Р Е
Ш Е Н
И Е
N 305
гр.Русе, 03.07.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в
публичното заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА
БЛЪСКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
ГАЛИНА
МАГАРДИЧИЯН
при секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА и в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдията ВЕЛКОВА
В. гр. дело N330 по описа
за 2018 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от Община Русе против решение №399/ 14.03.2018 г., постановено по гр.д.№
3338/2017 г. на Русенския районен съд, с което са осъдени да заплатят на „ДЗИ
О. З.“ АД- гр.С. сумата в размер на 684.80 лв.- изплатено застрахователно
обезщетение по договор за застраховка, 15 лв.- ликвидационни разноски, ведно
със законната лихва, считано от 05.05.2017 г., сумата от 40.53 лв.- законна
лихва до 04.05.2018 г.-, както и разноски в размер на 590 лв. Твърди се, че решението
е неправилно като постановени по съществени процесуални нарушения, неправилно
приложение на материалния закон и необоснованост по съображенията, изложени в
жалбата. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което иска
се отхвърли, евентуално да се намали дължимото застрахователно обезщетение при съобразяване
на направенито възражение за съпричиняване от страна на водача на МПС.
Претендират направените разноски за производството.
Ответникът по жалбата
„ДЗИ- О. з.“ ЕАД-гр.С. е подал отговор по реда на чл.263 от ГПК, в която изряза
становище за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно и иска
същото да бъде потвърдено. Претендира разноски за производството.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по
делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
намира следното:
Въззивната жалба е
подадена от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Производството по делото
е образувано по предявения от „ДЗИ- О. з.“ ЕАД- гр.С. против жалбоподателя суброгационен иск с
правно основание чл.213 от КЗ /отм./.
От събраните писмени и
гласни доказателства, както и с приетата в първоинстанционното производство
експертиза е установено, че 14.06.2014 г. около 11.00 ч. в гр.Р., по ****
посока гр.София водачът на МПС с рег.№ **** и ремарке – рег.№ ***- собственост
на „М.“ ООД при извършване на маневра на заден ход преминава през стърчаща
арматура от бетон, която разкъсва гума на полуремаркето, зо което е съставен
протокол за ПТП при посещение на място от служител на МВР-Русе В протокола са
описани щетите от ПТП- задна гума на полуремарка, марка „Контитентал“
385/65/22.5.
Към момента на ПТП за ППС- полуремарке „ Шмитц СЦВ С3Б“ с рег.№ *** е налице валидна застраховка „Каско
+“, сключена с ответника по жалбата със застрахователна полица №440113171000331
със срок на покритие 21.07.2013 г.- 20.07.2014 г. Въз основа на уведомление за
щета застрахователното дружество е извършило опис и оценка на причинените материални щети на
ППС и с платежно нареждане от 04.08.2016 г. е изплатило на собственика на
застраховатото ППС- „М. ООД-гр.Р. застрахователно обезщетение в размер на 684.80
лв. До жалбоподателя е изпратена регресна покана за заплащане на процесната
сума, връчена на 07.09.2016 г.
С приетата по делото
експертиза е установен механизма на ПТП, както и факта, че причинените
имуществени вреди са в причинно- следствена връзка от ПТП като същите са
остойностени на 684.80 лв. С
експертизата е установено също, че при извършване на маневрата скоростта н
движение е била ниска- до 10 км/ч, както и че при всяка скорост, когато гумата
премине през стърчащото желязо се получава пробив на гумата, както и че за
водачът е било невъзможно при извършваната маневра да възприеме препятствието
на пътното платно.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е уважил предявеният иск по съображения, че за
процесното ПТП, в резултат на което са причинени материални щети на
застрахованото имущество, се дължи и допуснатия пропуск на служителите на
жалбоподателя да поддържат пътищата в добро състояние, прието е за
неоснователно възражението, че застрахователят е платил по непокрит
застрахователен риск по съображения, че съгласно Общите условия към договора за
имуществена застраховка увреждането на гумите не е изключено от вредите,
подлежащи на обезщетяване и същото съставлява покрит застрахователен риск.
Районният съд е приел и за неоснователно възражението за съпричиняване по
съображения, че размерът на стърчащото арматурно желязо е малък и много трудно
може да се забележи при маневриране на МПС, както и че вредата би настъпила
независимо от скоростта на автомобила.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
При заглеждане на спора
не са допуснати процесуални нарушения, правилно са установени релевантните за
спора факти и правилно е приложен материалния закон.
Съгласно разпоредбата на
чл.213, ал.1 от КЗ / отм./ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Цитираната правна
норма сочи, че за да възникне в полза на застрахователя по имуществена
застраховка суброгационно право срещу причинителя на вредите, следва да са
налице следните елементи от фактическия състав на цитираната правна норма:
наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен с увреденото
лице с период на покритие към момента на настъпване на застрахователното
събитие, възникнало право на застрахования
срещу причинителя на вредата и извършено валидно плащане от
застрахователя.
В процеса в
доказателствена тежест на ищцовата страна е да установи осъществяването на
елементите от фактическия състав на цитираната правна норма, което е налице в
настоящият случай.
Установено е по
категоричен начин, че е настъпило ПТП, в резултат на което са причинени
имуществени вреди на ППС- полуремарке с рег.№ ***, както и че към този момент е
налице валидна имуществена застраховка „Каско +“, сключена с горепосочената
застрахователна полица между ответника по жалбата и трето, неучастващо в
процеса лице- „М.“ ООД- гр.Р...
Застрахователната полица
съдържа изискуемите от чл.184 от КЗ / отм./ реквизити, застрахователната премия
е платена, ПТП е настъпила в периода на
застрахователно покритие, което дава основание да приеме, че между ответникът
по жалбата и собственика на увреденото ППС е бил сключен валиден
застрахователен договор.
От приетият в
първоинстанционното производство протокол за ПТП, който е официален документ и
се ползва с регламентираната в чл.179 от ГПК доказателствена сила е установено,
че на 143.06.2014 г. в гр.Русе застрахованото ППС е претърпяло ПТП, в резултат
на което са причинени описаните в протокола имуществени вреди. Констатациите,
отразени в протокола на ПТП са установени и опис- заключенията, направени от
застрахователя, както и с показанията на разпитаните по делото свидетели и
приетата експертиза, установяваща механизма на ПТП, причинната връзка между ПТП
и настъпилите материални вреди, тяхната стойност, както и обстоятелството, че
причината за ПТП е наличието на стърчащо арматурно желязо на пътното платно,
поради което доводите на жалбоподателя за неустановяване на мястото на ПТП,
механизма му и щетите са изцяло неоснователни.
За настъпилото
застрахователно събитие е подадено уведомление и след извършване на опис и оценка
на собственика на увреденото имущество е платено застрахователно обезщетение в
размер на 684.80 лв. с платежно нареждане на 04.08.2016 г. Неоснователно е и
оплакването, че уведомлението е подадено от лице без представителна власт.
Позоваването на липса на представителна власт може да извърши само мнимо
представлявания, но не и трето лице, какъвто се явява жалбоподателя.
С оглед на
горепосочените факти, изводите на първоинстанционният съд са правилни и
обосновани.
Правилно е прието, че е
настъпило застрахователното събитие по покрит застрахователен риск, поради
което в полза на увреденото лице е възникнало правото на обезщетение и
законосъобразно същото е било изплатено. Застрахователното дружество и
собственика на увреденото имущество са сключили имуществена застраховка
„Каско+“ като с оглед уговореното в застрахователния договор и общите условия
към него увреждането на гумите на ППС съставлява покрит застрахователен риск,
за което се дължи застрахователно обезщетение и законосъобразно ответникът по
жалбата е извършил плащане по силата на застрахователния договор, а доводите на
жалбоподателя за липса на основание за плащане са изцяло несъстоятелни.
Неоснователно е и
възражението за съпричиняване. Същото не е доказано, а доказателствата по
делото сочат, че препятствието на пътното платно трудно може да се забележи,
както и че вредата би настъпила независимо от скоростта на МПС. С оглед на това
не е налице и съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Останалите
доводи, изложени в жалбата са неотносими към предмета на спора, поради което
правилно не са обсъждани от първоинстанционния съд.
След изплащане на
застрахователното обезщетение, застрахователят се суброгира в неговите права-
чл.213 от КЗ, срещу виновното за увреждането лице- жалбоподателя. Жалбоподателят
е уведомен за извършеното плащане на застрахователното обезщетение и е поканен
да заплати процесната сума. Няма доводи и доказателства сумата да е платена.
С оглед на тези факти
правилен се явява извода за основателност на предявеният иск и правилно същият
е уважен изцяло за изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационните
разноски в менималния размер от 15 лв.
Обжалваното решение не
страда от наведените в жалбата пороци, същото е
правилно и следва да бъде потвърдено с решение, което съгласно чл.280,
ал.2 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.
Разноските за въззивното
производство са в тежест на жалбоподателя. Същият следва да заплати на
ответника по жалбата на основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата в размер на 50 лв.-
юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №399/ 14.03.2018 г., постановено по
гр.д.№ 3338/2017 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА О. Р. да заплати на „ДЗИ-О. З.“ ЕАД гр.С. сумата в
размер на 50 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: