Р Е Ш Е Н И Е
№ I-77
16.07.2019г., гр. Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, първи въззивен граждански
състав, в публично съдебно заседание, на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 742 по
описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е
образувано по повод на въззивна жалба, подадена от Т.Х.А. чрез адв. Георги
Костадинов с адрес на кантората гр. Бургас, ул. „Х. Ботев“ № 15 срещу Решение № 785/08.04.2019г. по гр.д. №
5093/2018г. по описа на РС Бургас, в частта в която е допусната делба по
отношение на сграда с идентификатор 07079.823.86.1 и с идентификатор
07079.823.86.2.
Жалбоподателката е останала недоволна от
горепосоченото решение в частта, в която е допусната делба по отношение на
сграда с идентификатор 07079.823.86.1 и 07079.823.86.2 като счита, че решението
е постановено при нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните
доказателства. Намира, че постройките не са годен обект за делба, тъй като
сградите не са завършени до степен на „груб стоеж“. Извършената по делото
експертиза констатирала, че са полусъборени, липсвала конструктивна цялост за
двете постройки. Счита, че приложение не следва да намери Тълкувателно решение
№ 1/2012г. на ОСГК на ВКС, тъй като ставало въпрос за сграда, която в миналото
вероятно е била сграда, но в следствие на саморазрушаването вече не била
конструктивно цяла. Моли да се отмени решението на РС Бургас в обжалваната
част.
В срок е постъпил писмен отговор на въззивна жалба от
адв. Георги Михов като представител на К.Г.В., с който счита
депозираната жалба за неоснователна. Сочи, че съгласно заключението на вещото
лице сградите съществуват като такива и състоянието им дава възможност за
тяхното цялостно възстановяване. Моли да се потвърди обжалваното решение.
В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба и
от Д.Т. чрез назначения особен представител адв. Георги Стоянов, с който намира възззивната жалба за
основателна. Счита, че сградите не са годен обект на право на собственост,
двете сгради били неизползваеми и нестопанисвани от години и не отговаряли на
изискванията за „груб строеж“. Моли да се отмени решението в частта, в която е
допусната делба на сграда с идентификатор 07079.823.86.1 и 07079.823.86.2.
Претендира разноски. Не се правят искания за събиране на доказателства.
Препис от въззивната жалба е връчен на Л.В. и Й.Д. на
07.05.2019г. като в срок не е постъпил писмен отговор.
С Определение № 1030/05.06.2019г. по в.гр.д. №
742/2019г. по описа на ОС Бургас, съдът внесе въззивната жалба за разглеждане в
открито съдебно заседание. В съдебно заседание пред въззивна инстанция се явява
само процесуален представител на въззивницата Т.А., който моли да се отмени
решението в обжалваната част.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, по вътрешно убеждение, намира за установено от
фактическа страна следното:
Районен съд Бургас е сезиран с искова молба от К.В.
срещу Л.Г.В., Й.Г.Д., Д.К.Т. и Т.Х.А., с
която моли да се допусне до делба поземлен имот с идентификатор 07079.823.86
ведно с построените в имота селскостопанска сграда с идентификатор
07079.823.86.1 със застроена площ от 24 кв.м. и сграда с идентификатор
07079.823.86.2 със застроена площ 29 кв.м. и предназначение – за друг вид
сграда за обитаване. Ищцата сочи, че придобила 1/6 идеална част от процесния
имот на публична продан и й било издадено постановление за възлагане. Претендира,
че делбата следва да се допусне при квоти за Л.В., Й.Д., Д.Т. и К.В. по 1/6
идеална част за всеки и Т.А. 1/3 идеална част.
Исковата молба е вписана в СВ Бургас.
В срок е постъпил писмен отговор от назначения на
основание чл. 47, ал. 6 ГПК на Д.Т. особен представител, с който не се оспорва
допускането на делба на имота при посочените от ищеца квоти.
Постъпил е отговор от Л.В., с който също се изразява
становище, че искът е допустим и основателен.
В законния срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен
отговор от Т.А. и Й.Д.
В съдебно заседание пред РС Бургас процесуалните
представители на Т.А. и Й.Д. претендират до делба да се допусне само поземления
имот, тъй като сградите не отговаряли на изискванията за годен обект и затова
считат, че следва да се изключат от делбата.
Между страните не е спорно, че са съсобственици на
процесния имот като това следва и от представените писмени доказателства: съгласно
нотариален акт за собственост на недвижим имот № *** дело № 31**/**г. при
нотариус при РС Бургас от 24.03.1975 г. Я.
К. Г. продава на Д. К. В. недвижим имот 745 кв.м. празно дворно място в село
Лозово, Бургаски окръг, парцел II кв. 26 по плана на село Лозово, Бургаски
окръг. Съгласно удостоверение за наследници от 19.07.2018г., издадено от община
Бургас Д. В. е починал на 17.11.1984г. и законни наследници са трите му деца Х.
Д. К., Г. Д. В. и К. Д. В. Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот №
**, дело № 11***/**г. на нотариус при Бургаски нотариат на 24.10.1997г. Г. Д. В.
дарява на децата си Й.Г.Д. и Л.Г.В. 1/3 идеална част от дворното място с площ
от 745 кв.м.в кв. Лозово, общ. Бургас и 1/3 идеална част от едноетажна
полумасивна жилищна сграда. Съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ **, дело № 11***/19**г. на нотариус при Бургаски нотариат К. Д. В. дарява на
децата си Д.К.Т. и Д. К. В. 1/3 идеална част от дворно място парцел II-92, бивш
парцел II кв. 7 бивш кв. 26 по плана на кв. Лозово, Община Бургас и 1/3 идеална
част от едноетажна полумасивна жилищна сграда. Видно от нотариален акт за
дарение на недвижим имот № **, дело № 11***/19**г. на нотариус при Бургаски нотариат Х. Д. К. дарява на дъщеря
си Т.Х.А. 1/3 идеална част от дворно място от 745 кв.м. парцел II-92, бивш
парцел II кв. 7 по плана на кв. Лозово, Община Бургас и 1/3 идеална част от
едноетажна полумасивна жилищна сграда. Представя се постановление за възлагане на
недвижим имот от 06.03.2012г., съгласно което на К.В. е възложен недвижим имот,
собствен на Д. К. В., а именно 1/6 идеална част от поземлен имот с
идентификатор 07079.823.86 ведно с 1/6 идеална част от сграда с идентификатор
07079.823.86.2 и 1/6 идеална част от сграда с идентификатор 07079.823.86.1. Видно
от удостоверение за семейно положение К.В. е неомъжена.
Представя се скица на поземлен имот, съгласно която
поземлен имот с идентификатор 07079.823.86 е с адрес гр. Бургас, кв. Лозово,
ул. Кремена № 21 с площ от 744 кв.м. като върху имота попадат сграда
07079.823.86.1 с площ 24 кв.м., на един етаж, предназначение селскостопанска
сграда и сграда с идентификатор 07079.823.86.2 със застроена площ от 29кв.м.,
един етаж, предназначение друг вид сграда за обитаване.
Изготвено и прието е заключение на съдебно-техническа
експертиза, съгласно което сграда с идентификатор 07079.823.86.1 е стопанска,
обслужваща, полумасивна, изградена с тухли от три страни, долепена до сграда с
идентификатор 07079.823.86.2, част от нея е съборена, сградата е неизползваема
и нестопанисвана от години, покривната конструкция е прогнила и частично
пропаднала. Сграда с идентификатор 07079.823.86.2 е жилищна, едноетажна,
полумасивна, с тухлени зидове за четирите й външни оградни стени, едното от
съставните помещения е съборено, сградата е неизползваема и нестопанисвана от
години. Двете сгради са отразени в кадастралната карта на гр. Бургас, кв.
Лозово.
Първоинстанционният съд е допуснал делба между К.Г.В.,
Л.Г.В., Й.Г.Д., Д.К.Т. и Т.Х.А. на поземлен имот с идентификатор 07079.823.86
по ККР, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор
на АГКК с адрес: гр. Бургас, кв. „Лозово“, ул. „Кремена“ № 21 с площ от 744
кв.м., ведно с построените в имота селскостопанска сграда с идентификатор
07079.823.86.1 и сграда с идентификатор 07079.823.86.2, предназначение – друг
вид сграда за обитаване при квоти 1/6 идеална част за К.Г.В., ответниците Л.Г.В.,
Й.Г.Д., Д.К.Т. и 1/3 идеална част за Т.А.. Решението е обжалвано само в частта,
в която е допусната делба на построените в имот 07079.823.86 по ККР
селскостопанска сграда с идентификатор 07079.823.86.1 и сграда с идентификатор
07079.823.86.2, предназначение – друг вид сграда за обитаване като по отношение
на останалите части, в която е допусната делба на поземления имот и
определените квоти на съделителите решението е влязло в законна сила.
С оглед изложената фактическа обстановка, от правна
страна, съдът намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо, като настоящият
съдебен състав намира, че същото е и правилно и споделя мотивите и на основание
чл. 272 ГПК препраща към тях. По изложените във въззивната жалба съображения
намира, че следва да посочи следното:
Бургаският районен съд е сезиран с иск с
правно основание чл. 341 и сл. ГПК вр.
чл. 34 ЗС всеки съсобственик може, въпреки наличието на противна уговорка, да
иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е
несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Производството е двуфазно
и в неговата първа фаза, се решават въпросите, дали е налице съсобственост по
отношение на конкретно посочен недвижим имот, между кои лица и каква е частта
на всяко едно от тях. За да се приеме, че са налице предпоставките за допускане
на делбата между страните по делото, страната - ищец, която твърди, че е налице
съсобственост, следва да установи по категоричен и несъмнен начин този факт,
както и юридическото основание за нейното възникване, както и съществуването на
вещта към момента на извършване на делбата (така Решение № 327 от 14.06.2002 г.
на ВКС по гр. д. № 707/2001 г., I гр. о.).
Предмет на съдебна делба са
притежаваните от участващите в производството лица общи вещни права от един и
същи вид, което следва от същността на делбата като способ за прекратяване на
съсобствеността и от разпоредбите на чл.34, ал.1 ЗС. По делото не е налице
спор, че процесния недвижим имот е съсобствен, не е налице спор и че сградите
са съсобствени, както и относно квотите на съделителите. Спорният момент е
допустимо ли е да се извърши делба на сградите, попадащи в имота, тъй като
според въззивницата същите не са годен обект за делба. В случая обект с
идентификатор 07079.823.86.2 съгласно заключението на вещото лице е жилищна
сграда, едноетажна полумасивна и съгласно КККР е с предназначение друг вид
сграда за обитаване, а обект с идентификатор 07079.823.86.1 съгласно
заключението е стопанска, обслужваща, долепена до сграда с идентификатор
07079.823.86.2 и съгласно КККР е с предназначение селскостопанска сграда.
По правило имот се допуска до делба заедно с всички
подобрения, т.е. с всички постройки които не съставляват самостоятелни обекти
на право на собственост - чл.92 ЗС, такива могат да са бараки, навеси, лятна
кухня, външни тоалетни, складови постройки, включително плевни. Стопанските
постройки се допускат до делба, ако са описани в исковата молба, т.е. условие
за допускане до делба на сградите е изрично да е поискано при предявяването на
иска за делба като следва да бъдат описани подробно, за да се установява без
съмнение предмета на делба. В молбата си ищцата е посочила достатъчно подробно
обектите, които следва да се допуснат до делба като е посочила техните основни
кадастрални данни - идентификатори, предназначение, застроена площ, поради
което е ясен предмета на делба и същите не следва да бъдат изключвани.
Позоваването на първоинстнционния съд на Тълкувателно
решение № 1 от 4.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2011 г., ОСГК касае преценката
за това дали сградите са обособени като обекти на вещни права. С тълкувателното
решение се приема, че собственост върху сграда, построена въз основа на
учредено право на строеж, може да възникне само ако тя е обособена като вещ,
съдържаща минимални признаци за самостоятелност, за да може да бъде годен обект
на вещни права според изискванията на съответните строителни норми. Съгласно чл. 181, ал. 1 и 2 ЗУТ правото на строеж на сграда или на част от
нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му
до завършване на сградата в груб строеж. След това разпореждането се извършва с
цялата сграда или със самостоятелни части от нея. Следователно разпоредбата
определя завършването на грубия строеж като момент на придобиване на
собственост за обектите и от изграждането на сградата в груб строеж възниква
обекта на суперфициарна собственост. По делото не са налице документи, от които да
се направи еднозначен извод кога е реализирано правото на строеж и за извод за
законност на двете сгради, но е видно, че съгласно нотариалните актове за
дарение чрез безвъзмездните сделки са прехвърлени и съответни идеални части от
едноетажна полумасивна жилищна сграда. Не е спорно и от заключението на вещото
лице се установява, че са били изпълнени ограждащи стени и покрив и сградите
съществуват, макар и полуразрушени. Право на собственост може да съществува
върху застроен обект, който съставлява самостоятелен обект на вещни права
съгласно действалите към момента на построяването или обособяването му
строителни правила и нормативи. Неизбежно под действието на времето се е започнало
последващо разрушаване на части от сградите, но съгласно чл. 66, ал. 2 ЗС
правото на строеж не се погасява, ако постройката или част от нея погине,
поради което не се препятства възможността на по-късен етап сградите да бъдат
възстановени. Следва да се има предвид, че делбата е допустима дори и при незаконни
строежи, тъй като незаконно построената сграда не е предмет извън оборота и
продажбата й не е забранена от закона (в този смисъл Решение № 280 от 6.12.2016
г. по гр.д. № 2394/2013 г., IV г.о.). Въпросът дали строежът е законен или не,
е относим към възможността за премахването му, но не и към правото на
собственост на незаконната сграда. До влизане в сила на заповед на кмета за
премахване на незаконен строеж, освен ако не е допуснато предварителното й
изпълнение, обекта на правото на собственост съществува и съсобствеността може
да бъде прекратена чрез делба – чл. 196 ЗУТ.
По изложените съображения съдът счита, че относно
процесните сгради са налице всички условия да бъдат допуснати до делба – не се
спори, че върху тях е налице съсобственост, ищецът изрично е поискал да бъдат
поделени, посочил е индивидуализиращите им белези, съществуват към момента,
макар и в частично разрушен вид, поради което същите са годен обект на делба и следва
да бъдат допуснати до делба. В този смисъл решението на РС Бургас като правилно
следва да се потвърди.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Воден от горното, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 785/08.04.2019г. по гр.д. №
5093/2018г. по описа на Районен съд Бургас, в частта в която е допусната делба
по отношение на сграда с идентификатор 07079.823.86.1 и сграда с идентификатор 07079.823.86.2,
попадащи в поземлен имот с идентификатор 07079.823.86 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес: гр.
Бургас, кв. „Лозово“, ул. „Кремена“ № 21 с площ от 744 кв.м.
В останалата необжалвана част решението е влязло в
законна сила.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.