Решение по дело №1709/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на А.Ц.Х., против Ревизионен акт /РА/ № Р- 03000322005810-091-001/24.04.2023 год. издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходи /ТД на НАП/ гр. Варна, потвърден с Решение /Р/ № 119/14.07.2023 год. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Варна при Централното управление на Националната агенция за приходи /”ОДОП” при „ЦУ” на НАП”/, с който за жалбоподателя са установени задължения за данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ за данъчен период 2021 г. в размер на главницата от 42 465 лв. и размер на лихвата от 4 425,78 лв. , ДДС по ЗДДС за данъчни периоди от м.09.2021 г. до м.12.2021 г. в общ размер на главницата от 36 693,03 лв. и общ размер на лихвата от 5 154,47 лв. , вноски за ДОО по КСО за данъчен период 2021 г. в размер на главницата от 4 787,80 лв. и размер на лихвата от 545,21 лв. , вноски за ДЗПО в УПФ по КСО за данъчен период 2021 г. в размер на главницата от 1 617,50 лв. и размер на лихвата от 184,22 лв., и вноски по ЗЗО за данъчен период 2021 г. в размер на главницата от 2 588 лв. и размер на лихвата от 294,69 лв.

С жалбата са наведени доводи за нищожност на оспорения РА, тъй като : ЗВР № Р-03000322005810-020-001/31.10.2022 г. била връчена на електронна поща, която не била на жалбоподателя ; със Заповед за изменение на ЗВР № Р-03000322005810-020-001/20.01.2023 г. били подменени възложителя и ръководителя на ревизията, поради което оспореният РА бил издаден от некомпетентни органи ; обжалваният РА бил издаден на основание Ревизионен доклад /РД/ № Р-03000322005810-092-001/3.04.2023 г. , като при връчването му към него не били прикрепени 34 приложения съдържащи 80 бр. доказателства, което представлявало неподлежащо на саниране абсолютно нарушение на административнопроизводствените правила ; заповедта за възлагане на ревизията и заповедта за нейното изменение не били връчвани, което представлявало абсолютно нарушение на административнопроизводствените правила даващо основание за отмяна на ревизионния доклад ; изчисленията обективирани в таблиците на стр.10 и стр.11 в Решение № 119/14.07.2023 г. на директора на дирекция “ОДОП”- Варна били неправилни, тъй като се разминавали с изчисленията по същите текстове от ЗДДФЛ, ЗДДС, КСО и ЗЗО, обективирани в РД и РА, като по този начин в нарушение на нормата на чл. 155, ал.8 от ДОПК РА бил изменен във вреда на жалбоподателя.

По тези съображения се иска отмяна на обжалвания РА и присъждане на сторените по делото разноски, като в съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат К. К..

Ответникът – директорът на дирекция „ОДОП“ – Варна , чрез упълномощения юрисконсулт Д. М. в съдебно заседание и с представената от нея писмена защита с.д. 16 780/22.11.2023 г. , изразява становище за неоснователност на жалбата, като отправя искане за нейното отхвърляне и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 8026 ,33 лв.

І. По допустимостта на жалбата :

Обжалваният РА е изцяло потвърден с постановеното от директора на дирекция “ОДОП” – Варна решение № 119/14.07.2023 г. , което е било съобщено на жалбоподателя Х. на 17.07.2023 г. , а жалбата е подадена на 27.07.2023 г. , т.е. при спазване на предвиденият в чл. 156, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок за обжалване, поради което съдът намира същата за процесуално допустима.

ІІ. По валидността , формата и процесуалната законосъобразност на РА :

Ревизията на А.Ц.Х. е започнала със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000322005810-020-001/31.10.2022 г., издадена от Н.И.Б. на длъжност “ Началник на сектор Ревизии” и има обхват годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за период 1.01.2021 г. – 31.12.2021 г. и данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за същият период. Със заповед на и.д. директор на ТД на НАП-Варна № Д-150/1.02.2022 г. Н. Б. е определена като орган по приходите с правомощия да издава заповеди за възлагане на ревизия. С така издадената ЗВР е определен ревизиращ екип в състав главния инспектор по приходите П.Р.И./ръководител на ревизията/ и старши инспектора по приходите Г.П.П. и е определен срок за извършване три месеца от връчването на ЗВР. Връчването е извършено електронно на 1.11.2022 г. на адрес ***. Преди изтичането на 1.02.2023 г. на тримесечния срок за извършване на ревизията, от същият орган по приходите е издадена заповед за изменение на ЗВР № Р-03000322005810-020-002/20.01.2023 г. , с която единствено са променени срокът за завършване на ревизията / до 31.03.2023 г./ и нейният обхват , който включва и ДДС за период 21.09.2021 г. – 31.12.2021 г., ДОО за самоосигуряващи се за период 1.01.2021 г. – 31.12.2021 г. , ЗО за самоосигуряващи се за период 1.01.2021 г. – 31.12.2021 г. и Универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се за период 1.01.2021 г. – 31.12.2021 год. Заповедта за изменение на ЗВР е връчена по същият начин и на същият адрес на 20.01.2023 год. Този електронен адрес е бил заявен от А.Х. на 1.07.2022 г. чрез електронния портал на НАП, когато с персоналния си код той променя първоначално декларирания в подаденото от него заявление за ползване на електронни услуги предоставяни от НАП чрез ПИК № 034542100316076/29.01.2021 г. , електронен адрес за кореспонденция с НАП ***** На 3.04.2023 год. от същите определени със ЗВР органи по приходите е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК Ревизионен доклад /РД/ № Р- 03000322005810-020-001/3.04.2023 г. , след уведомлението за който е подадено на 19.04.2023 г. възражение от ревизираното лице /РЛ/. В 14-дневният срок по чл.119,ал.2 от ДОПК считано от 19.04.2023 г., е издаден от органите по приходи при ТД на НАП-Варна Н.И.Б. и П.Р.И.РА № Р-03000322005810-091-001/24.04.2023 г. , в който са потвърдени съдържащите се в ревизионния доклад констатации.

Повдигнатите с жалбата възражения за нищожност на обжалвания РА, съдът намира за неоснователни. Изцяло необосновано и несъответстващо на действителните данни е твърдението, че със заповедта за изменение на ЗВР били подменени възложителя и ръководителя на ревизията – от началото до края на ревизионното производство тези органи са едни и същи, т.е. възложител е Н.И.Б. на длъжност „Началник сектор“, а ръководител е главния инспектор по приходите П.Р.И. . В пълно съответствие с нормата на чл. 119, ал.2 от ДОПК, процесният РА е издаден именно от тези органи по приходите, поради което съдът приема, че той представлява валиден адм. акт. Останалите наведени в същата насока възражения за липсата на уведомяване на РЛ за издадените ЗВР и заповед за изменение на ЗВР, независимо от достоверността или недостоверността на посочените техни фактически основания, не могат да имат отношение към валидността на РА, а следва да бъдат разглеждани в аспекта на процесуалните нарушения.

Оспореният РА съдържа регламентираното с разпоредбата на чл.120,ал.1 от ДОПК съдържание , а представляващият неразделна част от него ревизионен доклад притежава съдържанието по чл.117, ал. 2 от ДОПК , с оглед на което съдът намира за спазена установената от закона форма.

Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя за допуснати от приходните органи съществени нарушения на административнопроизводствените правила – в случая, не само че няма такива, които биха довели до различно приложение на материалния закон, но и реално не съществува изложената в тази насока фактология за липсата на уведомяване на РЛ за издадените ЗВР и заповед за нейното изменение, както и за липсата на връчване на приложенията към РД. Електронното връчване на ЗВР и на заповедта за нейното изменение на адрес **** е било редовно извършено, тъй като от представените от ответника писмени доказателства приложени на л.47-50 от делото се установява, че още на 1.07.2002 г. Х. е посочил именно този адрес като такъв за кореспонденция с НАП. От друга страна, с безспорния факт на предоставянето на 23.11.2022 г. от РЛ на приходните органи на даденото от Х. *** БГ“ ООД пълномощно от 4.03.2022 г., е потвърден именно същият електронен адрес, тъй като определяща за процесуалната законосъобразност е не датата 23.11.2022 г., а датата 4.03.2022 г., когато са дадени правомощията за представителство пред НАП. От приложеното на л.354-359 от ревизионната преписка като писмено доказателство удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“, се опровергава твърдението на жалбоподателя за липсата на връчване на приложенията към РД съдържащи 80 бр. доказателства – на втори ред към т.1 ясно е записано „Допълнителни документи, доказателства и приложения“.

ІІІ. По материалната законосъобразност на РА.

1.      По ЗДДФЛ :

За установеното с обжалвания РА задължение по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за данъчен период 2021 г. в размер на главницата от 42 465 лв. и размер на лихвата от 4 425,78 лв. , ревизията е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК. На л.156-157 от преписката е приложено уведомление № Р-03000322005810-113-001/23.11.2022 г., с което на основание чл. 124, ал.1 от ДОПК Х. е уведомен, че предвид липсата на представена съгласно ЗСч счетоводна отчетност, изискана с искане № Р-03000322005810-040-001/1.11.2022 г. , са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК за определяне по реда на чл.122 – 124а от ДОПК на основата за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2021 г. и на осигурителния доход за установяване на задължения от ЗОВ.

Така посоченото основание за извършване на ревизия при особени случаи е подкрепено със събраните от приходните органи доказателства, които установяват релевантните в това отношение факти. За данъчен период 2021 г. е подадена от Х. ГДД по чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ с вх. № 0300И1099617/3.05.2022 г., в която той е декларирал приходи в размер на 49 127,16 лв., разходи 17 500 лв., счетоводна и данъчна печалба 31 627,16 лв. В приложение № 5 са декларирани доходи с код 506 „Доходи от продажба на вещи“ съгласно чл. 27, ал.5 от ЗДДФЛ , като е посочена пазарна цена 16 000 лв. и документално доказана цена на придобиване 16 000 лв. Така декларираните данни са опровергани при предходно извършена проверка приключила с Протокол № П-03000322116276-073-001/28.09.2022 г. /л.169-172 от преписката/ , данните от която са приобщени в ревизионното производство с Протокол № Р-03000322005810-ППД-001/18.11.2022 г. /л.175/. Чрез изисканата и предоставената при проверката от третото лице „Е. Е.“ ООД информация е установено , че в периода 10.06.2021 г. – 15.12.2021 г. Х. регулярно е изпращал стоки до клиенти / бижута, златни гривни, златни пръстени, златни огърлици/ , за които е получил чрез наложен платеж сума в общ размер на 45 826,16 лв., от които 2 830 лв. изплатени през 2022 год. , т.е. получената през 2021 г. парична сума е в размер на 42 996,16 лв. Тази постоянно упражнявана от РЛ дейност правилно е квалифицирана от приходните органи като такава по чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ - стопанска дейност на ФЛ, което е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ, но не е регистрирано като ЕТ. Предвид липсата на представени от РЛ първични и вторични счетоводни документи за така установената търговска дейност, изискани от него с т. І от Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № Р-03000322005810-040-001/1.11.2022 г. /л.8-11/, основанието по чл.122, ал.1, т. 4 от ДОПК за ревизия при особени случаи е установено.

В хода на ревизията е изискана информация от третото лице „ Лео експрес“, като след получения на 25.11.2022 г. отговор / л.59-63/ е установено, че за периода 2.04.2021 г. – 9.04.2021 г. Х. е изпратил 20 бр. пратки, за които през 2021 г. му е изплатена сума в размер на 7 205 лв.

Въз основа на искания за предоставяне на информация от трети лица е получена от „Юробанк България“ справка за получен от РЛ превод чрез системата Western Union на сума в размер на 856 евро, платени от Ф.И.К.  , а от Централна кооперативна банка е приложена справка за получени от Х. чрез същата система парични преводи от различни ФЛ от Германия, Австрия и Нидерландия. Така получената в периода 15.03.2021 г. – 31.12.2021 г. сума в евро е с общ размер от 10 925 евро, имащи левова равностойност в размер на 20 135,27 лв.

По същият начин е получена от третото лице „ Изипей“ информация за наредени и получени от РЛ в периода 5.05.2021 г. – 10.08.2021 г. парични преводи в общ размер на 8 400, 50 лв. , а от „Инвестбанк“ АД са предоставени извлечения от банковите сметки на Х., от които се установява, че в периода 3.08.2021 г. – 31.12.2021 г. той е получил общата сума от 128 034,41 евро с левова равностойност от 250 413,54 лв. , като преводите са наредени от банки регистрирани в Германия, Австрия, Нидерландия, Белгия и Испания.

Документи, включително относно разходите свързани с така получените суми са били изискани с т.2.9 от отправеното до РЛ Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № Р-03000322005810-040-002/10.11.2022 г. / л.21/, но такива до приключване на ревизията не са били представени. Касае се за благоприятен за жалбоподателя юридически факт , установяването на който е в негова доказателствена тежест, но и до приключване на съдебното производство доказателства в тази насока не са представени.

Предоставянето на разходни документи е изискано от Х. и с Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице № Р-03000322005810-040-004/20.01.2023 г. /л.217-220/, но такива отново не са представени, както и не са предоставени данни относно основанието за получените от него парични суми.

Подадените от РЛ възражение срещу РД и жалба срещу РА до директора на дирекция „ОДОП“- Варна не съдържат оспорване на гореизложените факти за получена от Х. през 2021 г. парична сума в общ размер на 329 150,46 лв. , която правилно е квалифицирана от приходните органи като облагаем доход от стопанска дейност по смисъла на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ. Подадената до съда жалба също не съдържа такова оспорване и въпреки указаната на жалбоподателя в съдебно заседание съществуваща за него доказателствена тежест по чл. 124, ал.2 от ДОПК за опровергаване на така изложените в РА фактически констатации, доказателствени искания в тази насока не са правени, както и не са правени такива за установяване необлагаемост на същите доходи по смисъла на чл.13 от ЗДДФЛ. Процесуалната пасивност на жалбоподателя има за правна последица извода за вярност на приетите с РА фактически констатации.

Към правилно установените факти , приходните органи са приложили правилно материалния закон. За определяне на точния размер на облагаемата част от така установения недеклариран доход, същата правилно е определена като от общия размер на получената от РЛ парична сума от 329 150,46 лв. е приспадната сумата от 36 693,03 лв., представляваща дължим ДДС по ЗДДС във връзка с достигнат към 31.08.2021 г. оборот от продажби в размер на 72 514, 87 лв. , който е показан в таблицата на стр. 21 и 22 от РД. При така определеният облагаем доход в размер на 292 457,43 лв. , в пълно съответствие с разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗДДС, годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ е определена от приходните органи като облагаемия доход е намален с размера на авансово внесените и окончателните осигурителни вноски направени от РЛ по реда на КСО и ЗЗО, чийто общ размер от 9 354,70 лв. не е оспорен по делото в смисъл такъв, че от страна на жалбоподателя няма твърдение за дължими в по-висок размер вноски , нито пък има твърдение за наличие на факти обуславящи намаления по чл.28, ал.2 от ЗДДФЛ. След прилагане на ставката по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ от 15 % към така определената годишна данъчна основа в размер на 283 102,73, правилно с оспореният РА е определено задължение за данък в размер на главницата от 42 465,00 лв., но неправилно лихвата е изчислявана считано от 1.05.2022 г. – съгласно чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ, лихвата за лицата по чл.51, ал.1 към които спада и РЛ , следва да бъде изчислявана считано от датата съобразена с датата на изтичане на крайния срок за подаване на ГДД, който е 30.06 на годината следваща годината на придобиване на дохода, т. е. считано от 1.07. 2022 год. Съгласно чл.1 от З-на за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, дължи се лихва в размер на законната лихва, която към датата на издаване на РА /24.04.2023 г./ е в размер на 3 706,11 лв., а не 4 425,78 лв. Възражението на жалбоподателя , че лихви не се начислявали предвид З-на за мерките и действията по време на извънредното положение е неоснователно – този Закон има предвид единствено периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. , който не попада в нито един от данъчните периоди на ревизията.

2.      По ЗДДС :

За установеното с оспореният РА задължение за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м.09.2021 г. , м.10.2021 г., м.11.2021 г. и м.12.2021 г. в общ размер на главницата от 36 693,03 лв. и общ размер на лихвата от 5 154,47 лв. , ревизията е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК. На л.214-216 от преписката е приложено Уведомление № Р-03000322005810-113-002/20.01.2023 г. , с което на основание чл. 124, ал.1 от ДОПК ревизираното лице е уведомено, че установените и получени от него доходи формиращи към 31.08.2021 г. оборот надвишаващ 50 000 лв. и даващи основанието за възникване на задължение за регистрация съгласно чл.96, ал.1 от ЗДДС /редакция ДВ бр.96 от 2019 г./ , представляват укрити доходи по смисъла на чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК, поради което основата за облагане с ДДС за периода 21.09.2021 г. – 31.12.2021 г. , осигурителния доход за установяване задълженията от ЗОВ по ЗЗО за самоосигуряващи се лица за данъчен период 2021 г., ДОО за самоосигуряващи се лица за данъчен период 2021 г. и Универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се лица за данъчен период 2021 г., ще бъде определена по реда на чл. 122 - чл.124а от ДОПК.

Касае се за същият доход посочен в предходната точка от тези мотиви, отнасяща се за ЗДДФЛ. Обстоятелството, че този доход не е включен в подадената от РЛ декларация по чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ с вх. № 0300И1099617/3.05.2022 г. /деклариран е доход в различен размер/ , определя същият като укрит доход по смисъла на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, т.е. това основание за провеждане на ревизия при особени случаи е установено включително по съображенията изложени в същата точка от мотивите.

По същите съображения, неопровергани от жалбоподателя остават изложените в оспореният РА фактически констатации, че към датата 31.08.2021 г. полученият от РЛ доход е резултат от достигат оборот от продажби / доставки/ в размер на 72 514,87 лв. – оборота е показан в последната колона от таблицата на стр.22-23 от РД, като той представлява сбор от стойността на реализираните към въпросната дата доставки показани в предходните колони от таблицата.

Към вярно установените факти , материалния закон е правилно приложен от приходните органи. Към датата 31.08.2021 г., действаща е редакцията на нормата на чл.96, ал.1 от ЗДДС, обн. в ДВ бр. 96 от 2019 год. , в сила от 1.01.2020 г., според която при достигане на облагаем оборот от 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец , лицето е длъжно да подаде заявление за регистрация в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот. Оборота от 72 514,87 лв. е достигнат за 7 последователни месеца /от м.02 до м.08.2021 год./, а липсата на регистрация по ЗДДС е безспорен по делото факт. С оглед последното, РЛ дължи данък ДДС за периода регламентиран в нормата на чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС. С оспорения РА този период правилно е определен от дата 22.09.2021 г. , тъй като съгласно чл.96, ал.1 от ЗДДС задължението за подаване на заявление за регистрация е следвало да бъде изпълнено до 7.09.2021 г., съответно до 14.09.2021 г. е следвало да бъде извършена проверката по чл.101, ал.2, т.6 от ЗДДС , а съгласно чл. 101, ал.2, т.7 от ЗДДС е следвало в срок до 21.09.2021 г. органът по приходите да издаде съответния акт. Видно от колони 2 , 3 и 4 от таблицата на стр. 24 от РД , доставки считано от 22.09.2021 г. са извършвани включително до датата 31.12.2021 г. , като тяхната обща стойност за съответния месец е показана в колона 6 от таблицата, а именно : 8280,98 лв. за данъчен период 22 -30.09.2021 г., 36 917,68 лв. за данъчен период м.10.2021 г. , 76 791,42 лв. да данъчен период м.11.2021 год. и 98 168,07 лв. за данъчен период м.12.2021 год. Съобразно тези стойности и в съответствие с регламента на чл.67, ал.3 от ЗДДС /данъкът се смята за включен в обявените цени показани общо в колона 6/ , правилно в колона 7 и колона 8 от таблицата са определи съответно данъчните основи и дължимият ДДС съобразно ставката по чл.66, ал.1 от ЗДДС , чиято главница за съответните данъчни периоди е : 1380,16 лв. за данъчен период м.09.2021 г., 6 152,95 лв. за данъчен период м.10.2021 год. , 12 798,57 лв. за данъчен период м.11.2021 г. и 16 361,35 лв. за данъчен период м.12.2021 год. Общата за всички тези данъчни периоди сума на главницата от дължимия ДДС е в размер на 36 693,03 лв. - именно тя е приспадната от облагаемия доход при определяне на данъка по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ. Правилно е определена и дължимата върху главницата лихва към датата на издаване на РА – 24.04.2023 г. , а именно : 219, 76 лв. за данъчен период м.09.2021 год., 926,72 лв. за данъчен период м.10.2021 г. , 1820,99 лв. за данъчен период м.11.2021 г. и 2187 лв. за данъчен период м.12.2021 год.

3.      Вноски за ДОО по КСО.

На основанието по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, посочено в цитираното в предходната т. 2 от тези мотиви уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК, задължението за вноски за ДОО за данъчен период 2021 г. в размер на главницата от 4 787,80 лв. и размер на лихвата от 545,21 лв. е установено по реда на чл.124а от ДОПК. По същите изложени мотиви съдът намира за установено това основание за извършване на ревизия при особени случаи.

Фактическите констатации за подадена от Х. за всеки от месеците на 2021 г. декларация обр.1 като самоосигуряващо се лице само за фонд „Пенсии“ с посочен осигурителен доход за всеки от месеците в размер на 650 лв. / минимален такъв съгласно чл.9,т.2 от ЗБДОО за 2021г./ , съответно размер на месечна авансова вноска от 96,20 лв. /650 х 14,8%/, както и за плащане на последната само за м.01 и м.02.2021 г., не са опровергани в хода на съдебното производство по същите гореизложени съображения. С оглед последното, вярна е констатацията за размера от 962 лв. на дължимата по декларация обр.6 сума за авансови вноски за ДОО, получена след приспадане на двете вноски в размер на 192 лв. /96,20 х 2/ от дължимите за целия период вноски в размер на 1154 лв. /96,20 х 12/. Същата е определена при правилно приложение на материалния закон – съгласно чл.6, ал.8 от КСО, осигурителните вноски са изцяло за сметка на осигуреното лице и се дължат авансово в случая върху минималния месечен осигурителен доход от 650 лв. , в размер за 2021 г. на 14,8% от същият , като съгласно чл.7, ал.4 от КСО те се внасят до 25-то число на месеца следващ месеца , за който се дължат. С оглед последното и съгласно чл.113, ал.1 от КСО , правилно за невнесените за периода м.03 - м.12.2021 г. авансови вноски за ДОО е определена лихва показана в колона 5 от таблицата на стр. 10 от РА, която е в размер на 62,52 лв.

По същите причини, вярна е и фактическата констатация за размера от 292 457, 44 лв. на осигурителния доход за упражняваната от РЛ трудова дейност в периода м.02 - м.12.2021 г. , доколкото същият е идентичен с горепосоченият облагаем доход по смисъла на чл.26, ал.1 вр. с ал.7 от ЗДДФЛ. Към правилно установените факти, правилно е приложен материалния закон при определяне от приходните органи съответно на окончателния размер на месечния осигурителен доход и на размера на дължимите окончателни осигурителни вноски. В съответствие с чл.10, ал.1 от КСО и имайки предвид 11-месечният период на упражняваната от РЛ през 2021 г. трудова дейност, то правилно месечният размер на осигурителния доход е определен на 26 587,04 лв. /292 457,44 : 11/ . При минимален месечен размер на осигурителен доход за 2021 г. от 650 лв. съгласно чл.9, т. 2 от ЗБДОО за 2021 г. и максимален такъв от 3000 лв. съгласно чл.9, т.4 от същият закон , то предвид факта , че установеният от приходните органи месечен осигурителен доход от 26 587,04 лв. надвишава максималния такъв от 3000 лв., правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.6, ал.9 от КСО годишният осигурителен доход е определен като разлика между сумата от 33 650 лв. /представляваща сбора от декларирания от РЛ за м.01.2021 год. минимален месечен осигурителен доход от 650 лв. и нормативно определения максимален такъв от 3000 лв. за останалите 11 месеца на 2021 г./ и сумата от 7800 лв. /представляваща сбора от доходите върху които са внасяни авансови вноски – 650 лв. х 12 месеца /, т.е. в размер на 25 850 лв. Върху този размер на годишния осигурителен доход , окончателната осигурителна вноска се дължи от РЛ съгласно чл.6, ал.9, изр.2 от КСО в размера съобразно извършеният от него избор за фонд „Пенсии“, т.е. 14, 8 % от 25 850 лв. = 3 825,80 лв. За невнесените в този размер окончателни осигурителни вноски , съобразно тяхната изискуемост от 1.07.2022 г. до който срок е задължението за тяхното определяне при подаване на ГДД по чл. 53, ал.1, пр.2 от ЗДДФЛ и за внасяне при подаване на декларация обр.6 , дължимата на основание чл.113, ал.1 от КСО лихва към датата на издаване на РА е в размер на 333, 89 лв. , а дължимата към същият момент лихва върху останалите невнесени в размер на 962 лв. осигурителни вноски е в размер на 83,96 лв. , като заедно с лихвата от 62,52 лв. за невнесените в срок авансови осигурителни вноски, общата дължима към същият момент лихва е в размер на 480, 37 лв. С оглед последното, при правилно приложение на материалния закон с РА е установено задължение за вноски за ДОО в размер на главницата от 4 787,80 лв. , представляваща сбор от невнесените авансови осигурителни вноски в размер на 962 лв. и дължимите окончателни осигурителни вноски в размер на 3 825, 80 лв. , но неправилно е определена лихва в размер на 545,21 лв. – както бе посочено, законосъобразният размер на лихвата е 480,37 лв.

4.      Вноски за ДЗПО в УПФ по КСО.

На основанието по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, посочено в цитираното в предходната точка 2 от тези мотиви уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК, задължението за вноски за ДЗПО в УПФ по КСО в размер на главницата от 1 617,50 лв. и размер на лихвата от 184,22 лв. е установено по реда на чл.124а от ДОПК. По същите изложени мотиви, съдът намира за установено това основание за извършване на ревизия при особени случаи.

Фактическите констатации за внесени само за м.01. и м.02.2021 г. авансови осигурителни вноски в общ размер на 65,00 лв. / 2 х 32,50 лв./ не са опровергани в хода на съдебното производство по същите гореизложени съображения. При вярно приетият съобразно мотивите в предходната т. 3 размер от 650 лв. на минималния месечен осигурителен доход , правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.157, ал.1, б. “в“ от КСО е определен размер от 32, 50 лв. на месечната авансова вноска за ДЗПО в УПФ / 5% от 650 лв. = 32,50 лв./. Дължимостта на същата е определена от разпоредбата на чл.127, ал.1 от КСО – осигуреното във фонд „Пенсии“ ревизирано лице Х. с ЕГН ********** е роден след *** год. Съответно, при правилно приложение на материалния закон / чл.6, ал.8 от КСО/ е установено задължение в размер на 325,00 лв. за невнесените авансови осигурителни вноски / 12 х 32,50 – 65,00 лв./. Дължимата за тях на основание чл.113, ал.1 от КСО лихва съобразно определената в разпоредбата на чл.7, ал.4 от КСО тяхна изискуемост е правилно определена в размер на 21, 15 лв., показан в колона 5 от таблицата на стр.11 от РА.

Съобразно посоченият в предходната точка 3 годишен осигурителен доход в размер на 25 850,00 лв. и в съответствие с разпоредбата на чл. 157, ал.1, б. “в“ от КСО, правилно с РА е определен размер от 1292, 50 лв. за довнасяне при годишното изравняване. Съответно, при правилно приложение на материалния закон е установен общ размер от 1617,50 лв. на главницата от задължението за вноски за ДЗПО в УПФ по КСО. Считано от 1.07.2022 г. , към датата на издаване на РА / 24.04.2023 год./ дължимата на основание чл.113 от КСО лихва за невнесените авансови вноски е в размер на 28, 36 лв. , а за невнесените при изравняването вноски е в размер на 112,80 лв. , като заедно с лихвата от 21,15 лв. общата дължима лихва е в размер на 162,31 лв. , т.е. неправилно с РА е установен размер на лихвата от 184, 22 лв.

5.      Вноски за здравно осигуряване по ЗЗО.

На основанието по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, посочено в цитираното в предходната точка 2 от тези мотиви уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК , задължението за вноски за здравно осигуряване по ЗЗО в размер на главницата от 2588.00 лв. и размер на лихвата от 294,69 лв. е установено по реда на чл.124а от ДОПК. По същите изложени мотиви, съдът намира за установено това основание за извършване на ревизия при особени случаи.

Фактическите констатации за внесени само за м.01. и м.02.2021 г. авансови здравноосигурителни вноски в общ размер на 104,00 лв. /2 х 52,00 лв./ не са опровергани в хода на съдебното производство по същите гореизложени съображения. Същите се дължат на основание чл.40, ал.1, т.2 от З-на здравното осигуряване /ЗЗО/ и се внасят авансово върху месечен доход, който за самоосигуряващите се лица не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход , а окончателно се внасят върху доходите от дейността за съответната календарна година. Съгласно чл. 2 от З-на за бюджета на НЗОК за 2021 г., размерът на задължителната здравноосигурителна вноска за 2021 г. е 8 на сто, т.е. според посоченият по-горе минимален осигурителен доход за 2021 г. от 650,00 лв. дължимата месечна авансова вноска правилно е определена с РА в размер на 52,00 лв. / 8% от 650,00 лв./. С оглед последното, при общ годишен размер от 624 лв. на дължимите авансови вноски, правилно след приспадане на внесените такива в размер на 104 лв. е установено с РА задължение за авансови здравноосигурителни вноски за 2021 г. в размер на 520,00 лв. Съгласно чл. 40, ал.1, т.1 , б. “в“ от ЗЗО, осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят в сроковете по чл.7 от КСО, т.е. до 25-то число на месеца следващ месеца през който е положен трудът, поради което правилно с РА е установена лихва за невнесените в срок авансови вноски в размер на 33,78 лв. , показана в колона 5 от стр. 12 на РА.

Съобразно посоченият в предходната точка 3 годишен осигурителен доход в размер на 25 850,00 лв. , при правилно приложение на материалния закон е установено с РА задължение за окончателни здравноосигурителни вноски в размер на 2068,00 лв. / 8% от 25 850,00 лв/, съответно правилно е установено задължение за здравноосигурителни вноски за 2021 г. в общ размер на главницата от 2 588,00 лв. / 2068,00 лв. + 520,00 лв./. Считано от 1.07.2022 г., дължимата съгласно чл.107 от ЗЗО към датата на издаване на РА /24.04.2023 г./ лихва за невнесените здравноосигурителни вноски е в размер на 225,87 лв. , като заедно с лихвата от 33,78 лв. общата дължима лихва е в размер на 259,65 лв. , т.е. неправилно с РА е установено задължение за лихва в размер на 294,69 лв.

Предвид гореизложеното, съдът намира оспореният РА за валиден, издаден при спазване на установена от закона форма, процесуално и материалнозаконосъобразен ИАА в следните негови части :

·         Данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2021 г. – главница в размер на 42 465,00 лв. и лихва в размер на 3 706,11 лв.

·         ДДС по ЗДДС – м.09.2021 г. главница 1380,16 лв. и лихва 219,76 лв. ; м.10.2021 г. главница 6 152,95 лв. и лихва 926,72 лв. ; м.11.2021 г. главница 12 798,57 лв. и лихва 1820,99 лв. ; м.12.2021г. главница 16 361,35 лв. и лихва 2 187,00 лв.

·         Вноски за ДОО по КСО за 2021 г. – главница 4 787,80 лв. и лихва 480,37 лв.

·         Вноски за ДЗПО в УПФ по КСО за 2021 г. – главница 1617,50 лв. и лихва 162,31 лв.

·         Вноски по ЗЗО за 2021 г. – главница 2588,00 лв. и лихва 259,65 лв.

В тези части жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

Обжалваният РА е материално незаконосъобразен и следва да бъде отменен в следните негови части, по отношение на които жалбата се явява основателна :

·         Данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2021 г. – лихва над размера от 3 706,11 лв. до размера от 4 425,78 лв., включително.

·         Вноски за ДОО по КСО за 2021 г. – лихва над размера от 480,37 лв. до размера от 545,21 лв., включително.

·         Вноски за ДЗПО в УПФ по КСО за 2021 г. – лихва над размера от 162,31 лв. до размера от 184,22 лв., включително.

·         Вноски по ЗЗО за 2021 г. – лихва над размера от 259,65 лв. до размера от 294,69 лв., включително.

При този изход на делото , съгласно чл.161, ал.1 от ДОПК на жалбоподателя се дължат разноски съобразно уважената част от жалбата за материален интерес в размер на 841,46 лв., а на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата за материален интерес в размер на 97 914,24 лв. Сторените от жалбоподателя разноски са в размер на 10 лв. платена държавна такса и 800 лв. платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие приложен на л.37 от делото, , като според уважената част от жалбата следва да се възстановят от ответника разноски в размер на 6, 90 лв. За осъщественото процесуално представителство на ответника от упълномощен юрисконсулт и съобразно отхвърлената част от жалбата, Х. дължи на ЮЛ на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 477,59 лв. , определен съгласно разпоредбата на чл.8 във вр. с чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. След извършване на компенсация, жалбоподателят дължи на ответника разноски в размер на 8 470,69 лв. , но следва да се присъдят само 8026,33 лв. съобразно отправеното искане.

Предвид изложеното , съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ издаденият от органи по приходите при ТД на НАП- Варна Ревизионен акт № Р-03000322005810-091-001/24.04.2023 г. в следните негови части :

-Данък по чл.48, ал.2 от ЗЗДФЛ за данъчен период 2021 г. за лихва в размера над 3 706,11 лв. до размера от 4 425,78 лв., включително.

-Вноски за ДОО по КСО за данъчен период 2021 г. за лихва над размера от 480, 37 лв. до размера от 545,21 лв. , включително.

-Вноски за ДЗПО в УПФ по КСО за данъчен период 2021 г. за лихва над размера от 162,31 лв. до размера от 184,22 лв. , включително.

-Вноски по ЗЗО за данъчен период 2021 г. за лихва над размера от 259,65 лв. до размера от 294,69 лв., включително.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на А.Ц.Х. срещу същият Ревизионен акт в следните негови части:

-данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за данъчен период 2021 г. за главница в размер на 42 465 лв. и лихва в размер на 3 706,11 лв., включително.

-ДДС по ЗДДС за данъчен период м.09.2021 г. за главница в размер на 1 380,16 лв. и лихва в размер на 219,76 лв. ; за данъчен период м.10.2021 г. за главница в размер на 6 152,95 лв. и лихва в размер на 926,72 лв. ; за данъчен период м.11.2021 г. за главница в размер на 12 798,57 лв. и лихва в размер на 1820,99 лв. ; за данъчен период м.12.2021 г. за главница в размер на 16 361,35 лв. и лихва в размер на 5 154,47 лв.

- Вноски за ДОО по КСО за данъчен период 2021 г. за главница в размер на 4 787,80 лв. и лихва в размер на 480,37 лв., включително.

-Вноски за ДЗПО в УПФ по КСО за данъчен период 2021 г. за главница в размер на 1 617,50 лв. и лихва в размер на 162,31 лв., включително.

-Вноски по ЗЗО за данъчен период 2021 г. за главница в размер на 2 588 лв. и лихва в размер на 259, 65 лв. , включително.

ОСЪЖДА А.Ц.Х. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на Националната агенция за приходите за разноски по делото сумата от 8 026,33 лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

Съдия: