О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№…………... гр. София, 21.01.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ІV„в” състав, в закрито съдебно заседание на
двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена И.
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл.съдия: Боряна Петрова
като разгледа докладваното от съдия Зл. Чолева ч. гр. дело № 16778 по описа за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 436 от ГПК.
Съдът е сезиран с жалба вх.№ 8270/
03.12.2018г., допълнена с молба вх.№ 8295/ 04.12.2018г., подадена от длъжниците
Н.И.И. и И. В.И.
срещу насочване на принудителното изпълнение по изп.дело
№ 20187880400073 по описа на ЧСИ М.К.с
рег.№ 788, за което твърдят, че са уведомени на 28.11.2018г. върху следния собствен имот: апартамент №46, с
идентификатор 68134.4361.113.8.22, находящ се в гр.София, ж.к.“*******, състоящ се от : една
стая, кухня и обслужващи помещения, с площ от 46,38 кв.м.- по документ за
собственост, а съгласно кадастрално заснемане- с площ от 42,73кв.м., заедно с
прилежащото избено помещение № 22 с площ от 3,65 кв.м. и 2.898% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото.
Жалбоподателите-длъжници в изпълнителното производство твърдят, че
гореописаният имот- тяхно притежание, е несеквестируем,
на основание чл.444,т.7 от ГПК. Признават, че притежават и други жилищни
обекти, като : 1/ Къща , навес и лятна кухня- навес с тоалетна, навес-барбекю и басейн в поземлен имот № 1269, парцел VІ в
с.Долни Дъбник, обл.Плевен, с площ на мястото от
600кв.м., 2/ 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в
сграда- апартамент с площ от 53,220 кв.м. в гр.Балчик, ул.“*******, обл.Добрич с идентификатор 02508.85.203.3.5; 3/ 1/3.2 ид.ч. от
самостоятелен обект в сграда- апартамент с площ от 55,270 кв.м., находящ се в гр.*******,обл.Добрич
с идентификатор 02508.85.203.3.6 и 4/
½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда-
апартамент с площ от 57,111 кв.м. в гр.Балчик, ул.“*******3, обл.Добрич с идентификатор 02508.85.203.3.3, както и на
поземлен имот № 867, парцел ІV с площ от 710 кв.м. в с.Рударци, обл.Перник. Считат, обаче, че след като притежават само
идеални части от гореописаните имоти, не може да се приеме, че те са секвестируеми, още повече, че нито един от така описаните жилищни имоти,
притежаване в съсобственост с трети лица, не е в състояниие
да задоволи минималните им жилищни нужди, с оглед тяхната площ. Поддържат, че единственото жилище, което е в
състояние да задоволи жилищните им нужди е именно процесният
имот, върху който е насочено принудителното изпълнение. Ето защо заявяват
искане за отмяна на насоченото принудително изпълнение върху процесния имот, след като от съда бъде прието, че той е несеквестируем.
Правят искане по чл.438 от ГПК – за спиране на изпълнението по изп.дело в частта на предприетите изпълнителни действия по
отношение на процесния имот.
Насрещните страни по жалбата – взискатели в
изпълнителния процес В.В.К.и Л.С.К., заявяват становище за неоснователност на жалбата. Възразяват, че длъжниците
притежават още 5 броя имоти , срещу които е насочено принудително изпълнение,
като с два от тези имоти длъжниците са се разпоредили още през 2009г. Поддържат, че
след като длъжниците притежават жилищен имот в
с.Долни Дъбник и идеална част от жилищен имот в гр.Балчик, то процесният имот няма статута на несеквестируем.
С допълнителна молба от 19.12.2018г.
представят доказателства за въвеждане в експлоатация на апартамента в гр.Балчик
с идентификатор 02508.85.203.3.3. Заявяват искане за присъждане на разноските,
направени в настоящото съдебно производство.
По делото са представени мотиви от
ЧСИ М.К.с рег.№ 788по реда на чл.436,ал.3 от ГПК, с които е заявено становище
за неоснователност на жалбата, поради наличие на други притежавани от длъжниците- жалбоподатели жилищни имоти.
Софийски градски съд, след като се запозна с жалбата и материалите по делото намира следното:
Съдът намира частната жалба за НЕДОПУСТИМА,
като подадена след изтичане на законоустановения едноседмичния
срок по чл.436, ал.1 от ГПК.
От документите по изпълнителното дело
се установява, че процесният имот е описан и изнесен
за пръв път на публична продан с определена начална цена на 27.03.2018г., като
е постановено първата публична продан да се извърши в периода 28.04.2018г.-
28.05.2018г. при обявена начална цена от 73 280,00лв. Описът, в рамките на който е насочена и
публичната продан са извършени на датата
27.03.2018г. в присъствието на длъжника Н.И., който е поел задължението да
уведоми за тези изпълнителни действия и съпругата си – длъжник И.И..
Настоящият съдебен състав приема, че
именно от момента на уведомяване на длъжниците за обявената
първата публична продан на процесния имот за тях е започнал да тече законоустановения
1 седмичен срок за обжалване на насочването на принудителното изпълнение върху процесния имот ,съгласно
и задължителните указания, дадени с т.1 от ТР № 2/ 26.06.2015г. по т.д.№ 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС. От длъжниците е упражнено правото на жалба срещу насочване
принудителното изпълнение върху процесния имот – с
жалба вх.№ 2717/ 24.04.2018г., основано на твърдяно нарушение на нормата на
чл.444, т.7 от ГПК /несеквестируемост/, която жалба е
оставена без разглеждане с влязло в сила на 14.09.2018г. определение от
01.08.2018г. по ч.гр.дело № 6557/ 2018г. по описа на СГС , ІІ въззивен брачен състав.
Първата публична продан е обявена за
нестанала, поради което от ЧСИ е обявена втора по ред публична продан, която да
се проведе в периода 30.06.2018г.- 30.072018г., за която длъжниците
И.И. и Н.И. са уведомени на датата 14.06.2018г.
Поради неизвършване и на втората публична продан е обявена трета по ред в
периода 18.12.2018г.- 18.01.2019г., за която длъжниците
са уведомени на 28.11.2018г. Именно във
връзка с последната публична продан от длъжниците е депозирана
и жалбата – предмет на настоящото производство.
Настоящият съдебен състав приема, че законоустановеният
1 седмичен срок, в рамките на който длъжниците могат
да атакуват насочване принудителното изпълнение върху недвижим имот на
основанието по чл.444,т.7 от ГПК – несеквестируемост,
започва да тече от датата, на която те са уведомени за първата по ред публична
продан, съгласно т.1 от ТР № 2 по т.д.№ 2/2013г., тъй като именно това е
моментът на насочване на принудителното изпълнение върху имота по смисъла на
т.1 от ТР № 2 по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Насочването на принудителното
изпълнение върху определена вещ /имот/ се извършва само веднъж , а не
многократно- с всяка последваща публична продан, при
обявена за нестанала предходна. В тази връзка следва да се посочи, че и преклузивният 1 седмичен срок за обжалване не се
възстановява с насрочването на всяка последваща нова
продан, поради неизвършването на предходната, още повече, че такова възстановяване законът не предвижда, а
то би накърнило и принципа за равнопоставеност на
страните в процеса и в частност- правото на защита на взискателя.
Доколкото в конкретния случай от момента на уведомяване на длъжниците-жалбоподатели
за първата публична продан на процесния имот към
датата на подаване на жалбата, с която е сезиран съда по настоящото дело, е
изтекъл законоустановения 1 седмичен срок по
чл.436,ал.1 от ГПК, съдът приема, че жалбата следва да бъде оставена без
разглеждане като недопустима- просрочена.
Като последица от установената
недопустимост на жалбата следва да бъде оставено без уважение искането на
жалбоподателите за спиране на изпълнителното производство по чл.438 от ГПК.
При горния изход на делото
жалбоподателите дължат на насрещните страни по жалбата направените от
последните разноски по настоящото дело в размер на по 500,00лв.- за всяка една
от страните поотделно- адвокатско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, Софийски
градски съд
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба вх.№ 8270/ 03.12.2018г., допълнена с
молба вх.№ 8295/ 04.12.2018г., подадена
от длъжниците Н.И.И. и И. В.И. срещу насочване на принудителното изпълнение
по изп.дело № 20187880400073 по описа на ЧСИ М.К.с рег.№ 788 върху следния
недвижим имот: апартамент №46, с идентификатор 68134.4361.113.8.22, находящ се в
гр.София, ж.к.“*******, състоящ се от : една стая, кухня и обслужващи
помещения, с площ от 46,38 кв.м.- по документ за собственост, а съгласно
кадастрално заснемане- с площ от 42,73кв.м., заедно с прилежащото избено
помещение № 22 с площ от 3,65 кв.м. и 2.898% ид.ч. от
общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на Н.И.И. и И. В.И.
по чл.438 от ГПК
– за спиране на изпълнението по изп.дело №
20187880400073 по описа на ЧСИ М.К.с
рег.№ 788.
ОСЪЖДА Н.И.И. и И.
В.И. да заплатят на В.В.К.и Л.С.К. – сумата от
по 500,00 /петстотин/ лева на всеки поотделно- разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.