№ 4197
гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Богдана Желявска
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело №
20221100106775 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск от „Б. А. Х. - Т. - главен публичен изпълнител при ТД на НАП София,
дирекция „Събиране“, отдел „Входящ контрол и координация“, сектор „Специализиран“,
процесуален представител на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, ЕИК *******,
адрес за съобщения: София, ул. „*******, против „И.” ООД, ЕИК *******, София, ж.к.
„*******, адрес за кореспонденция: София, ж.к. „Дървеница“, ул. ******* ******* Б. П.,
ЕГН **********, София, ул. „******* и Х. Г. Г. – П.А, ЕГН **********, София, ул.
„*******, с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на
ДЪРЖАВАТА сключения между тях с нотариален акт № 126/06.11.2017 г., том IV. рег.№
15540, дело № 628/2017 г., вписан в СВ – София, вх. рег.№ 73860 от 06.11.2017 г., дв.вх.рег.№
73089, том 168, акт № 139, дело № 53166 от 06.11.2017 г. договор за покупко – продажба на
следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с КИД № 68134.1971.1435.2.10,
находящ се в София, община Столична, област София (столица), район Витоша, ул.
*******, ап. 10, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, който обект се намира на етаж 3
/трети/ в сграда с КИД № 68134.1971.1435.2 с предназначение - жилищна сграда
многофамилна, която е разположена в поземлен имот с КИД № 68134.1971.1435, с
предназначение на самостоятелния обект - за жилище, апартамент в жилищна или вилна
сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта – 1, с площ 121.47 кв.
м., заедно с прилежащите 6.77 % идеални части от общите части на сградата., на основание
чл. 216, ал.1, т.4 ДОПК. Претендират се разноски.
1
В исковата молба се твърди, че към настоящия момент дружеството „И.” ООД има
установени и изискуеми задължения към ищеца в размер на 168 789,64 лв.
Имуществото, което ответното дружество е прехвърлило след натрупване на публичните
задължения, видно от кадастралната карта на имота, включва: А) Самостоятелен обект в
сграда с КИД № 68134.1971.1435.2.10, находящ се в София, община Столична, област София
(столица), район Витоша, ул. *******, ап. 10, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на
АГКК. Самостоятелният обект се намира на етаж 3 /трети/ в сграда с КИД №
68134.1971.1435.2 с предназначение - жилищна сграда многофамилна, която е разположена в
поземлен имот с КИД № 68134.1971.1435. Предназначението на самостоятелния обект е за
жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение.
Брой нива на обекта - 1 /едно/, посочена в документа площ 121.47 кв.метра, заедно с
прилежащи части 6.77 % идеални части от общите части на сградата. Прехвърлянето е
извършено с Нотариален акт за покупко-продажба на НИ 126/06.11.2017 г., том IV. рег.№
15540, дело № 628/2017 г., вписан в СВ - София с вх.рег.№ 73860 от 06.11.2017 г., дв.вх.рег.№
73089, том 168, акт № 139, дело № 53166 от 06.11.2017 г.
Данъчната оценка на двата самостоятелни обекта е 119 699 лв.
Според ищеца, в случая е изпълнен фактическият състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, според
който недействителни по отношение на държавата/общините са сключените след датата на
деклариране или на установяване на публичното задължение сделки или действия, които са
извършени с намерение да се увредят публичните взискатели.
Ищецът заявява, че намерението за увреждане като част от фактическия състав на чл. 216,
ал. 4 ДОПК, се доказва и от факта, че са налице публични задължения, установени с данъчни
декларации, като за по - голямата част от тях е изтекъл срокът по чл. 108, ал. 2 във вр. с чл.
109, ал. 1 ДОПК, т.е същите към момента се считат за окончателно установени.
Заявява също и че към момента на извършване на транслативната сделка на 06.11.2017 г.
ответникът „И.“ ООД е бил наясно за наличието на публични задължения, поради факта, че
той сам ги е декларирал, но не ги е внесъл.
Така, според ищеца, извършената продажба е недействителна по отношение на държавата,
съответно на общините, съгласно чл. 216. ал. 1, т. 4 ДОПК, тъй като е вписана след
натрупване на декларирани публични задължения, а именно: след 06.11.2017 г.
В тази връзка ищецът е предявил настоящия иск и моли посочената сделка да бъде обявена
за недействителна спрямо държавата. Претендира сторените разноски.
Представил е писмени доказателства.
По същество моли съда да уважи предявения иск, като му присъди ю.к. възнаграждение.
Ответникът „И.“ ООД оспорва предявените искове изцяло по основание и размер.
Счита, че исковата молба е нередовна и недопустима, пред вид съдържащите с в нея
2
противоречия между фактическите твърдения и искането към съда, тъй като се твърди
установеност на задължения въз основа на подадени от „И.“ ООД декларации и на
основание чл. 108 и чл. 109 ДОПК към датата на подаване на исковата молба. Това
твърдение на ищеца е явно и категорично невярно, тъй като дори и да може да бъде
приложена посочената разпоредба, тя би следвало да обхване само задължения на
дружеството, установени по реда на същата разпоредба към датата на сключване на акта за
покупко - продажба.
Според дружеството – ответник, към датата на сключване на сделката между страните -
06.11.2017 г., не е имало нито едно установено задължение по посочените от ищеца
декларации от 2012 г. до 2016 г., тъй като за първите от тях - тези от 2012 г. - срокът за
образуване на производство за установяване на задължения изтича на 31.12.2017 г., т.е. след
датата на сделката, и едва след тази дата задълженията на „И.“ ООД - и то първоначално
само за 2012 г. - евентуално биха могли да се считат за установени.
Счита, че ищецът неправилно и незаконосъобразно прилага текущата редакция на чл. 216,
ал. 1 ДОПК спрямо отношения с предходна дата, към която дата текстът на цитираната
разпоредба е бил различен. Съгласно чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК /Доп. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в
сила от 01.01.2021 г./ недействителни по отношение на държавата, съответно на общините,
са сключените след датата на деклариране или на установяване на публичното задължение,
съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията
са установени публични задължения, сделки или действия с намерение да се увредят
публичните взискатели.
Според него, при липсата на доказателства за установяването на публичните вземания на
кредитора - ищец по надлежния процесуален ред, специалният отменителен иск следва да
бъде отхвърлен само на това основание.
По-нататък заявява, че сделката не е извършена с намерение у длъжника за увреждане на
публичния взискател. Напротив – навежда твърдения, че атакуваната разпоредителна сделка
всъщност е довела до увеличаване на имуществения актив на длъжника, служещ като общо
обезпечение на неговите кредитори съгласно чл. 133 ЗЗД, тъй като заменя имот, който
реално е собственост на банката, с парични средства, от които кредиторите могат да се
удовлетворят, и поради това е в интерес, а не във вреда на последните.
Представил е писмени доказателства. Изискал е прилагане на такива.
В хода по същество моли съда да отхвърли предявения иск, като му присъди разноски на
основание чл. 38 ЗА.
Ответниците Х. Г. Г. – П.А и Б. Б. П. оспорват предявените искове изцяло по основание и
размер.
Считат, че исковата молба е нередовна и недопустима, предвид съдържащите с в нея
противоречия между фактическите твърдения и искането към съда. Исковата молба се
обосновава на твърденията за установеност на задължения въз основа на подадени от „И.“
ООД декларации и на основание чл. 108 и чл. 109 ДОПК към датата на подаване на исковата
3
молба. Това твърдение, според ответниците е явно и категорично невярно, тъй като, дори и
да може да бъде приложена посочената разпоредба, тя би следвало да обхване само
задължения на дружеството, установени по реда на същата разпоредба към датата на
сключване на акта за покупко - продажба.
Според отразеното в отговора на исковата молба, към датата на сключване на сделката
между страните - 06.11.2017 г., не е имало нито едно установено задължение по посочените
от ищеца декларации от 2012 г. до 2016 г., тъй като за първите от тях - тези от 2012 г. -
срокът за образуване на производство за установяване на задължения изтича на 31.12.2017
г., тоест - след датата на сделката, и едва след тази дата задълженията на „И.“ ООД - и то
първоначално само за 2012 г. - евентуално биха могли да се считат за установени.
Считат, че ищецът неправилно и незаконосъобразно прилага текущата редакция на чл. 216,
ал. 1 ДОПК спрямо отношения с предходна дата, към която дата текстът на цитираната
разпоредба е бил различен. Съгласно чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2020 г.,
в сила от 01.01.2021 г.) недействителни по отношение на държавата, съответно на общините,
са сключените след датата на деклариране или на установяване на публичното задължение,
съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията
са установени публични задължения, сделки или действия с намерение да се увредят
публичните взискатели.
Посочват още, че, при липсата на доказателства за установяването на публичните вземания
на кредитора - ищец по надлежния процесуален ред, специалният отменителен иск следва да
бъде отхвърлен само на това основание.
По-нататък заявяват, че сделката не е извършена с намерение у длъжника за увреждане на
публичния взискател.
Според ответниците атакуваната разпоредителна сделка всъщност е довела до увеличаване
на имуществения актив на длъжника, служещ като общо обезпечение на неговите кредитори
съгласно чл. 133 ЗЗД, тъй като заменя имот, който реално е собственост на банката, с
парични средства, от които кредиторите могат да се удовлетворят, и поради това е в интерес,
а не във вреда на последните.
Представили са писмени доказателства. Изискали са прилагане на такива.
В хода по същество молят съда да отхвърли предявения иск, като му присъди разноски по
списък.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт № 126/06.11.2017 г., том IV. рег. № 15540, нот.д. № 628/2017 г., вписан в
СВ – София, вх. рег.№ 73860 от 06.11.2017 г., дв.вх.рег.№ 73089, том 168, акт № 139, дело №
53166 от 06.11.2017 г. първияе ответник „И.” ООД е продал на ответниците Б. Б. П. и Х. Г. Г.
– П.А следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с КИД №
68134.1971.1435.2.10, находящ се в София, община Столична, област София (столица),
район Витоша, ул. *******, ап. 10, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
4
одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, който
обект се намира на етаж 3 /трети/ в сграда с КИД № 68134.1971.1435.2 с предназначение -
жилищна сграда многофамилна, която е разположена в поземлен имот с КИД №
68134.1971.1435, с предназначение на самостоятелния обект - за жилище, апартамент в
жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта –
1, с площ 121.47 кв. м., заедно с прилежащите 6.77 % идеални части от общите части на
сградата
Данъчната оценка на двата самостоятелни обекта е 119 699 лв.
Като доказателства за наличие на данъчни задължения по делото са
представени Справки – декларации по ДДСза периода 2012 – 2016 г., с посочване, че
задълженията по СД са: главница 27 318,82 лв. и лихва: 19 609,46 лв., Справки – декларации
– обр. 6 за ДДФЛ, здравно осигуряване, ДОО и УПФ за периода 2012 – 2017 г. със
задължения по посочените декларации, съответно: за ДФЛ главница 12 127,30 лв. и лихва
9 253,10 лв., за ДОО главница 30 647,71 лв. и лихва 23 804,81 лв. за здравно осигуряване
главница 12 953,67 лв. и лихва 10 055,64 лв. и за УПФ 4 962,77 лв. и лихва 3 915,82 лв.
От ищеца са налице твърдения и за други задължения на ответното дружество,
възникване след извършване на атакуваната сделка, като, според него, общо установените и
изискуеми задължения възлизат на 168 789,64 лв., от които 96 311,32 лв. главница и
72 478,32 лв. лихва.
Във връзка със задължение по реда на чл. 190 ГПК за представяне на доказателства за
установяване на задължението на дружеството – първи ответник, ищецът представи Справка
– история към 06.11.2017 г. на установените и изискуеми задължения на „И.“, ООЗ. Не бяха
представени доказателства за надлежно връчена заповед за ревизия или влязъл в сила
административен акт или съдебно решение, установяващо по безспорен начин размера и
дължимостта на твърдяните от страна, а и такива липсват.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.216, ал.1 ДОПК, недействителни по отношение на държавата са сключените
сделки след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчване на
заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на последната са установени публични
задължения. Сделките са изброени изчерпателно в ал.1, т.1 – 6. В зависимост от вида им са
предвидени специални предпоставки за тяхната недействителност, като общи за всички са
посочените в ал.1 на цитираната норма – установено публично задължение или връчена
заповед за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични
задължения и сделката е извършена в последващ момент.
Следващата предпоставка, касаеща относителната недействителност, основана на чл.216,
ал.1, т.4 ДОПК, на сделка, осъществена в посочения по-горе времеви диапазон, е
установяване намерението да се увреди публичния взискател. Тъй като се касае за
5
възмездна сделка, ищецът носи тежестта да докаже наличието на увреждащо намерение при
сключване договора за покупко-продажба на процесния имот.
В тежест на ответниците е да оборят твърденията, изложени в исковата молба, като
установят, че публичното задължение е погасено на някакво основание, че липсва
намерение за увреждане, че длъжникът притежава достатъчно имущества, чрез насочване на
изпълнението към които, взискателят може да бъде удовлетворен.
Ищецът твърди, че, след датата на деклариране на публични задължения, ответното
дружество с нотариален акт за покупко -продажба №…от 06.11.2017 г. е продало на
ответницата Б. П., по време на брака му с ответницата Х. Г. – П.а, собствения си, подробно
описан в акта, недвижим имот.
В тази връзка, по искане на ответниците, съдът задължи ищеца да предостави, по реда на чл.
190 ГПК, доказателства за надлежно връчена заповед за ревизия или влязъл в сила
административен акт или съдебно решение, установяващо по безспорен начин размера и
дължимостта на твърдяните от страна на продавача по сделката и първи ответник „И.“, ООД
задължения и доказателства за реалния размер на твърдяните от НАП и действително
установени задължения на дружеството към датата на атакуваната покупко – продажба
на недвижимия имот – 06.11.2017 г., съгласно разпоредбите на чл.чл. 108 и 109 ДОПК.
От ищеца по делото бе представена Справка – история към посочената дата за установените
и изискуеми задължения на дружеството. В съдебно заседание представителят на ищеца
уточни, че не би могъл да представи нито заповед за възлагане на ревизия, нито ревизионен
акт, нито административен акт, нито съдебно решение, връчена преди датата на покупко-
продажба на недвижимия имот, а настоящата му претенция се базира на депозирани
декларации от „И.“, ООД. Представени са също и документи от публичния изпълнител по
изпълнителното дело.
По настоящото дело е налице спор между двете страни в коя редакция следва да бъде
прилагана нормата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК.
Ищецът се позовава на текущата редакция на разпоредбата /тази от 01.01.2021 г.,
въведена с изменението на чл. 216 ДОПК с § 41, т. 1 от ЗИД на ДОПК, прието от 44-то НС
на 03.12.2020 г., обн. ДВ, бр. 105/2020 г., в сила от 1.01.2021 г./, според която
недействителни по отношение на държавата/общините са сключените след датата на
деклариране или на установяване на публичното задължение сделки или действия, които са
извършени с намерение да се увредят публичните взискатели.
Ответникът твърди, че нормата в тази й редакция не може да се приложи спрямо
отношения с предходна дата, към която предходна дата текстът на цитираната разпоредба е
бил различен. Според него, чл. 216 ДОПК урежда субективно преобразуващо право за
обявяване за относително недействителни по отношение на публичните взискатели на
отговарящи на определени условия действия и сделки, извършени от длъжника, което право
се упражнява по съдебен ред. Поради това следва да се приеме, че, макар и да се съдържа в
процесуален закон, този текст има чисто материалноправен характер, като, при отсъствието
6
на закон, с който се придава обратно действие по смисъла на чл. 14 ЗНА, разпоредбата
следва да бъде прилагана единствено по отношение на факти, настъпили след влизането й в
сила, като същото се отнася и за нейните изменения. Ответникът смята, поради това, че
приложима към процесната сделка, сключена на 06.11.2017 г., е редакцията на чл. 216, ал. 1,
т. 4 ДОПК, обнародвана в ДВ, бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г. до 1.01.2021 г.,
предвиждаща, че недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са
сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след
връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени
публични задължения, сделки или действия с намерение да се увредят публичните
взискатели.
Съдът приема ответниковата теза, според която приложимият материален закон се определя
от датата на осъществяване на последния елемент от фактическия състав, съставляващ
основанието на предявения иск и това е датата на сключване на предназначената да увреди
публичния взискател сделка, чиято относителна недействителност се иска да бъде обявена, а
именно - 06.11.2017 г. и счита, че към тази сделка следва да се приложи действалата в
тогавашната си редакция норма – т.е. тази преди 01.01.2021 г.
В настоящия случай ищецът основава исковата си претенция на подадени от „И.“, ООД
декларации, обр. 6 и справки - декларации по ЗДДС, първите от тях от 2012 г., с които счита,
че са установени публичните му задължения към момента на сключване на сделката. С оглед
приложимата редакция на чл. 216, ал.1 ДОПК, в съответствие с действащата съдебна
практика, публичното задължение следва да е установено със съответния административен
акт или със съдебно решение, и липсата дори на започнало производство /по твърдения и на
ищцовата страна в този смисъл/, обуславя извода, че ищецът не притежава качеството на
кредитор, което, само по себе си, води до неоснователност на предявения иск.
С оглед на това съдът не обсъжда останалите елементи от фактическия състав на предявения
специален отменителен иск, респ. сключването и датата на атакуваната покупко - продажба
и наличието на намерение у длъжника за увреждане на публичния взискател. Следва да се
подчерта, че в хода на производството от ищцовата страна не бяха представени
доказателства за намерението на дружеството – длъжник за увреждане на публичния
взискател при сключване на атакуваната разпоредителна сделка - субективния елемент от
фактическия състав на нормата на чл.216,ал.1,т.4 ДОПК което води както до
неоснователност, така и до недоказаност на исковата претенция.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.
216, ал.1, т.4 ДОПК, е неоснователен и недоказан и, като такъв, следва да бъде отхвърлен.
Пред вид изхода на спора на ответниците Б. Б. П. и Х. Г. Г. – П.а се следват сторените
разноски, съобразно представен списък, в размер 3 900 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение.
Съдът уважава възражението на ищцовата страна за неприсъждане на
възнаграждение на адвоката на ответника „И.” ООД на основание чл. 38 ЗА, пред вид
7
обстоятелството, че този ответник е юридическо лице и липсват доказателства за наличие на
предпоставките за прилагане на посочената норма.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. А. Х. - Т. - главен публичен изпълнител при ТД на НАП
София, дирекция „Събиране“, отдел „Входящ контрол и координация“, сектор
„Специализиран“, процесуален представител на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ, ЕИК *******, адрес за съобщения: София, ул. „*******, иск против „И.”
ООД, ЕИК *******, София, ж.к. „*******, адрес за кореспонденция: София, ж.к.
„Дървеница“, ул. ******* ******* Б. П., ЕГН **********, София, ул. „******* и Х. Г. Г. –
П.А, ЕГН **********, София, ул. „*******, с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване за
недействителен по отношение на ДЪРЖАВАТА сключения между тях с нотариален акт №
126/06.11.2017 г., том IV. рег.№ 15540, дело № 628/2017 г., вписан в СВ – София, вх. рег.№
73860 от 06.11.2017 г., дв.вх.рег.№ 73089, том 168, акт № 139, дело № 53166 от 06.11.2017 г.
договор за покупко – продажба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда
с КИД № 68134.1971.1435.2.10, находящ се в София, община Столична, област София
(столица), район Витоша, ул. *******, ап. 10, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на
АГКК, който обект се намира на етаж 3 /трети/ в сграда с КИД № 68134.1971.1435.2 с
предназначение - жилищна сграда многофамилна, която е разположена в поземлен имот с
КИД № 68134.1971.1435, с предназначение на самостоятелния обект - за жилище,
апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой
нива на обекта – 1, с площ 121.47 кв. м., заедно с прилежащите 6.77 % идеални части от
общите части на сградата., на основание чл. 216, ал.1, т.4 ДОПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да заплати на Б. Б. П. и Х. Г. Г. –
П.А – адв. възнаграждение в размер 3 900 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седемдневен срок от съобщението за изготвянето му
пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8