Решение по НАХД №1252/2025 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 546
Дата: 30 октомври 2025 г.
Съдия: Асен Иванов Даскалов
Дело: 20254430201252
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юли 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 546
гр. Плевен, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря Иглика Н. Василева
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20254430201252 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 76/14.11.2024г. на ДИРЕКТОР на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ по БЕЗОПАСНОСТ на ХРАНИТЕ-ПЛЕВЕН, на Д.
Д. Г. ЕГН: ********** е наложено административно наказание – глоба в
размер на 1000 /хиляда/ лева, на основание чл. 471а ал.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, за извършено нарушение по чл.8 ал.1 т.2
от Наредба № 39 от 1.12.2008 г. за условията за отглеждане на животни
компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески
особености, във връзка с чл.12 от Закона за защита на животните.
Срещу така издаденото наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита,
че същото в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: посочва, че
разпоредбата на чл.8 ал.1 т.2 от Наредба № 39 от 1.12.2008 г. за условията за
отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и
поведенчески особености /“НАРЕДБАТА“/ е обща по своя характер, като
АУАН/НП не дават възможност нарушителят да разбере в какво се е изразило
нарушението, за което е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност; посочва, че административнонаказателните разпоредби на
чл.472 и чл.473 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/ са
неотносими към процесния случай; наред с това отбелязва, че посочената в
АУАН/НП дата – 19.02.2024г., не е нито датата на твърдяното
административно нарушение, нито - на извършената проверка от органите на
1
БАБХ. На тази основа, счита НП за незаконосъобразно и моли за неговата
отмяна, както и за присъждане на разноски по делото.
В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване
жалбоподателката се явява лично и с упълномощен защитник. Поддържат
жалбата по изложените в нея съображения. Допълват, че Наказателното
постановление не съдържа диспозитив на твърдяното административно
нарушение, в т.ч. – дата, място, обстоятелства на неговото извършване; че не
са посочени конкретни действия, с които жалбоподателката не е съумяла да
защити сигурността и спокойствието, както и нормалния живот на хората; че
не е ясно и кои от визираните в чл.150 ал.1 и ал.2 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, във вр. чл.12 от Закона за защита на
животните, нарушения е извършила Г.. Наред с така претендираните
съществени нарушения на процесуалните правила, счита НП и за неправилно,
като изтъква, че в Констативен протокол № 3379/24.11.2023г. изрично е
отбелязано, че всичките 242 бр. кучета се отглеждат в ограждения на двора,
като са осигурени и дървени къщички, част от помещенията на стари
стопански сгради за осигуряване на подслон, фекалиите са събрани в чували
от храна, дворът е разкалян – т.е., че твърдяното административно нарушение,
не е било извършено. Пледират за отмяна на НП като незаконосъобразно и
неправилно, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 ЗА.
За ответната страна – ДИРЕКТОР на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ по
БЕЗОПАСНОСТ на ХРАНИТЕ-ПЛЕВЕН - се явява упълномощен адвокат,
който оспорва жалбата; счита, че в хода на административнонаказателното
производство са надлежно спазени изискванията както на процесуалния, така
и на материалния закон. Пледира за потвърждаване на Наказателното
постановление като законосъобразно и правилно, както и за присъждане на
сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. По нейната
основателност, след като обсъди събраните по делото доказателствени
материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
001094 /16.05.2024 г. от страна на Л. Е. Й. – гл.инспектор в ОДБХ-ПЛЕВЕН, в
присъствието на свидетеля М. И. В. и нарушителя – Д. Д. Г.. Съставен е за
това, че при извършена проверка на 19.02.2024 г. в офиса на сградата на
ОДБХ-ПЛЕВЕН и след обстоен анализ на данните, касаещи отглежданите и
установени при проверка на 24.11.2023г. 242 броя кучета, настанени в имот на
административен адрес с. ***, е установено, че съгласно данните от
инжектируемите транспондери за кучета, прочетени с електронно устройство
/четец/, при проверката на 24.11.2023г. и данните от Интегрираната
информационна система на Българската агенция по безопасност на храните –
2
***, Д. Г. е собственик на 93 /деветдесет и три/ броя кучета, отглеждани в
горепосочения имот. Изяснено е, че същите 93 /деветдесет и три/ броя кучета
се отглеждат от Г. като домашни любимци /животни компаньони/, видно от
Констативния протокола от четири неразделни части с № 003376 до №
003379/24.11.2023год. Също така е изяснено, че като собственик на
споменатите животни, Д. Г. нарушава сигурността и спокойствието, както и
нормалните условия на живот на хората, обитаващи околните имоти и
дворове, за което свидетелстват жалби, сигнали и писма до различни
институции - в това число до ОДБХ-ПЛЕВЕН, като подателите възразяват
срещу лая, виенето, шума, миризмите, мръсотията в самия имот и около него,
които са резултат от дейността и отглеждането на големия брой кучета в
имота. Отбелязано е, че е съставен Констативен протокол от шест неразделни
части, с № 0004039 до № 0004044/ 19.02.2024 год., а за извършената на
24.11.2023г. проверка - Констативен протокол от четири неразделни части, с
№ 003376 до № 003379/ 24.11.2023 год. Така описаното е квалифицирано като
нарушение по чл.8 ал.1 т.2 от Наредба № 39 от 1.12.2008 г. за условията за
отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и
поведенчески особености, във връзка с чл.12 от Закона за защита на
животните. При съставяне на АУАН, нарушителят е възразила, че не е
извършила така описаното нарушение, като не е изложила конкретни
съображения в подкрепа на тази своя позиция.
Административнонаказващият орган възприел изцяло както
изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и
приетата правна квалификация, респ. – преценил като неоснователно,
направеното от страна на нарушителя възражение. На тази основа, издал
обжалваното Наказателно постановление, с което на Д. Д. Г. ЕГН: **********
е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 /хиляда/
лева, на основание чл. 471а ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност, за извършено нарушение по чл.8 ал.1 т.2 от Наредба № 39 от
1.12.2008 г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с
техните физиологически и поведенчески особености, във връзка с чл.12 от
Закона за защита на животните.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен,
а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /чл.472 ал.1
и ал.2 ЗВД/. Съдът намира, че възраженията за допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, не могат да бъдат възприети. Разпоредбата на чл.8
ал.1 т.2 от Наредба № 39 от 1.12.2008 г. за условията за отглеждане на животни
компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески
особености /“НАРЕДБАТА“/, въпреки начина й на формулиране, е достатъчно
ясна от гледна точка на задълженията, възложени върху лицата, отглеждащи
животни компаньони и не може да се приеме, че в случая, нарушителят е
препятстван да разбере в какво се е изразило нарушението, за което е
ангажирана нейната административнонаказателна отговорност. Наред с това,
3
разпоредбите на чл.472 и чл.473 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност /ЗВД/, действително са неотносими към процесния случай, но
същевременно, в НП е ясно отбелязано, че административното наказание се
налага на основание чл.471а ал.1 ЗВД. На следващо място, в НП не се сочи, че
нарушението е извършено на 19.02.2024г., в каквато насока прави
интерпретация жалбоподателката; напротив – същата дата е отбелязана като
такава, при която са събрани всички относими материали касателно
предприетата на 24.11.2023г. проверка от органите на БАБХ – а датата на
нарушението, очевидно, е именно 24.11.2023г. По-нататък, както АУАН, така и
НП съдържат ясно описание не само на времето, но и на мястото, и на
обстоятелствата на извършване на процесното нарушение, поради което не
може да се приеме, че са допуснати нарушения на процесуалните правила по
чл.42 ал.1 т.3, 4 или чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. Що се отнася до посочването в
правната квалификация на разпоредбата на чл.12 ЗЗЖ /и свързаните с тази
разпоредба, чл.150 ал.1 и ал.2 ЗВД/, съображения ще бъдат изложени по-долу,
тъй като основно се касае за съществото на делото. Служебната проверка за
законосъобразност на административнонаказателното производство, не
разкрива и други пороци при неговото провеждане, поради което Съдът
приема, че издаденото Наказателно постановление, се явява формално
законосъобразно.
Във връзка с неговата правилност, се събраха гласни
доказателствени средства - показания на свидетелите Л. Е. Й., М. И. В., както
и писмени доказателства /л.10а – 29, 55 – 58 от АНД №47/2025г. по описа на
РС-ПЛЕВЕН/. Показанията на свидетелите Й. и В., Съдът преценява като
непредубедени, добросъвестни, подробни и изцяло в подкрепа на изложената
в АУАН и НП фактическа обстановка; в нейна подкрепа са и представените по
делото писмени доказателства и по-конкретно – Констативен протокол от
шест неразделни части, с № 0004039 до № 0004044/ 19.02.2024 год.,
Констативен протокол от четири неразделни части, с № 003376 до № 003379/
24.11.2023 год. От тези доказателствени източници се установява по
убедителен начин изложената в АУАН/НП фактическа обстановка, Съдът
приема същата за доказана по убедителен начин - и няма да я преповтаря. От
друга страна, Съдът не кредитира дадените от страна на Д. Г., обяснения.
Според същите, жалбоподателката отглежда обсъжданите 242 броя кучета /93
от които, регистрирани на нейно име/ в имот, собственост на *** й в с.***;
твърди, че полага грижа за същите животни /“…те се хранят и поят
ежедневно, почиства им се периодично, на не повече от ден, два, три, в
зависимост от ангажиментите ми…“/; излага съображения в посока на това,
че всички животни, установени при процесната проверка, са имали
собственик, не са безпризорни/безстопанствени; относно начина на
придобиване на толкова голям брой животни посочва, че се касае за т.нар.
осиновяване“ на безпризорни животни, както и за такива, изоставени от
собствениците им, претърпели произшествия и прочие. Посочва, че като
собственик на животните, не е длъжна да им осигури твърда настилка, а наред
4
с това – не ги връзва, а ги пуска да се разхождат свободно; че не е в състояние
да ограничи кучешкия лай, тъй като той е естествена част от комуникацията
при този вид животни, както и че нейните животни никога не напускат дома й
сами. Специално във връзка с оплакванията за шума и миризмите счита, че се
касае за изцяло субективни възприятия. Относно хигиената, счита, че е на
съответното ниво и оспорва при процесната проверка да са били установени
умрели плъхове, макар че допуска, че „…да - идват, хранят се от кучешката
храна, но като цяло гледаме да я съхраним по начин, по който да нямат
достъп. Не ползваме отрова, заради животните, които се отглеждат и
тяхната безопасност.“. Посочва, че всички животни преминават
ветеринарни прегледи, разпределени са по начин, при който да могат да
съжителстват помежду си безконфликтно; посочва, че актосъставителката Й.
не е пожелала да навлезе във вътрешността на имота. Съдът намира, че така
изнесените от страна на жалбоподателката твърдения и интерпретации на
факти, са изцяло със защитен характер. Впрочем, част от представените по-
горе цитати от нейните обяснения, дори са в посока на административното
„обвинение“, защото идват да покажат липсата на адекватна грижа за
животните, но и липсата на защита на сигурността и спокойствите на
живущите в населеното място, включително – шума от кучешки лай, ниската
хигиена и опасностите за общественото здраве. По делото, впрочем, са
представени редица неотносими към процесната проверка материали –
касаещи предхождащи нея и следващи я, други проверки от страна на ОДБХ-
ПЛЕВЕН, множество сигнали и жалби от граждани до различни институции.
Поставя се въпроса – ако обясненията на жалбоподателката са действително
достоверни и отглежданите от нейна страна 93 /от общо 242 пребиваващи в
имота/ кучета не представляват проблем за никого, защо е налице толкова
силна обществена реакция? А защо при процесната проверка са били
създадени явни обструкции за органите на БАБХ /отразени и в съставения на
същата дата, Констативен протокол/ - отказ за допускане в имота, арогантно
държане от присъстващи лица- собственици на животни компаньони в
проверявания имот и нерегламентирано /въпреки възраженията на
проверяващите/, заснемане на проверката, включително – ненадлежни
изисквания към контролните органи - да попълнят декларации, че влизат в
имота на собствена отговорност за здравето си? Впрочем, следва да бъде
подчертано, че в дворовете в населените места от селски тип, принципно е
обичайно да се отглеждат най-различни домашни животни, включително –
кучета, но в случая с Д. Г., разумният баланс между гледането на своите
работи /и животни/ и частната собственост, от една страна и обществения
интерес и спазването на нормативната уредба – от друга, очевидно е
безвъзвратно загубен, тъй като дори самата бройка /242!/ кучета в един имот,
няма нищо общо нито с обичайното, нито – с приемливото за живеене,
съжителстване в едно населено място. Същевременно, показанията на
свидетелите Й. и В. са изключително подробни относно незадоволителните
условия /и хигиена/ в имота на Г., като липсват каквито и да било основания
5
да се счете, че тези свидетели са предубедени или заинтересовани – за разлика
от самата жалбоподателка, която явно отстоява собствени убеждения и
активизъм, но не държи сметка, че имотът й е част от населено място, в което
живеят – и следва да живеят – човешки същества, при това и съобразно чл.55
от КОНСТИТУЦИЯТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – в „…здравословна и
благоприятна околна среда“. Ето защо, Съдът счита за неубедителни дадените
от страна на жалбоподателката обяснения – и не им отдава вяра, а ги цени
единствено като проявление на правото й на защита в настоящото
производство.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл. 8 ал.1 т.2 от Наредба
№ 39 от 1.12.2008 г. за условията за отглеждане на животни компаньони,
съобразени с техните физиологически и поведенчески особености, „Всеки,
който отглежда или се грижи за животно компаньон, е длъжен да
осъществява постоянен и непосредствен контрол над него с цел защита на:
сигурността и спокойствието на хората и другите животни, обитатели на
етажна собственост, дворове и обществени места…“. Видно е, че е
предвидено задължение за всяко лице, полагащо грижи за животно компаньон,
да осъществява постоянен и непосредствен контрол над него, с цел защита на
сигурността и спокойствието на хората и другите животни, обитатели на
етажна собственост, дворове и обществени места. От друга страна, съобразно
чл.12 от Закона за защита на животните, „Собствениците на животни
осигуряват условия за отглеждането им съгласно чл. 149, ал. 1 и чл. 150 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност.“; на свой ред, както чл.149
ал.1 ЗВД, така и чл.150 ЗВД, предвиждат редица изисквания към условията за
отглеждане на животни /чл. 149 ал.1 – „Животните се отглеждат и
използват по начин, който съответства на тяхното развитие и
предназначение и е съобразен с физиологичните им нужди и етологични
особености.“; чл.150. (1) Собствениците и гледачите на животни, както и
управителите на животновъдни обекти са длъжни да: 1. се грижат за
животните и да не ги изоставят; 2. осигуряват на всяко животно в
зависимост от вида, възрастта и породата му: а) място за обитаване и
условия, съобразени с нуждите му; б) необходимото пространство и свобода
на движение; в) достатъчно количество храна и вода; г) свободен достъп до
местата за хранене и поене; д) подходящ микроклимат; е) редовно
профилактично ветеринарномедицинско обслужване и незабавно лечение при
заболяване или нараняване; ж) подходящи съдове за хранене и поене,
поставени по начин, който не позволява замърсяването им и намалява до
минимум агресивната конкуренция между животните; 3. предприемат
всички мерки за предотвратяване на бягството на животните. (2)
Гледачите на животни проверяват най-малко един път дневно състоянието
им.“. Тук следва да бъде обърнато внимание, че сама по себе си, разпоредбата
на чл. 8 ал.1 т.2 от НАРЕДБАТА не предвижда препращане към чл.12 ЗЗЖ, но
очевидно, органите на БАБХ са посочили същата разпоредба /ведно с
препращанията от нея към разпоредбите на чл.149 ал.1 ЗВД и чл.150 ЗВД/, по
6
собствени съображения за пълнота, касателно условията за отглеждане на
животни. Тази своеобразност на правната квалификация, възприета от
актосъставителя и административнонаказващия орган, не ограничава правото
на защита на нарушителя, тъй като не превръща правната квалификация на
нарушението в неясна, въпреки че безспорно, юридическата й прецизност,
определено не е безспорна. Отново обаче следва да бъде подчертано –
доколкото в хода на процесната проверка са изследвани като цяло условията за
отглеждане на животни в имота, стопанисван от жалбоподателката, явно е
преценена и необходимост от включване на разпоредбите на чл.12 ЗЗЖ /във
връзка с разпоредбите на чл.149 ал.1 ЗВД и чл.150 ЗВД/, в правната
квалификация на нарушението. Последното обстоятелство обаче не променя
факта, че по същество, касае се за нарушение по чл. 8 ал.1 т.2 от НАРЕДБАТА,
като Съдът намира същото нарушение за доказано по несъмнен начин, тъй
като към 24.11.2023г., в частен имот в с. ***, жалбоподателката отглежда 93
броя кучета – на нейно име /а още 149 кучета – се отглеждат в същия имот, на
името на други физически лица/, при несъответни условия на хигиена, шум от
животните, миризми от животните, под обща угроза за обществения ред и
общественото здраве. Касае се за екстраординерна по своите размери бройка
кучета, отглеждани като животни компаньони – 242 броя, в регулацията на
населеното място, при незадоволителна хигиена, неяснота на хранене,
разпореждане с фекалии, тела на умрелите кучета, ветеринарен контрол.
Очевидно е, че се касае за същинско заобикаляне на разпоредбите на ЗЗН в
частта относно отглеждане на животни компаньони, тъй като извън всяко
съмнение, отглеждането на такъв огромен брой кучета на едно място, би
следвало да бъде поставено и уредено като животновъден обект, а не като
собственост на отделни физически лица – без предвидения за животновъден
обект, контрол на държавните органи и всички следващи се от това,
задължения за стопаните на обекта. Свидетелите Й. и В. са категорични в
своите показания, че са извършвали редица проверки на споменатия частен
имот, но и към датата на процесната такава, ОДБХ-ПЛЕВЕН е била
ангажирана с множество жалби от страна на живущи в с. ***, вкл. –
препратени от различни институции в страната /в т.ч.ОМБУДСМАН,
НАРОДНО СЪБРАНИЕ/, а всичко това сочи на една обстановка на нетърпимо
за жителите на с.*** положение, създадено от отглеждането по описания
начин, на меко казано, нетипичен и твърде прекомерен, брой кучета; в този
смисъл, без съмнение, отглеждането на животните не съответства и на
изискванията на чл.12 от Закона за защита на животните. Тук е мястото да
бъде изтъкнато, че не могат да бъдат възприети съображенията на защитата по
съществото на делото. Посочва се, че съобразно Констативен протокол №
3379/24.11.2023г., 242 бр. кучета се отглеждат в ограждения на двора, като са
осигурени и дървени къщички, част от помещенията на стари стопански
сгради за осигуряване на подслон, фекалиите са събрани в чували от храна, а
дворът е разкалян. Действително, налице е такова отбелязване в Част ІV на
Констативен протокол № 3379/24.11.2023г., но същото отбелязване, от една
7
страна, нито подкопава достоверността на показанията, дадени от страна на
свидетелите Й. и В., а от друга – същото отбелязване не може да претендира
за изчерпателност относно условията за отглеждане на животните към
24.11.2023г., още повече, че например в Част ІІ от КП е отбелязано наличие на
постоянно движение от страна на кучета в и извън огражденията, в Част ІІІ е
отбелязано, че са констатирани чували с храни – гранули, на входа на имота, а
извън имота – е констатирано, че се чува лай и се носи неприятна миризма;
отбелязано е и че проверяващите са уведомени, че при смърт на някое от
множеството животни, то се носи за кремация в гр.СОФИЯ. Видно е, че тези
констатации напълно кореспондират с показанията на свидетелите Й. и В.,
включително – изнесените данни за наличие на умрели плъхове, привличани
от гранулите храна, воя и лая на животните, които по собствените си
инстинкти започват верижно да издават такива звуци, миризмата от чувалите
фекалии, опасността от разнасяне на зарази, паразити, а и не на последно
място – липсата на ясна отчетност във връзка с труповете на умиращи кучета,
още повече, че не е създаден надлежен канален ред /какъвто би бил налице
при регистриран животновъден обект/, за разпореждане с подобни
биологични отпадъци.
Ето защо Съдът намира, че при приетите по-горе условия на
време, място, обстановка, Д. Г. е извършила нарушението по по чл.8 ал.1 т.2 от
Наредба № 39 от 1.12.2008 г. за условията за отглеждане на животни
компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески
особености, във връзка с чл.12 от Закона за защита на животните, за което е
ангажирана отговорността й – и това нарушение, се явява доказано по
несъмнен начин. Поради това, правилно административнонаказващият орган е
пристъпил към налагане на административно наказание на основание чл. 471а
ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност - глоба от 1000 до 3000
лв. Предвид обстоятелството, че се касае за нарушение, което е извършено за
първи път, правилно нейният размер е определен в самия минимум – 1000
лева, поради което, повече няма да бъде обсъждан. Случаят не е „маловажен“,
тъй като обществената му опасност в никакъв случай не е по-ниска от
обичайната за обсъждания вид нарушение; напротив – от всичко изложено по-
горе е видно, че обществената опасност дори се явява завишена, още повече,
че се касае за нарушаване не само на условията за отглеждане на животните,
но и за увреждане на общественото спокойствие, и за риск за общественото
здраве.
Следва да бъде подчертано, че горните съображения са в унисон и
с практиката на касационната инстанция по аналогични казуси, намерила
отражение например в Решение № 2226 от 30.06.2025 г. на АдмС - Плевен по
к. а. н. д. № 412/2025 г., Решение № 2039 от 11.06.2025 г. на АдмС - Плевен по
к. а. н. д. № 397/2025 г.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е
както законосъобразно, така и правилно, поради което – следва да бъде
потвърдено. При този изход на административнонаказателното производство
8
и в съответствие с отправено искане от страна на административнонаказващия
орган, следва да бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение
пред настоящата инстанция; наред с това и съобразно дадените задължителни
указания от касационната инстанция - Решение № 2200 от 26.06.2025 г. на
АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 466/2025 г., Съдът дължи произнасяне във
връзка със сторените до момента разноски, включително – пред касационната
инстанция /чл.226 ал.3 АПК/. В тази връзка Съдът взе предвид, че от страна на
административнонаказващия орган са заплатени 480 лева адвокатски хонорар
във връзка с АНД №1252/2025г. по описа на РС-ПЛЕВЕН /л.22, л.57 от
настоящото дело/, 480 лева адвокатски хонорар във връзка с АНД №47/2025г.
по описа на РС-ПЛЕВЕН /л.253 от същото дело/ и 480 лева адвокатски
хонорар във връзка с КАНД №466/2025г. по описа на АС-ПЛЕВЕН /л.16 от
съответното дело/. Ето защо и на основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1
и чл.226 ал.3 АПК, следва да бъде осъдена Д. Д. Г. ЕГН: ********** да
заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ по БЕЗОПАСНОСТ на ХРАНИТЕ-
ПЛЕВЕН паричната сума в размер на 1440 лв. /хиляда четиристотин и
четиридесет лева/, представляваща направени разноски за адвокатски
хонорари по АНД №1252/2025г. по описа на РС-ПЛЕВЕН, АНД №47/2025г. по
описа на РС-ПЛЕВЕН и КАНД №466/2025г. по описа на АС-ПЛЕВЕН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр. ал.2 т.5 вр. ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 76/14.11.2024г.
на ДИРЕКТОР на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ по БЕЗОПАСНОСТ на
ХРАНИТЕ-ПЛЕВЕН, с което на Д. Д. Г. ЕГН: ********** е наложено
административно наказание – глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, на
основание чл. 471а ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, за
извършено нарушение по чл.8 ал.1 т.2 от Наредба № 39 от 1.12.2008 г. за
условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните
физиологически и поведенчески особености, във връзка с чл.12 от Закона за
защита на животните.
На основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 и чл.226 ал.3 АПК
ОСЪЖДА Д. Д. Г. ЕГН: ********** да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ
по БЕЗОПАСНОСТ на ХРАНИТЕ-ПЛЕВЕН паричната сума в размер на 1440
лв. /хиляда четиристотин и четиридесет лева/, представляваща направени
разноски за адвокатски хонорари по АНД №1252/2025г. по описа на РС-
ПЛЕВЕН, АНД №47/2025г. по описа на РС-ПЛЕВЕН и КАНД №466/2025г. по
описа на АС-ПЛЕВЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок
от уведомяването, пред Административен съд – Плевен.
9
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10