Р Е
Ш Е Н
И Е
№
1292/ 5.10.2009 год. гр.Бургас
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд, Наказателно отделение, ХІV състав,
На
втори октомври , две хиляди и девета година,
В
открито съдебно заседание, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИАНА ГАНЕВА
секретар А.Р.
прокурор
като разгледа докладваното от съдия Диана Ганева
НАХД № 2738 по описа за 2008
година , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред БРС е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на С.Щ.В. ***,
с ЕГН **********, против Наказателно постановление № НП-2559/8.04.2009г. на Зам.
Кмета на Община Бургас, упълномощен със Заповед №154/24.01.2008г. на Кмета на
Община Бургас, с което НП административнонаказващият орган за нарушаване на
чл.8, ал.1, т.1 от НООРТОБ, на основание чл.16, ал.1 и чл.17, ал.2 от същата Наредба,
вр. чл.53, вр. чл.27 ЗАНН, е наложил глоба
в размер на 150 лв.
Недоволна от Наказателното постановление,
жалбоподателката го обжалва изцяло, като напрактика не оспорва отразената в
АУАН фактическа обстановка, а единствено излага доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения. Моли за отмяна на наказателно постановление, респективно за намаляне
размера на наложеното наказание.
В съдебно заседание
жалбоподателката поддържа жалбата, не сочи доказателства.
За административно-наказващият орган ,
редовно призовани, представител не се явява.
Съдът, след като се съобрази с изложените в
жалбата оплаквания, доводите на страните и като обсъди събраните доказателства
намира, жалбата за допустима като подадена от легитимно да обжалва лице и
депозирана в законно-определения 7-дневен преклузивен срок, а по
основателността й след преценка на събраните по делото доказателства, като взе
предвид възраженията и доводите на страните и съобрази закона, приема от
фактическа страна следното :
От АУАН № 009333/8.01.2009г. на Г.И., на длъжност
старши специалист при Община Бургас , както и от разпита му в открито съдебно
заседание, се установява, че на 8.01.2009г. в 15.20 часа в гр.Бургас, на ул. „Александровска”
пред Дома на „Лукойл” жалбоподателката е
паркирал автомобил „Алфа Ромео” , с рег.№ А ***** КВ, която е пешеходна зона и
е обозначена със съответните пътни знаци.
Така констатираното административно нарушение
било квалифицирано от актосъставителя като такова на чл.8, ал.1, т.1 от НООРТОБ.
Процесният АУАН е бил съставен в присъствието на нарушителката и връчен на
същата срещу подпис, като към момента на съставянето му В. не е оспорила така направената от длъжностното
лице констатация.
Въз основа на акта от 8.01.2009г. и след
преценка на неговата законосъобразност и обоснованост, е издадено НП №
2559/8.04.2009г. на Зам. Кмета на Община Бургас, с което на основание чл.16,
ал.1 и чл.17, ал.2 от НООРТОБ, вр. чл.53 и чл.27 ЗАНН, за нарушаване на чл.8,
ал.1, т.1 от същата наредба, на жалбоподателката е била наложена глоба в размер
на 150лв.
Така установената фактическа обстановка не се
оспорва от жалбоподателката в депозираната пред БРС жалба, не се сочат и
доказателства, оборващи констатираното. В същото време то се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
В тази връзка съдът възприема констатираното в АУАН за надлежно доказано.
Актът
е съставен от компетентен съгласно
разпоредбата на чл.17, ал.2 от Наредбата орган, според която актовете по нея се
съставят и от служители на Община Бургас,
в каквото качество безспорно е действал актосъставителят И. в този момент.
Съставеният от него АУАН не страда от съществени пороци, които да се явяват
основание за отмяна на НП.
При правилно изяснена и надлежно установена
фактическа обстановка, правилен се оказва и изводът на адм. наказващият орган,
че като е паркирала на ул. „Александровска”
в гр. Бургас с идентифицирания по-горе автомобил, жалбоподателката е нарушила
разпоредбата на чл.8, ал.1, т. 1 НООРТОБ, забраняваща паркирането на автомобили
на пешеходните зони, каквато безспорно е ул. „Александровска” и което
обстоятелство е надлежно обозначено със съответния пътен знак.
Безспорно и ясно при преценката на НП е и
процесното нарушение. Същото е описано обстоятелствено и пълно. За точност на
изложението съдът намира за необходимо да посочи, че с едно и също деяние е
възможно нарушаването на няколко различни нормативни разпоредби и по този начин
допускането на няколко адм. нарушения в хипотезата на идеална съвкупност.
Именно такъв е настоящият случай. С едно и също свое противоправно поведние
жалбоподателката е нарушил, както правила от ЗДвП, така и разпоредби на
НООРТОБ. Единият нормативен акт охранява реда и сигурността на движението по
пътищата, а другият има за свой предмет опазването на общественият ред и
спокойствие на територията на Община Бургас. Несанкционирането на нарушението
на жалбоподателката по ЗДвП не я оневинява и за нарушаването от нейна страна на
обществения ред по НООРТОБ.
БРС
преценя процесното нарушения като извършено виновно, при форма на вината пряк
умисъл, тъй като С.В. е осъзнавала, както обстоятелството, че е паркирала
автомобила на пешеходна зона в гр. Бургас, така и това, че поведението й е
обществено вредно и укоримо, т.е. с това, че чрез деянието нарушава установения
ред на държавно управление и въпреки това се е стремила към този резултат.
Въпреки изложеното, БРС възприема наложеното
на нарушителката наказание – глоба в размер на сто и петдесет лева, като
несправедливо и необосновано. Видно от разпоредбата на чл. 16, ал.1 от НООРТОБ,
предвидената в този случай санкция е в размер до 5000лв., като липсва долна
граница на предвиденото наказание. Като смекчаващи адм. отговорност
обстоятелства представителят на АНО е посочил липсата на предишни нарушения на
този нормативен акт от страна на жалбоподателката. В същото време, същият не е
съобразил това, че с деянието си В. не е причинила материални щети.
Всички тези причини създават у БРС в настоящия му състав
убеждение за явната несправедливост на така наложеното наказание. В този смисъл
претенцията на жалбоподателката за несправедливост на размера на наказанието
“глоба” се споделя изцяло. Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния
случай налагането на наказание “глоба” в размер на петдесет лева би било
справедливо и би оказало както възпитателно-възпиращо, така и коригиращо
въздействие.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
63, ал.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление №
НП–2559/8.04.2009г. на Зам. Кмета на Община Бургас, като намалява наложеното с
него на С.Щ.В. ***, с ЕГН ********** за нарушаване на чл.8, ал.1, т.1 от
НООРТОБ, на основание чл.16, ал.1 и чл.17, ал.2 от същата Наредба, наказание
“глоба” от 150/сто и петдесет лева/лв. на 50/петдесет/лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Бургаски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ : ДИАНА ГАНЕВА
Вярно
с оригинала!
Атанаска
Русева
Неоснователен е доводът на повереника на жалбоподателя относно недостоверността на датата, на която е издадено наказателното постановление. Действително в наказателното постановление е вписана за дата на неговото издаване датата 9.06.2000 г.
Видно от представените по делото протокол за констатиране с техническа грешка от 2.11.2000 г. и копие от дневника на наказателните постановления за м. юни 2000 г. на ДКЦК, действителната дата на издаване на наказателното постановление е 29.06.2000 г. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗАНН датата е съществен реквизит на наказателното постановление, доколкото от нея зависят редица процесуални срокове. Съдът намира, че в конкретни случай вписването на погрешна дата в наказателното постановление не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като то не е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Със съставянето на наказателното постановление на по-късната дата - 29.06.2000 г. - не е нарушено изискването на чл. 34, ал. З от ЗАНН, според което наказателното постановление следва да се издаде в шестмесечен срок от съставянето на акта.