№ 390
гр. В., 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря М.И.В.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Административно наказателно дело №
20221320200531 по описа за 2022 година
Административно-наказателното производство е с правно основание по
реда на чл.59, ал.1 и сл.от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба, подадена от Х. Н. Д. от гр.П., обл.С.,
бул.“Х. Б.“, № 17 с ЕГН **********, против Наказателно постановление №
26-0000318 от 12.05.2021г. на Директора на РД “АА“ - В., с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
2000лв. /две хиляди лева/ на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП, за извършено
от него административно нарушение по чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от
31.10.2002г. на МПС.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление, моли да бъде
отменено същото, като незаконосъобразно и необосновано, и да бъде уважена
жалбата, като основателна.
Ответната по жалбата страна, административно-наказващият орган,
поддържа наказателното постановление и моли да бъде потвърдено, като
законосъобразно и обосновано, оспорва жалбата, като неоснователна, моли тя
да бъде оставена без уважение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от
1
фактическа страна:
На 05.05.2021г. около 15,05ч. в гр.В., на главен път Е-79 км.13+300 в
района на ТЕЦ-В., с посока на движение от гр.Д. към Дунав мост 2,
жалбоподателят Д. е управлявал влекач „РЕНО Т“ кат.№3 с рег.№ СВ5013НС
и прикачено полуремарке кат.04 с рег.№ СО1001ЕМ. Лицето е извършвал
обществен международен превоз на товари от Бългапия за У.. При
извършената проверка е констатирано, че в момента водача извършва превоза
без удостоверение за психологическа годност. От друга страна по делото е
представено такова удостоверение, което обаче съобразно пандевичната
криза в режима на КОВИД-19 е издадено само няколко дена по-късно и е
валидно. Не са настъпили увреждания за обществените отношения или за
отделни лица. Не са причинени щети.
Установеното от съда и тази фактическа обстановка се доказва по
категоричен и безспорен начин от писмените доказателства: цялостната
административно-наказателната преписка – АУАН, международна
товарителница ЧМР, удостоверение за психологическа годност на водача,
както и от гласните доказателства – свидетелските показания на
актосъставителя свид.Г., между които няма противоречия, допълват се и
кореспондират помежду си относно това, което е прието от съда за безспорно
установено и за категорично доказано, поради което се кредитират от В.ският
районен съд.
От така установеното от фактическа страна съдът прави извода, че
жалбоподателят не следва да понесе административно-наказателната
отговорност, така както е определена и наложена от административно-
наказващия орган. Също и според указанията на по-горната инстанция В.ския
административен съд.
В конкретния случай, настоящият съдебен състав приема, че е на лице
основание за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за
маловажен случай, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи. В настоящия казус,
според съвкупния анализ на всички обстоятелства релевантни към случая и
съобразявайки данните по делото и обстоятелствата, които са изяснени, се
касае за маловажен случай, третирайки се деянието, като такова с по-ниска
2
степен на обществена опасност, липса или незначителност на вредните
последици. По тази причина според Съда наложеното наказание е прекомерно
тежко и не би съдействало за постигане на целите по чл.12 от ЗАНН, също и
не са проверени от АНО дали са на лице условията на чл.28 от ЗАНН.
Преценката на наказващия орган за маловажността се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, каквото е и
задължителното за съда предписание, дадено с ТР № 1/2007г. на ОСНК на
ВКС. Въпросът за правилното прилагане на чл.9, ал.2 от НК е въпрос за
правилното приложение на материалния закон. Не са изследвани и
обстоятелствата по чл.27 от ЗАНН. Не са настъпили съществени вредни
последици за отделни лица или за обществените отношения. Нарушението е
за пръв път и жалбоподателят не е наказван преди за друго такова нарушение.
От така изложените съображения до тук съдът намира, че
наказателното постановление следва да бъде отменено, като необосновано и
незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 26-0000318 от 12.05.2021г. на
Директора на РД „АА“ - В., с което на Х. Н. Д. от гр.П., обл.С., бул.“Х. Б.“, №
17 с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2000лв. /две хиляди лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред В.ския административен съд с
касационна жалба в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3