№ 680
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕЛИ П. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20211110212897 по описа за 2021
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито
заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е.Илиева като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 12897 по описа
за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.С. Е. срещу Наказателно постановление /НП/ № Р-10-645
от 03.08.2021 г., издадено от зам.председател на КФН, ръководещ управление "Надзор на
инвестиционната дейност", с което на основание чл. 221, ал. 1, т.4 от ЗППЦ на
жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 7 000 лева за
нарушение на чл. 116б, ал. 3, т. 2 вр. чл. 114, ал. 2 от ЗППЦК.
Жалбоподателят счита, че не са налице процесуалните и материални предпоставки за
налагане на административно наказание и се касае за маловажен случай. С оглед на всичко
1
това се иска НП да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател чрез своя процесуален
представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна в съдебно заседание иска отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на НП като издадено при спазване на разпоредбите на закона. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 04.03.2021г. свидетелят Е.С. – младши експерт в дирекция „Надзор на
инвестиционна дейност“ на КФН, след извършена проверка съставил акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за извършено на 01.10.2020 г. нарушение по чл. 116б,
ал. 3, т.2 от ЗППЦК в присъствие на двама свидетели по чл. 40, ал. 3 ЗАНН. Представител на
жалбоподателя подписал съставения против него АУАН, като било посочено, че забавянето
представянето на протокола се дължи на внезапната смърт на лицето, което е имало
задължение да го представи на КФН.
Въз основа на АУАН на 03.08.2021 г. М.Ф. -заместник-председател на КФН издал
НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 222, ал. 1 от
ЗППЦК, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл. 34 от ЗАНН.
Възражението за допуснато нарушение на срока за издаване на АУАН е неоснователно,
доколкото същият започва да тече от откриването на нарушителя, т.е. от момента, в който
контролните органи са разполагали с цялата необходима информация за устаовяване на
нарушението и неговият автор - 13.01.2021 г., т.е. датата на представянето на протокола от
заседанието на съвета на директорите. Формата и съдържанието на АУАН и НП
съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. С оглед на това настоящият
съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на НП на процесуално
основание.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
"Кораборемонтен завод Одесос" АД притежава статут на публично дружество,
вписано под № РГ-05-164 в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни
книжа по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор,
На 24.09.2020 г. било проведено заседание на членовете на съвета на директорите на
"Кораборемонтен завод Одесос" АД, сред които и жалбоподателят В.Е.. В протокола от
заседанието било посочено, че членът на съвета на директорите – К.П. е редовно уведомен
за заседанието и е дал съгласие за вземане на решение по точката от дневния му ред, но
поради ангажименти не е могъл да присъства на него. Единствената точка в дневния ред на
заседанието била вземане на решение за сключване на договор за покупка на недвижим
имот със свързано лице, по смисъла на ЗППЦК. Взето било решение да се сключи договор за
покупка от "Кораборемонтен завод Одесос" АД на недвижим имот, представляващ 3 164 кв.
м. от поземлен имот с идентификатор 10135.5501.441, целият с площ 105 162 кв. м.,
собственост на "Корабно машиностроене" АД на цена от 380 577, 14 лева, без ДДС. Прието
било единодушно решение изпълнителният директор на дружеството - Д.Тодоров да
извърши всички необходими действия, свързани със сключване на сделката и подписване на
2
необходимите документи, свързани с покупката на недвижимия имот. За взетите решения от
страна на членовете на съвета на директорите били положени и съответните подписи,
включително от жалбоподателя. Отбелязано било, че И.Даскалов не е участвал в
гласуването.
"Кораборемонтен завод Одесос" АД представило на 07.01.2021 г в КФН уведомление
по чл. 114а, ал. 9 ЗППЦК чрез единната електронна система за предоставяне на информация
на КФН по електронен път за сключената сделка, одобрена по реда на чл. 114, ал. 2 ЗППЦК
от съвета на директорите на дружество. Оповестено било, че сделката е с участие на
заинтересовано лице по смисъла на чл. 114, ал. 7 от ЗППЦК – И.Даскалов, който е
изпълнителен директор на "Корабно машиностроене" АД и член на СД на "Кораборемонтен
завод Одесос" АД. При извършена проверка на дружеството от КФН било прието, че
членовете на СД са нарушили ЗППЦК, за което и бил съставени АУАН, включително на
В.Е..
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
на показанията на св. Е.С. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства
и доказателствени средства, които съдът кредитира като еднопосочни и непротиворечиви в
своята цялост, поради което по аргумент на обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-
детайлното им обсъждане. По същество липсва и спор относно фактите по делото.
При така установената фактическа обстановка,съдът намира,че жалбоподателят от
обективна страна е нарушил разпоредбата на чл. 116б, ал. 3, т. 2 от ЗППЦК.
Съгласно въпросната разпоредба членовете на управителния орган на публичното
дружество, в срок 4 (четири) работни дни от датата на провеждане на заседанието на съвета
на директорите на публичното дружество са длъжни да представят в КФН протокол от
заседанието, обективиращ овластителните решения по чл. 114, ал. 2 и 3 ЗППЦК, като
съгласно чл. 114, ал. 2 ЗППЦК, сделките на публично дружество с участие на
заинтересовани лица, извън посочените в ал. 1, подлежат на предварително одобрение от
управителния орган на публичното дружество.
Съставът на това нарушение се осъществява чрез бездействие и непредоставяне в
предвидения срок на КФН на протокол от заседанието на съвета на директорите,
обективиращ взето овластително решение, което именно е пропуснал да стори
жалбоподателят, като по този начин от обективна страна е извършил вмененото му
нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.
Нееоснователно е възражението на жалбоподателя за липса на годен субект на
отговорност. И в подадената жалба, и в хода по същество жалбоподателят с позовава на
разпоредбата на чл. 116г, ал. 3, т. 5 от ЗППЦК. Съгласно нея на директора за връзки с
инвеститорите на публично дружество е вменено задължение да изпраща своевременно
всички необходими отчети и уведомления на дружеството до комисията, регулирания пазар,
на който са допуснати до търговия ценните книжа на дружеството и централния депозитар
на ценни книжа, при който са регистрирани ценните книжа. Налице е разлика в обхвата на
чл. 116б, ал. 3, т. 2 от ЗППЦК и на чл. 116г, а 3, т. 5 от ЗППЦК, като задълженията,
установени в тях имат различни адресати и съдържание, а отношението между тях е като
специална към обща. В допълнение, независимо от колективния характер на органа, адресат
на задължението по чл. 116б от ЗППЦК е всеки един от членовете му и еднократното му
изпълнение би било достатъчно, противно на твърдението на жалбоподателя за
свръхрегулация. Не на последно място административнонаказателната отговорност е лична,
поради което е невъзможно санкционирането на колективен орган за неизпълнено
задължение от негов член.
От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението при форма на вината
несъзнавана непредпазливост, като не е предвиждал, че трябва да предостави на КФН
протокола, но е бил длъжен и е могъл да го стори.
3
Съгласно нормата на чл. 221, ал. 1, т. 4 ЗППЦК, който извърши или допусне
извършване на нарушение на чл. 116б от закона, се наказва с административно наказание
глоба в размер от 7 000 до 10 000 лв.
Наложената на жалбоподателя глоба е определена в минималния нормативно
предвиден размер при спазване на установените в чл. 27 от ЗАНН принципи като
настоящата инстанция намира, че размерът й съответства на характера и тежестта на
извършеното нарушение и е съобразен с целите, визирани в ЗАНН.
По доводите на жалбоподателя за маловажност на случая, според настоящата
инстанция за така констатираното нарушение не се установяват предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. Същото разкрива типичната степен на обществена опасност
за нарушенията от този вид, поради което не може да намери приложение хипотезата на
маловажен случай на административно нарушение. При преценката си съдът отчете
характера и вида на засегнатите обществени отношения, както и степента на тяхното
засягане и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Обект на защита са
обществените отношения, гарантиращи развитието на справедлив, открит и ефективен
капиталов пазар, поддържане на стабилносттана този пазар и на общественото доверие в
него. Публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа са търговци със
специфичен статут, по отношение на които законодателят е поставил по-високи изисквания
относно разкриването на информация, с оглед осигуряването на защита на инвеститорите в
ценни книжа, като ненавременното представяне на протокол от решение на публично
дружество от страна на членовете на управителния му орган, засяга възможността за
провеждане на ефективен последващ контрол върху дейността на дружеството. Периодът на
забава при разкриване на информацията не е незначителен. Нарушението по чл. 116, ал. 3,
т.2 от ЗППЦК е формално, на просто извършване, като законодателят не е предвидил в
състава му настъпването на вредни последици, което обуславя и ирелевантността на липсата
на такива за съставомерността на деянието.
По гореизложените причини, настоящият съдебен състав приема, че НП е правилно и
законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски и своевременно
претендира такива, като съобразно чл. 37 от ЗПП жалбоподателят следва да заплати на
въззиваемата страната сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № Р-10-645 от 03.08.2021 г.,
издадено от зам.председател на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната
дейност", с което на основание чл. 221, ал. 1, т.4 от ЗППЦ на В.С. Е. е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 7 000 лева за нарушение на чл. 116б, ал. 3, т.
2 вр. чл. 114, ал. 2 от ЗППЦК.
ОСЪЖДА В.С. Е., ЕГН ********** да заплати на Комисията за финансов надзор
сумата от 100 лв. – разноски по делото.
4
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град в 14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5