Решение по дело №2293/2018 на Районен съд - Сливен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№  906

17.07.2018  г., гр. Сливен

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, X граждански състав, в публично заседание на  седемнадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

            РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

 

при участието на секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2293 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 Предмет на производството е предявен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.1, ал.1, т.3 ЗУТОССР. Производството е образувано въз основа на искова молба, депозирана от И.Г.Г., ЕГН: ********** *** чрез адв. В.Л. *** против  ТП НОИ РУСО гр.Сливен, с която е предявен положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.1, ал.1, т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред / ЗУТОССР/.

Процедурата по размяна на книжа е осъществена.

Ищецът И.Г.Г., ЕГН: ********** *** твърди, че през периода от 29.03.1984г. до 30.12.1987г.е изпълнявал длъжността „шлосер-монтьор” в ДЗ „Победа” гр. Твърдица по силата на трудов договор на пълен работен ден и срещу ежемесечно трудово възнаграждение. Това обстоятелство било отразено в трудовата му книжка. Установил във връзка с доказването на трудовия си стаж при пенсиониране, че разплащателните ведомости и трудовоправните документи на ДЗ „Победа” гр. Твърдица не били приети от ТП на НОИ, гр. Сливен, поради което по негова молба било издадено приложеното по делото удостоверение.

От съда се иска да се признае за установено по отношение на ответника НОИ ТП Сливен, че през периода от 29.03.1984г. до 30.12.1987г. ищецът е работил на длъжност „шлосер-монтьор” в ДЗ „Победа” гр. Твърдица на пълен работен ден.

В срока по чл.131 ГПК отговор е депозиран от ответника НОИ ТП Сливен, който счита иска за допустим, но  неоснователен, поради липса на представени от ищеца писмени доказателства и моли за отхвърлянето му. Искът бил допустим, тъй като ищецът бил в обективна невъзможност да представи удостоверение по чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР, тъй като разплащателните ведомости и книжа на ДЗ „Победа” гр. Твърдица не били приемани или изземвани за съхранение от ТП на НОИ-Сливен, за което били издали удостоверение на ищеца. През 2006 г. били зачестили оплаквания от бивщи служители на ДЗ „Победа” гр. Твърдица, че не могли да се снабдят с документи за осигурителен стаж за времето през което били полагали труд при този работодател, поради което били подали сигнал с изх. №1004 от 14.03.2006 г. до РДВР Сливен била образувана преписка с вх. № 942 от 19.05.2006 г. на РП-Сливен. С Постановление от 30.05.2006 г. РП-Сливен била отказала да образува наказателно производство. През 2007 и 2008 г. били полагали усилия да издирят липсващата документация от този работодател, като усилията им не били дали резултат, поради което считали, че същите вероятно били унищожени. Позовава се на чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР, съгласно който свидетелски показания не се допускат освен ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и които са издадени от работодателя при който е придобит стажа и по време на полагане на стажа. От представеното заверено копие от трудова книжка от ищеца не било ставало ясно, че същият бил идентичен с посоченото в нея лице с друго фамилно име. Противопоставя се на разпита на посочените от ищеца свидетели, тъй като не било посочено, че същите през процесния период полагали труд при същия работодател, нито били представени писмени доказателства в този смисъл, каквото било изискването на чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР и чл. 4, ал. 2, т. 2 от . ЗУТОССР.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта:

Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 1, ал.1, т.3 ЗУТOССР, с оглед установяване на правния интерес на ищеца, е липсата на писмени доказателства, годни да установят стажа в производството по отпускане на пенсия. Ето защо, допустимостта на иска по чл. 1, ал.1, т.3 ЗУТOССР е обусловена от наличие на удостоверение от съответното предприятие, учреждение или организация, или от териториално поделение на НОИ, че книжата, ведомостите и пр., отнасящи се до претендирания трудов стаж, са загубени или унищожени, или че в архива на НОИ липсват писмени данни за трудовия стаж. Когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на НОИ, издадена на основание чл. 5, ал.12 КСО, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж (арг. от чл. 5, ал.2 ЗУТОССР).

Безспорно между страните е обстоятелството, че осигурителят на ищеца е прекратил дейността си, като липсват данни и твърдения за правоприемник. За пълнота следва да се отбележи и, че според § 5г, ал. 4 ПЗР на ЗТР търговските дружества и кооперациите с прекратена дейност, които към 31 януари 2017 г. не са пререгистрирани, се смятат за заличени..

Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗУТОССР, когато работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник искът се предявява само срещу съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

Ищецът е представил по делото издадено на основание чл. 5, ал.10 КСО, удостоверение №5506-19-668/24.04.2017 г.  на НOИ, ТП Сливен, в качеството му на орган, който приема, съхранява и издава документи за осигурителен стаж и доход на осигурители с прекратена дейност без правоприемник, че разплащателните ведомости и други трудовоправни документи на осигурителя ДЗ „Победа”, гр. Твърдица не са приети в Архивохранилището на ТП на НОИ – гр. Сливен. Представеното удостоверение има характер на документ по чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР, което обуславя и допустимостта на производството.

По същество:

Съдът намира, че се установи по безспорен начин, че през периода от 29.03.1984г. до 30.12.1987г. ищецът е изпълнявал длъжността „шлосер-монтьор” в ДЗ „Победа” гр. Твърдица по силата на трудов договор на пълен работен ден и срещу ежемесечно трудово възнаграждение. Представен е писмен документ, който има характер на начало на писмено доказателство по чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР. Такова е копието от  трудовата книжка за процесния период, за която се установи, че е издадена на името на ищеца, тъй като същият представи в съдебното заседание удостоверение за идентичност на имена. Документите изброени в чл. 6, ал. 2 ЗУТОССР са при условията на алтернативност, а и дори не са изчерпателно изброени, като всеки един представен документ е достатъчен за събирането на гласни доказателствени средства /по-подробно за начало на писмено доказателство виж решение № 401/22.02.2016 г. по гр. д. № 228/2015 г. на IV г. о. на ВКС/. Представеното по делото  копие от трудова книжка на ищеца съдържа кумулативното наличие на предпоставките – 1. издадена е от работодателя/осигурителя при който е придобит стажът и 2.  издадена е по време на полагане на стажа, поради което има характер на начало на писмено доказателство. Трудовата книжка съставлява такъв документ по см. на чл. 6, ал. 2, т. 5 ЗУТОССР. На основание чл. 8 от ЗУТОССР ищецът е представил и декларация за истинност на изложените от него обстоятелства в исковата молба.

Ето защо следва да се обсъдят свидетелските показания. По делото са разпитани двама свидетели, като за всеки от тях са налице предпоставките на чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР. Всеки един от двамата свидетели е полагал труд при същия работодател ДЗ „Победа”, гр. Твърдица за процесния период, за което бяха представени от страна на ищеца копия от трудовите им книжки.

Установява се от показанията на свидетелите , че ищецът е работил в ДЗ „Победа”, гр. Твърдица за процесния период от  29.03.1984г. до 30.12.1987г. на длъжността „шлосер-монтьор”, като изпълнявал длъжността си на пълен работен ден- 8 часа, за което получавал трудово възнаграждение. Видно от показанията на свидетелката Дойка Хинчева, която е работила в ДЗ „Победа” гр. Твърдица за процесния период на длъжност „банцигар” ищецът е бил на работа през процесния период в същия завод на длъжност „монтьор” на пълен работен ден, за което е получавал трудово възнаграждение и аванс. Видно от показанията на свидетеля Иринка Асенова, която е работила през процесния период на длъжност „банцигар” при същия работодател ищецът през процесния период е работил също там на длъжност „монтьор” на пълен осемчасов работен ден, за което е получавал трудово възнаграждение .

Съдът приема, че преценени в съвкупност, писмените и гласните доказателства установяват, че в процесния период ищецът е работил по трудово правоотношение в ДЗ  „Победа”, гр. Твърдица за периода от 29.03.1984г. до 30.12.1987г. на длъжността „шлосер-монтьор” при пълен 8 часов работен ден, за което е получавал ежемесечно трудово възнаграждение. Предявеният иск е основателен.

По разноските:

При този изход на спора и съгласно ТР № 2 от 6.06.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2015 г., ОСГК, разноски са дължими на ищеца, но доколкото същият не е заявил подобна претенция, то и такива не следва да му се присъждат.

Не се прилага по производството и чл. 78, ал. 6 ГПК, доколкото важи специалното правило – чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР - по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж по този закон не се събират държавни такси.

Ето защо Сливенският районен съд,

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР във вр. с чл. 3, ал. 2, предл. 2 ЗУТОССР по отношение на ТП на НОИ – гр. Сливен, че И.Г.Г., ЕГН: ********** ***, е работил през периода от 29.03.1984г. до 30.12.1987г. на длъжността "шлосер-монтьор" на пълен осем часов работен ден в ДЗ „Победа” гр. Твърдица.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред ОС-Сливен.                                

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: