Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
№ 67 / 13.02.2017г.
Административен съд - Монтана,
І-ви състав в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
Председател : О*** Е***
като разгледа Административно дело № 64/2017г. по описа
на Административен съд Монтана, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.250 и сл. от
Административно процесуален кодекс (АПК)
Образувано е по повод искане на И.А.П. ***, с което се иска на основание чл.250 и сл. от АПК да се задължи Началник сектор „ПП” към ОД на МВР Монтана и да бъде отменен отказа му да
върне отнетото на
искателя свидетелство за
управление на МПС (СУМПС) като се разпореди на административния орган незабавно да му бъде върнато от административния
орган.
На основание чл.252 ал.1 от АПК,
настоящият съдебен състав е изискал от административния орган, незабавно да
представи данни относими данни за основанието на извършваните действия по
изземане на СУМПС на И.А.П. ***/13.02.2017г. е представено заверено копие от Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №16-0996-000282/16.08.2016г.
на Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Монтана, с която на основание
чл.171 т.1 б.”а” от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) на И.А.П. *** е
наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до отпадане на основанието за това
(настоящият съдебен състав е служебно запознат, че същата е влязла в законова
сила, тъй като се е произнесъл по този въпрос по Адм.дело №1/2017г. по описа на
Адм.съд Монтана).
Настоящият съдебен състав счита
искането за НЕОСНОВАТЕЛНО поради следните доводи:
В производството по чл. 250 и сл. от АПК е
уредена защитата от всякакви фактически действия на администрацията, които не
се основават на административен акт или на закона. Защитата се изразява в
прекратяване безусловно на действията, които не се извършват в изпълнение на
административен акт или на закона (чл. 253, ал.2 от АПК). За да е налице
основание за издаване на съдебен акт, с който да се постанови преустановяване
на действията, извършвани от административния орган, е необходимо да е налице
неприключило действие, то да не е основано на закон или административен акт, и
да засяга права или законни интереси на оспорващия. В случая свидетелството за
управление на моторно превозно средство се държи от ответника и не е върнато на
молителя, т. е. налице е неприключило фактическо действие на административен
орган, с което се засягат права на молителя- да управлява МПС, но настоящият съдебен състав счита, че
отнемането и задържането на СУМПС на С.Т. не съставляват действия, извършвани
от административен орган, които не се основават на административен акт или
закон, тъй като същите са в изпълнение на влязла в сила Заповед за налагане на
ПАМ, постановяваща отнемане на свидетелството за правоуправление на основание
чл. 171, ал.1, б."а" от ЗДвП до отпадане на основанието за това.
С оглед обстоятелството, че И. А*** П. *** е
сезирал административния орган с искане на да му бъде върнато отнетото СУМПС,
като се е позовал на медицинско удостоверение, което е ангажирал, следва да се
отбележи, че това не изпълнява изискванията на приложимия материален закон и не
е основание за прекратяване на действията, които са основани на влязъл в сила
административен акт. Това е така, тъй като видно от оспорения административен
акт ПАМ е наложена поради обстоятелствата, че лицето е физически и
психологически негодно да управлява МПС.
Съгласно чл. 152, ал. 1, т. 2, б.
"в" ЗДвП изискванията за психологическа годност и реда за провеждане
на психологически изследвания на водачите на моторни превозни средства, които
са били лишени от право да управляват моторно превозно средство на основание
чл. 171, ал.1, б."а" от ЗДвП за да упражняват законосъобразно
правно-регламентираната дейност-управление на моторно превозно средство, са
регламентирани в Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС
и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания. Водачите следва да
удостоверят психологическата си годност по реда на Наредбата. Съгласно чл. 5 от
Наредбата психологическата годност се установява с психологическо изследване,
чийто ред на провеждане е подробно регламентиран в нормативния акт.
Положителното заключение от психологическото изследване се обективира в
"удостоверение за психологическа годност" съгласно приложение № 1 към
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 36. Едва когато лицето, което е било временно лишено
от правото да управлява моторно превозно средство, удостовери, че отговаря на
законовите изисквания за упражняване на дейността, за органа ще възникне
задължение да му предостави Свидетелството за правоуправление на МПС.
В случая от И.А.П. *** не е представено
удостоверение за психологическа годност съобразно изискванията на Наредба № 36,
поради което не е отпаднало основанието за отнемането на свидетелството за
правоуправление на МПС. Като е задържал и не е върнал свидетелството за
правоуправление Началникът на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР
Монтана е действал в съответствие с разпоредбите на ЗДвП, влязла в сила
административен акт за налагане на ПАМ и Наредба № 36 и най-вече съобразно
целта на посочените нормативни актове -осигуряване на безопасността на
движението по пътищата, защита на живота и здравето на гражданите, което е
целта на всяка ПАМ.
С оглед на горното искането на молителя за
преустановяване на незаконното задържане на свидетелството му за
правоуправление като бъде разпоредено на Началника на сектор "Пътна
полиция" при ОД на МВР Монтана да върне същото е неоснователно.
Задържането е основано на влязъл в сила административен акт и на закона, като
основанията за отнемането на свидетелството не са отпаднали.
Водим от горното и на основание чл. 253 ал.2 от АПК, I-ви състав на Административен съд Монтана
Р А З П О Р Е Д И:
ОТХЪРЛЯ искането на И.А.П. ***, с което се иска на основание
чл.250 и сл. от АПК да се задължи Началник сектор „ПП” към ОД на МВР Монтана и да бъде отменен отказа му да
върне отнетото на
искателя свидетелство за
управление на МПС (СУМПС) като се разпореди на административния орган незабавно да му бъде върнато от административния
орган.
Настоящето
разпореждане подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в
тридневен срок от издаването му от молителя и от административния орган- Началника
на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Монтана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: