Р Е Ш Е Н И
Е
№……
гр. В., 17.07.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 1-ви
състав, в публично заседание на двадесет и двадесети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
при участието на секретаря М. С.
като разгледа докладваното от
съдията
н.а.х.д. №517/2019 г. по описа на
ВрРС
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано
е по жалба от Е.К.Е.,***-0967-000379 от 28.03.2019 г., издаден от началник
група към ОДМВР В., сектор ПП В., с който за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на
основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1500,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 месеца.
В
жалбата се твърди, че атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като
е издадено при допуснати съществени процесуални нарушение, при несъответствие
на изложените в АУАН и НП обстоятелства и без да е отразена действителната
фактическа обстановка.
В
с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата
страна – ОДМВР В., редовно призована, не изпраща представител. В писмото, с
което е изпратена административно-наказателната преписка, наказващият орган
изразява становище за неоснователност на жалбата и формулира искане за
потвърждаване на атакувания електронен фиш.
Като
прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, Врачански
районен съд приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На
08.03.2019 г., около 20:57 часа, в гр. В., на ул. ***, до №***, с посока на
движение към ул. ***, се движел лек автомобил Фолксваген Голф с рег. №***. С техническо
средство TFR 1 M 611 било
отчетено, че автомобилът се движи със скорост от 107 км/ч. при ограничение за
населено място от 50 км/ч. Отчетеното било записано от техническото средство и
въз основа на записа от автоматизираното техническо средство TFR 1 M 611 е установено, че собственик на
автомобила е О.Б.А., а след реализиране на процедурата по чл.189 ЗДвП, че водач на автомобила е жалбоподателя Е..
На
18.03.2019 г., въз основа на констатираното от автоматизираното техническо
средство TFR 1 M 611, св.
П. Д. – мл. автоконтольор при сектор ПП В., съставил АУАН №***, в кйто посочил,
че като на 08.03.2019 г. е управлявал лек автомобил с 107 км/ч при ограничение
за населено място от 50 км/ч, жалбоподателят е нарушил чл.21, ал.1 ЗДвП. АУАН е
съставен в присъствието на жалбоподателя, връчен му е лично и в графа
възражения същият е отразил, че не прави такива. След това е получил екземпляр
от акта, което е удостоверил с подписа си.
На
28.03.2019 г., въз основа на съставения АУАН, при идентично словесно описание
на нарушението и посочване, че същото е извършено в условията на повторност,
при субсумирането му под нормата на чл.21, ал.1 ЗДвП, е издадено НП
№19-0967-000379, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв. и е постановено
лишаване от право да управляа МПС за срок от 3 месеца.
Изложената
фактическа обстановка се установява от показанията на св. П. Д., както и от
приложените по делото писмени материали. От доказателстевната маса по
категоричен начин се установява датата на извършване на нарушението,
обстоятелствата при които същото е извършено и съответно констатирано, както и
това, че заснетия с автоматизирано техническо средство TFR 1 M 611 автомобил е управляван от жалбоподателя. Доколкото обаче
доказателствената маса е безпротиворечива по отношение на релевантните за
доказване факти, съдът намира по-подробното й обсъждане за ненеобходимо и
обременяващо съдебния акт.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Жалбата
е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен
срок и срещу акт от категорията на обжалваемите, поради което се явява
процесуално допустима и като такава следва да се разгледа по същество.
Разглеждайки
жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН,
независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното
приложение на материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата
инстанция констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, като в тях
достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана
правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Правната
квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1
и ал.3 ЗАНН.
При
горните изводи съдът отчете наведените от жалбоподателя оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното
производство. При извършената проверка, обаче, съдът не констатира такива. Не
възприе за основателно твърдението, че е налице разминаване между описаната в
АУАН и НП фактология – същата е изложена по ясен начин и при идентично
изложение на фактологическите данни. Непозоваващо се на действителността е и
твърдението, че АУАН не е връчен на жалбоподателя – видно от АУАН е, че същият
е съставен в присъствието на жалбоподателя, връчен му е лично срещу подпис и му
е дадена възможност да впише възраженията си. Видно е също така, че екземпляр
от АУАН е връчен на жалбоподатаеля, което същият е удостоверил с подписа си.
Ето защо съдът прие, че всички изложени в жалбата оплаквания са неоснователни.
Изседвайки
материално-правната законосъобразност на НП, съдът възприе, че от доказателствено
обезпечената фактология по категоричен начин се установява че на посочената дата
и час водачът на процесния автомобил не е изпълнил задължението си при избиране
на скоростта на движение да не превишава разрешената за населено място скорост
от 50 км/ч. Действителната скорост, с която се е движел е 107 км/ч, която
скорост е установена с годно техническо средство. При движението с отчетената
скорост ограничението от 50 км/ч е превишено с 57 км/ч, при което е осъществен от
обективна страна състава по чл.21, ал.1 ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство
е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: за населено
място за ППС от категория А, В, С, D, B+E, С+Е, D+Е и Т – 50 км/ч”.
Налице
е и субективната страна на нарушението, тъй като управляващият автомобила е
съзнавал, че се движи със скорост над разрешената и че застрашава обществените
отношения, свързани с осъществяване на транспорта (съзнавал е характера на
извършеното и е предвиждал последиците му), но въпреки това е превишил
скоростта за движение с 57 км/ч (искал е настъпването на последиците).
При
разглеждане на НП в санкционната му част, съдът установи, че санкционната норма
е приложена неправилно и неясно. Видно е, че наказващия орган се е позовал на
чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, съгласно която разпоредба за превишаване над 50 км/ч, водачите се санкционират „с глоба 1000 лв. и три месеца лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 кm/h
превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.“. Жалбоподателят
е обвинен в управление на МПС с 57 км/ч над органичението, което калкулира
глоба в размер на 750 лв., но на същият е наложена глоба в размер на 1500 лв.,
каквито санкционни параметри законът в посочената му от наказващия орган част
не предвижда. Действително, видно е, че във фактическата част на НП е описано,
че нарушението е извършено в условията на повторност. Факт е и това, че при
повторност съобразно ал.4 на чл.182 ЗДвП се налага глоба в двоен размер, което
би могло да обоснове наложената в размер на 1500 лв. глоба. В НП обаче не е
отразено, че приложение намира чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.6 ЗДвП, за да може да
се мотивира размера на наложената с НП санкция. Отделно от това е факт, че
обвинението за повторност се появява едва в НП и не фигурира в АУАН, който е
съставен 10 дни след нарушението – т.е. при възможност да бъде извършена пълна
проверка и да бъде съставен АУАН именно за нарушение, извършено в условията на
повторност. Ето защо, приемайки, че посочената в НП санкционна норма на чл.182,
ал.1, т.6 ЗДвП не позволява налагането на глоба в размер на 1500 лв., а калкулира
глоба в размер на 750 лв., както и доколкото обвинението за повторност не
фигурира в АУАН /който АУАН в строго формалното производство е първият момент,
в който се повдига обвинение и възниква възможност за упражняване на правото на
защита/, съдът приема, че НП страда от порок, изразяващ се в неправилно
определена по размер санкция в частта относно глобата. Отстраняването на
констатирания порок, обаче, е в правомощията на въззивната инстанция и
доколкото това отстраняване влече след себе си по-благоприятно за нарушителя
положения, настоящата инстанция счита, че НП следва да се измени по отношение
на наложената глоба като същата се намали от 1500 лв. на 750 лв.
Така
мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление №19-0967-000379 от 28.03.2019 г., издадено от началник група към
ОДМВР В., сектор ПП В., с което за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание
чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, на Е.К.Е.,***, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 1500,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
3 месеца, КАТО НАМАЛЯВА наложеното
административно наказание „глоба“ на 750,00 /седемстотин и петдесет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. В. в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: