Р Е Ш Е Н И Е № 24
28.02.2020г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
– СРЕДЕЦ, IІ граждански състав, след проведено открито съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Районен
съдия: Сирануш Артинян
При
участието на секретаря Маринка Маринчева, като разгледа докладваното от съдията
Артинян гр.дело № 545 по описа на съда за 2019 година, по описа на Районен съд
– Средец, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на от С.Н. С., ЕГН **********,
подадена чрез пълномощника адв.П.Х., против „С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********,
представлявано от С. И. Ц., понастоящем „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Ю. Б. Ц.
Относно
процесуалната легитимация на ответника, за която съдът следи служебно, предвид
промяната на правната форма на дружеството, съдът намира следното. Когато е
осъществено преобразуване чрез промяна в правната форма на търговското
дружество, няма загуба на правосубектност. Касае се за едно и също юридическо
лице, което до вписването на преобразуването в Търговския регистър има една
правноорганизационна форма, а след това се придобива друга, като правата и
задълженията преминават изцяло и без промеждутък от време върху новоучреденото
дружество – в този смисъл Решение № 159/06.07.2017г., постановено по гр.д.№
4520/2016г., по описа на ВКС, IV, г.о.
Ищецът твърди, че през 2018г. е получил
многократни обаждания от „С.Г.Груп“ ООД, както и уведомления, в които му
заявявали, че са възникнали просрочени и изискуеми финансови задължения, които
в случай на незаинтересованост от негова страна могат да доведат до съдебно –
процесуални действия. Излага, че е поискал информация по телефона и му заявили,
че дълговете произтичат от „Теленор България“ ЕАД, като го информирали, че
става въпрос за задължение по фактура № ********** от 20.10.2012г. на стойност
1719,95 лева с краен срок за плащане 04.11.2012г., издадена от Глобул с
настоящо наименование „Теленор България“ ЕАД. Ищецът отправил заявление до
„Теленор България“ ЕАД с вх.№ 587-**********/16.08.2018г., в което поискал
повече информация относно претендираните от ответника вземания, като изрично се
позовал и на изтекла погасителна давност по отношения на същите, но от страна
на въпросното дружество получил отговор, че дългът бил валидно прехвърлен на ответника. С. отправил
заявление и до „С.Г.Груп“ ООД, получено на 12.10.2018г. от адв. Й. А., пълномощник на последния, с която поискал информация за
задължението, като е направил и възражение, че претенцията е погасена по
давност. В отговор от ответното дружество не му била предоставена такава информация,
като му било заявено, че при отказ от плащане или незаинтересованост от негова
страна, кредиторът можел да предприеме всички законови мерки за събиране на
задължението, включително завеждане на съдебно дело, като към размера на
задължението щели да бъдат добавени и съдебни разноски, не било уважено и
искането за отписване на сумата като погасена по давност. В началото на 2019г.
отново получил Уведомление от ответника за просрочени и изискуеми финансови
задължения. Твърди, че не бил уведомен
за настъпилата цесия между „Теленор България“ ЕАД и ответника на
основание чл.99 от ЗЗД, като счита, че сумите са недължими и тъй като липсва
облигационно правоотношение между него и цедента по твърдения договор за цесия,
а именно „Теленор България“ ЕАД, като и че не е подписвал и сключвал договори
за електронни съобщителни услуги с цедента. При условия на евентуалност ищецът
претендира, че правото на принудително изпълнение върху сумите, посочени във
фактурата от 20.10.2012г. на стойност 1719,95 лева, е погасено по давност.
Релевира се, че при наличието на отправяни уведомления до С., представляващи по
своята същност покани за плащане, е налице правен спор, респективно правен
интерес да установи несъществуването на процесното вземане, поради погасяването
им по давност, тъй като липсва друг начин за съдебна защита с цел осуетяване на
евентуално изпълнително производство срещу страната. Отправя искане да се
постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на
„С.Г.Груп“ EAД, че ищецът не дължи сумата, обективирана във фактурата от
20.10.2012г. в размер на 1719,95 лева поради липса на облигационно
правоотношение между ищеца и цедента по договора за цесия, а именно „Теленор
България“ ЕАД, а при условия на евентуалност, че въпросната сума не се дължи
поради погасяване правото на принудително изпълнение върху нея. Претендира
разноски.
В
законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на исковата
молба от ответника „С.Г.Груп“ ООД, понастоящем „С.Г.Груп“ ЕАД чрез пълномощника адв.В.В..
Излага, че исковата молба е процесуално недопустима, тъй като дружеството не
оспорвало, че вземането в размер на 1719,95 лева, което е придобило спрямо
ищеца, произтичащо от договор за далекосъобщителна услуга, е погасено по
давност. Твърди се, че не е правено каквото и да било по отношение на
процесното вземане, представители на дружеството не са се свързвали с г-н С.,
на последния не била изпращана покана за доброволно плащане, а единствено
уведомление за цесия, не били предприемани действия за събиране на вземането
чрез предявяване на иск или подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение. Предвид това за ищеца липсвало правен интерес от водене на
настоящото дело. Оспорва изложените фактически твърдения в исковата молба, че
след отправяне на изявление за погасяване на вземането по давност, дружеството
е продължило да праща покани за плащане до ищеца. Ответникът признава
обстоятелството, че на 12.10.2018г. е получило възражение за изтекла
погасителна давност, след който момент е преустановено претендиране на
изпълнение на вземането, предмет на делото. В условията на евентуалност, ако се
приеме искът за допустим, отправя искане да се постанови решение при признание
на иска и С.С. да бъде осъден да заплати разноските по делото. Излага, че не се
твърдяло, че дружеството има вземане спрямо ищеца, нито оспорва твърдението, че
индивидуализираното в исковата молба вземане, предмет на делото, е погасено по
давност. Признава, че вземането в размер на 1719,95 лева спрямо С. е
прехвърлено от „Теленор България“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД по силата на договор за
цесия, както и че същото е погасено по давност. Във връзка с твърдението на
ищеца, че не е съществувала облигационна връзка между него и „Теленор България“
ЕАД, представя договори сключени между тях. Отправя искане да се прекрати
производството, а в условията на евентуалност да се постанови решение при
признание на иска и да се възложат разноските върху ищеца. Претендира разноски.
Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приобщеното в доказателствената съвкупност
уведомление изх.№ 1201755 от „С.Г.Груп“ ООД адресирано до ищеца С.С., се
установява, че с него дружеството го известява за възникнали просрочени и изискуеми
финансови задължения, по отношение на които се сочи, че могат да доведат до
следващи съдебно – процесуални действия в случай на незаинтересованост от
негова страна. Представена е фактура, изходяща от „Космо България Мобайл“ ЕАД,
издадена на 20.10.2012г., от която става ясно, че по отношение на С.Н.С. е
налице сума за плащане в размер на 1719,95 лева с краен срок 04.11.2012г. От
писмо на „Теленор България“ ЕАД /превоприемник на „Космо България Мобайл“ ЕАД/,
адресирано до ищеца става ясно, че дългът му към Теленор е прехвърлен към
„С.Г.Груп“ ООД. Представено е заявление до „С.Г.Груп“ ООД от С.С., по отношение
на което не се спори, че е получено от дружеството на 12.10.2018г., като от
същото става ясно, че ищецът уведомява насрещната страна, че счита правото на
принудително изпълнение на сумата по фактурата за погасено по давност. Приложено
е в материалите по делото и писмо от „С.Г.Груп“ ООД до С., от което се
установява, че последният фигурира в списъците
на длъжниците, чийто дългове са възложени на дружеството за събиране,
като от същото става ясно, че „С.Г.Груп“ ООД желае извънсъдебно уреждане на
отношенията между страните, като отправя покана за доброволно заплащане на
дължимата от С. сума, като в случай на отказ
за плащане или неизправност от негова страна, кредиторът можел и щял да
предприеме всички законови мерки за събиране на задължението, включително и
съдебно дело и в този случай към размер на задължението щели да бъдат прибавени
и съдебни разноски, адвокатски хонорари и други. Представен е по делото и
Договор за мобилни услуги, сключен между „Космо България Мобайл“ ЕАД и ищеца С.С.
на 30.10.2008г., като и Допълнително споразумение по програма „Заедно“ към
договора мобилни услуги от 07.06.2011г., Допълнително споразумение по програма
„Заедно“ към договора мобилни услуги от 01.09.2010г., Договор за лизинг,
сключен отново между ищеца и мобилния оператор на 01.09.2010г., както и Общи
условия към договора за лизинг.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Относно допустимостта на
предявения иск:
С нормата
на чл.124, ал.1 от ГПК процесуалният закон защитава интереса на всеки от
спорещите да поиска установяването на действителното правно положение със сила
на пресъдено нещо. Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането
и когато не е заплашен от непосредствена принуда – процесуална или
извънпроцесуална, тъй като може да поиска решение при признание на иска.
Ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на
делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има
интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да
удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието – в този
смисъл Определение № 474/07.11.2019г., постановено по ч.гр.д.№ 3063/2019г., по
описа на ВКС, IV г.о., Определение № 95/22.02.2018г., постановено
по ч.гр.д.№ 510/2018г., по описа на ВКС, IV г.о.,
Определение № 549/29.11.2018г., постановено по ч.гр.д.№ 4317/2018г., по описа
на ВКС, IV г.о. Предвид това
заявените доводи от страна на ответното дружество, че не претендира изпълнение
от ищеца на вземането след получаване на възражението за изтекла погасителна
давност, не обуславят липса на интерес у длъжника да води настоящия отрицателен
установтелен иск за недължимост на заявените вземания, тъй като по отношение на
него е налице правен интерес да бъде постановено решение при признание на иска
и така да бъде установено действителното правно положение с влязъл в сила
съдебен акт.
Съдът намира,
че са налице всички предпоставки за постановяване на решение по реда на чл. 237
от ГПК, основано на признанието на иска от ответното дружество.
В
настоящото производство установените от законодателя кумулативно изискуеми
предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице, тъй
като ответникът в отговора на исковата молба и представеното в последствие
становище е заявил, че счита иска за основателен относно обстоятелството, че вземането
предмет на фактурата,
изходящ от „Космо България Мобайл“ ЕАД, издадена на 20.10.2012г., за сумата от
1719,95 лева, произтичащо от далекосоъбщителни услуги на „Теленор България“ АД, е
погасено по давност, както и че липсва правен спор между страните.
Отделно
от това съдът намира, че така признатото право не противоречи на закона или на
добрите нрави, че ответникът, представляван от адв.В.В., е легитимиран да се
разпорежда със същото, както и че признанието е извършено с одобрението на
съда, поради което са налице предпоставките на нормата на чл.237 от ГПК и
настоящото решение се постановява при признание на предявените
искове.
По разноските:
Извънсъдебната
покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни
мерки, не е повод за предявяване на иск за несъществуване на вземането и не
влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за
отговор на исковата молба. Влече обаче отговорност за вреди при отправянето на
последващи покани, след като длъжникът се е позовал на давност или вземането
бъде прехвърлено, без цесионерът да е уведомен за позоваването на давност от
страна на длъжника. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той
предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за
несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност. В този смисъл –
Определение № 95/22.02.2018г., постановено по ч.гр.д.№ 510/2018г., по описа на
ВКС, IV г.о., Определение №
318/25.07.2018г., постановено по ч.гр.д.№ 2828/2018г., по описа на ВКС, III г.о., Определение №
420/16.11.2018г., постановено по ч.гр.д.№ 3300/2018г., по описа на ВКС, III г.о.,
Определение № 549//29.11.2018г., постановено по ч.гр.д.№ 4317/2018г., по описа
на ВКС, IV г.о., Определение №
476/20.12.2018г., постановено по ч.гр.д.№ 4569/2018г., по описа на ВКС, III г.о., Определение №
99/26.02.2019г., постановено по ч.гр.д.№ 90/2019г., по описа на ВКС, III г.о. В настоящия случай не е налице образувано
изпълнително производство, като от приложените по делото доказателства става
ясно, че до ищеца са изпращани единствено уведомления, с които го известяват,
че следва да плати дължими суми към ответника и в противен случай ще бъдат
предприети действия по тяхното съдебно събиране. Ето защо ищецът няма право на
разноски. С оглед направеното в хода на настоящото производство признание на
иска, право на разноски има ответникът на основание чл.78, ал.2 от ГПК, тъй
като с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска.
Предвид това на „С.Г.Груп“ ЕАД следва да бъдат присъдени сторените разноски, а
именно 360 лева.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 235, чл. 236 и чл. 237 от ГПК, Районен съд – Средец
Р ЕШ И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по
предявения от С.Н. С.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***.Груп“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ул.“Рачо
Петков Казанджията“, № 4, ет.6, представлявано от Ю. Б. Ц., отрицателен
установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, че С.Н. С., ЕГН ********** не дължи на „С.Г.Груп“
ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1719,95 лева, обективирана във фактура, изходяща от „Космо България
Мобайл“ ЕАД, издадена на 20.10.2012г., поради погасяването ѝ по давност.
ОСЪЖДА С.Н. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** и настоящ адрес:*** да
заплати на „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Витоша, ул.“Рачо Петков Казанджията“, № 4, ет.6,
представлявано от Ю. Б. Ц., сумата от 360.00
лева /триста и шейсет лева, представляваща сторените в настоящото
производство разноски.
Решението
е обжалваемо пред Окръжен съд - Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия:…………………...