№ 1733
гр. Пазарджик, 27.09.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Лора Анг. Герова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20235220101090 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищецът И. И. Я. - редовно уведомен от предходното съдебно заседание,
не се явява лично в съдебната зала. За него се явява адв. А. Д., редовно
упълномощена да го представлява с пълномощно приложено по делото.
Ответникът Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София,
редовно уведомена, редовно уведомени от предходното съдебно заседание. За
тях се явява юрк. Р. Р. – редовно упълномощен да ги представлява с
пълномощно приложено по делото.
Вещото лице Л. С. Ц. – редовно призован, явява се в съдебната зала.
АДВ.Д.: Уважаеми господин Председател, моля да се даде ход на делото.
ЮРК.Р.: Уважаеми господин Председател, няма процесуална пречка,
моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ докладва на страните депозираното допълнително заключение
по извършената съдебно–икономическа експертиза от вещото лице Л. С. Ц. с
вх. № 22727 от 16.09.2024г.
1
Заключението е постъпило в законоустановеният срок съгласно
изискванията на чл.199 от ГПК.
С оглед изявленията на процесуалните представители на страните, съдът
счита, че не са налице пречки да се изслуша вещото лице в настоящето
открито съдебно заседание.
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО
ЛИЦЕ ПО ДОПУСНАТАТА ДОПЪЛНИТЕЛНА СЪДЕБНО –
ИКОНОМИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА.
Вещото лице е със снета самоличност по делото от предходно съдебно
заседание.
Вещото лице е предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.
В.Л. Ц.: Известна ми е наказателната отговорност, която нося. Уважаеми
господин Председател, представил съм допълнително заключение, което
поддържам.
АДВ.Д.: Уважаеми господин Председател, запознах се с така
депозираното заключение, разгледах подробно вариантите, които е
разработило вещото лице и считам, че с допълнителното заключение е успял
да даде отговор на така поставените въпроси към допълнителната експертиза.
Считам, че последния разработен вариант изцяло отговаря на изначално
предявената искова молба и по този начин считам, че вещото лице е успял да
вникне в конкретната претенция на ищеца и е дал аргументирано заключение
от гледна точка на това, коя е правна норма от която трябва да се изходи за
даване на правилен алгоритъм на изчисление, вече не се дължи като преценка
от вещото лице, а изисква изцяло правен анализ. Поради тази причина считам,
че допълнителното заключение следва да бъде прието и нямам въпроси към
вещото лице в днешното съдебно заседание.
ЮРК.Р.: Уважаеми господин Съдия, считам, че съобразно поставените
задачи, които вещото лице които трябваше да извърши, така както изложи
колегата, изчисленията са правилни. По отношение на основателността на
тези изчисления, считам че не е основателно това изчисление, но да бъде
прието заключението, все пак като някаква форма на изчисление. Правилно
изчислено е.
Съдът счита, че представеното експертно заключение е обосновано,
2
компетентно изготвено и към настоящия момент невъзникват съмнения
относно неговата правилност, поради което същото следва да се приеме по
делото.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА изготвеното заключение по допуснатата допълнителна
съдебно-икономическа експертиза с вх. №22727 от 16.09.2024г.
ОПРЕДЕЛЯ на вещото лице Л. С. Ц. да се изплати възнаграждение в
размер на 100 лв., които да се изплатят първоначално от бюджета на съда.
АДВ.Д.: Уважаеми господин Председател, нямам други доказателствени
искания. Няма да соча други доказателства. Имам искане от гледна точка на
днешната експертиза. Бих искала да направя изменение на исковата
претенция на основание чл.214 от ГПК с оглед факта, че при изначално
предявяване на исковата претенция нямах достъп по ежедневните ведомости,
нямах достъп до всички доказателства представени по делото, нямах
възможност прецизно да формулирам и съответно да изчисля точния размер
на исковата претенция, още повече че за това са необходими специални знания
и компетентност каквато само вещото лице притежава. С оглед на приетото в
днешното съдебно заседание допълнително експертно заключение и с оглед на
извършените изчисления в него, на база последният разработен вариант в
експертизата бих искала да допуснете изменение на исковата претенция като
считате иска за предявен в размер на сумата от 2131,49 лв., а размера на
претендираната мораторна лихва да бъде считан за предявен за сума в размер
от 262,64 лв.
ЮРК.Р.: Уважаеми господин Председател, нямам други искания. Няма
да соча други доказателства. Нямам възражения по това искане.
СЪДЪТ след като се запозна с направеното от ищцовата страна искане
и със становищата на страните, съобрази следното:
Отправеното към съда искане е с правно основание чл.214, ал.1 от ГПК
съгласно която разпоредба до приключване на съдебното дирене в първа
инстанция ищеца има възможност да измени само размера на предявените
искове, какъвто е и настоящият случай. В тази връзка съдът счита, че
направеното искане е допустимо и основателно и като такова следва да бъде
3
уважено, тъй като същото не е преклудирано към настоящият момент и с това
искане се цели от ищеца единствено да бъде изменен само размера на
предявения иск, което е допустимо.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
На основание чл.214, ал.1 от ГПК ДОПУСКА изменение в размера на
предявените искове като същите следва да се считат за предявени както
следва: за сумата от 2131,49 лв. която се претендира от ищцовата страна като
неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода
24.03.2020г. - 24.03.2023г., както и за сумата от 262,64 лв. представляваща общ
сбор на мораторните лихви върху всяко вземане от възникването му до датата
на завеждане на исковата молба в съда, вместо претендираните с петитума на
исковата молба суми за неизплатено възнаграждение за положен извънреден
труд и мораторните лихви.
АДВ.Д.: Нямам други доказателствени искания, моля да се приключи
делото.
ЮРК.Р.: Нямам други доказателствени искания, моля да се приключи
делото.
Предвид липсата на други доказателствени искания, с оглед на
обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа и правна страна и на
основание чл. 149, ал. 1, изр. 1-во от ГПК съдът следва да прикани страните
към спогодба.
АДВ.Д.: Не можем да постигнем спогодба.
ЮРК.Р.: Уважаеми господин Председател, не можем да постигнем
спогодба, аз нямам такива правомощия.
На основание чл. 149, ал. 1, изр. 2 от ГПК, тъй като спогодба не бе
постигната съдът следва да даде ход на устните състезания, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ.Д.: Уважаеми господин Председател, моля посредством съдебният
акт, който ще постановите да уважите исковата претенция изцяло като
4
съображенията ми за това са следните. Основният спор между страните беше
концентриран върху въпроса за реалната продължителност на всеки един
наряд на ищеца, като именно в тази връзка бяха допуснати и свидетели, един
на ищцовата страна, един на ответника. Считам, че свидетелските показания и
на двамата свидетели в 90% се препокриват, имаше разминаване единствено и
само от гледна точка на точния момент на идването на работа и съответно
точния момент на тръгване. Считам, че единствено и само служителите, които
работят в наряд могат да имат преки и непосредствени наблюдения относно
това обстоятелство. Свидетеля който беше разпитан от отсрещната страна,
инспектор Г. Ф. е служител, който работи в редовна смяна, съответно неговото
работно време приключва много по-рано от колкото това на служителите в
наряд. Той би могъл да има непосредствени впечатления от гледна точка на
видео камери, които евентуално, както каза той два пъти в месеца да прави
някакви непосредствени проверки.
Относно представените видеозаписи считам, че същите не следва да бъдат
приемани като годно доказателство в процеса, използването на видеозаписи и
звукозаписи като доказателствено средство в гражданския процес е допустимо
единствено и само ако отсрещната страна не е оспорила същите, да има годна
експертиза. Извършването на експертиза и целта на тази експертиза е да
докаже автентичността на тези записи, това е константна практика на ВКС и
считам, че следва да се съобразите с нея и Ви призовавам към това.
От гледна точка на изчисленията извършени в съдебно-икономическата
експертиза Ви моля да приемете като миродавен последния разработен
вариант от вещото лице, тъй като той единствено и само дава отговор на
конкретно поставените въпроси към експертизата и единствено и само този
вариант дава отговор на конкретната ни претенция за извънреден труд. Тук
изначалната ни претенция е свързана с полагането на извънреден труд за
всеки един наряд от ищеца. Бих искала по-конкретно, ако може да Ви обърна
внимание на разпоредбата на чл.143 от КТ. В него е дадено легалното
определение на понятието извънреден труд. По дефиниция извънреден е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
протИ.поставянето на работодателя или на съответния ръководител, от
работника или служителя извън установеното за него работно време. Всичко
над 12 часа и всичко над 24 часа следва да бъде зачитано и заплащано като
5
извънреден труд. Това съответно, разбира се беше оспорено от ответната
страна с аргумента, че има специален закон, да съгласни сме, че има специален
закон и точно него бих си позволила сега в момента да цитирам. Категоричен
в тази посока е чл.16е от ППЗИНЗС съгласно който, цитирам с точност и моля
да обърнете внимание: ал.3 „при дванадесет часов график на наряд или
дежурство се отчитат и заплащат дванадесет часа отработено време, а не
дванадесет часа и тридесет минути, както правят ГДИН. Ал.4 гласи следното:
„при двадесет и четири часа график на наряд или дежурство, се отчитат и
заплащат двадесет и четири часа отработено време“, отработено време, а не
двадесет и четири часа и тридесет минути, както ГДИН е правила до сега.
Всичко над тези дванадесет и двадесет и четири часа следва да бъде
извънреден труд.
Такъв алгоритъм на изчисление, който в момента се прилага в ГДИН би
поставил в неравностойно положение конкретната прослойка държавни
служители. Служителите на ГДИН са си държавни служители. Недопустимо е
само и единствено спрямо тях да се прилага различен начин на изчисление.
Дори всички останали служители на МВР, за които действат специалните
закони, на тях им се заплаща извънреден труд. Ако днес се забавят от работа
един час, им се заплаща един час извънреден труд, не им се заплаща един час
отработено време.
Моля за възможност да представя писмени бележки, там доста подробно ще се
спра на всичко това, но това са основните акценти на които исках да Ви
обърна внимание.
Претендирам също така и адвокатско възнаграждение. Моля на основание
чл.38 от Закона за адвокатурата да ми се присъди адвокатско възнаграждение,
което да бъде съобразено с Наредба №1. С оглед размера на исковата
претенция, изменен в днешното съдебно заседание минималното адвокатско
възнаграждение се оказва в твърде висок размер и беше непосилно за
заплащане от доверителя ми и поради тази причина представлявах същият
безплатно. В тази връзка представям списък с разноски ведно с договор за
правна помощ.
ЮРК.Р.: Уважаеми господин Председател, считам, че така предявената
искова претенция от И. И. Я. е неоснователна, необоснована и остана
недоказана. Считам, че на служителя регулярно са изплащани всички часове
6
положен труд за занятия, стрелби, вдигане под тревога както и труда положен
на официални празници, като на служителите са били зачитани тридесет
минути над нормативно установените дванадесет и двадесет и четири часа. В
случая това отчитане се извършва на три месеца, сумарно съгласно чл.16д на
ППЗИНЗС, който посочва специална правна норма, която в случая деротира
писанията на КТ. Поради това считаме, че сумарното отчитане на работно
време е правилно отчетено, не е налице както е посочено в исковата молба
превишаване на всеки наряд с по един час, час и половина надработване,
което са извършвали служителите.
По отношение на свидетелските показания, моля да вземете предвид факта, че
свидетелските показания на нашите свидетели, от нашата страна,
кореспондират значително с представените видеозаписи и няма такова
сдаване на постове от тридесет минути, каквото твърдеше свидетеля на
ищеца. На видеозаписите ясно се виждаше как служителите започват да
влизат през КПП-то на затвора от 08:03 часа; 08:04 часа; до 08:11 часа, което
показа едно протакане във времето и много ясно показа, че няма задължение
за конкретно фиксирано искане за идване точно в 08:00 часа на работа,
каквото задължение не е описано в нито един в случая, административен акт
Заповед на началника свързана с работното време или заповед на Главният
директор. Работното време много ясно започва в 08:15 часа. Изискването,
което някога е било, преди близо 7 - 8 години, да се идва по-рано на работа,
вече не е актуално и е останало само в главите на някои служители, друг е
въпроса, че от тяхна гледна точка те може да идват и един час по-рано на
работа. Служителите нямат никакви задължения преди 08:15 часа, тъй като не
са минали съответно развод, не са въведени в служба и те не могат да
изпълняват никакви задължения.
Считам, че е неправилно тълкуването на колегата, че инспектора по охраната
Г. Ф. не е присъствал на сдаването и приемането, защото при двадесет и
четири часовия наряд, който е бил през по-голяма част от исковия период,
като времетраене, Г. Ф. е присъствал и на приемането на новия наряд и на
сдаването на стария, защото той започва сутрин работата си в 08:00 часа, във
всеки един от записите се виждаше как Г. Ф. в 08:14 часа влиза в стаята за
развод.
По отношение на истинността на видеозаписите, моля да вземете предвид
7
факта, че Затвора Пазарджик не е кварталната бакалия или частна фирма,
поради което по никакъв начин не може да се допусне държавна институция
да си позволи да бъдат по някакъв начин да манипулирани или изобщо да си
помисли да бъдат манипулирани записите. Тъй като от една страна за това
също се изискват специални умения, от друга страна самите видеозаписа са
много детайлно записани по секунда, секунда по секунда и там може да се
проследи тази последователност от самия запис, минута по минута, секунда
по секунда, поради което не е възможно да се направи никаква манипулация.
А чисто като държавна институция, която е част от Съдебната власт и там се
реализира изпълнението на наказанията, тя по никакъв начин не може да се
позволи да се направят някакви манипулации на видеозаписите, тъй като има
директна опасност от наказателна репресия срещу служителите, която ще
бъде много по-тежка от колкото за обикновените граждани. Така, че мисля, че
това искане на отхвърляне на видеозаписите е несъстоятелно и по никакъв
начин не спомага за изясняване на обективната истина, защото в случая и
адвоката на ищеца и юрисконсулта на ответника не им е целта да се спечели
делото на всяка цена, а се помогне на съда да изясни обективната истина във
връзка с конкретния казус, за да може в крайна сметка да се раздаде
правосъдие и наистина да бъде запазена правдата и да възтържествува.
Във връзка с отчитането на работното време през периода 2017г. – 2020г. са
заведени множество дела в РС Бургас, аналогични на настоящето дело, при
което на първа инстанция първоинстанционният съд, пак са били няколко
съдебни състава са давали допълнително 30,40,50 минути като подчертавам,
че тогава все още е важало изискването за идване на работа 15 минути. Към
днешна дата или към момента на депозиране на исковата молба не е имало
такова изискване. Тогава на Окръжен съд всички решения са били уеднаквени
с едно общо решение на окръжните съдии и на всички служители са били
дадени 30 минути над нормативно установените 12 часа и 24 часа, фактически
им са дадени дванадесет часа и тридесет минути и двадесет и четири часа и
тридесет минути. В резултат на което, заради тази съдебна практика, тези
отсъждания, ГДИН издава Заповед навсякъде на служителите да се зачита при
отработени 24 часа, да се зачитат двадесет и четири часа и тридесет минути, а
при 12 часа наряд да се зачитат дванадесет часа и тридесет минути.
Подчертавам, че в ЗИНЗС има възможност началниците на съответните
поделения да увеличават работното време на служителите, но не повече от
8
50% за съответното тримесечие, така че считам, че допълнителната заповед за
увеличаване с 30 минути над нормативноустановеното по закон, не е в
нарушение на конкретни правни норми, което ще бъде посочено в
представените от нас писмени бележки. Моля да ни бъде дадена възможност
за писмени бележки, моля да отхвърлите изцяло исковите претенции като
неоснователни и недоказани. На основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК в случай,
че обективните искове на ищеца бъдат отхвърлени, както и частично уважени
и претендираните разноски да бъдат частично уважени спрямо главния иск, и
съответно молим и за юрисконсултско възнаграждение за ГДИН. Оспорвам
адвокатския хонорар до минимално предвидения размер съгласно правните
норми и наредбите.
АДВ.Д.: С оглед спазването на принципа на справедлИ.ст, ако
прецените, че на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
минимален размер, то нека и разноските в полза на ответника да бъдат също в
минимален размер, за да не се получава разминаване каквото беше допуснато
от други състави да се присъжда адвокатско възнаграждение под установения
минимум, а в същото време юрисконсултското възнаграждение да бъде над
установения в страната минимум.
На основание чл. 149, ал. 2 от ГПК съдът обявява устните състезания за
приключени и посочва, че ще обяви решението си в законоустановения
едномесечен срок, не по-късно от 27.10.2024г.
На основание чл. 149, ал. 3 от ГПК, поради фактическата и правна
сложност на делото и по искане на страните, съдът следва да определи
подходящ срок за писмени защити, който е десетдневен за всяка една от
страните, считано от днешното съдебно заседание.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 11:29 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
9