспондира, което се потвърждава и от свидетелските показания на служителите на РДГ – Ловеч, като депозираните по делото показания на тези свидетели са логични и безпротиворечиви.

Не споделя изводите на съда, че е налице несъответствие на описаната в обжалваното наказателно постановление фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението, за което е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като при издаване на НП административно наказващия орган и актосъставителя са допълнили бланкетната норма на чл. 257, ал. 1. предложение първо, точка 2, предложение трето от Закон за горите, тъй като цитираната разпоредба вменява на визираните в нея субекти задължения, които са формулирани по- общо. Счита се, че при съставяне па АУАН и при издаване на НП е налице съответствие между визираната санкционна разпоредба и нейното допълване с конкретно нарушени норми от същия и други нормативни актове. Излагат се доводи, че Н. Д. не е изпълнил задълженията си, създадени с чл. 9а от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, при издаване или попълване документи по Закона за горите или подзаконовата нормативна уредба, да спазва реда и условията за тяхното, попълване и издаване, определени със заповедите за определяне на съответните образци и въпреки неизпълнение на задължението по чл. 9а от същата наредба, и въпреки забраната за издаването на превозни билети в нарушение на изискванията, определени със заповед № 1019 - 17.11.2021 г. на Изпълнителния директор на ИАГ - София, е издал процесния превозен билет.

Посочва се, че в процесния случай, при издаване на НП не е допуснато нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието и посоченото във фактическия състав на наказателното постановление административно нарушение, напълно съвпада с направената му правна квалификация. Правят се твърдения, че от събраните по административно наказателната преписка доказателствата, не са установени смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като видно от доказателствата, налице е пълно разминаване и несъответствие между експедираната с последващия превозен билет на 04.09.2024г. дървесина и дървесината, посочена в превозен билет от 2023 г., на основание на които Н. Д. е издал последващите такива. Посочва съдебна практика в този смисъл. Обръща се внимание, че наложеното наказание е в размер близък до предвидения минимум и с него се постигат задачите и целите да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Моли да бъде отменено обжалваното решение, а по същество – да бъде потвърдено НП. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Ответникът по касация – Н. И. Д., е представил отговор по касационната жалба чрез адв. Н. Д. от Адвокатска колегия – гр. София, който счита, че така подадената жалба е изцяло неоснователна, недоказана и необоснована, а Решение №194/01.04.2025г. по А.Н.Д. № 185/2024г. по описа на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно. Посочва се, че наказателното постановление, инициирало производството, е противоречиво и неясно, наказващият орган бланкетно е посочил редица нарушения, опитвайки се по един или друг начин да обоснове административно наказателната му отговорност, като описаните нарушения не са конкретизирани и обосновани, представляват субективна интерпретация и не кореспондират с обективната действителност и нормативната регламентация.

Твърди се, че нито една от санкционните разпоредби, както и в тяхната съвкупност не представляват самостоятелно основание, въз основа на което да бъде наложено административно наказание, като с липсата на конкретно посочване на нарушеното правило за поведение, се ограничава правото на защита на санкционираното лице да разбере, какво именно нарушение му се вменява, което винаги представлява съществено процесуално нарушение. Считат се за правилни изводите на първоинстанционния съд, касаещи незаконосъобразността на наказателното постановление, като в конкретния случай описаните факти и обстоятелства няма как да изпълнят състава на сочената за нарушена правна норма, тъй като поради бланкетния й характер самата тя не съдържа всички елементи на състава.

Посочва се, че изложените твърдения в касационната жалба, представляват субективна интерпретация, която не кореспондира с обективната действителност и нормативната регламентация. Обръща се внимание, че в случая установяването на твърдяното нарушение в Констативния протокол е възприето от различни свидетели спрямо тези посочени в АУАН, което безспорно е грубо нарушение на процесуалните правила, особено предвид на това, че в случая лицето не е установено непосредствено при превоза на товара, съответно преди това. Счита се, че изложеното в жалбата в голямата си част е шаблонно, както и е налице присъствие на доводи, които не са правни и касационния жалбоподател не би могъл да аргументира неправилност на първоинстанционното решение, тъй като същото е правилно и добре мотивирано.

Алтернативно се прави искане да бъде приложен чл.28 ЗАНН, тъй като в случая са налице всички предпоставки за това, тъй като не само липсата на вреди, но и липсата на умисъл у лицето извършило твърдяното нарушение, допринася за неговата по-ниска степен на укоримост. Моли да бъде потвърдено въззивното решение и претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът – Директорът на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, не се явява, представлява се от юрисконсулт Ц. Й., който поддържа жалбата по изложените в нея аргументи. Прави възражение за прекомерност на поисканите разноски от ответната страна, тъй като счита, че този вид дела не са с фактическа и правна сложност. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание ответникът по касация- Н. И. Д., се явява лично и с адв. Л. М. от Адвокатска колегия – Плевен, който поддържа касационната жалба и изложените в отговора основания и мотиви. Претендира разноски съобразно представен списък.

В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на Районен съд – Плевен следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на материалните правила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решението си съдът е отменил наказателно постановление № 462 от 06.01.2025г. на Директора на РД по горите - гр. Ловеч, с което на основание чл. 257, ал. 1, предл. първо, т. 2, предл. трето от Закона за горите на Н. И. Д. с [ЕГН] от гр. Плевен е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 (триста) лева за извършено нарушение по чл. 257, ал. 1, предложение първо, точка 2, предложение трето от ЗГ, във връзка с чл. 16, ал. 2 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, във връзка с чл. 211, ал. 4 от Закон за горите, във връзка с чл. 15 ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, във връзка с чл. 9а, предложение първо от същата наредба, затова че на 04.09.2024г. в 12:42 часа в землището на гр. Плевен, община Плевен, GPS координати LAT 43.38927128333333- северна ширина, LON 24.62509948333333- източна дължина, в качеството си на лесовъд служител на ОП „УОЗГ” гр. Плевен, с удостоверение № 8881/07.02.2013г. на основание превозен билет № 7702/00130/07032023/122754-[рег. номер] от 07.03.2023г., за общо количество 2,2 пл. куб. м. (две цяло и две плътни кубически метра) дърва за огрев, е издал последващ билет № 7434/00152/04092024/124228-4С88Р94 от 04.09.2024 г. за 3,2 куб.м. (три цяло и две плътни кубически метра), с което е нарушил забраните, въведени с т. 11.7.1 от Заповед № 1019/17.11.2021 г. на Изпълнителния директор на ИАГ, допълнена със Заповед №24/18.01.2022г. на Изпълнителния директор на ИАГ, тъй като последващият билет е издаден за количество дървесина, което надвишава с 1 пл.м (един плътен кубически метър) количеството дървесина по предходния превозен билет, въз основа на който е издаден последващия.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона.

Съдът не е допуснал процесуални нарушения при разглеждане на делото, като е обсъдил събраните доказателства, като е достигнал до извода, че издаденото на Н. И. Д. НП следва да се отмени и тези мотиви на основание чл. 221 ал. 2, изр. второ от АПК се споделят изцяло от касационната инстанция и съдът препраща към тях.

Неоснователен е доводът на касатора, че в хода на административно- наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че по никакъв начин не е нарушено правото на защита на Д., тъй като в случая е налице несъответствие на описаната в обжалваното наказателно постановление фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението, за което е ангажирана административно- наказателната отговорност, както е посочил РС.

За да постанови съдебното решение РС- Плевен е оценил всички събрани доказателства по делото – писмени и гласни и с оглед на така събраните доказателства е постановил обжалваното решение, като РС е изложил мотиви, че допуснатото нарушение от наказващия орган е съществено, като ограничава защитата на санкционираното по административен ред лице, тъй като го възпрепятства да узнае за какво конкретно нарушение му е повдигнато административно обвинение и правилно да организира защитата си.

За пълнота следва да се посочи и друго нарушение, допуснато от административно- наказващия орган – в АУАН е посочено, че извършителят е нарушил законовата разпоредба на чл. 257, ал. 1, предложение второ, точка 2, предложение трето от Закона за горите, т.е. че извършител на деянието е лице, упражняващо лесовъдска практика, а не длъжностно лице, същевременно от обстоятелствената част на НП става ясно, че Н. И. Д. е длъжностно лице в Общинско предприятие „Управление на общински земи и гори“ и притежаващ Удостоверение №8881/07.02.2013г. на ИАГ за упражняване на лесовъдска практика, като при обсъждане на възможността за прилагане на чл. 28 от ЗАНН е посочено, че нарушението е осъществено при професионална дейност осъществявана от лицензирано лице, упражняващо лесовъдска практика, но в диспозитива на НП е посочено, че на Н. И. Д. се налага глоба на основание чл. 257, ал. 1, предложение първо, точка 2, предложение трето от Закона за горите, т.е. в качеството му на длъжностно лице /а не като лице, упражняващо лесовъдска практика/.

Нормата на чл. 257, ал. 1 от Закона за горите предвижда да се наложи наказание на длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, като в случая в АУАН Д. е посочен като лице, упражняващо лесовъдска практика, а с НП е санкциониран като длъжностно лице, като по този начин за Д. не е било ясно, в какво качество е обвинен за извършеното нарушение – като длъжностно лице /както е посочено в НП/ или лице, упражняващо лесовъдска практика /посочено в АУАН/, което представлява нарушение на правото на защита лицето и което нарушение е съществено – самостоятелно основание за отмяна на НП.

Правилно РС е приел, че незаконосъобразно е била ангажирана административно- наказателната отговорност на ответника по касация за нарушение на чл. 257, ал. 1, предложение първо, точка 2, предложение трето от Закона за горите, във връзка с чл. 16, ал. 2 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, във връзка с чл. 211, ал. 4 от Закон за горите, във връзка с чл. 15 ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, във връзка с чл. 9а, предложение първо от същата наредба.

С оглед на изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд- Плевен за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

Ответникът по касация претендира заплащане на разноските, като е представил списък на разноските за общо 800 лева, от които 400 лева за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция и 400 лева адвокатско възнаграждение пред РС- Плевен, като при този изход на спора основателно се явява искането на ответника по касация за заплащане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред Административен съд- Плевен в размер на 400 лв., заплатени изцяло в брой, като съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност, направено от касатора, тъй като договореното и платено възнаграждение е на минимума по чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, и е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия на адвоката.

По отношение на претенцията за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение пред РС- Плевен в размер на 400 лева, съдът намира, че същата е неоснователна, тъй като с оглед изхода от делото в РС, жалбоподателят и ответник по касация е претендирал пред РС да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение пред РС в размер на 400 лева, като с оглед направено възражение за прекомерност, РС- Плевен е присъдил разноски в размер на 300 лева, като за разликата до 400 лева е оставил искането без уважение и тъй като не е налице жалба от страна на ответника по касация срещу решението на РС в частта за разноските, то искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред РС в размер на 400 лева следва да се остави без уважение.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с 221 ал.2 от АПК съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 194/01.04.2025 г., постановено по АНД № 185/2024 г. на Районен съд – Плевен.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д от ЗАНН Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч да заплати на Н. И. Д. с [ЕГН] от гр. Плевен, ул. „Шипка“ №24, вх. А, ет. 1, ап. 3 сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. И. Д. с [ЕГН] от гр. Плевен, ул. „Шипка“ №24, вх. А, ет.1, ап. 3 за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред РС- Плевен в размер на 400 лева.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.