Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
гр.София, 20.09.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-13 състав в
закрито заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията т. д. № 1611 по описа за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на разглеждане е иск с правно основание чл. 155 т. 3 от Търговския закон ТЗ).
Производството
е образувано по искане на Софийска градска прокуратура за прекратяване на „Е.К.“
ЕООД. В исковата молба се твърди, че вписаният в търговския регистър управител
на дружеството и едноличен собственик на капитала му е починал на 16.02.2020 г.
Иска се да бъде прекратено търговското дружество.
Ищецът
не изразява становище по спора в рамките
на администрираната процедура по чл. 376 ТЗ.
Ответникът,
представляван в процеса от особен представител – адв. М.Х. от САК, застъпва
теза, че са налице предпоставките за прекратяване на дружеството и откриване на
производство по ликвидация.
Съдът с
оглед обвързващата сила на Определение № 2728/10.12.2020 г. по ч.гр.д. № 3906/2020
г. по описа на САС, Търговско отделение, XV състав, като обсъди
наведените в процеса
доводи и събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235 ГПК, намира от фактическа страна
следното:
Видно от
вписаните в търговския регистър обстоятелства като едноличен собственик на
капитала е вписан Б.Р.М.с ЕГН **********, за когото представената и неоспорена
разпечатка за лични данни отразява да е починал на 16.02.2020 г. Уставът не
предвижда възможност за продължаване на дружеството след смъртта на едноличния
му собственик.
При възприетата
фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Нормата
на чл. 157 ТЗ регламентира специфична организационна форма на търговско
дружество с едноличен собственик на капитала. Законът утвърждава като правило,
че самостоятелният правен субект се прекратява със смъртта на физическото лице,
притежаващо целия капитал на дружеството. Изрично е предвидена възможност
физическото лице да изключи правилото, но това следва да стане с нарочен акт –
да е предвидено друго. Това може и следва да стане единствено в
устройствения акт. В случая не се установява приживе едноличния собственик на
капитала да е предвидил отклонение от установеното в закона правило, че
дружеството се прекратява със смъртта на едноличния собственик на капитала му.
Законът
еднозначно разграничава правната сфера на дружеството с ограничена отговорност
от тази на физическото лице, притежаващо неговия капитал. Смъртта на едноличния
собственик лишава дружеството от волеобразуващия и волеизявяващия негов орган. По
изричен текст на закона членственото правоприемство не следва от
наследственото, а се нуждае от изрично изразена воля от наследник да продължи
дейността – чл. 157 ал. 1 предл. второ ТЗ.
Освен
това основание за прекратяване на дружеството при хипотезата на чл. 155 ал. 3 ТЗ се явява общественият интерес, засегнат от невъзможността търговското
дружество да участва ефективно в стопанския оборот. От тази гледна точка на
преценка в това производство не подлежи индивидуалния интерес на наследниците,
а този на третите лица да комуникират пълноценно с дружеството. По тези
съображения настоящият състав не намира за подлежащо в настоящото производство
изследване желанието на наследниците да продължат търговската дейност.
Предпоставките за това не предполагат спорно производство, а охранителна
дейност, възложена на регистърната администрация, пред която и следва да бъде
депозирано изявлението за продължавана на дейността. При все това, от публично
достъпното съдържание на електронното досие на търговеца не се установява
заявено искане по чл. 157 ал. 1 ТЗ от повече от един наследник, за да придобие
значение изминалия период на невписан в търговския регистър управител на
дружеството.
Понеже става
дума за възможност за встъпване в членствено правоотношение от наследниците, а
не предписана от закона последица от факта на смъртта на едноличния собственик
на капитала, липсата на заявено искане не е условие за настъпване на
прекратителния ефект. Затова и дружеството е прекратено с факта на смъртта на
едноличния собственик на капитала му. Аналогично на разрешението, дадено с
нормата на чл. 274 ал. 1 ТЗ, регламентираща принципната възможност за
продължаване на прекратено вече дружество, последващо депозирано искане е
основание за продължаване на търговската дейност, вместо да получат
произтичащото от наследяването имуществено право на ликвидационен дял. По тези
съображения настоящият състав приема нормата за утвърждаваща самостоятелно
основание за продължаване на еднолично дружество с ограничена отговорност,
прекратено поради смъртта на едноличния собственик на капитала. При все това и
с оглед даденото разрешение на процесуалния въпрос, ангажиращо настоящия
състав, съдът приема, че дължи да постанови нарочен диспозитив.
Администрирането
на последващата прекратяването процедура по ликвидация в това число и
определяне на ликвидатор не предпоставя разрешаване на правен спор. Нормата на
чл. 70 ал. 3 ТЗ изрично определя длъжностното лице по регистрацията за
компетентно да определи ликвидатор при все, че основанието за откриване на
производството е постановен съдебен акт. Същевременно участието на съда в
ликвидационното производство и в частност за определяне на ликвидатор е
ограничено до хипотезата на чл. 266 ал. 4 ТЗ. От друга страна назначаването на
ликвидатор предпоставя отчитане на редица фактори, предпоставка за което е
служебно достъпната информация на длъжностното лице по регистрация. По тези
съображения настоящият състав приема, че нормата на чл. 266 ал. 2 ТЗ овластява
длъжностното лице по регистрация да назначи ликвидатор във всяка хипотеза,
освен когато прекратяването е по инициатива на съдружниците. От това следва и
правомощието да определи продължителността на процедурата и съответно да я
администрира с оглед евентуално заличаване на търговеца.
По
разноските
Прокурорът
е освободен от задължението да внася следващата се държавна такса и разноските
по делото – чл. 83 ал. 1 т. 3 ГПК. Разгледаният по същество спор ангажира
привлечения в процеса ответник да поеме задължението към фиска като заплати
дължимата държавна такса.
Законът
задължава съда да осигури правото на защита на привлечена в процеса страна.
Смъртта на законния представител на дружеството е обективна пречка този правен
субект да реализира непосредствено процесуалните си права, наложило ангажиране
на лице с призната по съответния ред компетентност да отстоява чужди права в
съдебно производство. Предприетите в интерес на дружеството действия,
ангажиращи бюджетни средства, определят дружеството като задължено и
необходимата сума за заплащане възнаграждение на особения представител в размер
на 100 лв.
Макар и наследниците
да нямат задължение за управление делата на дружеството, разгледаният от съда
по същество иск редуцира размера на придобития по наследство ликвидационен дял
със стойността на разноските по делото, които следва да бъдат възложени в
тежест на дружеството.
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.
155 т. 3 ТЗ по предявен иск от СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА
търговско дружество с наименование „Е.К.“ ЕООД, ЕИК ******-*.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК
„Е.К.“
ЕООД, ЕИК ******-* със седалище и адрес на управление:***, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 130,00 лв.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен
съд – София в двуседмичен срок от
връчване на препис.
След влизане в сила на
решението заверен препис да бъде изпратен на Агенция по вписванията за
администриране на производство по ликвидация.
Съдия: