Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 31.10.2018 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СтарозагорскиЯТ районен
съд ІІ наказателен
състав
На
13 септември Година: 2018
В публичното заседание, в следния
състав:
Председател: ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: М.Пенева
разгледа докладваното от съдията
Димитър Гальов
АНД № 2096 по описа за 2018
година
и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление № 263 от 10.05.2018г. на Зам.кмет на Община Стара Загора
/Упълномощен със Заповед № 10-00-2512/23.11.2015г. на Кмета на Община Стара
Загора/, с което на жалбоподателят С.Г. *** е наложена „глоба” в размер на 200.00 /двеста/ лева, за нарушение по чл.63, т.3
от Наредба за управление на отпадъците и за опазване чистотата на територията на
Община Стара Загора. Твърди се, че издаденото НП бил незаконосъобразно поради това,
че не било установено по безспорен начин извършването на нарушението и вината
на физическото лице. Освен това, при самата проверка жалбоподателят заявил, че
не бил запознат с указаното в наредбата на Община Стара Загора, поради което не
предвиждал настъпването на общественоопасните последици и деянието било
непредпазливо. Последните се наказвали само в предвидените в закона случаи.Огнището
било заградено с камъни, а огънят не бил оставен без надзор. Изгореното
количество тревна маса не било значително и не позволявало на пламъка да се
издигне нависоко . Не била направена преценка за наличието на маловажен случай,
а според жалбоподателя липсвали вредоносни последици и следвало да се приложи
именно чл.28 от ЗАНН, а неда се налага наказание. В НП липсвали мотиви защо не
се приема, като такова с ниска степен на обществена опасност. В съдебно
заседание, жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна- Община Стара Загора изпраща представител в съдебно
заседание, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, като
законосъобразно.
Съдът, като прецени
събраните доказателства, ведно с доводите и становищата на страните и служебно
провери правилността на обжалваното наказателно постановление, приема за
установено следното:
Жалбата е редовна и допустима, тъй като е подадена в законо-установения срок от надлежна страна – санкционирано лице, което има правен интерес от оспорването и е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.Констатираното е предпоставка за разглеждането й по същество, при което съдът намери следното:
На жалбоподателя бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение № 22454/ 263 от 18.03.2018г.,
за това, че на същата дата около 12.50 часа в гр.Стара Загора, кв.”Дъбрава”, на
улица „Леска”, в собствения си имот, С.К. запалил сухи треви, с което
предизвикал задимяване в района. Сочи се, че при посещението си на място
контролните органи направили и снимков материал. В наказателното постановление
се сочи, че предвид мястото на извършване според наказващият орган не е налице
маловажен случай и констатираната проява не е с ниска степен на обществена
опасност, а поради липсата на предишни нарушения била определена глоба в
минимален размер за съответното нарушение.
Както актосъставителят, така и наказващият орган квалифицирали деянието,
като нарушение по чл.63, т.3 от посочената по-горе Наредба. Видно от
съдържанието на съставения акт, същият бил предявен на датата на съставянето му
на лицето, срещу когото бил съставен, като му бил връчен и препис. Видно от
съдържанието на акта за установяване на нарушение в раздела за възражения,
саморъчно нарушителят записал следното: „Не
възразявам за съставения ми акт и съжалявам за постъпката си, която е
продиктувана от непознаване на наредбата”. От ангажираните в хода на
съдебното следствие показания на свидетелите Т. и Д., при посещение на
горепосоченото място открили в имота жалбоподателят К., който признал пред
общинските инспектори, че запалил огън в двора си, за да изгори суха тревна
маса. Пред проверяващите служители също изложил съжалението си и устно това,
което по-късно описал в съставения акт, а именно че съжалява за постъпката си,
но не бил запознат с указаното в общинската наредба. В този смисъл, не само, че
по делото бе доказано авторството на деянието, но и липсват каквито и да било
обективни данни, че евентуално друго лице осъществило описаното нарушение. В
тази връзка, наведените от жалбоподателя възражения в жалбата са голословни и
не кореспондират на написаното от самия него в акта за установяване на
нарушение. Следователно, нарушението е установено по несъмнен начин, защото бе
доказано, че на посочената дата и място именно той запалил тревна маса в двора
си в нарушение на нормативната забрана на чл.63, т.3 от Наредбата.
Вярно е, че според цитирана норма на наказателния кодекс деянията биват
умишлени и непредпазливи, но съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите
деяния, съставляващи виновно извършени административни нарушения не се наказват
само в изрично предвидените случаи. В настоящият случай, приложимият подзаконов
нормативен акт не съдържа такова изключение, според което непредпазливите
деяния не се наказват, поради което и това възражение на жалбоподателя е
неоснователно. Деянието е извършено виновно, защото деецът предвиждал
обществено-опасните последици и очевидно се съгласил с тяхното настъпване, а
именно със замърсяването на атмосферния въздух, вследствие на констатираното от
контролните органи задимяване в района. Колкото до възражението, че деецът не
знаел за нормативната забрана на приложимия нормативен акт, следва да се
отбележи, че той като част от позитивното право, бил обнародван и публикуван по
съответния ред и е задължителен за всички правни субекти. Както е известно,
незнанието на закона не извинява никого от отговорност.
При извършената цялостна служебна
проверка на акта и постановлението предмет на настоящото производство, съдът
намира, че в процесният случай не са допуснати съществени процесуални нарушения,
нито по отношение съставения акт, нито досежно издаденото въз основа на него НП
и същите отговарят на изискванията, съответно на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Колкото до
преценката за наличие на маловажен случай, наказващият орган обосновано
преценил обстоятелствата, свързани с конкретното деяние и стигнал до
противоположен извод. Фактът, че било издадено НП означава, че според
наказващият орган не са налице данни, за прилагане института на чл.28 от ЗАНН с
предупреждаване на нарушителя, без да се наказва. С този извод се солидаризира
и съдът. Обстоятелството, че от извършеното нарушение не са настъпили
вредоносни последици, само по себе си не е достатъчно за обосноваване наличието
на маловажен случай, защото вредоносните последици не са включени в състава на
вмененото деяние. В случаят не се изисква причиняване на вреди от пожар, нито
друг вредоносен резултат, освен замърсяването на околната среда и по-конкретно
атмосферния въздух, а този факт е неоспорим по делото. Обект на защита в
приложимия нормативен акт е управлението на отпадъците, така че да не се
допуска тяхното вредно въздействие върху човешкото здраве и околната среда,
както ясно личи от нормата на чл.1 от наредбата, при което съгласно чл.63, т.3
от същия нормативен акт се забранява изгарянето на автомобилни гуми, трева, отпадъци и други силно
димящи предмети в дворовете, улиците, булевардите, площадите, парковете,
градините и поречията. Както бе установено от свидетелските показания, повод за
възникналата проверка на адреса бил подаден сигнал за замърсяването на въздуха,
поради което очевидно вредното въздействие било осъществено. При това
положение, очевидно процесният случай не е с по-ниска степен на обществена
опасност и деянието не може да се приеме за маловажен случай, както изрично е
изтъкнал и наказващият орган.
Досежно размера на
наложената санкция, същият е норматив-но установен в разпоредбата на чл.66,
ал.1, т.3 от Наредбата, като глобата налагана на физически лица, възлиза от 200
до 1000 лева. Същата била индивидуализирана в минималния възможен размер от 200
лева, поради което е безпредметно да се обсъжда съответствието й с тежестта на
нарушението. В този смисъл, съдът намира, че така индивидуализираното наказание
е справедливо и напълно съответно на наличните в случая смекчаващи отговорност-та
обстоятелства, респективно при отсъствие на отегчаващи такива.
По изложените
съображения, Съдът намира подадената жалба за неоснователна, с оглед
констатациите в обстоятелствената част на настоящия съдебен акт, от което
произтича цялостно потвърждаване на обжалваното НП, като законосъобразно.
Ето защо и на
основание чл.63, ал.1, предл.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно
постановление № 263 от 10.05.2018г.
на Зам.кмет на Община Стара Загора /Упълномощен със Заповед № 10-00-2512/23.11.2015г.
на Кмета на Община Стара Загора/, с което на С.Г. ***, е наложено
административно наказание „глоба” в
размер на 200.00 /двеста/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – град
Стара Загора, по реда на Глава Дванадесета от АПК, на основанията предвидени в
НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: