№ 1170
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело №
20241000502102 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на
К. М. К. чрез адв. С. В. Х. и въззивна жалба на Прокуратурата на Република България срещу
решение 210 на ОС Враца от 30.04.2024 г. по гр.д. 496/2022 г., с което е уважен иск по чл. 2,
ал. 1, т. 3, от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12
000 (дванадесет хиляди) лв., ведно със законната лихва от 11.07.2022 г. до окончателното
изплащане, настъпили вследствие на незаконно повдигнато обвинение и неоснователно
водено наказателно производство, по което ищецът е оправдан с присъда № 20/10.05.2018 г.
по НОХД № 52/2017 г. на Специализиран наказателен съд, както и сумата 10 лв. разноски по
делото, като искът е отхвърлен до претендираното обезщетение от 170 000 лева. С
решението Прокуратурата е осъдена да заплати адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал.
2 ЗАдв и разноски в полза на бюджета на съда.
В жалбата на Прокуратурата се съдържа искане за отмяна на решението в
осъдителната му част, евентуално за намаляване на размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди.
В жалбата на ищеца се съдържа искане за уважаване на иска за неимуществени вреди
в цялост.
Жалбите са подадени в срок и са допустими.
Страните не са направили доказателствени искания и въззивната инстанция не е
събирала нови доказателства.
В съдебно заседание адв. Х. от името на ищеца и прокурор С. от името на
Прокуратурата поддържат заявеното в жалбите. Г-н К. излага и собствени съображения, че
обезщетението му следва да е по-високо.
Софийският апелативен съд, след като съобрази твърденията и възраженията на
1
страните и направи самостоятелна преценка на представените по делото доказателства,
приема следното:
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционното производство е образувано по иск на К. М. К. за присъждане
на обезщетение за претърпени вреди от повдигане на обвинение срещу него за извършено
престъпление от общ характер. Наказателното производство е приключило с оправдателна
присъда, което е основание да бъде ангажирана отговорността на съответния правозащитен
орган – Прокуратурата на Република България. Съобразно общите разпоредби за
разпределение на доказателствената тежест ищецът по иск за неимуществени вреди следва
да установи основанието на иска си, а размерът на претърпените вреди следва да бъде
определен от съда по справедливост.
От събраните от първата инстанция доказателства, се установява следното:
С обвинителен акт от 17.01.2017 г. по пр. преписка №552/2015 г. по описа на СпП
/ДП №10/2016 г. по описа на ГДБОП/ на ищеца К. К. е повдигнато обвинение за това, че в
периода от началото на 2014 г. до 26.05.2016 г. на територията на Област Враца е участвал в
организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93,т. 20 НК - структурирано трайно
сдружение на осем лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления - по
чл.252,ал.1 НК, по чл. 213а НК и по чл.214 НК, за които е предвидено наказание лишаване от
свобода повече от три години, с ръководители Ц. К. Ч., ЕГН ********** и М. Ц. Ч., ЕГН
**********, и участници, И. Й. Т., ЕГН **********, Д. Е. К., ЕГН **********, С. М. Д.,
ЕГН **********, В. Д. Ф., ЕГН ********** и И. П. Т., ЕГН **********, като групата е
създадена с користна цел генериране на парични средства - престъпление по чл.321, ал.3,
пр.2, т.2, вр. с ал.2 НК. Към 28.05.2016 г. К. вече е бил привлечен като обвиняем в
досъдебното производство. Приложената за него мярка за неотклонение е била "подписка".
От 26.05.2016 г. ищецът е бил задържан за 72 часа на основание чл.64, ал.2 НПК. Въз основа
на внесения обвинителен акт е образувано НОХД №52/2017 г по описа на СпНС. Съдебното
производство пред тази инстанция е приключило с присъда №20/10.05.2018 г., с която
подсъдимият К. К. е признат за невиновен и е оправдан изцяло по обвинението за
извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. с ал.2 НК. Производството пред СпНС
е продължило от 17.01.2017 г. до 20.05.2018 г., а съдебното производство е приключило с
влязъл в сила съдебен акт на 11.07.2022 г. На тази дата оправдателната присъда е влязла в
сила по отношение на К. К..
При тези факти първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице
фактическият състав на отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Спорно
пред настоящата инстанция е какъв е справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди.
Вън от фактите по самото наказателно преследване от значение за определянето му е
и следното.
В справка за съдимост са описани шест осъждания на г-н К. за различни
престъпления, извършени в периода 16.09.2006 г. - 11.02.2008 г. Видно е от представените от
ответника разпечатки на хартиен носител от решение №136/17.11.2019 г. на Общинска
избирателна комисия-Бяла Слатина и от интернет страницата на Общински съвет - Бяла
Слатина, К. е избран за общински съветник като член на МК "Новото време".
В приложените към исковата молба разпечатки от интернет издания на електронни
вестници се установява медийното разгласяване на наказателното преследване срещу
изброените по-горе лица, сред които и настоящият ищец.
За изследване на връзката между евентуално влошаване на здравословното състояние
на ищеца и воденото наказателно дело е изслушано заключение на съдебномедицинска
експертиза с вещо лице кардиолог. Според него към датата на личния преглед на ищеца -
01.11.2023 г., той страда от хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност, подагра,
обезитас трета степен, дислипидемия. На вещото лице не е представена медицинска
2
документация относно здравословното състояние на ищеца преди образуване на
наказателното производство и според него не се установява причинна връзка между това
производство и заболяванията на ищеца. В открито с.з. експертът обяснява, че не може да се
направи връзка между преживения от ищеца стрес вследствие на наказателното
производство и установената при него артериалната хипертония.
Разпитани са свидетели, доведени от ищеца. Ц. Е. разказва, че е депутат от
Врачанския избирателен район и познава К. М. К., защото са членове на една и съща партия
и имат контакти от поне 10 години. Знае за наказателното производство, по което ищецът е
бил обвиняем и подсъдим. През 2016 г. органите на реда са влезли в дома му и той и
членовете на семейството му били показно изведени, след което били обвинени за ОПГ, като
впоследствие ищецът бил оправдан на три съдебни инстанции. Свидетелят заявява, че той и
партията, в която членува, са били убедени, че К. не е извършил престъплението, в което е
обвинен и затова са продължили да го подкрепят, като именно благодарение на тази
подкрепа и въпреки действията на прокуратурата К. е станал общински съветник в
Общински съвет - Бяла Слатина на проведените през 2019 г местни избори. Счита, че
ищецът е имал перспектива за политическа кариера - да бъде кандидат за кмет на с.***, да
стане депутат, да заеме друг публичен пост или да бъде част от управлението най-малко на
общината или областта. Могъл е да се развие и да бъде на по-високо ниво, но в резултат на
наказателното производство политическата му кариера е приключила, като за отражението
на това производство и отзвука му сред жителите на Община Бяла Слатина свидетелят съди
по влошените резултати на партията в тази община на проведените през 2019 г. местни
избори. Твърди, че като резултат на наказателното производство К. бил отхвърлен от
обществото, изоставен и без възможност да започне работа. Въпреки че е горделив и
уважаван човек, многократно се е обръщал към него за финансова помощ, но най-вече за
помощ той и близките му да си намерят работа. Той и семейството му били сочени с пръст
като престъпници и голямата част от хората се притеснявали да говорят и да общуват с тях,
камо ли да им помагат. Цялото семейство изпаднало в изолация и трябвало да ходят с
наведени глави.
Св. С. Б. разказва че е от с.***, познава от много време К. К., който също живее в
с.***, и са семейни приятели. Знае за наказателното производство, по което е бил обвиняем
и подсъдим, а впоследствие оправдан. Не е преставал да общува с К. и семейството му
въпреки обвинението, за разлика от много негови "приятели", които го изоставили.
Свидетелят бил постоянно до ищеца, включително и когато той бил задържан в ареста – за
24 или 48 часа, и е бил свидетел как неговите деца са преживели задържането му, което е
станало в тяхно присъствие. Задържането им се отразило много зле, както и на цялото
семейство. Свидетелят и семейството се стараели да оказват морална подкрепа на ищеца, но
след като излязъл от ареста, той се затворил в себе си, не говорел с никого, мълчал, седял с
наведена глава и това продължило много време. След многократни настоявания от страна на
свидетеля и съпругата му, ищецът приел да го закарат до болницата, като след това започнал
да вдига кръвно. Това му състояние не било постоянно, като ищецът получавал и паник
атаки. К. не се считал за виновен и не приемал обвиненията за престъпления, които не е
извършил, даже ги приемал с насмешка, а и повечето хора в Община Бяла Слатина не
вярвали, че той е виновен. Според свидетеля К. бил известна и уважавана личност, но след
случая и медийното му отразяване започнал да губи много от позициите си и доверието на
хората, от което много страдал. Притеснявал се и за близките си. Свидетелят твърди, че се
влошило и здравословното състояние на ищеца, тъй като преди случая не пиел никакви
хапчета, а след това започнал да употребява доста на брой хапчета и лекарства.
Съгласно установената практика на ВКС е нормално е да се приеме, че по време на
цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на
престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и
несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното му общуване (Решение № 388 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV
г. о., ГК, Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК). Не е в
3
тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са
увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е
длъжен да определи неговия размер по своя преценка. (Решение № 253 от 2.07.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о., ГК).
От значение за определяне на размера на обезщетението е естеството на
повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице. На ищеца е повдигнато обвинение за
извършено престъпление от общ характер по по чл. 321, ал.3, пр.2, т.2, вр. с ал.2 НК, за което
се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години. Това предполага и
претърпени значителни страдания от страна на ищеца.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия
критерий за справедливост се определя на първо място според вида и характера на
упражнената процесуална принуда - колко и какви процесуални действия са извършени с
участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на колко време,
проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и др. В случая наказателното дело е
започнало на 26.05.2016 г., когато е задържането на ищеца и е продължило до 11.07.2022 г.
Неоснователни са доводите на Прокуратурата, че началото на производството е
привличането му като обвиняем. Задържането му означава, че е налице обосновано
подозрение за вина така, както е изяснено в практиката на ЕСПЧ.
Делото е продължило шест години и два месеца. Тази продължителност не
надвишава критериите на чл.6 от ЕКЗПЧОС (в сила за България от 07.09.1992 г.), тълкуван в
светлината на практиката на ЕСПЧ по следните съображения. Обвиняемите са били осем
души, делото е усложнено от фактическа страна – периодът, за който се твърди
извършването на престъпленията, е дълъг (от началото на 2014 г. до 26.05.2016 г.), и има
замесени множество лица, което е наложило разпит на всички тях. Досъдебното
производство, което е 38 тома (л. 202 дело ОС Враца, писмо на Специализирана
прокуратура) е продължило осем месеца. Няма нарушаване на правото на ищеца на
разглеждане на делото му в неразумен срок, поради което не се налага определяне на
обезщетение за това.
На ищеца е наложена мярка за неотклонение „подписка“, но следва да се съобрази
задържането му под стража за 72 часа. Доказателства за твърденията за бутане, блъскане и
непристойно поведение от страна на униформени и цивилни служители по време на ареста
не са ангажирани. Св. Е. разказва, че заедно с членовете на семейството му са били показно
изведени. Св. Б. разказва, че децата му са присъствали на задържането, които според
удостоверенията за раждане са били малолетни по това време. Ето защо, на обезщетение
подлежат вредите, свързани с факта, че арестът е бил в присъствието на семейството му и
със самото задържане, но не и описаното „непристойно поведение“.
На следващо място, размерът на обезщетението се определя според вида и тежестта
на причинените телесни и психични увреждания, страдания и неудобства, стигнало ли се е
до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската
прогноза за развитието на заболяването. По делото няма доказано трайно психическо или
физическо заболяване във връзка с воденото наказателно производство. Вещото лице –
кардиолог счита, не може да се направи връзка между преживения от ищеца стрес
вследствие на наказателното производство и установената при него артериалната
хипертония. Твърдението от исковата молба за вдигане на високо кръвно налягане и
безсъние в резултат именно на наказателното дело не е доказано. Вярно е, че св. Б. разказва,
че ищецът имал високо кръвно и правел паник атаки, както и че пиел различни хапчета, но
от една страна тези факти не са възприети непосредствено от свидетеля. Не може да се
приеме за доказано влошено здравословно състояние във връзка с наказателното
производство при наличието на заключениеот на СМе, каридиолог. Стресът, описан в
исковата молба по време на целия наказателен процес, включително сериозен социален и
психологически дискомфорт, се включват в обичайните презумптивни вреди.
Факторите, които настоящият съд отчита при определяне на справедливия размер на
4
обезщетението, са следните: фактът, че ищецът е бил на 29 години, когато е започнало и на
35 години, когато е приключило, арестът в присъствието на малолетните му деца, задържане
за 72 часа. Съществено значение има предвиденото наказание за престъплението, в което е
бил обвинен и широкия медиен отзвук.
За да отхвърли частично предявения иск за неимуществени вреди, настоящият съд
взема предвид, че е прилагана лека мярка за неотклонение, която не е нарушила ритъма му
на живот, няма доказани психически или физически заболявания, продължаващи към
момента във връзка с наказателното дело, семейните отношения на ищеца не са пострадали,
ползвал се е с тяхната подкрепа, както и на разпитаните двама свидетели, а и на цялата
партия, в която членува, политическата му кариера не е пострадала, като независимо от
обвинението е бил избран отново за общински съветник. От значение е също, че е бил
осъждан два пъти за леки престъпления във връзка с транспорта и четири пъти за
документни престъпления в периода 2007-2012 г.
В същото време, като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена
вреда служи икономическият растеж и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на деликта. В случая датата, към която
следва да се отчетат тези показатели съгласно приетото с ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по
т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК (т.4), е 11.07.2022 г. – влизане в сила на оправдателната присъда.
Отчитането на социално-икономическото развитие при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди е възприето в трайната практика на ВКС, отразена в
решения № 1207 от 4.11.2008 г. по гр. д. № 5502/2007г. на IV ГО, № 95 от 24.10.2012 г. по т.
д. № 916/2011 г на I ТО, № 141 от 19.08.2013 г по т. д. № 453/2012 г. на II ТО, № 60 от
29.04.2014 г. по т. д. № 3049/2013 г. на II ТО, № 23 от 25.03.2014 г. по т. д. № 1154/2013 г., №
157 от 28.11.2014 г по т. д. № 3040/2013 г на II ТО и много други.
Следва да се посочи още, че осъждането само по себе си също има ефекта на
овъзмездяване. В тази връзка, е добре да се отбележи, че съгласно практиката на ЕСПЧ
Европейската конвенция не предоставя на лице, на което е повдигнато наказателно
обвинение и впоследствие оправдано, право на обезщетение (така § 82 от решение Allen с/у
Обединеното Кралство от 12.07.2013 г., жалба 25424/09 и цитираните там решения). В тази
насока правото на обезщетение съгласно националния закон – ЗОДОВ следва да бъде
съобразено с българската правораздавателна традиция.
Настоящият съд не подценява изживените от ищеца напрежение и безпокойство по
повод повдигнатото срещу него обвинение и проведеното наказателно производство за него
и за семейството му, но счита, че обезщетение за неимуществени вреди над размер от 12 000
(дванадесет хиляди) лв. би било прекомерно и несъобразено със съдебната практика и
критерия справедливост. С оглед изложеното, САС намира, че чл. 52 ЗЗД е приложен
правилно.
Във въззивната жалба на ищеца няма изложени конкретни факти или вреди, които са
останали неоценени от първоинстанционния съд. Тя съдържа единствено изброяване на
факторите, които съдът според обилната вече съдебна практика по сходни дела, следва да се
съобразят. Тези фактори обаче са взети предвид от настоящия състав. Въззивните
оплаквания се свеждат до несъгласие с мотивите на съда, че няма данни наказателното
производство да е имало траен негативен ефект в политическата му дейност, да е довело до
загуба на работа или на доходи, тъй като по делото няма дори твърдения за източника на
доходи за ищеца и семейството му преди образуване на наказателното производство. ОС
Враца е съобразил и предходните осъждания на ищеца, поради което е приел, че не може да
се направи извод, че той е изпитал типичните за един неосъждан човек притеснения и стрес.
Тези изводи на първоинстанционния съд са правилни. От писмените доказателства се
установява, че г-н К. през 2019 г. е избран за общински съветник. Самият г-н К. с
изявлението си пред настоящата инстанция заявява, че и сега е общински съветник. Без
съмнение политическата му кариера не е приключила. Твърдението в исковата молба е, че в
резултат на наказателното дело са пострадали професионалните му намерения, които е имал
5
желание да реализира. Няма никаква индикация какви са тези професионални намерения – в
каква област е смятал да се развива, а наказателното дело му е попречило. Ако се допусне, че
развитието е следвало да е в сферата на политиката, както беше вече изложено, това
развитие не е било възпрепятствано.
На следващо място, правилно са съобразени предходните осъждания на ищеца, тъй
като не е без значение дали един човек за пръв път има досег с полицията, прокуратурата и
наказателния съд или за пореден път – в случая на ищеца за седми път. Този фактор
обосновава по-нисък размер на обезщетението.
Неоснователни са оплакванията на Прокуратурата за завишен размер на
обезщетението. Следва да се съобрази, че макар и предходно осъждан, по две от делата има
наложена административно-наказателна отговорност, по останалите наложеното наказание е
пробация, както и че от последното престъпление са изминали повече от шест години,
следователно може да се приеме, че целта лична превенция е постигната. Неоснователни са
оплакванията, че за него е прилагана най-леката мярка за неотклонение. Твърдението е
вярно, но следва да се отчете и задържането за 72 часа. В тази насока е неоснователен
доводът, че задържането е извършено от представител на Прокуратурата или под нейно
ръководство. Прокуратурата води процеса в досъдебната фаза, а наред с това е процесуален
субституент на държавата, която отговаря в този случай, независимо под чие ръководство е
задържането. От значение е също широкото медийно отразяване на случая и факта, че
ищецът живее в малко населено място, където воденото срещу него дело е станало известно
на всички.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид оставянето на въззивната жалба на ищеца без уважение, както и предвид
липсата на подаден отговор от негово име, няма как да се определи адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в полза на процесуалния му представител, поради
което искането за присъждане на хонорар по този ред следва да се остави без уважение.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 210 на Окръжен съд Враца от 30.04.2024 г. по гр.д.
496/2022 г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6