Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 70
гр.
Перник, 24.04.2023 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито съдебно
заседание, проведено на тридесети март две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от
съдията Кирил Чакъров административно дело № 45 по описа за 2023 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Съгласно
Определение № 1463/09.02.2023г. на Върховен административен съд, постановено по
адм. дело № 1334/2023г., на основание чл. 133, ал. 6 от АПК
Административен съд – Перник е местно компетентен да разгледа
подадената жалба.
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 219,
ал. 1 във вр. с чл. 215
от Закона за устройство на територията /ЗУТ.
Образувано по жалба на Т.Ц.Т., ЕГН
**********, чрез адв. В.Ц.,*** срещу Мълчалив
отказ на кмета на община Г.М., за издаване на разрешение по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ за изработване на проект за частично
изменение на действащия
Общ устройствен план (ОУП) на Община Г.М.и разрешение на
основание чл. 124а и чл. 124б от ЗУТ за изработването на проект на Подробен
устройствен план – (ПУП) План за регулация и застрояване (ПРЗ) в обхвата на поземлен имот с
идентификатор 54287.4.2 по КК и КР по плана на с. О., община Г.М., по подадено от Т.Ц.Т. заявление с вх. № 94.Т-30/05.07.2022г.
Жалбоподателят
твърди, че компетентният
орган не се е произнесъл, по подаденото заявление в законоустановения срок, с което възпрепятства законното му право да поиска изменение на
действащ ОУП, съответно изработването на ПУП. Сочи, че с
бездействието си кмета на
общината е осъществил
мълчалив отказ по заявената услуга, в тази връзка моли същият да бъде
отменен и да бъде
задължен кметът да се произнесе в предвидения от закона срок с административен
акт.
В
съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, за представител
изпраща адв. Ц.. Процесуалният представител, поддържа подадената жалба и моли същата да бъде уважена със законните
последици от това. Претендира присъждане на направените по делото разноски,
прилага списък по чл. 80
от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. В срок представя писмени бележки, в които
подробно излага съображения, в подкрепа на тезата си.
Ответникът по жалбата – Кмета на община Г.М., редовно призован, не се явява, за
представител изпраща адв. Т. Процесуалният представител, оспорва
жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Не претендира присъждане
на съдебни разноски, прави възражение за прекомерност, относно претенцията за
присъждане на съдебни разноски на другата страна.
Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав,
след както обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
По силата на Нотариален акт за право
на собственост на недвижим имот № 97, т. I, рег.
№ 957, дело № 89/2019г., на Нотариус С.А., с район на действие Районен съд – град
Е.П.(лист 98-99 от делото на АССО), жалбоподателят - Т.Ц.Т. е призната за
индивидуален собственик на поземлен имот с идентификатор 54287.4.2 по КК и КР
одобрени със заповед № РД-18-1576/05.09.2018г. на изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в землището на с. О.,
община Г.М., Софийска област, с площ по скица 2381 кв.м., с трайно предназначение
на територията – земеделска, начин на трайно ползване – ливада.
Със заявление с вх. №
94.Т-30/05.07.2022г. на Т.Ц.Т.,***
Малина е постъпило искане за издаване на разрешение по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ за изработване на проект за частично
изменение на действащия
ОУП на Община Г.М.и разрешение на основание чл. 124а и чл. 124б от ЗУТ за изработването на проект на ПУП - ПРЗ в обхвата на поземлен имот с
идентификатор 54287.4.2 по КК и КР по плана на с. О., община Г.М..
Приложени към заявлението са: мотивирано предложение и обяснителна
записка по чл. 125 от ЗУТ
(лист 85-93 от делото на АССО), скица за поземлен имот с идентификатор 54287.4.2 (лист
94-95 от делото на АССО),, Удостоверение за характеристики на поземлен имот в
земеделска територия № 25-103165-06.05.2019г. (лист 96 от
делото на АССО) и доказателства за вещни права върху процесния недвижим имот.
От мотивирано предложение и обяснителна
записка се установява, че предложението за изменение
на действащия ОУП на Община Г.М.и изработването на проект на ПУП - ПРЗ е
свързано с инвестиционно намерение на собственика на поземлен имот с идентификатор 54287.4.2.
Установява се още, че съгласно одобрения ОУП на Община Г.М., поземления имот
попада в зона „ЗЗ“ – земеделски земи, не попада в защитена зона „Натура 2000“ и
местообитания по проект „ Картиране и определяне на природозащитното състояние
на природни местообитания и видове“, като за реализиране на проектното решение,
е необходимо предназначението на имота да попада в устройствена зона „Ов“ –
рекреационни зони за вилен отдих. За процесния имот не е изготвян предходен ПУП
– ПРЗ, като представеното задание е съобразено с изменението на ОУП, което
предхожда одобряването на ПУП –ПРЗ, тъй като разпоредбите на ЗУТ, допускат
изменението на ОУП, да се извърши едновременно с одобрението на ПУП –ПРЗ.
По повод подаденото заявление, с писмо
изх. рег. № 94.Т-30/1/26.07.2022г. (лист 58 от делото на АССО), получено от жалбоподателката на дата
09.08.2022г., видно от известие за доставяне (лист 57 от
делото на АССО), същата е
уведомена, че по повод нейно предходно заявление с рег. № 94.Т-21/15.06.2020г.,
за градоустройствена процедура за същия имот, е получила отговор с писмо изх.
рег. № 94.Т-21-(1)/18.06.2020г. (лист 59 от делото на АССО), с оглед на което се иска нейното потвърждение за процедиране на
преписката.
По делото е изслушана
съдебно-техническа експертиза, изготвена в съответствие със събрания по делото
писмен доказателствен материал от вещото лице инж. А.П.Ц.. Заключението не е
оспорено от страните и е прието от настоящия състав като компетентно,
безпристрастно и обективно, изготвено от експерт, с необходимите професионални
знания и опит, като от същото се установяват следните релевантни за предмета на спора факти и
обтоятелства:
За процесния имот ПИ с
идентификатор 54287.4.2 по КК и КР по плана на с. О., община Г.М., няма одобрен
ПУП – ПРЗ и това е първото искане за изработване на ПУП – ПРЗ. Към 05.07.2022г.
, датата на входиране на заявление с вх. № 94.Т-30/05.07.2022г. е налице влязъл
в сила ОУП на община Г.М., приет с Решение № 50 от Протокол № 6/19.05.2017г. на
Общински съвет – Г.М., влязло в сила на 19.06.2017г. , като съгласно същия, територията,
в която попада ПИ с идентификатор 54287.4.2,
е земеделска, зона „ЗЗ“ – земеделска земя. Съгласно представения проект на ПУП
– ПРЗ, същият е свързан с промяна на устройствената зона по ОУП от „ЗЗ“ в „Ов“
– рекреационни зони за вилен отдих, т.е. проекта променя устройствената зона, в
която попада имота според ОУП и не отговаря на сега съществуващата устройствена
зона, но е съобразен изцяло с параметрите и технико-икономическите показатели
на устройствена зона „Ов“.
Като доказателсво по делото е
приобщена още извадка от ОУП на община Г.М.(лист 21-35 от делото).
При така установеното от фактическа
страна, Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168,
ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото
доказателства намира от правна
страна следното:
Оспорването, като
направено от легитимирано лице с правен интерес, в нормативно установения срок
по чл. 149, ал. 2 от АПК и против административен акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо, разгледано по същество е и
основателно.
Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК,
непроизнасянето на административния орган в определения законов срок, се смята
за мълчалив отказ да се издаде актът. За да е налице мълчалив отказ по смисъла
на посочената правна норма, е необходимо да се установи от една страна подадено
искане за издаване на индивидуален административен акт и от друга – бездействие
на административния орган при нормативно установено задължение да се произнесе
по искането, с което е сезиран. Следователно законовата фикция е относима и
приложима при непроизнасяне в срок по въпрос, за който органът е бил сезиран и
има правомощие да издаде съответния административен акт. Липсата на
волеизявление по направено искане за издаване на индивидуален административен
акт се приравнява на отказ да се издаде акт с регламентирано от закона
съдържание т.е непроизнасянето релевира мълчалив отказ, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК.
В случая със заявление с вх. № 94.Т-30/05.07.2022г. на Т.Ц.Т.,*** Малина е поискано издаване на разрешение по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ за изработване на проект за частично
изменение на действащия
ОУП на Община Г.М.и разрешение на основание чл. 124а и чл. 124б от ЗУТ за изработването на проект на ПУП - ПРЗ в обхвата на поземлен имот с
идентификатор 54287.4.2 по КК и КР по плана на с. О., община Г.М..
Съгласно нормата на чл. 135,
ал. 3 от ЗУТ (изм., ДВ бр. 1 от 2019 г., в сила от
1.01.2019 г.) компетентният орган по ал. 1, в едномесечен срок от постъпване на
заявлението със заповед разрешава или отказва да се изработи проект за
изменение на плана. Нормата на чл. 135, ал. 1 от ЗУТ определя овластените органи, до които
могат да се правят искания за изменение на устройствените планове, а именно -
до кмета на общината, а в случаите по чл. 124а, ал. 3 и 4 - съответно до
областния управител или до министъра на регионалното развитие и
благоустройството.
С оглед норма на чл. 135,
ал. 3 от ЗУТ, съдът намира, че в случая
законодателят изисква от компетентния орган активна процесуална позиция относно
възложените му правомощия по взимането на решения в областта на устройството на
територията. Нормата определя, че кметът на общината дължи изрично произнасяне и следва да издаде
искания административен акт, тъй като е единствено компетентният
административен орган, който законосъобразно би могъл да издаде искания акт,
или мотивирано и изрично да откаже издаването на същия с нарочен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 124а. ал. 2 от ЗУТ разрешение за изработване на проект
за подробен устройствен план на част от урбанизирана територия (с изключение на
селищните образувания с национално значение) в обхват до един квартал, а в
Столичната община и в градовете с районно деление - в обхват до три квартала,
се дава със заповед на кмета на общината по предложение на главния архитект.
Съгласно разпоредбата на чл. 124б ал. 1 ЗУТ едномесечен е и срокът, в който компетентният орган следва да издаде разрешение за изработване на проект за подробен устройствени план, като същият срок е предвиден в чл. 124б
ал. 5 ЗУТ и за издаването на отказ по постъпило от
заинтересувано лице – собственик на недвижим имот, искане за негова сметка да
се разреши изработването на проект за подробен устройствен план.
Съгласно чл. 104,
ал. 1 ЗУТ предвижданията на общите устройствени планове са
задължителни за подробните устройствени планове. С подробния устройствен план
имотът може да бъде отреден за различно от предвиденото по общия устройствен
план мероприятие, като първо се измени общия устройствен план, като съгласно нормата на чл. 134, ал. 3 от ЗУТ
органът по чл.
124, който
разрешава изработването на проекта за изменение на общия устройствен план, може
да допусне двата плана да се изменят едновременно при условията и по реда за
съответния план, предвидени в закона, като изменението на подробния устройствен
план се одобрява след одобряване изменението на общия устройствен план, с
изключение на случаите по чл. 124а, ал. 9.
От събраните по делото писмени доказателства
безпротиворечиво се установява, че за територията на община Г.М.с Решение № 50 от Протокол № 6/19.05.2017г. на Общински
съвет – Г.М., влязло в сила на 19.06.2017г. , е приет ОУП, като съгласно същия,
територията, в която попада ПИ с идентификатор 54287.4.2,
е земеделска, зона „ЗЗ“ – земеделска земя.
За ПИ с
идентификатор 54287.4.2 към момента на подаване на заявлението,
а и понастоящем, няма одобрен, влязъл в сила и действащ подробен устройствен
план, от което може да се заключи, че имотът е със статут на неурегулиран
поземлен имот, тъй като съгласно чл. 110,
ал. 1 ЗУТ урегулирането на имотите се извършва само с
подробен устройствен план /ПРЗ или ПР/. Обстоятелството, че за имота няма
процедиран ПУП се потвърждава и от приложената към заявлението скица за
поземлен имот с идентификатор 54287.4.2 от СГКК – Софийска област, в която при
идентификацията на имота по предходен план не е посочен номер на урегулиран
поземлен имот.
Липсата на подробен устройствен план за
имота сочи, че към момента на подаване на заявлението, а и понастоящем, той е
без отредено конкретно предназначение, тъй като съгласно чл. 8 ЗУТ то се определя именно с подробен устройствен план. Това нормативно
положение е закрепено и в чл. 103,
ал. 3 ЗУТ, съгласно който подробните устройствени планове
определят конкретното предназначение и начин на устройство на отделните
поземлени имоти в обхвата им.
Липсата на одобрен и влязъл в сила към
момента на подаването на заявление с вх. №
94.Т-30/05.07.2022г. подробен устройствен план за собствения на жалбоподателя имот сочи, че искането, с което е сезиран
административният орган, е за получаване на разрешение за изработване на проект
за първоначален подробен устройствен план за имота, а не за проект за изменение на влязъл в
сила подробен устройствен план.
Във връзка с изложената правна регламентация, съдът намира, че в срок до 08.08.2022г. /понеделник
присътвен ден/ кмета
на община Г.М., в
качеството си на
компетентен административен орган е бил длъжен да се произнесе по подаденото от
жалбоподателя заявление с вх. №
94.Т-30/05.07.2022г. Съдът не приема за отговор по същество, приложеното по
делото писмо изх. рег. №
94.Т-30/1/26.07.2022г., с което жалбоподателят е уведомен, че по повод нейно
предходно заявление с рег. № 94.Т-21/15.06.2020г., за градоустройствена
процедура за същия имот, вече е информирана за развитието на преписката . На първо място, предходната градоустройствена
процедура е инициирана две години, преди подаване на процесното заявление,
което предполга задължителното изследване на предпоставките визирани в
разпоредбата на чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, предвид вероятността за наличие на
новозникнали обстоятеслта и второ със заявлението от 15.06.2020г., е поискано
само изменеие на ОУП на община Г.М., докато със заявлението от 05.07.2022г.,
вече е поискано и изработване на първоначален ПУП - ПРЗ в обхвата на поземлен имот с
идентификатор 54287.4.2 по КК и КР по плана на с. О., община Г.М., което
предопределя различния предмет на администратвината процедура.
При това положение на основание изрично регламентираното изискване на разпоредбите на чл. 135,
ал. 3, съответно чл. 124б ал. 5 от ЗУТ, кмета на община Г.М., е следвало ако намира, че на са налице предпоставките за издаване на поисканото разрешение за изработване на проект за
първоначален подробен устройствен план за имота и свързаното с него в случая изменеие на
действащия ОУП на община Г.М., да откаже на заявителите с мотивирана
писмена заповед. Като не е спазил това императивно изискване административният
орган е формирал незаконосъобразен мълчалив отказ по заявлението, който само на
това основание следва да бъде отменен от съда като противоречащ на установено
по нормативен път задължително изискване към формата на административния акт.
За изчерпателност на изложението, съдът
намира за необходимо да посочи, че от представената административна преписка
никъде не е видно изпълнението на изискванията на чл. 135,
ал. 4, т. 1 от ЗУТ, а именно няма изрично произнасяне със
становище на главния архитект като помощен орган към овластения административен
орган – в случая кметът на общината. Становище на гл. архитект в
административно производство по чл. 135 ЗУТ е императивно, а не алтернативно изискване на ЗУТ.
В този смисъл, факта, че писмо
изх. рег. № 94.Т-30/1/26.07.2022г., на Кмета на община Г.М.е изгответно от гл.
архитект на общината, не изпълва същността на въпросната процедура, дококото
същото не е становище по същество, предвид изложените вече мотиви в съдебния
акт.
В заключение следва да се отбележи, че
поради липсата на издадена мотивирана заповед, с която съгласно чл. 135, ал. 3 и чл. 124б
ал. 5 ЗУТ административният орган обосновано да е отказал на
заявителя да издаде поисканото от него разрешение за изработване на проект за ПУП и свързаното с него в случая изменеие на действащия
ОУП на община Г.М., съдът не може да извърши проверка за
законосъобразността на административния акт от гледна точка на основанията за оспорване по чл. 146,
т. 3, т 4 и т. 5 от АПК. При наличието на изрично въведено
нормативно изискване за мотивираност на акта съдът е изцяло обвързан в преценката
си за материалната му законосъобразност с проверка на посочените в него мотиви,
които в случая са липсващи поради формирания мълчалив отказ.
Във връзка с изложеното и поради констатирания порок по смисъла на
чл. 146,
т. 2 АПК вр. чл. 219,
ал. 1 и чл. 215
от ЗУТ, оспореният мълчалив отказ следва да се отмени от съда, на основание чл. 172,
ал. 2 предл. второ АПК и на основание чл. 173,
ал. 2 АПК преписката следва да се върне на кмета на община Г.М.за ново произнасяне в установения от
закона срок, който и в хипотезата на чл. 135, ал. 3 и чл. 124а,
ал. 2 и чл. 124б, ал. 5 от ЗУТ е все едномесечен, при спазване на
изискването за мотивирана писмена форма на акта.
Относно разноските:
С оглед изхода от спора и своевременно направеното искане за присъжаднае на съдебни разноски, в полза на жалбоподателя, следва да се присъдят разноски, в общ размер на 1660 лева, съгласно представения списък с разноските, от които 10 лв. заплатена държавна такса, 400 лв. заплатен депозит за вещо лице и 1250 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, по договори за правна защита и съдействие (лист
11 и лист 16 от делото), която сума следва да бъде възстановена
от бюджета на община Г.М.. Съдебните разноски
са дължими на основание чл. 143,
ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от ЗА и чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1 за минималните адвокатски възнаграждения и са съобразени с фактическата и правна сложност
на делото и своевременно направено възражение, от ответната страна, за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК,
във вр. с чл. 173, ал .2 от АПК, Административен съд – Перник
РЕШИ
ОТМЕНЯ по
жална на Т.Ц.Т.,
ЕГН **********, чрез адв. В.Ц.,***, Мълчалив отказ на кмета на община Г.М., за
издаване на разрешение по
чл. 135, ал. 3 от ЗУТ за изработване на проект за частично
изменение на действащия
Общ устройствен план (ОУП) на Община Г.М.и разрешение на
основание чл. 124а и чл. 124б от ЗУТ за изработването на проект на Подробен
устройствен план – (ПУП) План за регулация и застрояване (ПРЗ) в обхвата на поземлен имот с
идентификатор 54287.4.2 по КК и КР по плана на с. О., община Г.М., по подадено от Т.Ц.Т. заявление с вх. №
94.Т-30/05.07.2022г., като незаконосъобразен.
ИЗПРАЩА административната преписка на кмета на община Г.М., да се произнесе с изричен акт, по подаденото от Т.Ц.Т. заявление
с вх. № 94.Т-30/05.07.2022г., при спазване на задължителните указания
на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение.
ОСЪЖДА община Г.М.да заплати на Т.Ц.Т., ЕГН **********,
адрес: ***, сума в размер на 1660.00 /хиляда шестотин и шестдесет/
лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Върховния административен
съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137
от АПК.
СЪДИЯ:/п/