Р Е Ш Е Н И Е
№ 251
гр. Русе, 02.10.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на тридесет и първи август през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 478 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от
Закона за здравето (ЗЗ).
Образувано е по жалба на Т.К.Г., с адрес ***,
против експертно решение № 90518 от зас.
68/18.08.2022 г. на Национална експертна лекарска комисия - София,
специализиран състав по Нервни, Очни болести и Сърдечно-съдови заболявания
(ССЗ), в частта с което по същество
е потвърдено експертно решение № 90803/28.03.2022 г. на Първи състав на ТЕЛК
към УМБАЛ – „Канев“ - Русе за определен краен процент трайно намалена
работоспособност - 60 %
В жалбата и в съдебни заседания чрез адв. М. се
сочи, че здравословното му състояние първоначално било определено с влязло в
сила решение на ТЕЛК на 70%, след преосвидетелстване му бил незаконосъобразно
определен по-нисък процент без здравословното му състояние да се е подобрило.
Сочи допуснати нарушения на формата – неправилни констатации в крайния обжалван
акт на НЕЛК. Иска се отмяна на административния акт и присъждане на разноски.
Ответникът - Националната експертна лекарска
комисия (НЕЛК) - София, представя административната преписка по оспорването,
ведно с писмено становище за неоснователност и недоказаност на жалбата, и с
искане за отхвърлянето й изцяло от съда, както и присъждане на разноски. В
съдебното заседание, редовно призована не се представлява.
Заинтересованата страна – ТП на НОИ – Русе –
чрез юрк. К., изразява становище за неоснователност на жалбата.
Заинтересованите страни – ТЕЛК – Общи
заболявания – Първи състав на УМБАЛ „Канев“ – Русе, Агенция за хората с
увреждания, Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Русе и „Мегапрофил ИГ“
ЕООД, не изразяват становища.
Административен
съд- Русе, II-ри
състав, като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази закона, намира за установено следното:
С ЕР на ТЕЛК от 26.03.2019 г. на Т.К.Г. е била
определена трайно намалена работоспособност 70% със срок 2 години.
С оглед изтичане на срока жалбоподателят подал
молба за преосвидетелстване. Със следващо ЕР от 06.04.2021 г. (всичките на ТЕЛК
към УМБАЛ „Канев“) му била определена ТНР 55%. ЕР било обжалвано в следствие на
което с ЕР на НЕЛК № 90129 от зас. № 33/14.07.2021 г. състав по Нервни, Очни
болести и ССЗ отменил издаденото решение и го върнал за ново освидетелстване с
мотиви, че не е изяснено състоянието на лявото око и ниската функция. При наличие на изменения, които водят
до намалена функция на ляво око са необходими визуализиращи очни
изследвания/медицина на доказателствата. При дефинитивност на заболяването и
невъзможност за възстановяване, какъвто е случая (дясното око е претърпяло
травма и е със загубена функция), то срока е пожизнен. При промени в лявото око
винаги може да се яви на преглед за усложнено състояние.
С ЕР № 90803 от зас. № 60/28.03.2022 г. ТЕЛК –
Първи състав е оценил ТНР на 60%. Посочена е водеща диагноза „разкъсана рана на
окото с пролабиране или загуба на вътреочни тъкани“; Общо заболяване: Травми на
конюктивата и контузия на роговицата без споменаване на чуждо тяло;
придружаващи заболявания: „слепота на едното око, намалено зрение на другото
око“.
В мотивната част на ЕР се сочи, че във връзка с
епидемичната обстановка в страната за борба с коронавируса, решението се взема
в съответствие с чл. 40, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ въз основа на приложените
медицински документи.
Посочено е, че състоянието след разкъсана рана
на окото с пролабиране или загуба на вътреочни тъкани, с изгубено зрение за
дясно око и запазено зрение на ляво око обуславят ТНР съгласно
Част 5 р. 1 – 60% за S05.2 и H54.1
Част 5 р.2 – 35%
Краен процент – 60 ТНР по НМЕ на МЗ/2021 г.
Определен е срок – 2 години
Обсъден
е извършен амбулаторен преглед.
С обжалваното ЕР № 90518 от зас. 68/18.08.2022 г. на Национална експертна
лекарска комисия – София е отменено ЕР на ТЕЛК и се издава ново. „Отменя по СИ.
Потвърждава по останалите поводи“ като на практика е запазен определеният
процент ТНР – 60% но срокът ѝ е определен за пожизнен като в тази част
административният акт не се обжалва.
Изложени са мотиви, че решението се постановява
по документи на осн. чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ-2019 г. съобразно и
действащата към момента на постановяването Наредба за медицинската експертиза и
след обсъждане на предоставената медицинска документация.
По диагнозата е постановено:
По ч. 5р1 – 60% при функция на очите – 0/0,6 с
корекция
По ч. 5, р. 2 – 35% за липса на зрително поле на
ДО и не представяне на зрително поле на лявото око.
Срок – пожизнен, поради дефинитивно увреждане на
лявото око.
Определеният процент – 60 се сочи, че е в
съответствие с т. III
от Методиката за определяне на отправните точки за оценка на вин и степен на
увреждане в проценти от Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ.
По делото са приложени амбулаторни листи от
10.09.2018 г. 26.02.2021 г. 17.03.2022 г.
В хода на производството е допусната
съдебно-медицинска експертиза, като същата е заличена на осн. чл. 158 от ГПК с определение №
899/29.08.2023 г. по делото.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата като подадена срещу акт, подлежащ на
оспорване по съдебен ред, от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК
е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
При служебно извършената проверка за
законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав
констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената
форма, при липса на съществени нарушения на административно-производствените
правила за неговото издаване и в съответствие с приложимия материален закон.
Този извод се налага по следните съображения:
Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че
съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия,
а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за
оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.
Оспореното експертно решение е постановено от
компетентен орган - Специализиран състав по нервни и очни болести и ССЗ при
НЕЛК, в състав - председател и двама членове, след анализ на представената
медицинска документация по реда на чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ.
Същото е постановено в писмена форма и съдържа
изискуемите от чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ мотиви. Видно от същите, след
анализ на представената медицинска документация, вкл. и Медицинското експертно
досие (МЕД) на освидетелстваното лице Т.К.Г., НЕЛК е определила (потвърдила)
краен % - 60% тнр в съответствие с т. 3 от Методиката за прилагане на
отправните точки за оценка на % ТНР от Приложение № 2 към чл. 63. ал. 3 от НМЕ в
съответната редакция.
С оглед на горното съдът намира, че възражението
изложено в жалбата и писмената защита за липса на мотиви се явява
неоснователно.
Съдът не констатира допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
По отношение на материалния закон съобрази
следното.
Съобр. чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ НЕЛК се
произнася въз основа на медицинската и друга документация. Т.е. касае се анализ
само на писмени доказателства.
Видно от ЕР № 90129 от зас. № 33/14.07.2021 г.
състав по Нервни, Очни болести и ССЗ отменил издаденото решение на предишен
ТЕЛК и го върнал за ново освидетелстване с мотиви, че не е изяснено състоянието
на лявото око и ниската функция. При
наличие на изменения, които водят до намалена функция на ляво око са
необходими визуализиращи очни изследвания/медицина на доказателствата.
По делото е приложен амбулаторен лист от
17.03.2022 г. от офталмолог, т.е. медицински преглед е бил извършен и
резултатите от него са цитирани в ЕР № 90803 от зас. 60/28.03.2022 г., т.е.
указанията на НЕЛК са били изпълнени, противно на твърдяното в жалбата. Т.е.
налице е изпълнение и на нормата на чл. 39, ал. 2, б. „в“ от ПУОРОМЕРКМЕ.
По административната преписка и в съдебната
такава е представено копие на съдебно-медицинска експертиза, назначена по
гражданско дело, водено от оспорващия, която съдът кредитира като неотносима.
Експертизата е гласно доказателствено средство, а НЕЛК се произнася само по
писмени доказателства по арг. от чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. На следващо
място тя предхожда извършения преглед от офталмолог, т.е. не е била меродавна
към момента на воденото административно производство. На следващо място съдът
също не може да я кредитира, тъй като тя е събрана за целите на друг съдебен
процес. Дори и да беше кредитирана, експертизата сочи за намалена функция на
лявото око без друга конкретика. Такава е установена и при ЕР на ТЕЛК.
Твърдението на оспорващия, че решението по
последен НЕЛК е незаконосъобразно тъй като с влязъл в сила предходно ЕР на ТЕЛК
му е определен по-висок процент е неоснователен. Цитирано ЕР е административен
акт, чието правно действие е ограничено със срок. Към момента на протичане на
административното производство този акт вече не е пораждал действие.
Относно материалната законосъобразност на
решението, съдът приема, че при определяне на конкретната оценка на процента на
трайно намалената работоспособност, административния орган, в съответствие с
представената медицинска документация е приложил относимите материалноправни
норми. Принципите и критериите на медицинската експертиза и редът за нейното
извършване са регламентирани в нарочна Наредба, приета на основание чл. 101,
ал. 7 от Закона за здравето. Приложима към конкретния случай, с оглед датата на
извършеното освидетелстване от ТЕЛК, е Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ),
приета с ПМС № 120 от 23.06.2017 г., обн. ДВ, бр. 51 от 27 юни 2017 г., в сила
от 27.06.2017 г., със съответните й изменения. Според чл. 62 от Наредбата за
медицинската експертиза, в приложимата редакция: "Видът и степента на
увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз
основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на
увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при
необходимост - въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен
клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания."
Установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният
функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка, съгласно
приложение № 1 (чл. 63, ал. 1 НМЕ). При наличие на множествени увреждания,
посочени като отправни точки в приложение № 1, крайният процент на трайно
намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по
Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената
работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно приложение
№ 2 (ал. 3 на чл. 63). Увреждания, които не са посочени като отправни точки и
не обуславят функционален дефицит или дефицитът е незначителен, не се вземат
предвид при определяне процента на трайно намалената работоспособност (вида и
степента на увреждане) -, ал. 4 на чл. 63 НМЕ.
Видно от оспореното ЕР на НЕЛК след преглед на
наличната медицинска документация Специализираният състав при НЕЛК е потвърдил
ЕР на ТЕЛК по всички поводи, включително и по оценка на работоспособността - 60
% ТНР.
Съобр. т. 3 от Методиката когато са налице
няколко увреждания, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно
намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е посочен отделен
процент, оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степен на
увреждане се определя, като към най-високия процент по съответната отправна
точка на най-тежкото (водещото) увреждане и ако той не е 100 на сто, се
прибавят 20 на сто от сбора на процентите на останалите съпътстващи увреждания.
В случай на определена 100 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане по съответната
отправна точка на най-тежкото (водещото) увреждане съпътстващите увреждания не
се добавят в оценката, но се изписват в мотивната част на експертното решение
заедно със съответната отправна точка и процент.
Действително са налице технически грешки в
полетата „трудова заетост“ и „състояние до експертизата“, но те не рефлектират
върху изводите и законосъобразността на обжалвания административен акт. Това е
така защото в чл. 64 на НМЕ е предвидено, че критериите за оценка на трайно
намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) са еднакви
независимо от повода, за който се освидетелства лицето (пенсиониране, социално
подпомагане, освобождаване от такси и данъци и др.).
По същество, жалбоподателят оспорва именно
конкретния размер на ТНР, като твърди, че с оглед наличното му заболяване и
конкретното здравословно състояние, ТНР следва да е по-голям при положение, че
за минал период е бил по-голям, а няма подобрение в здравословното му състояние.
Тоест твърди се, че щом веднъж му е бил
определен по-голям процент инвалидност, то при липса на подобрение този процент
не може да бъде занижаван. Този извод е неоснователен. На първо място в
закона липсва подобна забрана. По арг. от противното от чл. 67 на НМЕ процентът
може да бъде намаляван, а в случай на увеличаване следва да се изложат изрични
мотиви. На следващо място е възможна и хипотеза в която първоначалният процент
(в полза на жалбоподателя) да е бил незаконосъобразно завишен, именно в тази връзка
се извършва и преосвидетелстване.
За пълнота, съдебният състав намира за
необходимо да посочи, че съгласно чл. 56, ал. 1, т. 4 от ПУОРОМЕРКМЕ
освидетелстваното лице разполага с правна възможност при влошено здравословно
състояние да поиска предсрочно преосвидетелстване със заявление-декларация по
образец пред РКМЕ към РЗИ, в случая РЗИ - Русе. В случай на прогресивно
намаляваща зрителна острота жалбоподателят във всеки един момент може да се
възползва от тази правна възможност и да поиска ново освидетелстване.
Предвид изложените съображения, съдът намира
жалбата за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а оспореното
експертно решение, като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.
При този изход на делото и с оглед правилото на
чл. 143, ал. 4 от АПК направеното искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от процесуалния представител на НЕЛК заявено в писмено становище
приложено по делото (л. 2-3) се явява основателно и следва да бъде уважено в
размер от 100 лева съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.К.Г., с адрес ***, против
експертно решение № 90518 от зас.
68/18.08.2022 г. на Национална експертна лекарска комисия - София,
специализиран състав по Нервни, Очни болести и Сърдечно-съдови заболявания
(ССЗ), в частта с което по същество
е потвърдено експертно решение № 90803/28.03.2022 г. на Първи състав на ТЕЛК към
УМБАЛ – „Канев“ - Русе за определен краен процент трайно намалена
работоспособност - 60 %
ОСЪЖДА Т.К.Г. с адрес *** да заплати на Национална
експертна лекарска комисия гр. София направените разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: