№ 6197
гр. София, 15.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110126852 по описа за 2022 година
съобрази следното:
Делото е образувано по искова молба на А. К. Т., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу
„*** ЕАД с ЕИК ***.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани в настоящото
производство. С оглед направените от ищеца твърдения съдът намира, че за същата е налице
правен интерес от предявяване на иска, поради което и възраженията на ответника за
недопустимостта му са неоснователни. Налице са предпоставките за насрочване на делото за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат приети като
писмени доказателства.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи документи следва да се
остави без уважение, тъй като ответникът е представил препис на документите с отговора на
исковата молба.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като
съобрази направените от страните искания и възражения, на основание чл. 140 ГПК във вр. с
чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.03.2023 г. от
09,50 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190, ал. 1 ГПК, направено с
исковата молба.
СЪСТАВЯ И СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1, 2 и 3 ЗЗД от А. К. Т. , ЕГН:
**********, с адрес: *** срещу „*** ЕАД с ЕИК *** за прогласяване нищожността на
клаузите от Договор за потребителски кредит № ***, сключен между страните,
1
предвиждащи заплащането на възнаграждение за допълнителни услуги „**“ и „***“ в общ
размер 4 000 лева поради противоречие със закона, добрите нрави и поради заобикаляне на
закона, както и на основание чл.146, ал.1 ЗЗП като неравноправни.
С исковата молба ищцата поддържа, че сключила с ответника Договор за
потребителски кредит № ***, съгласно раздел VI от който се задължила да върне сумата по
кредита в размер на 6903.63 лева, при получена сума 4000 лева, за срок на издължаване 36
месеца. Предвидено било ищцата да заплати на ответното дружество възнаграждение за
закупена допълнителна/ни услуга/ги в размер на 4 000 лева, разпределени на 36 месечни
вноски. Предвид посоченото общата дължима от ищцата сума възлизала на 10 903.63 лева.
Поддържа, че уговорката за дължимост на сума в общ размер 4000 лева за
допълнителни услуги накърнява добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, тъй
като е налице значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, водещо до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена
изгода за ответника.
Поддържа и че уговорката е в противоречие с чл. 10а, ал. 1 ЗПК, с разпоредбата на
който е изключена възможността за събиране на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита.
Според ищцата допълнителните услуги по процесния договор за кредит са част от
възнаграждението за предоставения заем, поради което с уговарянето им е постигнато
заобикаляне ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент
на разходите.
Допълнителните услуги в размер на 4000 лева според ищеца представляват по
своята същност "такси за усвояване и управление на кредита", а услугите, предоставящи
възможност за отлагане/намаляване на вноски и за смяна на падежа по своята същност са
дейности по управление на кредита. Улеснената процедура за получаване на допълнителни
парични средства, според ищцата реално не е предоставяне на допълнителна услуга, тъй
като липсва конкретно задължение за кредитора, а отпускането на нови суми, съответно
предоставянето на следващ кредит и условията по него, става по съгласие на страните.
Поддържа и че уговорките са нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, тъй като са
неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП ,защото уговорените размери на таксите са
прекалено високи , водят до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на
кредитополучателя и не са индивидуално уговорени.
Поддържа, че поради невключване на разходи по допълнителни услуги в размера на
ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение. Твърди, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика
по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. Посочва, че с
преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието , че използването на заблуждаващи
търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния
размер на ГПР, представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за
неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Поддържа,
че посочването на по - нисък от действителния ГПР, представлява и невярна информация
относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Предвид
посоченото поддържа, че клаузите за допълнителни услуги са неравноправни по смисъла на
член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО, /Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д №
2373/2019 г. на ПОС/.
Претендира и нарушение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското
законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП, като твърди, че договорните клаузи не са
индивидуално уговорени, тъй като са съставени предварително и не е имала възможност да
влияе на съдържание им.
Според ищцата е налице нарушение и на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни.
Оспорва допустимостта на иска, като твърди, че ищцата няма правен интерес от
предявяване на установителен иск след заплащане на сумите, тъй като разполага с
възможност да предяви осъдителен иск за връщане на сумите.
Ответникът поддържа становище, че оспорените разпоредби са уговорени в съответствие се
действащите правни норми и не накърняват добрите нрави. Твърди, че допълнителните
услуги ** и *** са предоставени по искане на ищцата и не са били задължително условие
за сключване на договора за кредит. Поддържа, че дължимото по процесните допълнителни
услуги възнаграждение се дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на
самия кредит, не представлява разход по смисъла на ЗПК, респективно не следва да се
включва при изчислението на ГПР. Оспорва атакуваните клаузи от договора между страните
договор да имат за цел заобикаляне на закона. Оспорва клаузите да са неравноправни, като
подробно излага съображения срещу твърденията в тази насока. Претендира, че
възнаграждението, дължимо на основание посочените клаузи, не е за дейност, за която да е
забранено събирането на такси. Моли съда да отхвърли исковете и да му присъди
направените разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал.1,
предл.1, 2 и 3 ЗЗД е да докаже, че е налице твърдяното противоречие на клаузи от договора
за потребителски кредит с императивни законови разпоредби и/или с добрите нрави,
респективно че е налице заобикаляне на закона, респективно че клаузите са неравноправни,
В тежест на ответника е да докаже, че. оспорените клаузи са действителни,
включително са договорени индивидуално.
Съдът ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е
сключен Договор за потребителски кредит № ***/*** г., по силата на който ответникът като
заемодател е предоставил на ищеца като заемополучател сумата от 4000 лв., която
последният се задължил да върне.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите
и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер .
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните за насроченото съдебно заседание като им се връчи и
препис на настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3