№ 2455
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20251110207224 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 805725-F794806/07.01.2025 г., издадено от
началника на Отдел „Оперативни дейности“-София в Главна дирекция „Фискален контрол“
към Националната агенция за приходите, на основание чл. 278б, ал. 3 от ДОПК на „АДМ
Разград“ ЕАД с ЕИК ********* е наложена „имуществена санкция“ в размер на 9331.66
лева за извършено административно нарушение по чл. 127и, ал. 2 от ДОПК, вр. чл. 9, ал. 1
от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален
контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република
България.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното дружество, в която са релевирани доводи за неговата незаконосъобразност
и необоснованост, за издаването му в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят се позовава на липса на
информация за описание на нарушението – дата на извършването му, вид на превозваната
стока, начин на установяването му и на определяне на данъчната основа. Сочи, че цялото
административнонаказателно производство е проведено в нарушение на чл. 21 и чл. 134 от
НПК и чл. 14, ал. 3 от АПК, тъй като представените от наказващия орган документи били на
чужд език. Твърди на следващо място, че не съществува списък на стоки с висок фискален
риск към цитираната в наказателното постановление заповед на министъра на финансите.
Заявява, че АУАН и НП са издадени при пълна неустановеност на понятието „стока с висок
фискален риск“ и на основание нищожна заповед на МФ – в нарушение на принципа на
законоустановеност на нарушението. По приложението на материалния закон излага, че
наложената имуществена санкция противоречи на правото на Европейския съюз, а също и
на принципите на пропорционалност и справедливост при определянето му. По горните
съображения моли за отмяна на наказателното постановление, а евентуално на това
претендира случая да се приеме за маловажен или наложеното наказание да бъде намалено
до определения в закона минимум. Моли за присъждане на разноски съобразно изхода на
делото.
1
В хода на съдебното производство по делото процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа подадената жалба, като се придържа към изложените в нея
аргументи. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер, за
което представя списък. В допълнение изтъква, че въведеният в страна режим на
деклариране на стоки с висок фискален режим не съществувал в нито една друга държава от
ЕС. Критикува процедурата по санкциониране на търговците от хранителната индустрия за
техните деяния, които с нищо не ощетявали държавния бюджет за недължим данък добавена
стойност.
В съдебно заседание процесуалният представител на наказващия орган оспорва
подадената жалба като неоснователна и недоказана, а обжалваното наказателно
постановление моли да бъде потвърдено поради неговата правилност и законосъобразност.
Заявява, че същото съответствало на материалните и процесуалните норми на закона. По
повод на списъка на стоките с висок фискален риск изтъква, че същият бил публикуван на
електронния сайт на Министерството на финансите, съответно съдържанието му
съставлявало публично достъпна информация. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение и релевира възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение.
Депозираната жалба срещу атакуваното НП е процесуално допустима, доколкото е
подадена в законоустановения 14-дневен срок от надлежно легитимирано лице.
Софийски районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и събраните по
делото доказателства, и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл.
314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление,
констатира, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са
следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
При извършена проверка на 10.09.2024 г. в 22:46 ч. на граничен контролно
пропускателен пункт Дунав мост – Русе от органи по приходите на МПС марка „Мерцедес“
с рег. № на МПС B****AF и рег. № на ремарке А****ЕМ с водач Е.А.К. е установено, че се
превозва стока – „Глюкоза и сироп от глюкоза, несъдържащи фруктоза или съдържащи
тегловно в сухо състояние по-малко от 20% фруктоза: Други: - 23800 кг“. Съставен бил
протокол за извършена проверка на стока с висок фискален риск, в който било описано, че
изпращач на стоката е жалбоподателят „АДМ РАЗГРАД"ЕАД с ЕИК *********, а неин
получател – „СОСА COLA НВС SOURCING BV“ c VAT № NL860061188В01, докато
превозвач било чуждестранното дружество „SIKALIF TRANSPORT SRL“ с VAT №
RO2037433755.
На 13.09.2024 г. в 13:00 часа проверяващият екип извършил документна проверка на
адреса на управление на дружеството „АДМ РАЗГРАД“ ЕАД с ЕИК *********, находящ се в
гр. Разград, Северна индустриална зона. Проверката е извършена в присъствието на Н.И.Р. -
упълномощено лице на дружеството-жалбоподател. След преглед на представените
документи, в хода на проверката е установено, че стойността на стоката е 23 329.14 лв., а
фактура за доставката не е представена. С оглед на допусната техническа грешка при
първоначалното деклариране, на 11.09.2024 г. е подадена коригираща декларация на УНП,
съгласно която стоката е преминала ГКПП – Русе на 10.09.2024 г. в 22:59 ч. Вследствие на
това проверяващият екип е установил факта на извършена вътреобщностна доставка от
„АДМ РАЗГРАД“ ЕАД с ЕИК *********, при която данъчно задълженото лице е
декларирало неправилно съответната доставка към НАП. При извършена документална
проверка е установено, че в изготвения Протокол за извършена проверка на СВФР при ВОД"
№ 1806032095921/10.09.2024 г. грешно е посочена стоката-обект на проверяваната доставка,
като посочената стока била неправилно посочена като „Глюкоза и сироп от глюкоза,
2
съдържащи тегловно в сухо състояние 20% или повече, но по-малко от 50% фруктоза,
различни от инвертната захар: Други“. Установено било, че превозваната стока по
представените документи е „Други видове фруктоза и сироп от фруктоза, съдържащи
тегловно в сухо състояние повече от 50% фруктоза, различни от инвертната захар:
Изоглюкоза“ код/1702 60 10/ с количество – 23 800 кг., за която стока жалбоподателят „АДМ
РАЗГРАД“ ЕАД отказал да представи фактура по доставката и не дал писмени обяснения.
Въз основа на така изложените факти проверяващите лица възприели, че при всеки
отделен превоз на стоки с висок фискален риск, който започва от територията на страната и
завършва на територията на друга държава - членка на ЕС, доставчика или
продавача/прехвърлител в тристранна операция или първият доставчик във верига
последователни доставки на стоки, не е декларирал предварително данни за превоза преди
започване на натоварване на транспортното средство. Обсъжданото поведение било
квалифицирано като нарушение на разпоредбите на чл. 127и, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл.
9, ал. 1 от Наредба № 5/29.09.2023 г. на МФ.
Във връзка с така описаното нарушение свидетелят С. С. на длъжност „старши
инспектор“ по приходите при ЦУ на НАП съставил АУАН cep. AN № F794806/22.10.2024 г.
срещу „АДМ РАЗГРАД“ ЕАД с ЕИК *********, който акт бил връчен и подписан от
представител на дружеството.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и Наказателно постановление №
805725-F794806/07.01.2025 г. на началника на Отдел „Оперативни дейности“-София в ГД
„Фискален контрол“ към НАП, с което на основание чл. 278б, ал. 3 от ДОПК на „АДМ
Разград“ ЕАД с ЕИК ********* е наложена „имуществена санкция“ в размер на 9331.66
лева за извършено административно нарушение по чл. 127и, ал. 2 от ДОПК, вр. чл. 9, ал. 1
от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален
контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република
България.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на
свидетелите С. С. и М. Г.; протокол за извършена проверка, коригираща декларация с вх. №
2900И0609354/11.09.2024 г., пълномощно, заповед за компетентност, писмен отговор от
НАП, както и останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Възприетата от съда фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. В този
смисъл съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели – служители на НАП, които
са извършил процесната документална проверка в офиса на дружеството-жалбоподател.
Показанията на свидетелите са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и се
подкрепят от събрания по делото писмен доказателствен материал. Доказателствените
източници са еднопосочни и липсва основание за дискредитирането им. Съдът съобрази, че
от събраните гласни доказателствени средства не се установява видът на превозваните
стоки, доколкото свидетелите признаха пред съда, че не са били запознати с конкретното
естество на товара. В този смисъл е изявлението на свидетеля С., който признава, че може да
посочи единствено кода на стоката, но не знае какво точно е имало в превозното средство,
тъй като не го е установил непосредствено, а е работил по документи.
От протокола за извършена проверка се установява хода на нейното протичане и
констатациите на органите по приходите.
Според писмения отговор, предоставен от НАП по разпореждане на съда, стоките с
висок фискален риск се определят със заповед на министъра на финансите, като списъкът се
публикува на интернет страницата на Министерството на финансите.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
3
намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд
следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени при допуснати
съществени процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на
санкционираното лице и съставляват формално основание за отмяна на НП.
Съдът извърши служебна проверка относно компетентността на органите и
длъжностните лица, които са съставили АУАН, респ. са издали НП. Видно от разпоредбата
на чл. 279, ал. 1 от ДОПК, актовете за установяване на административните нарушения се
съставят от органите по приходите, съответно от публичните изпълнители, а наказателните
постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Компетентността на органите по
приходите да образуват административнонаказателни производства за неспазване
разпоредбите на ДОПК и да съставят АУАН, произтича от законовата разпоредба, което не
налага делегирането му с нарочен акт. Производството е инициирано от служител, заемащ
длъжност „старши инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП, чиято длъжност е включена в
обхвата на понятието „орган по приходите“, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП.
Приложената към материалите по делото Заповед № 3ЦУ – 384 от 27.02.2024 г. на
Изпълнителния директор на НАП, в т. 1. 8. овластява началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ на
Централно управление на НАП с правомощията на наказващи органи при констатиране на
нарушения на чл. 278б от ДОПК. Този административен акт е цитиран и в обжалваното
наказателно постановление, което е доказателство, че към датата на издаване на
наказателното постановление неговият автор е притежавал нужната материална
компетентност да участва като наказващ орган в производството.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя,
респективно – 2 години от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са
спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, колкото се
касае до законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Настоящата съдебна инстанция обаче намира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати други съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на посоченото като нарушител лице да разбере
фактическите параметри на предявената му отговорност, опорочили издадените актове и
съставляващи самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 127и, ал. 2 от ДОПК, „при превоз на стока с висок
фискален риск, който започва от територията на страната и завършва на територията на
друга държава – членка на Европейския съюз, доставчикът или продавачът/прехвърлител в
тристранна операция или първият доставчик във верига последователни доставки на стоки
предварително декларира данни за всеки отделен превоз преди започване на натоварването
на транспортното средство и потвърждава изпращането на стоката след излизане на
транспортното средство от територията на страната“. Според чл. 9, ал. 1 от Наредба № Н-5
от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху
движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България, „при
всеки отделен превоз на СВФР, който започва от територията на страната и завършва на
територията на друга държава – членка на Европейския съюз, доставчикът или
4
продавачът/прехвърлител в тристранна операция или първият доставчик във верига
последователни доставки на стоки предварително декларира данни за превоза преди
започване на натоварването на транспортното средство. Декларирането се извършва чрез
подаване по електронен път на данни съгласно приложение № 3 по реда на чл. 48“.
Според чл. 278б, ал. 3, „лице, което не изпълни задължение по чл. 127и, ал. 1 – 5, се
наказва с глоба – за физическите лица, или с имуществена санкция – за юридическите лица и
едноличните търговци в размер на 40 на сто от данъчната основа на превозваната стока по
смисъла на Закона за данък върху добавената стойност, но не по-малко от 5000 лв.“.
Съдът намира, че така посоченият състав на административно нарушение изисква
превозът на стоката с висок фискален риск да започва от територията на страната и да
завършва на територията на друга държава – членка на Европейския съюз. Съдът обаче
констатира, че нито в АУАН, нито в НП е уточнено от коя държава е започнал превозът и
към коя държава е бил адресиран, за да е приложима разпоредбата на чл. 127и, ал. 2 от
ДОПК. Съдът е в пълна невъзможност да установи какви са констатациите на
актосъставителя и на АНО по отношение на началото на превоза и неговото
предназначение, за да се прецени въобще дали се касае за превоз на стока по смисъла на
посочения текст. В този смисъл съдът установи, че не е описан словесно съществен елемент
от обективната съставомерност на нарушението. Следва да се има предвид, че в НП и АУАН
тези обстоятелства не са намерили никакво отражение, а само е посочено, че проверката на
процесното ППС е осъществена на ГКПП Дунав мост – Русе, както и че се касае за ВОД на
стоки (вътреобщностна доставка). Доколкото в АУАН и НП няма данни за направлението на
движение на стоките, нито за крайната им дестинация, нарушението остава неясно от
фактическа страна от гледна точка на даденото му словесно описание. Липсата на посочване
на държавата, към която е насочен превозът на стоки, води до пълна невъзможност да се
разберат рамките на административнонаказателното обвинение и респективно елементите
на състава на административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят.
Следва да бъде съобразено, че отделните алинеи на чл. 127и от ДОПК съдържат
различни задължения с оглед това дали става въпрос за превоз от страна на ЕС до България,
дали е от България до друга страна от ЕС, дали е вътрешен за държавата или е от трета
страна. В случая в НП и в АУАН тези уточнения не са намерили нужното отражение и
изобщо не става ясно коя е крайната точка на превоза. Това е пречка за съда, както и за
нарушителя, да се разбере за какво нарушение е санкциониран, доколкото един от
съществените елементи от обективната съставомерност на нарушението е пропуснато да
бъде описан в актовете с процесуално значение. Съдът е в невъзможност да извърши и
проверка на констатациите на АНО, доколкото такива по отношение на превоза липсват.
На следващо място съдът съобрази отсъствието на наведена конкретика относно
вида на превозваната стока, което създава неяснота и недостатъчност в описанието и
обстоятелствата, при които е реализирано нарушението, като отнема възможността на
санкционираното лице да се ориентира относно обективните параметри на вмененото му
противоправно поведение. Обсъжданият признак е сред най-съществените за неговата
индивидуализация не би могъл да бъде изведен по тълкувателен път или чрез
предположения. Касае се за елемент от обективната страна на нарушението, като пропускът
за въвеждането му съществено накърнява правото на нарушителя да разбере за какво
конкретно се ангажира неговата отговорност. Съдът също е поставен в обективна
невъзможност да прецени дали процесният превоз на стоки попада в обхвата на
приложената материална норма, доколкото това обстоятелство е обусловено от
категоризацията на стоките като такива с висок фискален риск. В АУАН и НП единствено е
описано, че се превозва стока, включена в списъка на СВФР - „Глюкоза и сироп от глюкоза,
несъдържащи фруктоза или съдържащи тегловно в сухо състояние по-малко от 20%
фруктоза: Други: - 23800 кг“. Така даденото описание не позволява да се установи точният
5
вид на процесната стока, от където да се изведе дали същата попада в Списъка на стоки с
висок фискален риск, който се утвърждава със заповед на министъра на финансите по
мотивирано предложение на изпълнителния директор на Националната агенция за
приходите. Не е отбелязан и номерът на стоката съобразно Комбинираната номенклатура, за
да се провери принадлежността към съответната графа от Списъка. Вследствие
констатираната грешка при декларирането, в следващите части от обстоятелствената част на
НП, контролните органи са направили качествено различна констатация досежно вида на
превозваната стока - „Други видове фруктоза и сироп от фруктоза, съдържащи тегловно в
сухо състояние повече от 50% фруктоза, различни от инвертната захар: Изоглюкоза“
код/1702 60 10/ с количество – 23 800 кг“, което бележи неяснота във волята на наказващия
орган – с оглед началните данни за фактическо установяване на различна по вид, категория и
количество стока, и допълнително опорочава повдигнатото административнонаказателно
обвинение.
Словесното описание на нарушението в НП е изключително противоречиво,
оскъдно и неясно, което съставлява нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 1 от ЗАНН. В
обстоятелствената част на Наказателното постановление не е внесена необходимата
конкретика при индивидуализацията на превозваната стока, като не са посочени и конкретни
факти по отношение на крайната точка на осъществявания превоз за да се проследи дали
изобщо става въпрос за вътреобщностна доставка или придобиване. Горното внася сериозна
и непреодолима неяснота във волята на АНО при издаване на НП. Съдът намира, че
словесното описание на нарушението е напълно неясно, волята на АНО е неразбираема и
непроследима. НП не отговаря дори на минималните изисквания за надлежно описание на
нарушението, също както и АУАН, от където този порок е пренесен в НП.
По изложените съображения съдът счита, че в случая е налице допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила в хода на административнонаказателното
производство, което обуславя цялостна отмяна на обжалваното НП.
При този изход на делото в полза на жалбоподателя на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН следва да бъдат присъдени сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Поискана е сумата от 1479.60 лева с вкл. ДДС, като съдът намира, че отправеното
възражение за прекомерност е неоснователно с оглед наложената санкция.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 805725-F794806/07.01.2025 г., издадено от
началника на Отдел „Оперативни дейности“-София в Главна дирекция „Фискален контрол“
към Националната агенция за приходите, с което на основание чл. 278б, ал. 3 от ДОПК на
„АДМ Разград“ ЕАД с ЕИК ********* е наложена „имуществена санкция“ в размер на
9331.66 лева за извършено административно нарушение по чл. 127и, ал. 2 от ДОПК, вр. чл.
9, ал. 1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален
контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република
България.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „АДМ Разград“ ЕАД с
ЕИК ********* сумата от 1479.60 лева (хиляда четиристотин седемдесет и девет лева и
шестдесет стотинки), представляващ адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7