№ 208
гр. Варна, 11.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско
дело № 20253100500097 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:21 часа се явиха:
Въззивникът ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ВАРНА, редовно и
своевременно призован, представлява се от адв. Н. С., редовно упълномощен
и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна М. А. П., редовно и своевременно призована,
явява се лично и се представлява от адв. Р. Ж., редовно упълномощен и приет
от съда от преди.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 92167/15.11.2024г. от Технически
университет - гр. Варна, Булстат ********** седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. „Студентска", № 1, срещу РЕШЕНИЕ № 3927/06.11.2024 г.,
постановено по гр. дело № 20243110107747 по описа за 2024г. на ВРС, в
1
ЧАСТТА, с която съдът:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на М. А. П.,
ЕГН **********, извършено със Заповед № ЧР - 03 - 29/ 28.03.2024г. на
Директора на ТУ – Варна, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА М. А. П., ЕГН **********, на основание чл.344, ал.1,
т.2 от КТ на заеманата преди уволнението длъжност – “Ръководител научна
секция” в Технически университет –Варна.
ОСЪЖДА Технически университет –Варна, ЕИК ********* да заплати
на М. А. П., ЕГН ********** сумата от 4821,48 лева (четири хиляди
осемстотин двадесет и един лева и четиридесет и осем стотинки),
представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без
работа – от 28.04.2024 до 25.10.2024г., вследствие на незаконното уволнение,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 24.06.2024г. до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради необоснованост и неправилно
приложение на материалния закон. Твърди се, че ВРС е обосновал своите
правни изводи без да съобрази тълк. решение № 4/01.02.2021 г., постановено
от ОСГК на ВКС по тълк. дело № 4/2017 г., в което се обосновава, че
основанията за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11
съдържат различни хипотези, като основанието по чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ не
дублира това по т. 6, а има съвсем друго съдържание - наличието на въведени
нови изисквания за заемане на длъжността, извън образование и
квалификация. С решение на Академичния съвет на ТУ - Варна са променени
изискванията за заемане на длъжността „Ръководител секция в
Научноизследователски институт в ТУ Варна", като е предвидено тази
длъжност да се заема от хабилитирано лице и доколкото ищцата не оспорва
факта, че не е хабилитирано лице, работодателят правилно и законосъобразно
е прекратил трудовото й правоотношение на това основание. Работодателят е
свободен в преценката и решенията си за въвеждането на такива нови
изисквания, като това не представлява злоупотреба с право, а е израз на
работодателска преценка с оглед специфичните изисквания и задължения на
длъжността.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
2
постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
по жалбата. В същия се сочи, че наведените с въззивната жалба доводи и
възражения са неоснователни, а решението на съда е правилно и обосновано.
Не се оспорва, че основанията за прекратяване на трудовия договор по чл. 328,
ал. 1, т. 6 и т. 11 съдържат различни хипотези, но се сочи, че общото между
тях е това, че и при двете следва да има въведено НОВО изискване, на което
служителят НЕ ОТГОВАРЯ, за да е налице незаконно уволнение. Сочи се още,
че първото основание за незаконосъобразност е липсата на мотиви в
уволнителната Заповед № ЧР - 03 - 29/ 28.03.2024г., тъй като нито е посочено
какво е било изискването за заемане на длъжността, нито в какво се състои
промяната на изискванията, нито на кое изискване не отговаря служителя.
Отделно е налице злоупотреба с право, която се състои в това да се уволни
служител при твърдяна промяна в изискванията за заемане на длъжността,
докато тези изисквания са съществували при възникване на трудовото му
правоотношение.
В срока за отговор е подадена и НАСРЕЩНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.
№ 98179/04.12.2024г., от М. А. П., ЕГН **********, с която се обжалва
РЕШЕНИЕ № 3927/06.11.2024 г., постановено по гр. дело № 20243110107747
по описа за 2024г. на ВРС, В ЧАСТТА, с която съдът ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа за разликата
над 4821,48 лева до 6879,24 лв. лева и за периода от 26.10.24г. до 28.10.24г.
В НВЖ се излага, че решението в тази му част е неправилно поради
необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че в
чл. 11 ал.1 на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
„За образователна и научна степен "доктор" или за научна степен "доктор на
науките", свързана с изпълняваната работа на работника или служителя, се
изплаща допълнително месечно възнаграждение в размер не по-малък от
петнадесет лева - за "доктор". Съгласно вътрешните правила за образуване на
работната заплата в ТУ - Варна, чл. 19 от същите сочи, че „За образователна и
научна степен „доктор", или за научна степен „доктор на науките", свързана с
изпълняваната работа, се изплаща допълнително месечно възнаграждение,
определено с Решение на Академичния съвет, съгласно Приложение 4." От
изготвената по делото ССЕ се установява, че с Решение на Академичния съвет
на ТУ - Варна, е приет размер на допълнително месечно трудово
3
възнаграждение за ОНС„Доктор", в размер на минимум 320,00 лева. От
приложената по делото Диплома на М. А. П., е видно, че същата притежава
ОНС „Доктор" по социално управление. Доколкото съгласно чл.17 ал. 1 т. 3 от
същата Наредба, в структурата на брутната заплата, която служи за база за
изчисляване обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда, вкл. това по чл.
225 ал. 1 КТ, влизат допълнителните трудови възнаграждения определени с
наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов
договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер.
Поради постоянния характер на допълнителното трудово възнаграждение за
ОНС Доктор, същото следва да бъде включено при изчисляване на
обезщетението на ищцата. Фактът, че работодателят неправомерно не е
начислявал и изплащал това ДТВ на ищцата е ирелевантен, тъй като никой не
може да черпи права от неправомерното си поведение! Твърди още, че за
периода след датата на последното заседание - 26.10.2024г. до 28.10.2024г., е
изтекъл и допълнителен период от време, през който ищцата е останала без
работа, за което представя доказателство.
В срока за отговор на НВЖ такъв не е постъпил.
АДВ. С.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната от нас въззивна жалба, оспорвам отговора. Оспорвам въззивната
жалба на насрещната страна.
АДВ. Ж.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
въззивната жалба на насрещната страна, поддържам отговора. Поддържам
депозираната от нас въззивна жалба.
АДВ. С.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
АДВ. Ж.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
АДВ. С.: Правя възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
4
представители на страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. С.: Моля да постановите решение, с което да отмените
първоинстанционното такова на основанията, подробно изложени във
въззивната жалба, и присъдите на моя доверител разноските. Считам, че в
конкретния случай уволнението е извършено правилно и законосъобразно,
доколкото въведените нови изисквания за заемане на длъжността
„ръководител на секция“ не са свързани с образование и квалификация, и не
попадат в обхвата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, а в чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ,
доколкото изискването за хабилитирано лице не е свързано с образованието
на това лице и не е съществувало към момента на заемане на длъжността от
ищцата. Моля за решение в този смисъл. Моля да ни присъдите сторените
разноски.
АДВ. Ж.: Моля да постановите решение, с което да оставите без
уважение въззивната жалба на Технически университет - Варна по
изложените в писмения отговор съображения. Считаме, че не е налице
посоченото в уволнителната заповед основание, като от събраните по делото
пред първата инстанция доказателства се установява безспорно, че
изискването за хабилитирано лице е съществувало и към момента на
постъпване на работа на моята на доверителка в конкретното учебно
заведение, т.е. то не е ново и госпожа П. не е отговаряла на това изискване
още при постъпване на работа. Това е установил и първоинстанционният съд и
правилно е постановил своя съдебен акт. По отношение на насрещната
въззивна жалба, а именно дали допълнителното трудово възнаграждение за
притежаваната от М. П. образователна-квалификационна степен „доктор“ е
следвало да бъде включено в брутното трудово възнаграждение, което да
служи за база за обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ изложихме
съображения, поради което моля решението в тази част да отменено и
допълнително да бъде присъдено обезщетение на моята доверителка както във
5
връзка с притежаваната от нея образователно-квалификационна степен
„доктор“, така и във връзка с допълнителния период от два дни, за който искът
по чл. 225 от КТ е бил отхвърлен. Моля да ни присъдите сторените разноски.
СЪДЪТ на основание чл. 317 от ГПК, във връзка с чл. 315, ал. 2 от ГПК
обяви, че ще се произнесе с решение на 24.02.2025 г., от която дата започва да
тече срокът за обжалването му.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10:29 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6