Р Е Ш Е Н И Е
№ 308/26.02.2021 година, град Бургас,
Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на
двадесет и шести януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.
С.,
разгледа адм.д.
№ 953/2020 година.
Производството е по реда на глава деветнадесета от
Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба от К.К. с ЕГН **********, с
адрес ***, против ревизионен акт (РА) № Р-02000219003329-091-001/08.01.2020
година от ТД – Бургас на НАП, в частта, потвърдена с решение № 50/23.03.2020
година на директора на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“-
Бургас при ЦУ на НАП (ОДОП).
С потвърдената част от РА на жалбоподателя К. е
определен данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчен
период 01.01 - 31.12.2016 година в размер на 3 013,61 лева и лихва за просрочие
в размер на 822,95 лева.
В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на РА и потвърждаващото го
решение. Жалбоподателят твърди, че сумата, получена от „Маркафони“ ЕООД и
„Кейсу“ ЕООД при, по повод и във връзка с търговската им дейност, е използвана
изцяло в тяхна полза, поради което тези суми не са негов личен доход, а касаят
действията му на пълномощник. По отношение на превежданите суми към „Сити марк“
ООД с посочени фактури по две наемни правоотношения, от които той е страна по
единия договор, твърди, че това са офиси/складови и спални помещения на двете
дружества – „Маркафони“ ЕООД и „Кейсу“ ЕООД, и същите се ползват от тях.
Отделно от това, сочи, че трябва да се съобрази и факта, че сумата от
11 200 лева е общо платената от него сума по двете наемни правоотношения,
поради което само 4 900 лева би следвало да са в негова тежест, тъй като
сумата в размер на 6300 лева е платил от името и за сметка на Д.Д.. Излага
доводи за неправилно приемане от страна на ревизиращите органи, че сумите,
заплатени от него към М.Г.М. на 14.03.2016 година, към „Кауфланд България“ на
17.03.2016 година и на 11.04.2016 година, към С.З., на 20.05.2016 година, към „А.“
ЕООД на 30.06.2016 година, към С.С. на 17.08.2016 година и към „Ен Ер Джи Софт“
ЕООД на 07.09.2016 година са за лични задължения.
Иска
отмяна на РА. Не претендира разноски.
Ответникът,
чрез процесуален представител, оспорва жалбата, като поддържа, че не са
допуснати нарушения при издаване на РА. Представя преписката. Претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер на 499 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, приема следното.
Жалбата е подадена пред надлежен съд в срока по чл.
156 ал. 1 от ДОПК, отговаря на изискванията по чл. 149, във връзка с чл. 145 от ДОПК, налице е правен интерес от обжалването, поради което е допустима.
Ревизионният
акт отговаря на изискванията за форма.
В
ревизионното производство не са допуснати процесуални нарушения. Извършени са
множество насрещни проверки на трети лица, за резултатите от които са съставени
надлежни протоколи. Жалбоподателят е запознат с констатациите в ревизионния
доклад (РД) и в РА, и е получил възможност да оспорва изводите на ревизионния
екип и издателите на акта.
Компетентността
на издателите на РА се установява от заповед № РД – 3/02.01.2019 година на
директора на ТД – Бургас на НАП, както и от заповедите за възлагане на ревизия
и за изменение на ревизията (ЗВР). Със заповедта на директора на ТД – Бургас на
НАП се определят органите, които могат да възлагат извършването на ревизии.
Сред тях е и Н.К.Ж. – началник на сектор „Ревизии“ в ТД – Бургас на НАП.
Съответно, вторият издател на РА – Ж.С.Д., главен инспектор по приходите –
черпи компетентността си от ЗВР от 23.05.2019 година, с която е определен за
ръководител на екипа, извършил ревизията (лист 755 - 756).
Предметният
и времеви обхват на ревизията съответства на установеното по РА - по отношение
на ревизираното лице.
По
материалната законосъобразност на ревизионния акт, съдът приема следната
фактическа обстановка.
РА е издаден след извършена ревизия при особените
правила на чл. 122 – 124а от ДОПК.
През ревизирания период лицето К.К. е гражданин на
Турция. За периода 2014 – 2016 година той е местно
физическо лице и съгласно ЗДДФЛ е данъчно задължено лице за доходи,
произхождащи от източници в България и от чужбина, тъй като е установено, че за
този период е пребивавал на територията на България повече от 183 дни през
всяка една от годините, т.е. покрива един от критериите на чл.4 от ЗДДФЛ.
При извършена проверка в информационния масив на ТД на
НАП е установено, че:
- за периода юли 2012 – юли 2013 година К.К. е бил управител на
„Баргелло“ ООД, ЕИК ********* и е получавал трудово възнаграждение, а за
периода август 2013 – декември 2016 година е самоосигуряващо се лице в същото
дружество. На 05.04.2017 година К.К. е продал дружествените си дялове в
„Баргелло“ ООД на О.Е.П. и с решение № 24 от 26.06.2018 година по дело № 8/2018
година на Окръжен съд - С. за дружеството е открито производство по
несъстоятелност;
- К.К. е бил съдружник, считано от 25.11.2013 година в
„Рафелла“ ООД, ЕИК *********, като на 06.10.2017 година К.К. е прехвърлил
своите дялове на Д.Д.. С решение № 249 от 17.06.2019 година по дело № 35/2019
година на Окръжен съд - Бургас е открил производство по несъстоятелност на това
дружество;
- К.К. е
едноличен собственик на капитала на „РПЛ Козметик“ ЕООД, ЕИК *********,
регистрирана на 17.09.2019 година.
Ревизията е във връзка с решение № 82/17.05.2019
година на директора на дирекция „ОДОП“ по жалба на ревизираното лице против РА
№ Р -02000218005642-091-001/21.02.2019 година, с което една част от
определените задължения са отменени и върнати за нова ревизия.
С протокол от 07.11.2019 година (лист 528 – 529) в
настоящото производство са присъединени доказателства по протокол от 14.09.2018
година (лист 461 – 473), съгласно който К.К. е представил за 2016 година РКО за
получени от него суми от „Маркафони“ ЕООД и „Кейсу“ ЕООД. Съгласно изготвените
в протокола таблици, през 2016 година К.К. е получил от „Маркафони“ ЕООД сума в
общ размер на 30 229,60 лева (РКО от 31.03.2016 година – 3 360 лева;
РКО от 31.05.2016 година – 3 360 лева; РКО от 30.06.2016 година –
3 565,90 лева; РКО от 08.07.2016 година – 841,90 лева; РКО от 26.07.2016
година – 6 501,90 лева; РКО от 01.08.2016 година – 3 565,90 лева; РКО
от 31.08.2016 година – 1 902 лева; РКО от 01.09.2016 година – 3 566
лева и РКО от 03.10.2016 година – 3 566 лева) и от „Кайсу“ ЕООД сума в общ
размер на 103 584,84 лева (РКО от 01.03.2016 година – 3 000 лева; РКО
от 11.04.2016 година – 409,41 лева; РКО от 16.05.2016 година – 14 799,82
лева; РКО от 20.05.2016 година – 2 600 лева; РКО от 16.06.2016 година –
14 787,87 лева; РКО от 30.06.2016 година – 9 501,90 лева; РКО от
18.07.2016 година – 14 793,02 лева; РКО от 28.07.2016 година –
3 441,90 лева; РКО от 16.08.2016 година – 17 162,49 лева; РКО от
17.08.2016 година – 4 623,61 лева; РКО от 07.09.2016 година – 141,20 лева;
РКО от 15.09.2016 година – 15 123,62 лева; РКО от 19.09.2016 година –
1 600 лева и РКО от 19.12.2016 година – 1 600 лева).
В хода на ревизията са били изискани документи,
сведения и писмени обяснения от банките в страната относно наличие на банкови
сметки с титуляр - жалбоподателя (лист 333, 334, 337, 361, 375, 376, 378, 379,
382, 384, 385, 387, 388, 391, 394, 397, 404, 405, 418, 419, 421, 423, 424, 426,
427, 429, 430, 432, 433, 441, 443, 444, 446, 447, 449, 450, 452, 454, 457, 474,
475, 477, 478, 481, 483, 485, 486, 491, 492, 494, 495, 499, 501, 502 и 526).
В резултат на получените отговори ревизионният екип е
установил, че към 2016 година К.К. е поддържал в „Търговска банка Д“ АД
разплащателна сметка в лева, открита на 22.02.2016 година, активна към
26.06.2018 година (лист 347).
По извлечението от банковата сметка за периода
01.01.2012 – 31.12.2016 година, е установено, че за 2016 година началното салдо
е 0,00 лева, а крайното салдо е 21,26 лева (лист 349 - 360), които са отразени
в изготвения паричен поток като парични средства в началото и в края на
данъчния период. Установено е още, че сумите получени от „Маркафони“ ЕООД и
„Кайсу“ ЕООД са внесени от К.К. по банковата му сметка в „Търговска банка Д“ АД
за плащане на разходи на дружествата.
За изясняване на отношенията между ревизираното лице и
двете дружества, от К.К. са изискани документи и писмени обяснения. В отговор са представени писмени обяснения, съгласно които за периода 01.01
– 31.12.2016 година той е бил пълномощник на двете дружества, от които е
получавал суми в брой с РКО, които суми е внасял лично в банковата си сметка, а
от нея са били извършвани банкови преводи към търговски дружества за заплащане
задължения на „Маркафони“ ЕООД и „Кайсу“ ЕООД, за което е заявил, че не е получавал
възнаграждение. Посочил е, че не е притежавал пълномощно от дружествата за пред
банка за опериране с банковите им сметки. Декларирал е, че е не е имал достъп
до финансово - счетоводната документация на дружествата. Заявил е, че
изисканите от него документи са представени на органите по приходите в друго
производство – РКО и документи на „Маркафони“ ЕООД и „Кайсу“ ЕООД.
За изясняване основанията за получаване на сумите от
двете дружества и наредените суми в полза на техни доставчици, от ревизиращия
екип е извършена проверка в Търговски регистър при която е установено, че:
- за периода 12.03.2014 – 30.01.2017 година управител
и едноличен собственик на капитала на „Маркафони“ ЕООД е Е.Ф.К., след което
дяловете са прехвърлени и управител и едноличен собственик на капитала е Б.Х.Ж.;
- за периода 24.11.2015 – 02.02.2017 година управител
и едноличен собственик на капитала на „Кайсу“ ЕООД е Джансу Едже, след което
дяловете са прехвърлени и управител и едноличен собственик на капитала става Б.Х.Ж..
Била е извършена проверка в регистър ЕСГРАОН, при
която е установено, че лицето Б.Х.Ж. е починало на 10.11.2017
година и няма обявени наследници, поради което ревизиращият екип не е предприел
процесуални действия по събиране на доказателства от „Маркафони“ ЕООД и „Кайсу“
ЕООД. Установено е, че К.К. никога не е бил собственик на капитала или
управител на тези дружества.
В хода на ревизията са постъпили документи и писмени
обяснения от „Маркафони“ ЕООД и „Кайсу“ ЕООД (лист 713 – 720 и лист 728 – 735).
За „Маркафони“ ЕООД са представени оборотна ведомост за периода 01.01.2016 –
31.12.2016 година (лист 717); хронология на сметка № 499 – Д.А.Д. за периода
01.01 – 31.12.2016 година (лист 716); хронология на сметка № 499 – К.К. за
периода 01.01 – 31.12.2016 година (лист 714); хронология на сметка № 499 – Е.Д.
за периода 01.01 – 31.12.2016 година (лист 715 стр. 2); хронология на сметка №
499 – Е.Ф.К. за периода 01.01 – 31.12.2016 година (лист 716 стр. 2); хронология
на сметка № 499 – „БТК“ ЕАД за периода 01.01 – 31.12.2016 година (лист 715); хронология на сметка № 499 – „Максима България“ ЕООД за периода 01.01 –
31.12.2016 година (лист 713 стр. 2);
хронология на сметка № 501 за
периода 01.01 – 31.12.2016 година (лист 717 стр. 2 - 719) и хронология на
сметка № 702 за периода 01.01 – 31.12.2016 година (лист 720). За „Кайсу“ ЕООД
са представени оборотна ведомост за периода 01.01 – 31.12.2016 година на
„Кайсу“ ЕООД (лист 733 стр. 2); хронология на сметка № 499 – Д.А.Д. за периода
01.01 – 31.12.2016 година (лист 734 стр. 2); хронология на сметка № 499 – К.К.
за периода 01.01 – 31.12.2016 година (лист 732 стр. 2 - 733); хронология на
сметка № 499 – Е.Д. за периода 01.01 – 31.12.2016 година (лист 735); хронология
на сметка № 499 – „Недвижимост“ ЕООД за периода 01.01 – 31.12.2016 година (лист
734); хронология на сметка № 501 за периода 01.01 – 31.12.2016 година (лист 729
стр. 2 - 732) и хронология на сметка № 702 за периода 01.01 – 31.12.2016 година
(лист 728 стр. 2 - 729).
След преглед на представените документи от
ревизиращите е установено, че представените оборотни ведомости са синтетични,
не са окончателни, тъй като счетоводните сметки от група 60 и група 70 не са
приключени. Същите са с крайни салда на 31.12.2016 година, не е формиран
счетоводен финансов резултат. Прието е, че така представените оборотни
ведомости не дават реална представа за финансовото състояние на дружествата,
както и за размера и основанията за натрупаните обороти по счетоводните сметки.
От ревизиращите е било констатирано и различие между
представените в настоящата ревизия за двете дружества хронология на счетоводна
сметка 499 „Други дебитори“ за 2016 година по партидата на К.К. и същите
представени към подаденото възражение срещу РД, издаден във връзка с
предходното ревизионно производство. В представената в предходното производство
справка е била посочена само следната счетоводна операция – Дт сметка 499 „Други
дебитори“ на Кт сметка 501 „Каса“ (лист 547 стр. 2 – 548), а в представената в
настоящето производство справка са посочени следните счетоводни операции - Дт сметка 499 „Други дебитори“ на Кт сметка
501 „Каса“ и Дт сметка 401 „Доставчици“ на Кт 499 „Други дебитори“ със същите
суми.
С оглед на това от ревизиращите е било прието, че
наличието на различия между представените хронологични счетоводни справки на
счетоводна сметка 499 за 2016 година по партидата на К.К. води до съмнения за
тяхната достоверност, както и, че същите не отговарят на реалното движение на
паричните средства в дружеството. Достигнали са до извод, че същите са
съставени за целите на ревизионното производство.
Органите по приходите са направили справка в
информационните масиви на НАП и са установили, че от „Маркафони“ ЕООД и „Кайсу“
ЕООД не са подадени годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за 2016
година. При справка в Търговския регистър е било установено, че те не са
изпълнили и задължението си за публикуване на ГФО за 2016 година.
Документите на „Маркафони“ ЕООД и „Кайсу“ ЕООД са били
представени от Е.К. – съпруга на ревизираното лице, като от същите е установено,
че от „Кайсу“ ЕООД са реализирани приходи за 2016 година в размер на
234 316,36 лева (лист 82 стр. 2), а от „Маркафони“ ЕООД в размер на 84 018,62 лева (лист 48), т.
е. били са налице предпоставките за задължителна регистрация на дружествата по
ЗДДС, съгласно чл. 96 ал. 1 от ЗДДС.
Предвид постъпленията по личната банкова сметка ***
„Маркафони“ ЕООД и „Кайсу“ ЕООД, достъпа до счетоводна информация и регистри
относно задълженията на дружествата към кредитори по издадени фактури за наем,
заплащането в точния им размер, счетоводното отразяване в регистрите на дружеството по счетоводни
сметки 498 „Други дебитори“ и 499 „Други кредитори“, органите по приходите са
достигнали до извод за скрито участие и прикрити сделки по смисъла на чл. 17 от ЗЗД, уреждащ персоналната симулация, при която страната остава скрита само за
третите по отношение на привидната и прикритата сделка лица, както и чл. 292
ал.2 от ЗДДС, уреждащ косвеното представителство, при което страната остава
скрита и за другата договаряща страна. Предвид това от ревизиращите органи е
прието, че постъпленията по личната банкова сметка ***нията, с които лицето
няма никакво качество, са доходи по смисъла на ЗДДФЛ.
Издателите на РА са достигнали до извод, че
ревизираното лице се е разпореждало с фирмените средства на „Маркафони“ ЕООД и
„Кайсу“ ЕООД по своя преценка, като не е правило разлика между лични и фирмени
сметки и средства.
К.К. е представил писмени обяснения относно движенията
по банковата му сметка за получените и наредените суми (лист 143 – 144 и 145 –
146). Съгласно дадените обяснения от получените суми ревизираното лице е
заплащало задължения на дружествата към „Сити Марк“ ООД за наетите помещения,
към М.М. с цел да извършва разплащания от името на „Кайсу“ ЕООД, към „А.“ ЕООД
за закупуване на автомивка на „Кайсу“ ЕООД, към „Кауфланд“ и др., като от
лицето е било посочено с коя получена сума какво е било заплащано.
В ревизията е
било прието, че представените писмени обяснения са непълни, неоснователни и
недостатъчно аргументирани. Писмените обяснения не са били подписани от
ревизираното лице. Видно от разписката на изпратените документи по ЕКОНТ, като
изпращач на същите е фигурирало друго лице - Д.Д. и дружество „Старт 3 – 2017“
ЕООД. К. е посочил, че е извършил плащания към М.М.ов, който, от своя страна,
да извърши плащания от името на „Кайсу“ ЕООД, но не е посочил в качеството на
какъв М.М.ов е получавал сумата и плащания по кои фактури на „Кайсу“ ЕООД е
следвало да извърши. В представените от Е.К. документи на „Кайсу“ ЕООД е липсвала
аналитичност по партидата на М.М.ов и последващо отчитане на получените от него
парични средства със съответните разходно - оправдателни документи. Ревизираното
лице е посочило, че на 20.05.2016 година е извършило плащания към С.З. за
изработка на мебели за търговски помещения на „Кайсу“ ЕООД, но в представените
от Е.К. документи на „Кайсу“ ЕООД е липсвала аналитичност по партидата на С.З.
и последващо отчитане на получените от него парични средства със съответните разходно
- оправдателни документи. В счетоводната документация са липсвали също така и
документи., свързани с придобиване на мебели. Не става ясно дали действително
има изработка на мебели и дали същите не са лични нужди на физическото лице. К.К.
е посочил, че на 30.06.2016 година е получил 9501,90 лева от „Кайсу“ ЕООД и ги
е превел по сметката на „А.“ ЕООД за закупуване на автомивка на „Кайсу“ ЕООД. В
представените от Е.К. документи на „Кайсу“ ЕООД, обаче, е липсвала фактура за
авансово получена сума от „А.“ ЕООД или окончателна такава, свързана с
доставката на автомивка. В счетоводната документация е липсвала и заведена като
дълготраен материален актив автомивка, не бил приложен амортизационен план,
както и през годината не били са отчитани приходи от автомивка.
По отношение плащаните суми от банковата сметка на К.К.
към „Сити Марк“ ООД ревизираното лице е посочило, че преводите са за наем на
помещения/офис на „Кайсу“ ЕООД. Тези обяснения не са били приети от органите по
приходите доколкото в представените от Е.К. счетоводни документи на „Кайсу“ ЕООД са липсвали фактури, издадени
от „Сити Марк“ ООД към „Кайсу“ ЕООД и не са били представени договори и анекси
между двете дружества, уреждащи наемните отношения. При справка в информационните
масиви на НАП относно отразените фактури от извършените доставки от „Сити Марк“
ООД през 2016 година не са били констатирани издадени фактури към „Кайсу“ ЕООД,
но са били установени фактури към физическите лица К.К. и Д.Д. – 12 фактури, издадени на Д.Д., всяка от които на стойност 900 лева (№ 1547
от 12.02.2016 година; № 1559 от 17.02.2016 година; 1578 от 07.03.2016 година; №
1608 от 14.04.2016 година; № 1631 от 12.05.2016 година; № 1660 от 14.06.2016
година; № 1679 от 18.07.2016 година; № 1699 от 15.08.2016 година; № 1716 от
10.09.2016 година; № 1738 от 18.10.2016 година; № 1763 от 17.11.2016 година и №
1791 от 14.12.2016 година) и 12 броя фактури, издадени на К.К., всяка от които
на стойност 700 лева (№ 1548 от 12.02.2016 година; № 1560 от 17.02.2016 година;
1579 от 07.03.2016 година; № 1609 от 14.04.2016 година; № 1632 от 12.05.2016
година; № 1661 от 14.06.2016 година; № 1680 от 18.07.2016 година; № 1700 от
15.08.2016 година; № 1717 от 10.09.2016 година; № 1739 от 18.10.2016 година; №
1764 от 17.11.2016 година и № 1792 от 14.12.2016 година).
Съгласно представените банкови извлечения от банковата
сметка на К.К. в „Търговска банка Д“ АД,
през 2016 година от ревизираното лице са платени следните наеми на „Сити Марк“
ООД: на 15.03.2016 година – 1 600 лева; на 16.05.2016 година – 1 600
лева; на 16.06.2016 година – 1 600 лева; на 18.07.2016 година – 1 600
лева; на 18.08.2016 година – 1600 лева; на 19.09.2016 година – 1 600 лева
и на 19.12.2016 година – 1 600 лева.
От ревизионния екип е установено, че превежданата сума
в размер на 1 600 лева отговаря на общия месечен размер на дължимите от К.К.
и Д.Д. наеми, за които са им издавани фактури, още повече, че в банковите
извлечения като основание за плащане е посочено – наем за апартамент 3 и 4 в
кв. Сарафово. Установено е, че постоянните адреси на двете физически лица
където живеят, както и тези за кореспонденция са именно в кв. Сарафово на град
Бургас.
Предвид така установеното, от ревизионния екип е
прието, че сумите, които К.К. е нареждал от банковата си сметка в полза на
„Сити Марк“ ООД, не са свързани с
плащане на фирмени задължения, а са за плащане на наеми за наети от
ревизираното лице и Д.Д. апартаменти за лични нужди, поради което тези разходи
са намерили отражение при извършената съпоставка на доходите с извършените
разходи от задълженото лице.
Въз основа на доказателства, получени в хода на
ревизията, е прието, че представените РКО за получени суми от „Маркафони“ ЕООД
и „Кайсу“ ЕООД са съставени единствено и
само за целите на ревизията, поради което сумите, получени от ревизираното лице
от „Маркафони“ ЕООД в размер на 20 989,60 лева (30 229,60 -
9 240 лева – възстановени средства на дружеството, преведени от банковата
сметка на ревизираното лице на 08.07.2016 година – 840 лева, на 29.07.2016
година – 6 500 лева и на 31.08.2016 година – 1 900 лева) и от „Кайсу“
ЕООД в размер на 95 834,87 лева (103 584,87 - 7 750 лева –
възстановени средства на дружеството, преведени от банковата сметка на
ревизираното лице на 29.07.2016 година – 3 440 лева и на 31.08.2016 година
- 4 310 лева) или общо в размер на 116 824,47 лева са с недоказан
произход и подлежат на облагане.
На основание този извод, на ревизираното лице е връчено
уведомление по чл. 124 ал. 1 от ДОПК за преминаване към облагане по реда на чл.
122 от ДОПК, поради установено обстоятелство по чл. 124 ал. 1 т.7 от ДОПК, а
именно, че декларираните и/или получените доходи на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и
финансовото му състояние за ревизирания период (лист 596 – 597).
С подаденото възражение срещу издадения РД са
представени копия на пълномощни, издадени от „Кайсу“ ЕООД и „Маркафони“ ЕООД,
които не са били представени в хода на ревизионното производство (лист 33 –
35). От органите по приходите е прието, че същите не следва да бъдат
кредитирани, тъй като не са нотариално заверени и противоречат на твърденията
на ревизираното лице, представени в хода на ревизията.
При извършена проверка в информационните масиви на НАП
е установено, че за 2016 година К.К. не е подал годишна данъчна декларация по
чл. 50 от ЗДДФЛ.
Съгласно представени писмени обяснения от ревизираното
лице (лист 566 стр. 2), присъединени към настоящото производство с протокол №
Р-02000219003329/07.11.2019 година (лист 528 - 529) наличните парични средства
в брой към 01.01.2016 година са в размер на 5 403,47 лева и към 31.12.2016
година са в размер на 243,47 лева.
Установено е, че наличните суми на К. по банкови
сметки към 01.01.2016 година са в размер на 0,00 лева и в размер на 21,26 лева
към 31.12.2016 година (лист 349 – 360).
Ревизираното лице е декларирало, че разходите за
издръжка и живот за 2016 година са в размер на 5 160 лева (лист 566 стр. 2).
Направена е справка в информационния масив на НАП за
декларираните и направени вноски от К.К. за ЗОВ за 2016 година, съгласно която
ревизираното лице в качеството си на самоосигуряващо се лице е внесло дължими
ДОО в размер на 205,38 лева, здравни осигуровки в размер на 100,80 лева, ДЗПО в
размер на 63,00 лева и ДДФЛ в размер на 1 500 лева, или общо в размер на
1 869,18 лева, която сума е намерила отражение в таблицата за извършване съпоставка между
разходите с получените доходи на ревизираното лице за 2016 година.
В графата „Други облагаеми доходи“ в колона
„Постъпления“ и в колона „Разходи“ е посочена сумата, получена от ревизираното
лице от „Маркафони“ ЕООД и „Кайсу“ ЕООД в общ размер на 116 824,47 лева.
В графата „Платени суми по задължения към трети лица –
наеми, заеми, лизинг и др.“ в колона „Разходи“ е посочена сума в размер на
2 800 лева, представляваща платените наеми от ревизираното лице към „Сити
Марк“ ООД за месец януари, февруари, април и ноември, или по 700 лева за всеки
месец.
От органите по приходите е прието, че платената сума
от ревизираното лице към „Сити Марк“ ООД по банковата му сметка за наеми за
месеци март, май, юни - септември и декември 2016 година в общ размер на
11 200 лева се включва в сумата от 116 824,47 лева и затова не следва
да намери отражение в графа „Платени суми по задължения към трети лица – наеми,
заеми, лизинг и др.“, колона „Разходи“. Прието е, че не следва да се включва и
наема за месец октомври 2016 година, тъй като в паралелно ревизионно
производство на Д.Д., приключило с РА № Р-02000219003330-091-001/08.01.2020
година е установено, че същият е привел от личната си банкова сметка *** К.К.
за месец октомври 2016 година към „Сити Марк“ ООД.
При извършване на съпоставка за съответствие между
стойността на имуществото на задълженото лице и направените от него разходи и
декларираните и/или получени от него доходи за 2016 година от органа по
приходите е установено превишение в размер на 4 690,44 лева.
В хода на ревизионното производство от Е.К. – съпруга
на ревизираното лице е представена декларация, с която същата дава съгласието
си с излишъка от парични средства, установен при съпоставка на нейните доходи с
извършени разходи, да бъде покрит евентуален недостиг на парични средства на К.К.,
с когото живее в режим на СИО (лист 142). От органите по приходите е прието, че
доколкото в България няма законово установено семейно подоходно облагане, то
няма как установеният недостиг на парични средства на К.К. да бъде покрит с
установения излишък от парични средства на съпругата му.
От органите по приходите е прието, че сумата получена
от К.К. от „Маркафони“ ЕООД в размер на 20 989,60 лева, след приспадане на
върнатите от него суми към дружеството в общ размер на 9 240 лева (840
лева на 08.07.2016 година, 6 500 лева на 26.07.2016 година и 1 900
лева на 31.08.2016 година) е използвана изцяло от ревизираното лице за заплащане
на задължения на „Маркафони“ ЕООД по договори за наем с „Кауфланд България“ ЕООД (на 31.03.2016
година – 3 360 лева; на 31.05.2016 година – 3 360 лева; на 30.06.2016
година – 3 564 лева; на 01.08.2016 година – 3 564 лева; на 01.09.2016
година – 3 564 лева и на 03.10.2016 година – 3 564 лева).
По отношение на получената от К.К. сума в размер на
95 834,84 лева от „Кайсу“ ЕООД след приспадане на върнатите от него суми
към дружеството в общ размер на 7 750 лева (3 440 лева на 29.07.2016
година и 1 900 лева на 31.08.2016 година), от органа по приходите е
прието, че само част от тази сума (70 389,17 лева) е използвана от
ревизираното лице за заплащане на задължения на дружеството – 70 238,37
лева е преведена на „Кауфланд България“
ЕООД по конкретно посочени фактури, представени в хода на ревизионното
производство (лист 235 – 246; лист 248 – 258; лист 260 – 270; лист 271 – 281 и
лист 282 – 292); 9,60 лева за разходи по банкови такси за преводите и 139,20
лева по фактури, издадени от „Ен Ер Джи софт“ ЕООД, както и сумата от 2,00 лева
за банков превод. Предвид това, за останалата част от получените суми от
„Кайсу“ ЕООД в размер на 25 445,67
лева не са налице доказателства, че паричните средства са използвани за
заплащане на задължения на „Кайсу“ ЕООД, а не за лични разходи на ревизираното
лице.
Въз основа на така изложеното и направения анализ на
обстоятелствата по чл. 122 ал. 1 и ал. 2 от ДОПК и чл. 123 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ДОПК от органите по приходите е определена основа за облагане с данък върху годишната
данъчна основа по чл.48 от ЗДДФЛ за периода 01.01 – 31.12.2016 година общо в
размер на 30 013,61 лева, която представлява сумата от установения
недостиг на парични средства в размер на 4 690,44 лева, представляващи
превишение на извършените разходи спрямо получените доходи и получената от К.К.
сума в размер на 25 445,67 лева от „Кайсу“ ЕООД, която е с недоказан
произход и подлежи на облагане. С оглед на така определената годишна данъчна
основа в размер на 30 136,11 лева, е определен дължим данък върху общата
годишна данъчна основа в размер на 3 013,61 лева (10% от 30 136,11
лева). На основание чл.175 от ДОПК във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесения
данък е определена лихва в размер на 822,95 лева.
В
хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя е изискано от „А.“
ЕООД да представи извлечение от счетоводните записвания, с които е отразена
сумата в размер на 9 501,90 лева получена на 30.06.2016 година от К.К.. В
отговор са представени договор за покупко-продажба от 30.06.2016 година,
сключен между „А.“ ЕООД - продавач и „Кайсу“ ЕООД - купувач, с предмет –
автомивка за леки автомобили в УПИ І, кв. 674, кв. “Спортен парк – Юнак“, град С.
за цена от 9 500 лева (лист 766 - 767), фактура № 12 от 30.06.2016 година,
издадена от „А.“ ЕООД на „Кайсу“ ЕООД, с предмет – автомивка за леки автомобили
(лист 768) и аналитичен регистър на „А.“ ЕООД за сметка 411 – Клиенти (лист
769).
Съгласно разпоредбата на чл. 124 ал. 2 от ДОПК, в
производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК,
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл. 122 ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните
доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите
констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателят.
Следователно в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на
чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за
извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния
процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при
условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.
За да се приложи презумпцията по чл. 124 ал.2 от ДОПК,
фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва
да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за
опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.
В конкретния случай, за да преминат към извършване на
ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че за 2016 година по
отношение на ревизираното лице са констатирани данни за укрити приходи. През
този данъчен период – чрез РКО то е получавало парични суми от „Маркафони“ ЕООД
и „Кайсу“ ЕООД.
Определянето на данъчната основа за облагане с данъци,
както и размерът на последните, са нормативно установени и следва да се
прилагат точно. Единствено при наличие на обстоятелства по чл. 122 ал. 1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122 ал.2 и ал.4 от ДОПК, законът дава
възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон
размер на данъка към определена от тях основа. За целта, основанията по чл. 122
ал.1 ДОПК следва да са установени и тежестта за това е на органите по
приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива
на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от хипотезите на чл.
122 ал.1 от ДОПК.
Съдът приема за обосновано основанието по чл. 122 ал.1
т.7 от ДОПК.
В хода на ревизионното производство е установено, че
за ревизирания период е налице несъответствие между получените от него приходи
и имущественото и финансово му състояние.
При така установената фактическа обстановка, съдът
счита, че ревизионният екип законосъобразно е преминал към извършване на
ревизия по особения ред на чл.122 ал.4 от ДОПК – за определяне на основа за
облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
01.01.2016 година – 31.12.2016 година.
В преписката, представена по делото, се съдържа
уведомление по чл. 124 ал. 1 от ДОПК, което е връчено на жалбоподателя, т.е.
ревизираното лице несъмнено е било наясно за специфичния ред, по който се
провежда ревизията.
С оглед на изложеното, съдът приема, че по отношение
на РА действа презумпцията по чл. 124 ал. 2 от ДОПК.
Между страните няма спор, че жалбоподателят, макар да
не е български гражданин, а гражданин на Република Турция, за ревизирания
период е местно физически лице по смисъла на чл. 4 ал. 1 т.2 от ЗДДФЛ, съгласно
който местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице, което
пребивава на територията на Република България повече от 183 дни през всеки
12-месечен период.
По делото няма спор и относно факта, че жалбоподателят
не е подавал данъчна декларация по ЗДДФЛ за 2016 година.
Няма спор и относно наличните парични средства в брой
към 01.01.2016 година и към 31.12.2106 година, както и по отношение на
наличните суми по банкови сметки към 01.01.2016 година и към 31.12.2016 година.
Няма спор и във връзка с разходите за издръжка и живот
и разходите за направени вноски за ЗОВ за 2016 година.
За данъчен период 2016 година на ревизираното лице са
определени задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 3 013,61 лева
главница и 822,95 лева лихви.
Основните възражения на жалбоподателя са свързани с
това, че сумата в размер на 11 200 лева платена на „Сити Марк“ ООД, сумата
в размер на 520 лева платена на М.Г.М. на 14.03.2016 година, сумите в размер на
400 лева и на 800 лева платени на 17.03.20176 година и 11.04.2016 година към
„Кауфланд“, сумата в размер на 2 600 лева платена на 20.05.2016 година на С.З.,
сумата в размер на 9 501 лева платена на 30.06.2016 година на „А.“ ЕООД и
сумите заплатени на 17.08.2016 година към С.С. и на 07.09.2016 година към „Ен
Ер Джи Софт“ ЕООД са приети от органа по приходите като негови лични
задължения.
По отношение сумата в размер на 11 200 лева,
платена на „Сити Марк“ ООД за наем в хода на ревизионното производство, при
извършена справка от ревизиращия екип в ИМ на НАП относно отразените фактури от
извършените доставки от „Сити Марк“ ООД през 2016 година е установено, че са
издадени фактури към физическите лица К.К. и Д.Д., като сумите които
ревизираното лице е заплащало към „Сити Марк“ ООД в размер на 1 600 лева
отговарят на общия месечен размер на дължимите от тях наеми като физически
лица. Не са представени фактури издадени от „Сити Марк“ ООД към „Кайсу“ ЕООД, както и договори или анекси
между двете дружество, които да уреждат наемните правоотношения, поради което
правилно от органа по приходите е прието, че сумите които К.К. е нареждал от
банковото си сметка в полза на „Сити Марк“ ООД не са свързани с плащане на
фирмени задължения на „Кайсу“ ЕООД, както твърди ревизираното лице, а за
плащане на наеми за наети от К.К. и Д.Д. апартаменти за лични нужди. Не може да
се приеме и възражението на К.К., че в негова тежест са само 4 900 лева
(наемите за 7 месеца х 700 лева), тъй като липсват доказателства сумите които е
заплатил за наем в полза на Д.Д. да са му били предоставени от него.
По отношение на сумата в размер на 520 лева, заплатена
на 14.03.2016 година към М.Г.М. от ревизираното лице се твърди, че същата е
била пълномощник на „Кайсу“ ЕООД и също е заплащала задължения на дружеството.
Липсват обаче доказателства, че същата действително е била пълномощник на
„Кайсу“ ЕООД, не е представено пълномощно, не са представени и доказателства,
че направения превод касае „Кайсу“ ЕООД, а не лични взаимоотношения между
ревизираното лице и М.М.. Не са налични данни за това плащане и в представената
справка на сметка 499. Предвид това, правилно издателите
на РА са приели, че сумата в размер на 520 лева, платена на 14.03.2016 година
към М.М. следва да се приеме, като лично задължение на ревизираното лице.
По отношение на сумите, заплатени на 17.03.2016 година
(400 лева) и 11.04.2016 година (800 лева) в полза на „Кауфланд“, в извлечението
от сметката на ревизираното лице в „Търговска банка Д“ АД е видно, че същите са
приведени за наем в полза на „Рафелла“ ООД и „Баргелло“ ООД. От органите по
приходите е прието, че получените от ревизираното лице суми от „Рафелла“ ООД и
„Баргелло“ ООД са наредени за заплащане на фирмени задължения, поради което
същите няма как да са приети като лични задължения на ревизираното лице.
Предвид това възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
По отношение сумата в размер на 2 600 лева,
платена на 20.05.2016 година към С.З., ревизираното лице твърди, че същата е
заплатена по договорно задължение за изработка на офисни мебели. В хода на
ревизионното производство обаче не са представени издадени фактури от С.З. към
„Кайсу“ ЕООД, не е представено договор за изработка на мебели, както и видно от
представената справка на сметка 499 липсва осчетоводяване на сумата в размер на
2 600 лева. Отделно от това, не са
представени и доказателства, че направения превод касае „Кайсу“ ЕООД, а не
лични взаимоотношения между ревизираното лице и С.З.. Предвид това правилно
органите по приходите са приели, че сумата в размер на 2 600 лева, платена
на 20.05.2016 година към С.З., следва да се приеме, като лично задължение на
ревизираното лице.
По отношение сумата в размер на 9 500 лева,
заплатена на 30.06.2016 година към „А.“ ЕООД, ревизираното лице твърди, че е
заплатена за закупуване на автомивка от „Кайсу“ ЕООД. В хода на настоящото
производство от „А.“ ЕООД са представени договор за покупко-продажба от
30.06.2016 година, сключен между „А.“ ЕООД – продавач и „Кайсу“ ЕООД – купувач
за закупуване на автомивка за леки автомобили в град С. за сумата от 9 500
лева (лист 766 - 767), фактура № 12 от 30.06.2016 година, издадена от „А.“ ЕООД
на „Кайсу“ ЕООД за сумата от 9 500 лева, с предмет – автомивка за леки
автомобили (лист 768) и аналитичен регистър на „А.“ ЕООД за сметка 411
(Клиенти) за 2016 година (лист 769). Предвид така представените доказателства
настоящият състав приема, че сумата в размер на 9 500 лева, заплатена от К.К.
към „А.“ ЕООД, е за погасяване на задължения на „Кайсу“ ЕООД към „А.“ ЕООД - за
закупуване на автомивка.
По отношение на сумата в размер на 309,71 лева, заплатена на 17.08.2016 година
към С.С. и сумата в размер на 139,20 лева, заплатена на 07.09.2016 година към
„Ен Ер Джи Софт“ ЕООД е установено, че за сумата от 139,20 лева + 2 лева
преводна такса са налични данни в представената справка на сметка 499, като за сумата е взета счетоводно
операция Дт с/ка 401 – Кт с/ка 499, както и Дт с/ка 629 на Кт с/ка 499 за
банковата такса за извършения превод. Предвид това, законосъобразно е прието,
че същата сума е заплатена от К.К. за погасяване на задължения на „Кайсу“ ЕООД,
поради което възраженията на ревизираното лице в тази насока са неоснователни.
По отношение на сумата в размер на 309,71 лева, преведена в полза на С.С. не са
представени доказателства, че направения превод касае „Кайсу“ ЕООД, а не лични
взаимоотношения между ревизирания и лицето С.С., поради което законосъобразно е
прието, че плащането в размер на 309,71 лева касае лични задължения.
Предвид изложеното, съдът приема, че само за част от
сумите, получени от „Кайсу“ ЕООД, съгласно представените РКО, общо в размер на
103 584,84 лева, са налице доказателства, че са предадени на К.К. с цел
извършване на плащания, свързани със задължения на дружеството към доставчици,
а именно:
- сумата в размер на 70 238,37 лева, платена за
наем за месеци март, май, юни, юли, август, септември и октомври 2016 година на
„Кауфланд“, ведно със сумата от 9,60 лева за банкови такси (на 16.05.2016
година в размер на 13 186,02 лева; на 16.06.2016 година в размер на 13 186,02
лева; на 18.07.2016 година в размер на 13 186,02 лева; на 16.08.2016
година в размер на 15 558,69 лева и на 15.09.2016 година в размер на
15 121,62 лева);
- сумата в размер на 9 500 лева, платена на „А.“
ЕООД за закупуване на автомивка, ведно със сумата от 1,90 лева за банкови такси
(на 30.06.2016 година);
- сумата в размер на 139,20 лева, платена на „Ен Ер
Джи Софт“ ЕООД по фактури № **********, № ********** и № ********** от
01.09.2016 година, ведно със сумата от 2,00 лева за банкови такси (на
07.09.2016 година).
За останалата част от получените суми от „Кайсу“ ЕООД
в размер на 15 943,77 лева (103 584,84 лева – общо получени от
„Кайсу“ ЕООД минус 7 750 лева – върнати от К.К. на „Кайсу“ ЕООД минус 70 238,37 лева – платени за наем
на „Кауфланд“ минус 9 501,90 лева – платени на „А.“ ЕООД за закупуване на
автомивка минус 141,20 лева – платени на „Ен Ер Джи Софт“ ЕООД) не са налице
доказателства, че паричните средства са използвани за заплащане на задължения
на „Кайсу“ ЕООД, а не за лични разходи на ревизираното лице.
Предвид изложеното ревизионният акт е законосъобразен
само в частта на определения допълнително дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в
размер на 2 063,42 лева върху сумата от 20 634,21 лева, включваща
доходи получени от „Кайсу“ ЕООД в размер на 15 943,77 лева и суми с
неустановен произход , с които лицето е покрило установения недостиг за 2016
година в размер на 4 690,44 лева. На основание
чл.175 от ДОПК във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесения данък се дължи лихва
в размер на 563,47 лева.
Съгласно чл. 161 ал.1 от ДОПК, на жалбоподателя се
присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка
инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат
разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо
възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско
възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат.
Искане
за присъждане на разноски е направено само от процесуалния представите на
ответника, което е своевременно, поради което на ответната страна следва да се
присъдят разноски в размер на 414 (четиристотин и четиринадесет) лева -
юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата,
определени по чл. 8 ал. 1 т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По изложените съображения, на основание чл. 160 ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ № Р-0200019003329-091-001/08.01.2020 година от
ТД – Бургас на НАП, частично потвърден с решение № 50/23.03.2020 година на
директора на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“- Бургас при
ЦУ на НАП, в частта относно
определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01 – 31.12.2016 година за
размера над 2 063,42 лева главница и 563,47 лева лихва, до определения
от администрацията размер – 3013,61 лева главница и 822,95 лева лихва.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.К. с ЕГН **********, с адрес ***,
против ревизионен акт № Р-0200019003329-091-001/08.01.2020 година от ТД –
Бургас на НАП, частично потвърден с решение № 50/23.03.2020 година на директора
на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“- Бургас при ЦУ на НАП –
в останалата ѝ част.
ОСЪЖДА К.К. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на Националната агенция за приходите сумата от 414 (четиристотин и четиринадесет)
лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
постановяването му.
СЪДИЯ: