Решение по дело №220/2021 на Окръжен съд - Пловдив

                                         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260904

                                                       гр.Пловдив 13.07.2021г.

 

 

 

                   В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Пловдивският окръжен съд,гражданско въззивно отделение,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                              ИВАН АНАСТАСОВ

 

 

при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№220/2021г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

            Обжалвано е решение №260882/15.10.2020г. по гр.д.№19947/2019г. по описа на РС-Пловдив,I гр.с-в от ответника в първоинстанционното производство,с което е уважена претенцията по чл.200 от КТ,вр. с чл.86 от ЗЗД и е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000лв.Счита първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно и моли същото да се отмени и да се присъди по-нисък размер на обезщетението,който да е съобразен със съпричиняване на вредоносния резултат.Претендира разноски.

            Постъпил е отговор на въззивната жалба в срок от ищеца по първоначалния иск,с които счита решението за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.Претендира разноски по реда на чл.38 от ЗА.

            Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

             Не е спорно,че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжността „***“,като по време на работа е претърпял трудова злополука,която е призната за трудова с разпореждане на НОИ.От злополуката същия е претърпял травматични увреждания,изразяващи се в счупване на 3 прешлена-12 гръден и 2 и 3 лумбални прешлени,като се е наложило на два пъти да бъде оперирана за отстраняване на тези травматични увреди.Установява се също така от представените по делото доказателства,че ищецът за времето от 23.01.2019г.-момента на настъпване на трудовата злополука същата е била в болнични поради временна нетрудоспособност за шест месеца.

            В първоинстанционното производство е назначена СМЕ,от чието заключение се установява механизма на настъпилото травматично увреждане,като към момента на прегледа пострадалата все още не е била възстановена.Пострадалата се движи с бавна щадяща походка,оплаква се от спонтанна,постоянна болка,а така също и ограничени движения на сгъване и ротация на гръбначния стълб.В експертизата е посочено,че ищцата се оплаква от невъзможност за самостоятелно клякане и затруднено качване и слизане по стълби,съобщава за честа загуба на стабилност при ходене и ползване на патерица тип „Канадка“ като при прегледа се е установило изразено прегърбване в областта на гръбначния стълб и изразена скованост на паравертебралната мускулатура.Понеже травмите засягат голяма зона от опорно-двигателния апарат на нейната възраст и с оглед придружаващи заболявания следва да се изключат физически натоварвания на снагата и кръста до края на живота.Според вещото лице тези травматични увреждания на гръбначния стълб са в причинно-следствена връзка с трудовата злополука и са получени вследствие на нея.

              По делото е разпитана като свидетел дъщерята на пострадалата,от чийто показания се установява,че на ищцата са били причинени болки и страдания,като същата не е била в състояние да се обслужва сама,Постоянно е употребявала болкоуспокояващи лекарства,тъй като не е можела да спи.

              При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди поради следното:

             За да е налице деликт при условията на чл.200 от КТ,следва да се установи на първо място,че пострадалия е бил в трудово правоотношение с ответника,което е установено с представения трудов договор на ищеца.Следва да е налице и травматично увреждане вследствие на извършваната работа,което също е установено с разпореждането на НОИ и от което става ясно,че по време на работа,която му е била възложена от работодателя ищеца е претърпял травма,довела до трайна нетрудоспособност и призната за трудова злополука.Отговорността в настоящия случай е бизвиновна,тъй като увреждането е получено по време на работа,но не е по вина на работодателя.Установява се също така,че ищецът е претърпял болки и страдания,които не са отминали за кратък период от време,а и понастоящем не са отшумели.Ищецът се движи с патерица доста затруднено.

             Районният съд е приел,че обезвреда в размер на 35 000лв. за претърпените неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания,които се определят по справедливост,са напълно достатъчни за ищеца и същите ще компенсират преживяното от него.Настоящата инстанция споделя така преценената обезвреда,поради което следва да потвърди решението.

             Следва да се обсъди направеното възражение за съпричиняване от страна на ответника и на третото лице-помагач.От всички събрани по делото доказателства не се установи да е налице съпричиняване от страна на ищеца,тъй като на същия му е бил проведен инструктаж за спазване на трудовата дисциплина,но естеството на работата му е като контрольор и тъй като падането е стенало през време на изпълнение на служебните задължения,поради което не може да се вмени във вина вършената работа от ищеца при настъпването на инцидента,тъй като същия не е спомогнал с нищо,за да настъпи травматичното увреждане.Следователно същия не е допуснал груба небрежност при изпълнение на служебните си задължения,за да се сочи съпричиняване от негова страна.

             Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от въззиваемата страна и такива са направени съгласно чл.38 от ЗА,вр. с чл.7 от НМРАВ в размер на 1462лв. за адвокатско възнаграждение,поради което следва да се присъдят.

             Като взе предвид гореизложеното,съдът

 

 

                                                                Р   Е   Ш   И:

           ОСТАВЯ В СИЛА решение №260882/15.10.2020г. по гр.д.№19947/2019г. по описа на РС-Пловдив,I гр.с-в.

           ОСЪЖДА „МЕРИТРАНС-2017“ ЕООД с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,ул.„Константин Геров“ №10 да заплати на В.Г.И. с ЕГН-********** *** със съдебен адрес:***, адв Г.К. направените от нея разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 1462лв./хиляда  четиристотин шестдесет и два лв./за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

           РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач ЗАД „Алианц България“ с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.“Княз Ал.Дондуков“ №59.

           РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.

 

 

 

                      Председател:                                                    Членове: