Р Е
Ш Е Н
И Е260066/10.2.2021г.
гр.
ЯМБОЛ.10.02.2021.г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на .........14.01.2021г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................Й.П.…...................................……................и в присъствието на
прокурора.....................................................................................………като разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА………………….....гр.дело N .1703… .. по описа
за 2018год. и за да се произнесе взе предвид следното........................................................................
Производството по делото е образувано по молба на К.П.Р.
***, с която желае да бъде отменено наложеното й със Заповед № *** г. на *** на
Община С. дисциплинарно наказание „***“ за извършено дисциплинарно нарушение по
чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 1 от КТ.
Посочва, че въз основа на трудов договор № ***,
считано от 13.01.2014год. до настоящия момент заема длъжността „***" в
Община С.
Счита, че процесната Заповед № *** г. на *** на Община
С. е незаконосъобразна, поради следното:
На първо място, посочва , че заповедта е издадена в
разрез с действителното фактическо положение, случило се на 07.07.2020 г. в
информационния център на Община С. Ищцата твърди, че професионално и точно е
изпълнила задълженията си, като е предоставила на М. Н. и *** съответното
искане за издаване на удостоверение за наследници и им е обяснила, какво точно
трябва да посочат като данни в него. Фактът, че М. Н. и *** са разполагали
единствено с името на починалия и не са имали другите изискуеми данни, за да
попълнят искането, говори само за това, че същите не са положили необходимата
грижа да се информират за процедурата по издаване на исканото удостоверение и
да се снабдят предварително с необходимата информация. На следващо място ищцата
твърди, че не е нейно задължение да налучква за кое точно лице се иска издаване
на удостоверението, тъй като М. Н. и *** са посочили единствено три имена и
вероятна година, в която лицето е починало.
Въпреки горното, Ищцата положила допълнителни и
неизискващи се от нея усилия и извършила проверка в локална база данни, но не
успяла да открие нищо. Отново с цел да подпомогне М. Н. и ***, ищцата ги
насочила към евентуално старо удостоверение, но лицата заявили, че не
разполагали с такова, както и че не разполагали с нищо за въпросното лице.
Освен това М. Н. и *** настояли, че ищцата е длъжна да им изготви исканото удостоверение
, като това е вярно, но само и единствено след предоставяне на надлежно
попълнено искане за това.
Посочва, че тя е разяснила, че исканото удостоверение
може да бъде издадено само по последния постоянен адрес на починалото лице. Последвало
излизане и влизане в информационния център от страна на М. Н., която започнала
да вика на ищцата. Последната се опитала да разбере на какво се дължи
държанието й. Въпреки множеството дадени разяснения и опити за помощ, М. Н.
започнала да обвинява ищцата, че не й е обяснила нищо. Въпреки, че била
изпълнила всичко вменено й като задължение, ищцата допълнително ангажирала и
г-жа Ж.Б., ***, за да обясни тя на М. Н..
Твърди, че тя
професионално, учтиво и дори в повече от вмененото й като задължения е оказала
съдействие на М. Н. и ***, въпреки тяхната пълна неинформираност и
неподготвеност за издаване на исканото удостоверение.
На второ място, посочва, че процесната Заповед №*** г.
на *** на Община С. е издадена в нарушение на чл. 195, ал. 1 от КТ, тъй като
същата реално не съдържа никакви мотиви. Липсва какъвто и да е анализ и/или
посочване на конкретни факти, въз основа на които да бъде изведена волята на
работодателя за приемане, че е извършено конкретно дисциплинарно нарушение и
основанията, въз основа на които е определено, че наказанието „***"
съответства и е подходящо за конкретния случай.
На трето място, посочва, че процесната Заповед № *** г.
на *** на Община С. липсва описание на конкретно нарушение на трудовата
дисциплина (както обективно, така и субективно). По този начин не става ясно за
какво конкретно нарушение на трудовата дисциплина е наложено дисциплинарното
наказание, което нарушава правото на защита на ищцата.
На следващо място, посочва ,че в процесната Заповед № ***
г. на *** на Община С. не е посочено кога е извършено твърдяното (неконкретно
посочено) нарушение на трудовата дисциплина. Единствено е посочена дата 08.07.2020
г., но не е конкретизирано час или част от деня.
На следващо място сочи, че в процесната Заповед № ***
г. е посочено цифрово, че е извършено
нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 1 от КТ - което е злоупотреба с доверие,
а писмено са посочени две нарушения - злоупотреба с доверие и уронване доброто
име на Община С. Налице е несъответствие между цифрово и текстово квалифициране
на нарушението.
Твърди, че от Заповед № *** г. на*** на Община С. не
става ясно въз основа на какви доказателства е прието, че ищцата е допуснала
твърдяното нарушение (което не е конкретно посочено) и в частност не ставало
ясно дали е била изслушана посочената от ищцата г-жа Ж.Б., ***, респективно не
ставало ясно дали е спазена цялостно процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ, като
се съберат посочените от ищцата доказателства.
Ако се приеме, че наложеното наказание е за събитията
с М. Н. и ако се приеме, че ищцата е имала държанието, твърдяно от М. Н. в ел.
съобщението, счита, че такова държание на ищцата не съответства на
дисциплинарното нарушение посочено в заповедта по чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 1 -
злоупотреба с доверие.
Претендира за присъждане на направените разноски.
В хода на съдебното дирене исковата молба се поддържа.
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран
писмен отговор от ответника, с който оспорва
изцяло същия като неоснователен.
Не споделя и оспорва изложените в исковата молба
твърдения и възражения. Счита, че издадената заповед е законосъобразна, а
наложеното с нея наказание-справедливо.
Според ответника атакуваната заповед е издадена от
компетентен орган и в съответствие с изискваният на чл.195, ал.1 от КТ. В
същата са изрично посочени нарушителят, нарушението, и кога е извършено, наказанието
и законният текст, въз основа на който се налага. Заповедта за дисциплинарно
наказание е връчена срещу подпис на работника, като е отбелязана датата на
връчването.
Спазена е и процедурата по издаването й, като в
съответствие с разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ от работника са изискани
писмени обяснения с нарочна заповед на работодателя.
Оспорва твърдяните от ищцата процесуални нарушения,
при постановяване на заповедта.
Според
ответника изложената в исковата молба фактическа обстановка, не отговаря на
действителната такава, която е подробно описана в докладна записка на С. на
община С.-*** на служителката. Сочи, че според докладната записка, след получен
сигнал по ел. поща на общината от М.Н., прекия ръководител на Р. е провел и
телефонен разговор със сигнализиращата, при което е установил, че при
изпълнение на служебните си задължения, служителката е проявила грубо и
арогантно отношение към граждани, потърсили административна услуга от общината,
като е способствала за възникване на конфликт на работното й място. Същата е
отказала съдействие на клиентите, не пожелала да входира искане за
административна услуга, говорила е с повишен тон и е проявила подигравателно и
грубо отношение към гражданите.
Вместо да уведоми прекия си ръководител за така
създадената ситуация и да не влиза в пререкания с гражданите, Р. с поведението
и отношението си допълнително е задълбочила конфликта и допуснала да се
разправя с клиенти на общината извън тематиката на служебните й задължения. По
този начин служителката е изляза извън обхвата на необходимите компетентности
по т. 11 от длъжностната й характеристика.
С това си поведение ответника счита, че същата е
извършила злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на работодателя,
като съгласно съдебната практика двете нарушения могат да се съвместят в едно
деяние.
И тъй като предходно са били налице множество
оплаквания на граждани от Р. по същия повод, а именно некоректно и грубо
отношение на служителката при изпълнение на служебните й задължения и
обслужване на клиенти на общината, работодателят е наложил второто по тежест
наказание, предвидено в закона.
Ответника посочва, че поведението на Р. е предизвикало
и промени в оценяването й при периодичните междинни срещи във връзка с това,
като наскоро същата отново е извършила нарушение на трудовата дисциплина и
отново й е наложено дисциплинарно наказание, които обстоятелства сочат на
системност и трайна воля за извършване на нарушения на трудовата дисциплина.
При това положение, счита издадената заповед за
законосъобразна, а наложеното с нея наказание - за правилно и справедливо.
Моли за отхвърляне на така предявения иск като неоснователен
и недоказан, като обжалваната заповед бъде оставена в сила.
Моли за присъждане на направените по делото разноски.
В хода на съдебното дирене възраженията се поддържат.
След преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Във връзка с наложеното дисциплинарно наказание
страните са представили имейл постъпил на официалния сайт на Община С. от М. Н.
входиран под № ***г. с текст “Грубо отношение, липса на съдействие по проблема,
както и подигравателно отношение към нашата неинформираност от служителката К.Р.
в отдел Административно правно обслужване“, Заповед №***г. на *** на Община С.,
с която е наредено К.П.Р. – *** от отдел „АПИО“, да даде писмени обяснения за
причините и обстоятелствата, при които е извършила описаните от жалбоподателя поведение
и липса на съдействие за решаване на проблема. Представени са писмените
обяснения на ищцата , в които ищцата обяснява случилото се с г-жа Н.. Със
заповед №***г. на *** на Община С. на основание чл.195, ал.1 от КТ , във връзка
с чл.188, т.2 и чл.187,т.8,пр.1 от КТ и дадени писмени обяснения на лицето по
чл.193, ал.1 от КТ на ищецата е наложено наказание „***“ – по чл.188,т.2 от КТ,
за това, че на 08.07.2020г. е извършила нарушение на трудовата дисциплина по
смисъла на чл.187, ал.1, т.8,пр.1 от КТ, като същата при изпълнение на
служебните си задължения, чрез поведението си при обслужване на граждани в
Центъра за информация и услуги на гражданите е допуснала злоупотреба с доверието
и уронване на доброто име на Община С. Заповедта е била връчена на 10.07.2020г.
лично на лицето.
От представеното допълнително споразумение от 28.02.2017г.К.П. се установява, че същата
работи при ответната община на длъжност
„***“ в „***“ – дофинансиране отдел „***“.
С отговора ответника е представил докладна записка от
Р. В. С. ***-***г. относно констатираното нарушение на трудовата дисциплина ,
извършено от ищцата, в която е описан сигнала, писмените обяснения на К.Р. и се
посочва, че е проведен телефонен разговор с г-жа М.Н., в която обяснила , че е
посетила община С., като придружител на *** и с искане за издаване на
удостоверение за наследцити, като служителката К.Р. и е поискала данни за
починало лице, които данни те не знаели, въпреки всичко те попълнили искане за
издаване на удостоверение за наследници, в което неправилно са посочили
връзката на наследниците с наследодателя по повод, което служителят е направил
отказ да входира искането и е проявила арогатно поведение, Съдействие г-жа Н.
получила от служител извикан от К.Р., в случая Ж.Б.. С оглед на това *** на
общината е дал мнение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на
служителката К.Р. по чл.188,т.2 от КТ, предупреждение за уволнение. Представена
е и длъжностната характеристика на ***. Представена е междинна среща от
14.07.2020г. за оценка на работата на служителя, подписана и от двете страни, в
която е посочено , че при изпълнение на служебните си задължения е необходимо
да подобри поведението си към всички граждани, които обслужва, като зачита
правата им и уважава интересите им, също да не допуска грубо отношение към тях.
В представената дисциплинарна преписка, образувана във
връзка с наложеното наказание на ищцата се съдържат още заявление от И. Л. Ж.
вх.№ ***г. на МС на РБ, в което посочва, че на 05.06.2020г. при подаване на
поредното заявление до *** на Община С. в деловодството на общината, помолили
да им дадат информация в какъв срок ще им бъдат разгледани документите, в
отговор г-жа К.Р. – служител им отговорила, че за техните документи срок за
разглеждане няма.
По искане на ответника по делото бяха разпитани като
свидетели М. В. Н. и Р. В. С..
Свидетелката М.Н. заяви, че тя е подала сигнала до
Община С. във връзка с поведението на ищцата. Посочва, че във връзка с
наследствени земеделски земи се наложило да вадят удостоверение за наследници,
поради което тя заедно с *** са посетили през лятото общината. Там ги
посрещната ищцата, като ги попитала дали носят смъртен акт на лицето, а те
казали че много неща не знаят и не носят нищо. Казали, че той е починал през
1946 година, а тя им отговорила, че това не може да им свърши работа. След това
й показали документ с номера на смъртен акт, а *** започнала да изброява имена
на роднини. Ищцата им казала, че няма такива хора в С.. Сведетелката попитала дали не може да се провери човека,
след като е живял в С., като ищцата им дала да попълнят формулар. След като го
попълнили, с каквото знаят отново отишли в Общината да го подадат при ищцата.
Тя след като го видяла го хвърлила, като им казала, че така не се попълва
документ. Те й казали, че не разбрали какво се иска точно от тях, като накрая
свидетелката повишила тон и й казала да извика някой началник. Ищцата извикала
нейна колежка, която за три минути им обяснила как се попълва и какво се
случва. Поясни, че ищцата отказала да приеме документите им, поради причина, че
не е вярно написаното, но не им обяснила как да го попълнят. Затова тя се
принудила да дойде до Я. Свидетелката заяви, че служителката – ищцата по делото
, нямала никакво желание да им помогне, като според свидетелката, през цялото
време държанието й било арогантно и подигравателно. Ако *** била сама нямало да
може да свърши работа. Това й поведение я провокирало да подаде сигнала до Общината
срещу нея.
Свидетелката Р.С. заяви, че работи в ответната Община
, като „***“. Като ***, тя била техен *** и на нея бил резолиран въпросният
сигнал по електронната поща. Към него имало телефонен номер на г-жа Н., с която
тя разговаряла, като при разговора била много афектирана и й казала, че
отношението към нея било много грубо и не й било оказано никакво съдействие.
Свидетелката посочва, че при нея са постъпвали много оплаквания от тази
служителка и други сигнали за грубо отношение и за неетично поведение от тази
служителка, като при разговор с нея тя казвала, че няма вина , че гражданите
били изнервени. Посочва, че задължение на ищцата е да приема заявления за
всички административни услуги на Общината. Посочва, че в случаи, при които
служителите не са запознати, те следва да се обърнат към прекия си ръководител,
но при тях само е приемане на
заявлението, т.к. Общината няма право да откаже прием на документи. Същата
потвърди отразеното в докладната записка. Посочва, че ако на гражданине не му
ясно, г-жа Р. трябвало да им обясни, а ако на нея не й е ясно, трюбвало да
извика пряк ръководител. В случая такова уведомявене не имало от ищцата.
Свидетелката посочва, че нейна е комплексната оценка във връзка с предложеното
дисциплинарно наказание на ищцата, като неин ***. Посочва, че когато разбрала
за случая, попитала Ж., тя отговорила, че „не знае, били крясъци, познаваш К.,
тя си е такава“ .
При така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно осн. чл. 357, ал.1 от КТ ,
вр. с чл.187, ал.1,т.1 от КТ, вр. с чл.188, т.2 от КТ за отмяна на дисциплинарно
наказание „***“.
Съдът намира иска за допустим, доколкото е налице правен интерес у ищцата от предявяването
и поддържането му.
Разгледан по същество съдът
намира иска за основателен.
В
тежест на работодателя е да докаже законността на наложеното на ищцата с атакуваната
Заповед № ***г. на кмета на Община С., дисциплинарно наказание „***” за нарушение на трудовата
дисциплина по чл.187, ал.1,т.8,пр.1 от КТ.
Оспорваната
заповед е издадена от компетентен орган-работодателя на ищцата и в пределите на
неговата дисциплинарна власт, при спазване изискванията за форма. Заповедта е
издадена на 10.07.2020г. за констатирано нарушение извършено от 08.07.2020г., при спазване на двумесечния срок от откриване
на нарушението и в едногодишен срок от извършването му, съобразно изискванията
на чл.194, ал.1 от КТ . Спазена е процедурата по чл.193,ал.1 от КТ, като на
ищцата са поискани обяснения със Заповед № ***г., връчена лично и такива са
постъпили от ищцата с вх.№ ***г.
Според мотивите на издадената заповед за дисциплинарно
наказание , то е наложено за извършено нарушение на трудовата дисциплина по
смисъла на чл.187, ал.1,т.8,пр.1 от КТ, за това, че ищцата на 08.07.2020г. при
изпълнение на служебните си задължения, чрез поведението си при обслужване на
граждани в Центъра за информация и услуги на гражданите е допуснала злоупотреба
с доверието и уронване на доброто име на община С. В заповедта обаче липсва кои
са конкретно деянията – действия или бездействия на ищцата, с които тя е
допуснала злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на община С.,липсва
пълно описание на фактите, индивидуализиращи конкретното нарушение на трудовата
дисциплина , като работодателят не е посочил в какво се изразява нарушението с
индивидуализиращите го като акт на конкретно поведение признаци от обективна и
субективна страна.
Независимо, че ответникът, преди налагане на
наказанието е събрал доказателства за неправомерното поведение на ищцата –
докладна записка на секретаря на общината и всички съдържащи се в образуваната
дисциплинарна преписка, които се потвърдиха от показанията на изслушаните по
делото свидетели, на които съдът дава вяра като обективи и непротиворечиви,
същите не са отразени в заповедта, като няма пречка мотивите да препращат към
тези доказателства. В случая обаче, не е така, като работодателят се е
ограничил само да посочи нормата на закона, но е и конкретните действия на
служителката.
От друга страна,
нарушенията на трудовата дисциплина, с техните обективни и субективни признаци,
очертават рамката на спора. Само при конкретното им описание в заповедта за дисциплинарно
наказание съдът може да извърши проверка за това спазени ли са повелителните
изисквания на закона, свързани с процедурата по наказване (изслушване или
приемане на обяснения и преклузивни срокове), както и тази по същество - налице
ли е виновно неизпълнение на трудовите задължения за всеки отделен случай и
правилни ли са приложени критериите, за определяне на наказанието. Нормата на чл. 195, ал. 1
от КТ е императивна и неизпълнението й при издаване на заповед за дисциплинарно
наказание не се санира с въвеждане на липсващите фактически основания в процеса
и представяне на доказателства за установяването им.
Отделно от това съдът намира, че посоченото
в заповедта нарушение по т. 8, пр.1 от чл. 187 КТ - "злоупотреба с доверието и уронване
доброто име на предприятието” за неустановено.
Доктринално нарушението по тази разпоредба
съставлява съзнателно отклонение от страна на служителя, от целта на
възложената му дейност, която работодателят желае да постигне чрез изпълнението
й, което отклонение има за резултат или уронване престижа и доброто име на
работодателя, или разпространяване на служебна информация, или нанасяне на
материални щети на работодателя. Касае за специфичен вид нарушение на трудовата
дисциплина, различно от тези, описани в чл.187, т.1-7 КТ, с оглед на систематичното му място. В
съдебната практика тази теоретична постановка е допълнена в следния смисъл:
Злоупотребата с доверието на работодателя, оказано при възлагане изпълнението
на работата за длъжността по смисъла на чл.187, ал.1, т.8, пр.1 от КТ,
може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на
отношенията на доверие между работник или служител и работодател. Злоупотреба с
доверието на работодателя е налице, когато работникът или служителят,
възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия, с
нагласа извличане на имотна облага за себе си или за трето лице. Доброто име на
предприятието е нарушение, с което работодателят е злепоставен от работника или
служителя пред трети лица и това достоверно се отразява или е възможно да се
отрази неблагоприятно на конкурентноспособността,
ефективността и авторитета на предприятието.
За посоченото в
заповедта нарушение по чл. 187, т.8 КТ - "злоупотреба с доверието на
работодателя", следва да се има предвид, че личния характер на трудовото
правоотношение по необходимост предполага установяване на отношения на доверие
между работника или служителя и работодателя. Злоупотреба с доверието означава
използването на оказаното от работодателя доверие на работника или служителя за
неправомерно извличане на определена облага за него или за другиго, с което се
накърнява доверието на работодателя. Характерна за това нарушение е неговата
субективна страна. То е съставомерно само
когато е извършено умишлено. Неправомерното извличане на определена изгода от
работника или служителя, когато е извършено по небрежност, на общо основание
съставлява нарушение на трудовата дисциплина, но то не може да се квалифицира
като злоупотреба с доверието.
Ответникът, като
носител на преобразуващото право да наложи дисциплинарно наказание, следва да
установи, че законосъобразно е упражнил това свое право. В този смисъл негова е
доказателствената тежест да докаже при условията на пълно, главно доказване
осъществяването на нарушението на трудовата дисциплина посредством обективните
му и субективни признаци. В настоящия случай, ответникът не проведе доказване,
че ищцата е злоупотребила с доверието на работодателя, не се установи умисъл от
страна на ищцата за неправомерно извличане на определена облага за нея или за
другиго, с което да се накърни доверието на работодателя и поради което не може
да се вмени на ищцата извършване на това дисциплинарно нарушение.
Съдът счита, че
независимо какво е било поведението на ищцата при възникналия спор със
свидетелката М.Н., това поведение не може да се квалифицира като уронване
доброто име на предприятието. Разпоредбата на чл. 187, ал.8 от КТ, изисква
наличието на две кумулативни предпоставки – злоупотреба с доверие и уронване на
доброто име на предприятието, които са в причинно-следствена връзка.
Злоупотребата с доверие се изразява в използване на оказаното от работодателя
доверие за неправомерно извличане на определена облага за работника или за
трето лице, и в резултат на тези действия следва да е настъпило уронването на
доброто име на работодателя. В случая обстоятелства за такова нарушение не се
установиха.
При така изложените
съображения съдът намира, че не е изпълнен фактическия състав на разпоредбата
на чл. 187, т. 8 КТ, както и че работодателят не е упражнил
законосъобразно дисциплинарната си власт поради което заповедта, с която е
наложено дисциплинарно наказание "***" на ищцата следва да бъде
отменена.
На основание чл.78 ал.1 ГПК
ответника дължи на ищцата направените по делото разноски. Видно от представения
списък същата е сторила такива за адвокатско възнаграждение в размер на 650.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адв.
възнаграждение по чл.78,ал.5 от ГПК. Съобразно минималните размери установени в
чл.7, ал.2,т.4 от Наредба №1 от 09 юли 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение в действащата им към момента редакция, за
предявеният иск минималното възнаграждение е 600лв., което следва да се
присъди, предвид направеното възражение за прекомерност от ответника .
На основание чл. 78 ал. 6 от ответникът следва да заплати
държавна такса за разглеждане на делото в размер на 80.00лв. по сметка на ЯРС,
както и държавна такса в размер на 5.00лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Воден от горното, Я Р С
Р
Е Ш И :
УВАЖАВА предявеният от К.П.Р., ЕГН ********** *** със
съдебен адрес:***, офис №*** – адв.М.Б. от АК-Я. иск по 357, ал.1 от КТ , вр. с
чл.187, ал.1,т.1 от КТ, вр. с чл.188, т.2 от КТ против
ОБЩИНА С. със седалище и адрес гр.С.,
обл.Я., ул.“***“ №***, като отменя заповед № № ***г. на *** на Община С., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА ОБЩИНА С.
на осн.чл.78,ал.1 от ГПК да заплати на К.П.Р. направените по делото разноски в
размер на 600лв.
ОСЪЖДА ОБЩИНА С.
да заплати държавна такса за разглеждане на делото в размер на 80.00лв. по
сметка на ЯРС, както и държавна такса в размер на 5.00лева в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: