№ 194
гр. Варна, 07.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500124 по описа за 2022 година
намира следното:
Настоящото производство е образувано по частна жалба, подадена от
СВ. М. Л. от гр. Шумен чрез адв. Д. С. от АК-Шумен, против определение №
82/15.03.22г. по гр.д. № 12/22г. на ОС-Разград, с което е върната исковата му
молба и производството по делото е било прекратено. Счита се, че
определението е неправилно и незаконосъобразно. Изложено е, че в
проведеното изпълнително производство по реда на ДОПК д № 17/2020г. се
продава имот, който се счита, че е на държавата и сумата се получава от
държавата. В това производство няма длъжник и взискател, поради което и
заведеният иск е бил по чл. 269 от ДОПК, а съдът е дал неправилната правна
квалификация по чл. 239, ал. 2 от ДОПК. Не се приема извода на съда, че
държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството не
е страна, собственик на имота по публичната продан, извършена от НАП-
Варна. Поддържа се, че неправилно и необосновано е приетото, че държавата
няма процесуална легитимация, тъй като се твърди, че тя не е собственик на
продадения на публичен таен търг имот. Счита се, че ищецът е лишен от
правото си на иск, с който да докаже, че е продаден един чужд имот и поради
това правната квалификация по чл. 239, ал. 2 от ДОПК е неправилна.
Претендира се отмяна на определението.
Предвид наличието на хипотезата на чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК,
препис от частната жалба не е връчван.
Частна жалба е редовна и е подадена в срок, от страна с правен
интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт. Същата се явява
допустима, а разгледана по същество – и основателна, по следните
съображения:
Първоинстанционното производство е образувано въз основа на
1
подадената на 13.03.20г. искова молба, депозирана пред Административен
съд-Варна от СВ. М. Л. против Държавата чрез Национална агенция по
приходите, гр. Варна, насочена против провежданата публична продажба с
тайно наддаване № 17/2020/Вн на ап. 11 в гр. Шумен, ул. „Жечко
Спиридонов“, № 3, ет. 4, с идентификатор на имота № 83510.660.164.4.11 по
КККР, одобрени със Заповед РД-18-52/25.11.2005г. на изпълнителния
директор на АГКК. Изложените от ищеца твърдения в исковата молба са
били, че ищецът е придобил описания имот по наследяване от своята майка
Миленка Неделчева Станчева, починала на 29.04.17г., тъй като извършената
от последната продажба на имота, оформена с НА № 144/20.11.00г. на
нотариус С.С., рег. № 024 на НК, гр. Шумен, е била прогласена за нищожна с
решение по гр.д. № 1605/2007г. на ШРС. Исковата молба по това дело е била
вписана през 2007г. През 2008г. КОНПИ е образувала гр.д. № 108/2008г. на
ШОС и със съдебното решение по това дело описаният апартамент е бил
отнет като незаконно придобит от Росен Атанасов Рачев и Димитричка
Илиева Рачева, които са го придобили от приобретателя по обявения за
нищожен договор с решението по гр.д. № 1605/07г. на ШРС. Поради това се
счита, че държавата не е придобила собствеността върху имота по пътя на
гражданската конфискация, тъй като тази собственост е останала в
патримониума на наследодателката на ищеца, а след това чрез наследяване е
преминала в неговия патримониум. Отправеното до съда искане е било да се
приеме за установено по отношение на държавата чрез ТД на НАП-Варна, че
ищецът е собственик по наследяване от своята майка на описания апартамент,
който държавата продава на търг с тайно наддаване № 17/20г., както и
държавата да отстъпи собствеността и предаде владението върху апартамента
(въпреки, че към посочения момент се е твърдяло, че ищецът владее имота).
Образуваното адм.д. № 763/20г. на Адм.С-Варна е било прекратено
като е било прието, че е предявен положителен установителен иск по чл. 269,
ал. 1 от ДОПК, по който са компетентни общите граждански съдилища.
Прието е още, че на осн. чл. 266 от ДОПК действията на публичния
изпълнител може да се обжалват от третото лице пред директора на
компетентната ТД на НАП чрез публичния изпълнител, поради което и
препис от исковата молба е бил изпратен на директора на ТД на НАП-Варна
по компетентност. Определението е било потвърдено с определение от
16.09.20г. по адм.д. № 8151/20г. на ВАС, І отделение, като исковата молба е
била изпратена по подсъдност на ОС-Шумен, който да разгледа иск по чл.
269, ал. 1 от ДОПК.
Пред ШОС е било образувано гр.д. № 387/20г., където производството
по делото е било оставено без движение за посочване цена на иска и внасяне
на дължимата ДТ. С молба от 24.11.20г. ищецът е посочил цена на иска
съгласно издадената му данъчна оценка в размер на 13 980.30 лв. (л. 19),
заплатил е дължимата ДТ и е отправил искане за конституиране „като
заинтересована страна по делото“ на „Форъс“ ООД, гр. Шумен, на което
търговско дружество е бил възложен процесния апартамент по проведения
2
търг с тайно наддаване № 17/20г. от ТД на НАП-Варна. С определение №
260178/03.12.20г. производството по делото е било прекратено като
недопустимо, тъй като е прието, че ищецът не е упражнил предварително
правото си на жалба по административен ред по чл. 266, ал. 4 от ДОПК срещу
насочването на принудителното изпълнение срещу спорния имот в срока по
чл. 266, ал. 1 от ДОПК и не е налице предявен иск в срока по чл. 267, ал. 2, т.
4, изр. 2 от ДОПК. Това определение е било потвърдено с определение от
01.03.21г. по в.ч.гр.д. № 66/21г. на ВАпС.
С определение № 60109/29.07.21г. по ч.гр.д. № 1416/21г. на ВКС, І г.о.
е допуснато касационно обжалване на въззивното определение и последното,
ведно с потвърденото с него първоинстанционно прекратително определение
са били обезсилени и делото е било върнато на ШОС за извършване на
посочените в обстоятелствената част съдопроизводствени действия. Прието е,
че съдът се е произнесъл по допустимостта на предявения от ищеца иск преди
да бъде отстранена нередовността на исковата молба - наличието на
противоречиви твърдения относно това дали е приключила публичната
продан на спорния имот с издаването на постановление за възлагане. ВКС е
посочил, че без изясняване на това обстоятелство не може да се определи
правната квалификация на иска – такъв по чл. 269 от ДОПК или по чл. 239,
ал. 2 от ДОПК. В мотивите на определението са отграничени хипотезите на
двете норми – искът по чл. 269 от ДОПК е предвиден за защита на трети лица
срещу предприети от публичния изпълнител действия, докато
принудителното изпълнение върху вещта не е приключило (арг. от чл. 269, ал.
3 от ДОПК), тъй като по този начин ще се отрече възможността за
продължаване на принудителното изпълнение върху тази вещ. Когато обаче
принудителното изпълнение е приключило с издаването на постановление за
възлагане на вещта, третото лице, претендиращо самостоятелни права върху
вещта, може да защити правата си по реда на чл. 239, ал. 2 от ДОПК,
предявявайки иск за собственост в 1-годишен срок от публикуването в ДВ на
постановлението за възлагане /ПВ/.
В изпълнение на определението на ВКС първоинстанционният съд е
дал указания на ищеца да посочи дали е приключило принудителното
изпълнение по ДОПК върху процесния имот с издаването на ПВ. С молба от
19.08.21г. ищецът е посочил, че ПВ е била издадено след депозиране на
исковата молба от 13.03.20г. – на 11.09.20г. и не му е било връчвано. Ищецът
е посочил, че предявява евентуално иск по чл. 239, ал. 2 от ДОПК – да му
бъде признато правото на собственост върху процесния ап. 11 спрямо
държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройството.
Съдът служебно е изискал от ТД на НАП-Варна изпращането на ПВ по
проведената публична продан чрез търг с тайно наддаване № 17/2929 Вн,
ведно с информация за датата му на обнародване в ДВ. С писмо от 30.08.21г.
директорът на ТД на НАП-Варна е изпратил ПВ № 61/11.09.20г. за възлагане
на процесния ап. 11, посочвайки, че няма данни дали купувачът е обнародвал
3
ПВ в ДВ. С определение № 260227/18.10.21г. производството по делото е
било прекратено на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК, приемайки, че ищецът не е
отстранил нередовностите на исковата си молба – еднозначно да посочи
конкретните факти, на които основава правото си на защита по реда на чл. 269
от ДОПК, ответниците по този иск и преписи от исковата и уточнителните
молби. С определение № 488/10.11.21г. по в.ч.гр.д. № 529/21г. на ВАпС
горното определение е било отменено като изрично е посочено, че при
наведените от ищеца твърдения - че същият има противопоставими на
държавата права по отношение на процесния апартамент, тъй като последната
е конфискувала имота от несобственици; че към момента НАП е продала
собствения му имот по реда на ДОПК и след завеждане на исковата молба е
издала ПВ на купувача, правната квалификация на иска не е по чл. 269 от
ДОПК, а такава по чл. 239, ал. 2 от ДОПК. Поради това даваните от
първоинстанционния съд указания за посочването на факти и надлежни
ответници по иск по чл. 269 от ДОПК са неточни и неизпълнението им не
води до наличието на хипотезата на чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Поради отводи на съдиите от ШОС делото е било изпратено за
разглеждане на ОС-Разград /съобразно определение от 12.02.22г. по ч.гр.д. №
603/21г. на ВАпС/, където е било образувано под настоящия си № 12/22г. С
разпореждане № 32/20.01.22г. съдът е оставил без движение исковата молба и
е указал на ищеца да посочи надлежните ответници по иска по чл. 239, ал. 2
от ДОПК; да представи молба, съдържаща обстоятелствена част с посочване
на подлежащите на доказване факти, както и петитум, който категорично да
посочва какво е искането към съда и при спазване на изискването да няма
разминаване между обстоятелствена част и петитум.
С молба от 27.01.22г. ищецът е посочил, че насочва иска си против
Държавата чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството и
при заинтересована страна „Форъс Кредит“ ООД, гр. Шумен. Отново са
изложени същите твърдения – че за периода от 02.03.20г. до 06.03.20г. е била
проведена публична продан на процесния апартамент, при която същият е
бил продаден от държавата, която го счита за собствен като придобит чрез
влязло в сила решение по дело за гражданска конфискация по гр.д. № 108/08г.
на ШОС. Имотът е бил закупен на публичната продан от „Форъс“ ООД, което
по-късно си е променило наименованието на „Форъс Кредит“ ООД.
Последното е било въведено във владение в имота на 03.12.20г. въз основа на
издаденото му от 11.09.20г. ПВ, като на посочената дата ищецът е бил
изведен със сила от имота от служители на МВР-Шумен. Отново са изложени
твърденията, че ищецът, а не държавата е собственик на имота, тъй като
същият го е наследил от своята майка, която не е изгубила правото си на
собственост, имайки предвид влязлото в сила решение по гр.д. № 1605/17г. на
ШРС, исковата молба по което дело е била вписана преди предявяването на
иска от КОНПИ по гр.д. № 108/08г. на ШОС. Въз основа на тези твърдения по
фактите ищецът е посочил, че за него е налице правен интерес да защити
собствеността си като предяви установителен иск, с който да установи своите
4
права по отношение на имота, респективно, че държавата не е собственик на
продадения на публичния търг имот и купувачът от търга не може да стане
собственик. Поради това предмет на доказването е, че държавата не е била
собственик на процесния апартамент към момента на извършване на
публичната продан, а формулираният петитум е да се установи, че държавата
не е била собственик на процесния апартамент, продаден на публичната
продан с тайно наддаване.
С ново разпореждане от 15.02.22г. съдът е дал допълните указания за
отстраняване нередовности на исковата молба – да представи поправена
искова молба с преписи за ответната страна, която да съдържа еднозначни
твърдения в обстоятелствената част с посочване на подлежащите на доказване
факти съобразно правната норма на чл. 239, ал. 2 от ДОПК, съответно
насочване на иска срещу надлежните ответници съобразно текста на чл. 239,
ал. 3 от ДОПК (който сочи, че ответници по иска са длъжниците по
изпълнителното производство, които в настоящия случай не са били посочени
от ищеца).
С молба от 10.03.22г. ищецът чрез процесуалния си представител е
депозирал поправена искова молба, в която като ответник е посочена
държавата, представлявана от МРРБ и заинтересована страна „Форъс Кредит“
ООД. Наведени са същите твърдения по фактите и е отправен петитум въз
основа на тези факти – да бъде установено, че държавата като длъжник по
публичната продан с тайно наддаване № 17/2020г. на НАП-Варна не е била
собственик на процесния апартамент, продаден на публичната продан.
Последвало е постановяването на обжалваното определение.
Изхождайки от наведените от ищеца твърдения по фактите – че
същият е придобил правото на собственост върху описания процесен
апартамент по наследяване от своята майка, която въпреки сключен договор
за покупко-продажба го е запазила в своя патримониум, предвид
прогласяването с влязло в сила решение на този договор за нищожен; че
въпреки влязлото в сила решение за отнемането на имота в полза на
държавата по иск на КУИППД (сега КПКОНПИ) против приобретателите на
купувача по прогласената за нищожна сделка, държавата не е придобила
собствеността върху процесния апартамент, предвид наличието на вписана
искова молба по иска за нищожност преди завеждане на делото от КУИППД;
че имотът е бил продаден по реда на ДОПК на публична продан чрез търг с
тайно наддаване и е било издадено на 11.09.20г. ПВ, което не е било
обнародвано в ДВ и отправения въз основа на тези твърдения петитум –
че се претендира да се установи, че държавата не е била собственик на
продадения имот към момента на публичната продан, следва да се приеме, че
правната квалификация на иска е по чл. 239, ал. 2 от ДОПК (предвид
приключването на публичната продан с издаването на ПВ). Същият се явява
допустим, тъй като макар и към момента на подаването на исковата молба на
13.03.20г. да не е имало издадено ПВ, то на 11.09.20г. такова вече е било
издадено и освен това купувачът е бил въведен във владение. При това
5
положение предявяването на иска е станало във всички положения при
спазване на срока по чл. 239, ал. 2 от ДОПК (поради предявяването на иска
преди издаването на ПВ, защото евентуалното му обнародване, което поставя
началото на този срок, ще е винаги след издаването на ПВ на 11.09.20г.).
Освен това от редакцията на нормата на чл. 239, ал. 3, изр. 1 от ДОПК следва,
че предявеният иск може да е именно отрицателен установителен иск - че
длъжникът не е бил собственик на продадената недвижима вещ. Такъв е и
уточненият петитум на ищеца по настоящото дело.
Относно надлежните ответници по иска по чл. 239, ал. 2 от ДОПК .
Изрична норма, подобна на тази на чл. 269, ал. 2 от ДОПК за иска по чл. 269,
ал. 1 от ДОПК - че искът се предявява срещу длъжника и взискателя, в
нормата на чл. 239 от ДОПК не съществува. Въпреки това е логично
надлежни ответници и по този иск да са взискателят и длъжникът по
принудителното изпълнение, тъй като с иска се цели със сила на пресъдено
нещо отричане на правото на длъжника върху продадената от публичния
изпълнител вещ, което отричане засяга и интересите на взискателя в това
производство. Съобразно нормата на чл. 246, ал. 8 от ДОПК собствеността
преминава върху купувача от датата на постановлението за възлагане, но това
е в хипотезата, когато длъжникът е бил собственик на продадения имот
(продажбата на имота е деривативен способ). Ако длъжникът не е бил
собственик на продадения имот, но в срока по чл. 239, ал. 2 от ДОПК
действителният собственик не е предявил правата си по исков ред, купувачът
става собственик и неговите права са стабилизирани (оригинерен способ).
Ако длъжникът е бил собственик на имота и предявеният в срока по чл. 239,
ал. 2 от ДОПК иск от третото лице бъде отхвърлен, собствеността е
преминала от момента на постановлението за възлагане. Поради това
купувачът има интерес да участва в този процес, за да помага на длъжника,
чиито права са оспорени, както и да реализира евентуални регресни права по
чл. 239, ал. 3 от ДОПК (в качеството си на евенциран купувач), но същият не е
необходим другар.
В настоящия случай има две особености – първата е, че публичната
продан на процесния апартамент е в изпълнение на решение на МС за
продажбата на отнет в полза на държавата имот по иск на КУИППД
/понастоящем с наименование КПКОНПИ/ по реда на ЗОПДИППД (отм.),
което става по реда на ДОПК (съобразно § 5, ал. 4 на действащия ЗПКОНПИ,
чиито норми от чл. 166 до чл. 168 са приложими и за имущество, отнето по
реда на отменения ЗОПДИППД). Взискател и длъжник в проданта,
осъществявана от НАП в случая няма, а се продава имот на държавата. Тя се
явява надлежен ответник по предявения от ищеца иск, а тъй като се касае за
недвижим имот – представителството й е по реда на чл. 31, ал. 2 от ГПК чрез
министъра на регионалното развитие и благоустройството. Втората особеност
е, че постановлението за възлагане от 11.09.20г. в полза на купувача „Форъс“
ООД е станало по време на висящността на настоящото исково производство
и ще е налице за последния хипотезата на чл. 226, ал. 1 от ГПК. При това
6
положение искът по настоящото дело е насочен против надлежния ответник.
Поради изложеното по-горе обжалваното определение следва да се
отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Същевременно настоящият състав на съда констатира, че
първоинстанционният съд не е давал указания на ищеца да посочи
придобивното основание, чрез което неговата наследодателка е придобила
процесния апартамент, както и да впише исковата молба. Същото обаче може
да стане след връщане на делото.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 82/15.03.22г. по гр.д. № 12/22г. на ОС-Разград, И
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия, вкл. и като съобрази констатациите в
мотивите на настоящото определение.
Определението не полежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7