№ 260201 / 8.7.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 08.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана.....…….……...наказателна колегия в публично
заседание на четвърти юни.……..………......….……………………………….
през две хиляди и двадесет и първа година....….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Тодора Владинова...........................................………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от съдията Николова.....…..……............АН дело 497 по описа за 2021г...………....……………...и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.
Наказателно производство е образувано по жалба на М. Г.И. xxx против Наказателно постановление № 18 – 0996-000819/ 04.04.2018г. на Началник Сектор към ОД на МВР-Монтана, Сектор Пътна полиция, с което на жалбоподателката е наложено административно наказание – глоба в размер на 200.00 лева на основание чл.177 ал.5 пр.2 от ЗДвП и глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП.
Недоволна от така издаденото Наказателно постановление е останала М. И., която обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. В съдебно заседание редовно призована не се явява.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител. В депозирано по делото становище мотивира неоснователността на жалбата и законосъобразността на обжалваното НП.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателката посочени в жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА
С акт за установяване на административно нарушение е констатирано, че жалбоподателката М. Г.И. на 22.03.2018г. около 14.00 часа в град Монтана на ул.”Искър” в Сектор „Пътна полиция” представя лек автомобил марка „БМВ”, с рег. № XXXX за пререгистрация, след изтичане на едномесечен срок след съставяне на договор за покупко - продажба на МПС № 691 от 24.01.2018 г. Лицето не представя контролен талон към СУМПС.
Актосъставителя констатирал нарушението и съставил АУАН за допуснато нарушение на чл.145 ал.2 от ЗДвП и нарушение по чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП.
При предявяването на АУАН жалбоподателката вписала възражение в смисъл, че била в отпуск по майчинство, поради което не е успяла да представи автомобила в срок. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е подавано допълнително възражение.
При извършената цялостна проверка за законосъобразност на НП съдът не установи в хода на производството да са допуснати процесуални нарушения, а още по–малко съществени такива, които да са със самостоятелно отменително основание.
Безспорно е установено, а не се спори и от самата административно наказана, че автомобилът е представен за пререгистрация след изтичане на законоустановеният срок, а именно с около два месеца закъснение. В тази насока са и показанията на свидетеля Д.Н.Д., които съдът изцяло кредитира, като обективни, последователни, безпротиворечиви и при липсваща индиция за заинтересованост.
Възражението относно основанието за забавяне /отпуск по майчинство/ съдът намира за неоснователен и несериозен.
Съдът намира, че в конкретният случай не намира приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Деянията, за които е вменена административнонаказателна отговорност на жалбоподателката са формални и осъществяването им винаги застрашава обществените отношения във връзка с безопасното предвижване на МПС по отворените обществени пътища и необходимия набор от документи, които всеки водач следва да носи със себе си.
Съдът съобрази, че административното наказание за всяко едно от нарушенията е определено в предвидения в закона размер и в случая не може да се обсъжда намаляването на размера на наложената глоба.
Следва да се отбележи само, че по отношение на санкционната разпоредба на чл.177 ал.5 пр.2 от ЗДвП е настъпила законодателна промяна след издаване на атакуваното НП с ДВ бр. 2 от 2018г, в сила от 20.05.2018г, като същата алинея към настоящият момент е станала ал.6 от същият текст. Не е променена нито текстово, нито относно размер на наложеното наказание, поради което не е може да намери приложение и разпоредбата на чл.3 ал.2 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление – законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-Монтана
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18 – 0996-000819/ 04.04.2018г. на Началник Сектор към ОД на МВР-Монтана, Сектор Пътна полиция, с което на М. Г.И. xxx е наложено административно наказание – глоба в размер на 200.00 лева на основание чл.177 ал.5 пр.2 от ЗДвП и глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: